3. ВЯТЪРЪТ НА ЧАРОДЕЙСТВОТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ето, че преминавам към последното от виденията с ветровете на лукавия. И тук, със стопроцентова сигурност и убеждение изявявам пред тебе, че този е най-страшният и най-свирепият вятър против душата ми и сърцето ми. Защото оня, който създава вятъра на чародейството, е духът на Езавел.
Когато Исус започна да води сърцето ми по високите и неизследими места на Святия Дух, Той първом насочи цялото ми усърдие и посвещение именно в разбиването на преградите и бариерите, които началствата и властите на нечестието поставят пред Божиите пророчески служения. До оня момент, аз по-скоро бях като слепия Вартимей. Вървях с Господ, но се опирах на една дървена тояжка, като я размахвах пред себе си и си вярвах, че плаша духовете на Злото. Тогава и книгите, които пишех, бяха различни от тези, с които днес Исус вдъхновява сърцето ми. Това бяха по-скоро книги на моето израстване и опипване на духовните реалности, но не и здрава, помазана и Свята връзка с Бога.
А можеше ли да бъде другояче, след като все още бях слепец?
Разбира се, че не!
Но ето, че дойде миг, когато ангел от Господ се яви пред мене. И очите ми прогледнаха, а аз хвърлих тояжката и вместо нея започнах да държа ръката на Исус. Така духът на Езавел беше първият реален дух, който Исус ми даде да осъдя и да посека с Божия Пророчески Меч.
Може би ще запиташ:
“Защо, след като я посече, тя не загина?”
Напротив, братко мой! Езавел загина! Тя никога не може да има власт над сърцето ми или устните ми. Нейният проклет грим на теология и плътски молитви никога повече не може да ме победи и омае. Но ако този дух загина в моя живот, той остана активен в живота на мнозина други. И като започна да използва устните им за нечестиви възлияния и молитви, отново и отново напомняше и все още напомня за себе си. Гледайки на пораженията, които този дух оставя върху сърцата на човеците, аз многократно молех Господ да ме въоръжи още повече против Езавел. Така се родиха прекрасни пророчески видения. Видения с Пътя на пророк Илия до потока Кисон и върха на Кармил. Видения с Йоан Кръстител и дъщерята на Иродиада. Видения, с които Господ ми даваше да въртя Божия Меч все по-усърдно и точно, за да поразявам най-жестоката власт на Вавилон. Но ето тук се спирам, за да падна на коленете си и да отдам Славата на моя Господ Исус Христос. Защото видението с вятъра на Езавел, което Исус показа пред очите ми, беше твърде дълбоко и изпълнено с ново знание и откровение за сърцето ми. Затова нека сега ти кажа с какви думи Исус ми разкри духа на Езавел и нейният вятър. Ето какво ми каза Той:
“Сега ще ти дам да видиш духа на Езавел в неговата най-мерзостна роля за покваряването на последните поколения на земята. Защото ако има вятър против Божиите звезди, който да е най-силен и успешен, то това е вятърът на чародейството. Нека видението, което сега ще ти дам, да не плаши и ужасява никой от Моите. Защото всеки от Моите съм направил не просто победител, но повече от победител над лукавия. И това направих именно чрез пророческите видения, с които посещавах и ще продължа да посещавам сърцата ви. А сега виж това, което ти показвам…”
След думите на моя Господ пред очите ми се появи видение. Аз виждах чародейката Езавел, седнала на златен трон в поднебесните места. От цялото същество на този дух се излъчваха демонични струи, но както винаги най-силната й власт беше в самите й очи и в грима, положен върху тях. Високо над духа на Езавел и този път блестяха Божиите звезди, а самата Небесна Светлина, излъчвана от светилата, дразнеше чародейката. И ето, че Исус вдигна ръката Си и ми даде знак да внимавам. А тогава във видението се случи знамение. Защото пред духа на Езавел се яви самият Сатана. И падналият херувим, като размахваше нервно крилата си, започна да й говори, като казваше:
“Не виждаш ли онова, което става над теб, Езавел? Не виждаш ли звездите, чиято светлина боде и измъчва очите ми? Нима ще оставиш нещата така? Нима ще оставиш Йеова да ражда чрез пророците Си Образа на Сина Си в сърцата на човеците?”
