IV. ЗАКЪСНЕЛИЯТ СТРАХ ОТ БОГА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз зная в сърцето си, че виденията с шестия печат от Божията Книга са най-святото и най-чисто познание, което Исус е давал на сърцето ми. И сега, като си помисля, че Небесният Свитък все още стои прострян над човешките чеда, а те бързат да бягат от Него и да намерят учители по собствените си страсти – една огромна и ужасна скръб залива сърцето ми. Защото, увлечени след съблазните и коварствата на дявола, мнозина рискуват да пропуснат мига. Онзи миг, заради който са се родили. Онзи миг, заради който е бил всеки удар на сърцата им.
За какво мислите, братя християни? За поредната конференция или за това как да направите живота на вашите гонители още по-лъскав и богат? За какво мислите, братя вярващи? За поредния теологически боклук в книжарница, който да ви окове във веригите на човешкото доктринерство или затова как да се намерите запечатани в Божия Свитък? Не виждате ли какви са знаменията на Апокалипсиса? Не виждате ли, че онези, които днес говорят против Божиите пророци нахално, горделиво и надуто, утре ще пищят с ужасени гласове и няма никак да намерят Пътя към Небето? Защото Път към Небето има дотогава, докато Небесният Свитък стои прострян към земята.
А после? Какво ще се случи после, когато Всемогъщият премести Небето и вдигне Присъствието на Святия Си Дух? Ще намерите ли тогава стълба към Неговите Святи обиталища или още ще разчитате на тщеславния кариеризъм, който е като асансьор на някой американски небостъргач? Но дори да се качите най-отгоре, то какво ще ви ползва, когато сте изгубили Божието Сърце, Божията Милост и Божието дълготърпение? Ще скочите ли от върха на небостъргача до Божието Светилище? Ще отворите ли вратите, които Младоженецът е затворил? Дори да сте имали протекцията на няколко богати американски църкви и оттам да са идвали солидни финансови инжекции, то какво ще ви ползва, когато сте забравили, че не със сребро и злато Бог е искал да ви откупи от суетния живот, предаден ви от бащите ви, но със Скъпоценната Кръв на Божия Агнец?
Колко ли пари ще размахвате след мига, за да получите един скъпоценен час, в който да се покаете за греховете си и помрачението си? Колко ли тогава ще се вричате в щедрост към Господ и слугите Му? Колко ли банкови сметки ще се развяват във въздуха като флагчета на предизборен митинг, само и само Господ да се отвърне от Гнева Си и да ви отвори Небесните двери? Защото тогава, несъмнено бихте предпочели живот в кашони по улиците, нежели да се видите лице в лице с демоните в местата на вечното Божие проклятие.
Но, както са го казали дори и езичниците:
“След дъжд – качулка, след сватба – булка!”
Ето така тази тщеславна булка ще се намери изоставена след Сватбата между Христос и Църквата. И Глас от Младоженец и Невяста няма вече да се чуе в нея, понеже малките й змийчета са станали големите кобри на земята. И това не е моето злорадство, понеже нещата все още не са се случили. Това е естествен завършек на всеки бунт и всяко превъзнасяне против Бога. Затова сега те моля, братко мой, да прочетеш това последно видение със смирено сърце и покаян дух. Защото Небесният Свитък буквално те обгръща и е нужна твоята вяра и твоите сълзи, за да бъдеш запечатан в Святия Дух.
Господ отново стоеше до мен. И като ми посочи земните места и ужасните викове, които се разнасяха от тях, каза ми:
“А сега нека да те заведа долу. За да видиш последното от знаменията на шестия печат. Защото това знамение е закъснелият страх на нечестивите…”
След тези думи Господ ме прегърна, тъй че двамата с Него полетяхме към земните места. А тогава очите ми видяха твърде голяма и неизразима трагедия. Защото долу, на земята, мнозина бягаха и тичаха в ужас, като търсеха пещерите и дупките на земята. Други, паднали на коленете си пред входовете на пещерите, скубеха коси и крещяха към Небето, казвайки:
“Милостиви Боже! Нека паднат върху нас онези, които считахме за отпаднали! Нека паднат, та да ни скрият от Лицето Ти, понеже знаем в сърцата си каква е сетнината ни! Ние всякога сме чели за нея, но гордостта не ни позволяваше да видим, че тя е за нас! О, Господи! Престани да ни гледаш така с Лицето Си!”
