III. ПРЕМЕСТЕНИЯТ СВИТЪК НА НЕБЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Всеки човек се ражда на земята, за да изпълни някаква мисия. И съдбата на всяка твар Отец е записал в Своята Книга, преди още да са се явили дните й. Това действа особено смиряващо, защото всеки от нас трябва да оцени дарът на своя живот и уникалната възможност, която Отец му е дал.
Едно от нещата, които аз дълго време не можех да разбера, бяха именно въпросите:
Защо човек не може да осъзнае мисията си на земята? Защо не може да разбере, че не се е родил напразно? Защо не може да погледне към изворите на духа си и да осъзнае, че един ден ще се върне при Твореца, Който го е създал?
Колкото и да гледах и да се опитвах да си отговоря на тези въпроси, аз така и не успявах. Защото отговорите ми се размиваха в опустошеното човешко битие, лишено от Святата и чиста връзка с Твореца.
Но ето, че в живота ми се яви Исус! Яви се Човешкият Син с всичките Си прекрасни думи и дела! Яви се Оня, Който слезе от Отца, за да може всеки човек да види мисията си. И като осъзнае, че е Божие дете – да намери Верният Път към своя Небесен Баща.
Аз благодаря на моя Господ! Защото Той стана за мен Единствения Път, по Който тръгнах с вярата си. И превъзходното и сладкото на този Път бе в това, че Той наистина ме заведе при Отца. За да чуя Гласът на Баща си и да изпълня сърцето си с всичката Му Пламенна и Свята Любов към човешките чеда. И сега, когато Пътят ме заведе до Божията Книга, аз не мога да не свидетелствам за нея. Защото Сам Отец е покрил страниците й с кървави печати. И вдигането на всеки печат е не просто привилегия, но славно съучастие във Величието и Пълнотата на Божия Свят Дух. Вкусване на извечни тайни и проглеждане в дълбоки води.
Какво повече да искам в краткия си живот? Какво повече да получа за тези тринадесет години на пребъдване и извисяване до Бога? И как да обясня на теб и на всичките Божии чеда, че отворена книга се чете лесно, но запечатана – твърде трудно? Защото и Апостол Йоан, гледайки как никой не може да отвори Книгата с печатите й, е плакал твърде много, докато накрая е видял Един, Който е достоен да разгърне страниците й. И Този Същият, разгърнал страниците пред Йоановото сърце, днес ги разгръща и за теб. За да бъдеш не просто спасен, но повече от победител над лукавия!
Аз не зная как да изкажа възхищението си и възторга си от Исус! Аз призовавам и моля всички, които Господ ще освети с тази пророческа книга, да съучастват в моето благодарение към Него. Защото преди аз да напиша книга, Господ първо я написва в сърцето ми. А после, като изпълва с Присъствието на Святия Си Дух цялото ми същество – ме прави да се обърна и да погледна всичко, което е записал и поставил вътре в мен. Не е ли чудо това? И не заслужава ли това чудо твоето благодарение и поклон? Защото зная, че когато пророческото слово дойде при теб и ти се усамотиш, за да пребъдваш с Исус, то тогава Той, както е писал вътре в мен, така ще започне да пише и вътре в теб. И тогава всичките Му огнени и Святи думи, всичкото Му водителство и Благост ще се слеят така в сърцето ти, че една нова и непозната вяра ще започне да те изпълва все повече и повече, докато Невидимият стане видим за сърцето ти и влезе, за да вечеря с тебе и ти с Него!
Причината да започвам предстоящите видения с тези сладки и прекрасни думи към сърцето ти не е друга, но е тази, че Исус разпечатва, за да запечатва. Отново ти повтарям:
Исус разпечатва, за да запечатва!