Духът на Езавел побърза да се наведе пред Луцифер и започна да му говори, като казваше:
“Ах, господарю мой! Всемогъщият е станал твърде активен в това последно време. Онези над нас имат голяма сила, понеже в сърцата им е Самият Христос, Който е Семето на Йеова. А ти знаеш, че когато Той реши да роди Образа Си – няма сила, която да Му попречи…”
Думите на Езавел ядосаха Сатана. И той, с разтреперан глас й каза:
“Ние ще заложим на онези, които нямат Образа на Йеова. Да, казвам ти! И ти си, която трябва да усилиш вятъра си против Неговите звезди. Но ето затова ти е необходимо моето семе. С него ти започни да раждаш мнозината, които ще ти изпратя…”
След последните думи на дявола се случи нещо твърде гнусно и отвратително. Защото Луцифер извади от мантията си златна чаша. И като започна да еякулира в нея, пълнеше чашата със собственото си семе. След това подаде пълната чаша на Езавел, като й казваше:
“Днес на земята имам много човеци, които нямат Образа на Йеова в себе си, но затова пък имат постоянния стремеж да раждат другите с Писанието, без да са родили себе си. Точно те са моят последен коз в това последно време. Ти сега ги призови при себе си и ги научи да блудстват и да ядат идоложертвено. И като напълниш сърцата им с моето семе, направи ги като полови органи на Злото. Защото те ще бъдат моите духовни осеменители сред човеците. И в тях ще действа непрестанно страстта ми да зачеват. Защото семето в тази златна чаша, е моят прочит на Писанието. И някой непременно трябва да изстреля това семе в празните утроби…”
Луцифер говореше с такава похот и сласт на Езавел, щото последната потрепери от вятъра в гласа му. И като му се поклони отново, каза му:
“Ще сторя всичко по волята ти, господарю мой! И резултатите няма никак да закъснеят…”
След последните думи на Езавел Луцифер размаха плавно крилата си и се отдалечи от нея. А чародейката, като вдигна в ръцете си златната чаша със семето на лукавия, извика с твърде силен глас, като казваше:
“Съберете ми всички, които нямат Образа на Йеова, но въпреки това се наричат Негови. Защото е дошло времето за раждане, каквото не е имало по земята…”
След думите на чародейката пространството около нея се изпълни с неизброими множества от религиозни демони. И те, като слушаха с трепет гласа й, размахаха крилата си и се стрелнаха към земните места, тъй че твърде скоро й доведоха огромно число поклонници. Видът на поклонниците потресе сърцето ми. Това бяха голи човеци, които, независимо от пола си, имаха в духовните си естества духовни полови органи за осеменяване. И ето, че при вида на огромното множество Езавел се усмихна. А след това, като вдигна златната чаша с ръцете си, извика твърде силно:
“Готови ли сте да родите чедата в благовестието на вашия господ? Готови ли сте да се молите непрестанно, докато се изобрази вашия господ в сърцата на човеците?”
Дочули гласа й, хиляди извикаха в един глас:
“Готови сме, господи!”
А тогава Езавел разпръсна семето на лукавия от златната чаша, тъй че сърцата на множеството се напълниха и самото семе слизаше в половите им органи. И тя посочи с ръка нагоре, като отново извика:
“Вижте онези противни служители над мен, които се превъзнасят високо над всички ви. Защото ако вие искате да раждате чеда, и те искат да раждат. Нима ще им позволите да родят онова, което господ е дал на вас?”
