КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
През последната година, наред с благодатните срещи с моя Спасител, се засилиха и терзанията на душата ми. Защото колкото по-високо ме издигаше Исус, толкова повече хора се съблазняваха в мене и се отказваха да четат пророческите книги, които им давах даром. Така мнозина дори ми заявиха:
“Не ти вярваме… Твърде много ти говори Исус, за да е Истина всичко, което пишеш…”
Изпитал ли си това в сърцето си, приятелю мой? Казвал ли ти е някой, че вече не ти вярва и те счита за лъжец? Усещал ли си ударите по протегнатата си ръка, когато в дланта ти е имало от Хляба на Живота? Усещал ли си храчките в лицето си тогава, когато си искал да целунеш ближния със свята и искрена целувка?
Ако си усещал всичко това, то значи, че в живота ти е дошло гонението заради Исус. И не просто гонението, но онази невидима Божия Слава, която изпълва сърцето ти, когато си хулен, презиран и мразен заради Истината. Причината да започвам именно с такива думи тази книга е заради пророческите послания, които Господ ще ти даде с нея. Защото Той е започнал Святото Си дело в посочените сърца и няма да спре, докато не го извърши докрай. И ако ти, подобно на мнозина други, се чудиш защо е толкова голяма Благодатта и помазанието над сърцето ми, то просто имай предвид това, че днес е време на умноженото беззаконие. А там, където има умножено беззаконие, непременно ще дойде умножена Благодат. Там, където мракът е станал твърде гъст и непрогледен, непременно ще се появи факелът на Божията Светлина. Защото Бог не може да измени на Себе Си, нито да се отрече от Благостта и Милостта Си към човешките чеда. Някога, в древността, Той изпращаше Свои пророци към народа Си. И десет изречения от устата на Божия пратеник довеждаха сърцата до необратима промяна.
Но как е днес?
Защо, след като са прочели няколко десетки пророчески книги, човеците обичат греха повече отколкото Правдата? Защо в древността един пророк Йон обърна в покаяние цяла Ниневия, а днес Ниневия стои гордо надигната в греха си? Защо в древността един пророк Даниил накара цял Вавилон да се възхити и преклони пред Божията Мъдрост, а днес Вавилон тъпче и презира всеки призив за покаяние и обръщане? Защо в древността един Йосиф стана “Цафнат-панеах” или “спасението на света”, а днес неговите духовни потомци продължават да гният в религиозните тъмници на човешката злоба и отрицание?
Ще се промени ли това?
Ще дойдат ли други времена за Божиите угодници?
Ще имат ли друга съдба запалените светила от Святия Дух в сърцата им?
Колко много въпроси стояха в сърцето ми и чакаха отговор от Исус!
Колко много исках да намеря утеха и радост в едно божествено насърчение, което да изпълни сърцето ми, тъй че уверен и обнадежден да зная, че никой труд в Господа не е напразен. И ето, че Исус отговори по уникален начин на сърцето ми. Когато се молех и изпълвах с Присъствието Му, Той дойде при мен, като ми каза:
“Твоят Господ все още държи духа ти в Божието Светилище пред Божията Книга. И именно докосването на сърцето ти до печатите на тази Книга те прави да страдаш и изпитваш всичката скръб и терзание на душата си. Но ето, Аз ще те подготвя, за да издържиш. И преди да разгърна пред очите ти шестия печат от Божията Книга, ще ти дам да разкажеш на братята и сестрите Ми една Моя притча. Защото в тази притча се оглеждат мнозинството от човеците на последното време. И в нея ти ясно ще видиш причините поради които хората не искат Светлината, но вървят към тъмнината…”
Слушах Господ, а скръбта ми се засили още повече. И аз, със сълзи в очите си, Го попитах:
“Каква е тази притча, Исусе? И как е възможно хората да не искат Светлината, но да вървят към тъмнината?”
В отговор Исус протегна ръка и погали главата ми. А след това каза:
“Стотици стихове в Моето Слово говорят за свършека на стария свят и за великият и страшен Ден Господен. Стотици стихове в Свещеното Писание предупреждават всички Божии чеда, че Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите няма вече да дадат светенето си. И ако някой би вдигнал плътските си очи, та да търси знамения във физическите небеса и космоса, то такъв ще остане излъган в очакването си. И нито ще види, че Слънцето и Луната потъмняват, нито че звездите вече не дават светенето си. Но ако такъв човек отвори очите на сърцето си и пожелае да живее с Моя пророк само един месец от живота си, то непременно ще разбере, че знаменията се сбъдват. Защото той ще гледа на всичката изобилна Светлина и Благодат, с която Аз съм те посещавал. А след това ще забележи и всичката жестокост и отрицание, на които си подложен от църкви и пастири. И като падне с разплакано сърце, непременно ще извика към Мене, казвайки:
“Защо, Господи Исусе? Защо само малцина искат да видят тази Светлина? Защо само малцина искат да я приемат в сърцата си? Защо само малцина искат да познаят Слънцето, Което е осветило живота на Твоя пророк?”
А Аз, като протегна ръка и му посоча хилядите извори на тъмнина и нечестие, непременно ще му отговоря:
“Ето поради тези тъмни извори мнозинството ослепя. И като прие тъмнината да му бъде светлина твърде скоро се помрачи и поквари. А там, където тъмнината е станала светлина, Светлината се е превърнала на тъмнина…”
Става ли ти тогава ясно защо Слънцето и Луната потъмняват и звездите не дават светенето си?”
“Да, Исусе! Сега аз ясно виждам и разбирам, че изпълнението на пророческите стихове в Библията върви с пълна сила…”
“Слушай тогава притчата, която твоят Господ ще изговори от Сърцето Си. И я запиши в тази книга за свидетелство против всичките нечестиви и покварени човеци…”
След тези думи Исус отвори устата Си и започна да ми разказва притчата.