С отварянето на шестия печат Той Сам изпълва сърцата ни със Себе Си. За да ни запечата като Божии за мига на грабването и за нашето преселение в света на Вечната и Свята Божия Любов. Както и ще разбереш това в самото видение…Така в мига, когато Той отново беше до мен, аз започнах да слушам всичките думи, които излизаха от устата Му. Защото Господ вече ми говореше, като казваше:
“Сега си пред прага на онова Свято познание и духовно извисяване, за което Аз съм подготвял духа ти през всичките години на твоето посвещение и израстване. А Аз работих не само в твоето сърце. Аз докосвах чрез пророческите книги хиляди сърца и скоро ще отворя нови врати за Моите книги. За да докосна и подготвя още много и много Божии чеда. Затова сега нека сърцето ти бъде твърде внимателно, за да разбереш и проумееш най-великите знамения на шестия печат. Защото това са знаменията, при които Небето бива преместено като Свитък, а островите и планините се вдигат от местата си…”
След тези Свои думи Господ протегна над главата ми светещите Си ръце, а от допира с Него духът ми мигом се издигна в Небесните селения на Бога и Отца. Сърцето ми отново беше пред Божието Светилище. И слезлият облак на Божията Слава този път беше така изпълнен със Святост, щото всред него проблясваха мълнии, които се стрелваха встрани и осветяваха цялото Небе. А тогава моят Господ Исус, по-светъл и прекрасен от всякога, пристъпи напред, тъй че осанката Му се скри в самия облак, а аз паднах на нозете си и положих длани на очите си поради Славата на Всемогъщия. И ето, че чух как Исус проговори на Отца, като Му казваше:
“Всемогъщи и Святи Мой Отче! Слугата Ти извървя пътя на Твоето посвещение и благоволение, за да разкаже и изяви първите белези на шестия печат на Твоята Книга. И сега, Отче Мой, по Твоята Воля Аз доведох слугата Ти, за да му дадеш най-дълбокото от Небесните Си знамения и така да разкриеш как Твоите ръце преместват Небето като Свитък. Моля Те, Отче Мой! Покажи Свитъка на слугата Си! И дай му да изяви с помазание и Святост най-съвършеното дело на Твоя Свят Дух!”
След думите на Исус сърцето ми дочу Гласа на Всемогъщия Отец. И мълнии от самия облак започнаха да пронизват духа ми и да се взривяват вътре в мене, тъй че бях заслепен от Светлина и Святост. А тогава Отец проговори вътре в мене, казвайки:
“Сине човешки! Има един Свитък, който ръката на Всемогъщия изписа с Кръвта на Своя Възлюбен Син. И като го простря върху земята, заповяда Спасение, Светлина и Благодат за човеците. Този Свитък стоя с хилядолетия на земята. И в него се записаха имена и се осветиха съдби. Но ето, че иде мигът Всемогъщият да прибере Свитъка Си и да премести Небето със Собствената Си Сила.
Иди и кажи на Моите, че Свитъкът все още стои прострян над земята. Но когато Синът Ми Исус вдигне шестия печат, Аз непременно ще простра ръцете Си и ще прибера Свитъка Си. Блажени тогава всички човеци, които се намерят записани в него! Защото на тях принадлежат Славата и Вечният Живот. Те ще бъдат Мои свещеници, за да Ми свещенодействат във Вечността…”
След тези Свои думи Отец отново започна да говори на Исус, като Му казваше:
“Дай на слугата Ми, за да види Небесните Ми знамения. И направи го да свидетелства за Нас на земята…”
Облакът на Божията Слава вече се въздигаше нагоре, когато очите ми отново зърнаха моя Господ. И Той, като простря ръцете Си към мене, каза ми:
“Нека сега да направя сърцето ти свидетел на Божия Свитък. Защото освен на слугата Си Давид и на Апостолите Си, Аз не съм показвал Божия Свитък на други Мои свидетели…”
След тези думи Господ протегна светещите Си ръце, като докосна главата ми. И ето, че духът ми полетя по твърде странен и неразбираем за мене начин. Това не беше летене нагоре или надолу, нито наляво или надясно. Не! Това беше едно летене назад във времето, както щях и да разбера отпосле. Така в един миг аз отворих очите си и видях моя Господ, Който изглеждаше по-различен от всичките Си явявания пред сърцето ми. Той блестеше като Слънцето и една безгранична Слава и Святост пулсираха отсред Него. Аз все още не разбирах кое е различното у моя Господ. Затова, като паднах на колене пред Него, тихо Го попитах:
“Какво става, Господи мой? Къде ме доведе? И защо никак не мога да Те проумея?”