Погледнах на моя Господ и го попитах:
“Какво говорят тези хора, Исусе? Що ще рекат думите им към Отца, та планините и островите да паднат върху тях? И защо казват на Отца да не ги гледа с Лицето Си?”
В отговор на думите ми Исус простря ръка към главата ми и я повдигна нагоре. Тогава очите ми видяха Лицето на Отца! Това беше най-страшното и най-ужасно лице, което някога бях виждал. Защото Отец гледаше към нечестивите със смръщени вежди, от които проблясваха огнени светкавици и раздираха черните облаци като парцали. Но най-страшното у моя Отец бяха очите Му. В тези очи нямаше и спомен от Милост и Благост, но един напиращ и Свещен Гняв, който се забиваше като стрела във всеки от нечестивите, който би Го погледнал. Тези очи гледаха на нечестивите и им говореха:
“Дойде времето ви, за да пиете от чашата с горкото и тя никога да не свършва! Дойде времето да получите ужаса, понеже вие всякога бяхте ужас в земята на живите! Дойде времето да получите язвите, понеже всякога бяхте язва върху Тялото на Моя Възлюбен Син! Дойде времето да се срещнете очи в очи с онези, които наричахте “богове” и с оня, когото наричахте “Отец”!”
Отново погледнах към нечестивите и забелязах, че не просто лицата на плътта им, но самият зверов образ в сърцата им се мъчеше и гърчеше като змия, подложена на лют огън и жупел. А Исус отново ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли как нечестивите се молят планините и островите да паднат върху тях? И ето това е закъснелият страх от Бога, момчето Ми! Страх, който няма да възвърне никого, нито ще уталожи Гнева на Моя Отец. Защото Святият, като стоеше безмълвен в обиталището Си, не отрони дори дума във времето на тяхното блудство и превъзнасяне. Не отрони и дума, когато повторно Ме пробождаха и разкъсваха като зверове. Не отрони и дума, когато биеха Лазар и плюеха по лицето му. Не отрони и дума, когато наричаха доброто – зло и злото – добро. Не отрони дори дума, когато виждаше как Неговите гният като Йосиф в тъмницата. Не отрони и дума, когато пророците Му бяха хвърлени в помийните ями на човешката хула и презрение. Не отрони и дума, когато продаваха Словото Му. Не отрони и дума, когато стъпкаха Святите Му думи в пръстта. А така не се ли събраха много думи в Сърцето на Отца Ми? И не стана ли грехът на Вавилон по-тежък от цялата земя? И не надига ли вече адът черната си паст, за да погълне своите си и отпосле да бъде запокитен в огненото езеро, което гори с жупел? Но ето, казвам на всички Мои, че това е Моето най-силно докосване към всеки от вас.
Излезте от блудницата, люде Мои, за да не споделяте греховете й, понеже са безчислени като пясъка и твърде много теглят надолу! Излезте от блудницата, люде Мои! И като се закрепите на Святия Хълм, на който поставих пророка Си – стойте там и изпълвайте се със Святия Дух, докато дойда! Излезте от блудницата, люде Мои! И като презрете в сърцата си ветровете на лукавия, намерете тихите и успокоителни острови на Святия Ми Дух! Защото там и само там звездите на Отца Ми ще продължат да ви дават светенето си. Излезте от блудницата, люде Мои! И като посветите всичките си блага на пророческото благовестие – пребъдвайте отново и отново във всичките думи на Вечен Живот, които ви дадох от Хълма Мория! Излезте от блудницата, люде Мои! И като презрете в сърцата си пещерите на лукавия, оставете се от онези, в чиито ноздри има лъх. Защото за какво можете да разчитате на тях? Те никога не ще ви дадат даром, а и да ви дадат – всичкото им свидетелство ще е писък на прилепи и кал от червеи и къртици!
Излезте от блудницата, люде Мои! И облечете висона на чистата и Свята Божия Любов, с която Небето ще ви приеме горе! Защото Отец Ми Всемогъщият съвсем скоро ще премести Небето и ще вдигне Свитъка Си! А в Него сте всички Мои, които запечатвам с тази най-чиста и Свята пророческа книга! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”