Самите демонични струи от чародейката бяха толкова силни, щото възбудата на множествата беше твърде голяма. И те, като погледнаха със страстни погледи към нея, казаха й:
“Господи! Непрестанно ще се молим, докато ти се родиш в сърцата ни. А онези отгоре ще свалим със силата на молитвата. Защото има голяма сила в усърдната молитва на праведния…”
След тези думи множествата започнаха да се съвъкупяват едни с други, а скверното семе на лукавия зачеваше в сърцата им и там се раждаше образа на звяра. И всичките, като гледаха с ярост и безкрайна омраза към светилата на Отца, започнаха да молитстват против тях, тъй че силен и жесток вятър се изви от устните им и тръгна нагоре, към Божиите звезди. И като нападна на тях, направи ги да започнат да падат на земята…
Гледах с безкрайна погнуса и отвращение на онова, което духът на Езавел бе сторил с човеците. Тогава попитах моя Господ:
“Исусе! Не е ли страшно това? Та не знаят ли тези човеци, че не половите органи в духа им, но Святият Дух е Този, Който ражда Твоя Образ? И как да разбирам тази гнусота в духовните естества на тези човеци? Защото по плът – те са мъже и жени, но в духовните си естества са като осеменители на лукавия…”
Господ ме погледна и аз видях сълзи в очите Му. И Той, като докосна с ръка гърба ми, тихо каза:
“Ако никога не си разбирал и не си знаел откъде у чародеите тази страст за молене, то сега я виждаш ясно. Защото всяко семе иска да бъде посято и да зачене в почвата, която му е отредена. Така в плътта се изгражда естествен полов нагон. А при чародеите дяволът развива този нагон именно в тези полови органи, които сега виждаш. На тях се дължи страстта на чародеите постоянно да осеменяват и осеменяват, докато семето им се свърши. Но то никак не свършва, защото дяволът излива още и още. И за оня, който би искал да опази сърцето си, тъй че да не стане жертва на чародейството, най-важно е да се скрие и пребъдва в Святия Дух, като убие всяка плътска похот в себе си и се отрече от егоизма на сърцето си.
И ето по това ще познаете чародеите, които са слугите на Езавел:
Те всякога се молят за онова, което не им влиза в работата!
Чародеите са тия, които превземат Божиите приоритети. И като осеменяват с мерзостта на лукавия сърцата, правят цели църкви и общества, като омаяни и опиянени от силата им. Тези са, за които говори и псаломът, като казва за тях:
“На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас? Поради насилстването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, сега ще стана, казва Господ; ще туря в безопасност онзи, когото презират. (Евр. Срещу когото духат)…” (Псалом 12:4-5)
Виждаш ли еврейското значение на този стих? Разбират ли Моите, че чародейството е най-голямата измама и най-силният вятър на Сатана? Защото при тази измама се ражда образът на звяра, а при този вятър всичките Божии звезди падат на земята, тъй че неспасените да гледат на чародеите, а не на Моите пророци. Но ти си спомни каква беше гибелта на жената Езавел някога? Как умря тя?”
“Господи мой! Твоят Дух на Ревност и Святост слезе някога върху Ииуя. И той, като влезе в палата на Езавел, вдигна поглед към прозореца й, като извика:
“Кой е откъм мене? Кой?” (IV Царе 9:32)
И тогава към него погледнаха трима скопци. А той им посочи Езавел, като каза:
“Хвърлете я долу…” (IV Царе 9:33)
В следващия миг Гласът на моя Господ стана твърде ревнив. И Той, като ме гледаше с огнен поглед, каза:
“Иди и попитай Църквата Ми! Кой е откъм Мене? И къде са днес скопците Ми, които да изхвърлят Езавел през прозорците на Храма? Къде са онези, които не търсят да осеменяват, но са оставили Святият Дух да върши Святото Си тайнство в човешките сърца?
Ето, казвам ви! Последното спасително време принадлежи на скопците в Моя Храм! Защото те са, които ще изхвърлят Езавел през прозорците на Храма Ми! Всеки, който Ме види като Ииуя и послуша Гласа Ми, непременно ще скопи себе си за Божието Царство. Защото ето това, че мнозина пуснаха в сърцата си духът на чародейството, превърна много църкви във вертепи и публични домове на Вавилон. Тъй че едни молитстват, а пък други се съвъкупяват. И няма нито един изсред тях, който да погледне към скопците Ми, пророците, и да разбере, че ако има Съвършени благовестители, то това са тези, които сами са лишили себе си от способността да осеменяват, за да ражда и зачева сам Господ вместо тях.
Колкото до всички останали, които стоят зад прозорците на Храма Ми, и никак не искат да скопят себе си и да чуят Гласа Ми, то над такива ще дойде съдба от думите на Моя Отец:
“…и на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни…” (Еклесиаст 12:3)
Именно с това разбиране ще продължат пророческите видения, които ще дам на слугата Си…”
След тези последни думи на Исус видението с духа на Езавел се прекрати, а Господ остави духа ми в мир и покой, с които да укрепя сърцето си за следващите видения.