А тогава Исус ми отговори:
“Аз те доведох в Славата, която имах в Отца Си преди да стана Човешкият Син. Сега пред тебе е Божият Син, Който ще слезе на земята, за да стане Човешки Син. Защото от тук започва тайната на Божия Свитък…”
След тези думи Исус протегна ръцете Си към мен, а те сякаш бяха реални и нереални. Защото Исус беше Светлина и всичко в Него беше Светлина. Така Светлината Му ме изправи. И Исус, като протегна ръката Си напред, посочи Ми многохилядно множество от Божии ангели, които тържествено размахваха крилата си, а след това добави:
“Ето тези ангели са Моите провъзгласители на земята. И с тях Аз ще сляза на земята като Човешки Син. Затова наблюдавай онова, което сега Отец Ми ще стори пред очите ти…”
Миг след думите на Исус аз погледнах към Божието Светилище. Изсред него се появиха две огромни огнени ръце, които държаха Свитък, блестящ от Светлина. И като разстлаха Свитъка от самите небеса, направиха така, че краят му слизаше в земните места. И Сам Отец извика от Светилището Си:
“Сине Мой! Иди и се роди като Човешки Син на земята! Защото Аз дотолкова възлюбих света, че давам Тебе, Единородния Си Син за Спасение на всеки, който повярва в Тебе…”
След тези думи на Отца ангелите запяха хвалебствени химни на Отца, а Господ хвана ръката ми и се приближи до тях, като вече тръгваше по самия Небесен Свитък, за да слезе на земята. Но миг преди да тръгне, Исус се обърна към Отца. И като протегна ръцете Си към Светилището, каза Му:
“Господи Боже мой, Ти Си сторил много чудеса; и Твоите мисли заради нас не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване. В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; но приготвил Си Ми тяло; всеизгаряне и принос за грях Ти не Си поискал. Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано за мене)…” (Псалом 40:5-7)
След тези последни думи Исус тръгна надолу по самия Свитък, а ангелите Го следваха. И Той, като протегна ръка и ми посочи пулсиращия от Святост Свитък, слизащ до земята, тихо ми каза:
“Сега разбираш ли Кой е Този Свитък? Защото Този Свитък докосна утробата на Мария! Този Свитък докосва днес и вашите сърца, тъй че да се намерите запечатани в Него!”
О, Всемогъщи мой Господи! О, Святи мой Спасителю! Как да изрека думите на оная любов, която трепти в сърцето ми към Тебе? Как да изкажа чудесата Ти? Как да Ти кажа колко много любя в сърцето си Небесния Свитък на Отца? Защото както Ти по Него слезе сред нас, така и аз по Него съм се възкачвал пред Тебе!
О, Всемогъщи Святи Душе! Благодатни мой Утешителю! Ти, Който Си Святият Свитък на Отца! Благославям Те с цялото си сърце, понеже Си ме запечатал в Себе Си! Благославям Те с всичките си помисли, защото в Тебе и чрез Тебе стана съвършено реален и прекрасен моя Небесен Спасител!
О, Всемогъщи мой Отче! Благодаря Ти, Небесни Татко! Защото Твоите ръце могат да вършат само чудеса! И блажени са душите и сърцата, които Ти докосваш с неизказана нежност и Святост! Блажени са човеците, които Ти Си запечатал в Твоя Свитък, в Твоя Вечен и Свят Дух!
Цялото ми същество гореше от Огъня на Отца. И думите на сърцето ми никак не можеха да свършат, а удивлението и възторгът ми бяха като вълните на река. Аз гледах на Свитъка и моя Свят Господ и никак не исках да спирам да Го хваля и да Му се покланям. Но Той, като протегна светещите Си ръце и се усмихна с Небесна Благост, отново продължи да ми говори, като казваше:
“Това е само част от нещата, които трябва да видиш. Защото Отец наистина приготви Тяло за Сина Си чрез Свитъка, Който е Святия Дух. Но ти трябва да гледаш на Моите думи към Отца с оня поглед на Сина, който ще те отведе до Сърцето Му. Защото така го гледаше Апостолът Ми Павел, когато записа в посланието си думите:
“Затова Христос, като влиза в света, казва: – “Жертва и принос не Си поискал, но приготвил Си Ми тяло; Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни. Тогава рекох: Ето, дойдох, (В Свитъка на Книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже”…” (Евреи 10:5-7)
Как мислиш, момчето Ми? Кога твоят Господ казва на Отца Си:
“Ето, дойдох, (в Свитъка на Книгата е писано за Мене)…”
Не изпрати ли Отец Сина Си в света, за да Му приготви Тяло? И няма ли Синът да се върне при Отец с цялото Си Тяло, за да изпълни всичко, което е написано в Свитъка?”
“Така е, Господи мой!”
“Виж тогава и проумей, че думите Ми “Ето дойдох…” са явяването на Христос и Неговото Тяло пред Бога и Отца. И ако всички, които са били записани и запечатани в Свитъка, са Моето Тяло, то що ще рече явяването на Тялото Ми пред Бога и Отца?”
“Исусе! Това, несъмнено, е грабването на Твоята Църква. Защото самото знамение на шестия печат е такова, че Небето бива преместено като Свитък…”
“Значи, както вече си просветен и убеден, има миг, когато Отец ще прибере Свитъка Си. А не е ли това вдигането на Святият Дух от земята? И не е ли прибирането на Свитъка най-святата и съкровена надежда на всичките Божии чеда? Не искат ли запечатаните в Святия Дух да дойдат при Бога и Отца?”
“Така е, Святи мой Господи…”
“Погледни тогава отново към Свитъка. Защото сега твоят Господ ще Ти Го покаже в последните дни преди свършека на света…”
След тези Свои думи Исус докосна със светещите Си ръце главата ми, а духът ми отново полетя във времето, за да се намеря пред Божието Светилище. И ето, че очите ми отново виждаха Небесния Свитък на Отца. И само след миг ръцете на Отец започнаха да прибират Свитъка нагоре, тъй че на земята настъпиха знамения. Всички паднали звезди мигом се вляха в Свитъка. И планини и острови, осветени от Свитъка, се вдигаха и влизаха в Него. А Отец продължаваше да вдига и прибира Свитъка, докато цялото Небе започна да се изпълва с огромно число от Божии хора. Защото онези планини и острови се оказаха места на Божията Святост и Любов, пълни с любящи и чисти души и сърца. Те бяха прибежище на всички люде, приели да се покорят на пророческото благовестие и на Небесната покана, дошла от Отца чрез слугите Му, пророците. А аз, във вълнението си, посочих с ръка към тях, като казвах на Исус:
“Господи мой! Идва мигът да кажеш на Отец думите Си:
“Ето, дойдох! В Свитъка на Книгата е предписано за Мене…”
Исус се усмихна и очите Му заблестяха в твърде необикновена радост. И Той, като целуна със Свята целувка челото ми, простря ръцете Си към всичките Божии чеда и мигом ги приближи около Себе Си. Така настъпи пълна тишина. А Господ, като протегна ръцете Си към Светилището на Отца, каза Му:
“Отче Мой! Ето, дойдох! И Тялото, което Ти Ми приготви, се събра в Мене! Твоят Свитък запечата Твоите чеда и ги изтегли завинаги при Тебе! Твоите звезди се събраха в ръката Ти, за да Ти бъдат радост и великолепие! Твоите планини и Твоите острови се вдигнаха и дойдоха в Славата Ти! Защото на Святите Си хълмове Ти събра чрез слугите Си Святите Си люде! И на Святите Си острови Ти опази Своите от вълните на нечестивите!
Ето, дойдох, Боже Мой и Отче Мой! И явих се с Тялото Си пред Твоя Свят Трон, за да въздадеш на всички според написаното в Твоята Книга! На праведните и чистите – Вечна Слава и Вечен Живот! А на извратените и нечистите – язвите и стрелите на Твоя справедлив Гняв!”
След думите на Исус вратите на Светилището се разтвориха. И Небесните ръце на Отца, пълни с искрящ огън, прегърнаха цялото Христово Тяло. А Сам Отец казваше на Исус:
“Свитъкът е прибран и Верните са запечатани в Него! Аз, Бог и Отец на Небето и земята, преместих Небето, тъй че нечестивите няма вече да Го видят, нито да Го намерят. А вас, Мои любящи и Верни, чисти и искрени, смирени и жертвоготовни, покривам с воал на нетление. За да видите онова, което око не е виждало, ухо не е чувало и на ум не е дохождало!”
Вечният Живот извираше на вълни от ръцете на Отца и Божиите люде се къпеха в онази неизразима Благодат и щастие, която идеше да утеши и възнагради сърцата им. Но миг след това ръцете на Отца се вдигнаха от Тялото на Исус. И като се простряха против земята, свиха се в юмруци. А Той, като посочваше земните места и владенията на нечестието, извика с гръмогласен Глас към строените Си на Хълма ангели:
“Въздайте на нечестивите от Гнева Ми! И излейте чашите на яростния Ми Гняв! Защото Лицето Ми всякога ще бъде навъсено и страшно против рода на проклетите. Моят Гняв иде да ги накаже за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили и за всичките нечестиви думи, с които те се поругаха с Небесните Ми звезди…”
След думите на Бог Отец аз дочух как от земните места се вдигна шум от ужасни викове. И когато погледнах към земята, видях, че тя бе обвита от гъсти и черни облаци, които не вещаеха нищо добро на земните жители. Затова, като потърсих с поглед Исус, призовах Го, за да ми даде Своето Свято водителство.