1. ВЯТЪРЪТ НА ЗАВИСТТА И ЗЛОБАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Смея да твърдя пред тебе, че този е вятърът, от който моето сърце преживя твърде голяма скръб и утеснение. Когато погледна назад в живота си и видя всичкото страдание, което ми дойде от духането на този вятър, аз падам на коленете си пред Бога и Отца и Го призовавам, казвайки:
“Отче мой! Защо Си ме направил толкова различен? Защо ми даде толкова много от Небесните Си съкровища, та да ставам съблазън и препънка на мнозина? Защото, ето, човеците, които хвърлят луди пари, за да завършат теология в някой американски институт и да намерят познание за Тебе, никак не могат да приемат, че Ти говориш на избраник по Твоята Воля. Такива, като изпълват устните си със завист и злоба, казват на другите край тях:
“Само на тоя ли Господ говори? Не говори ли и на нас? Откъде накъде у един недипломиран ще се намира такава мъдрост и познание, каквато ние не можем да придобием и за години? Откъде накъде той ще напише осемдесет книги за четири години, а ние ще имаме само по няколко статии във вестниците? Ах, не можем да го понесем това!”
Моля Те, Отче мой! Ако Ти е угодно, дай и на тях! Моля Те, Боже! Направи мнозина да бъдат Твои пророци и тури Духа Си на тях! Аз ще бъда най-щастливият, ако Ти сториш това!”
Но знаеш ли, братко мой, как ми е отговарял Отец, когато Го помоля с подобна молитва? Той е погалвал нежно сърцето ми с Духа Си и ми е казвал:
“Аз зная кого съм избрал и защо съм го избрал! И на никой от завистливите и злобните няма никак да туря Духа Си. Защото днес виждам мнозина нечестиви сърца, които искат Маслото на Духа Ми, но само, за да Го продадат на пазарището Вавилон! Те никак не могат да разберат, че изборът на Бащата върху чедата Му е избор от Сърцето Му! Не избор по ръст и благоволение от човеците, не избор по образование и богатство, не избор по тупане в гърдите и собствено препоръчване, но само и единствено избор от Сърцето Ми! Имат ли онези, които те мразят, Сърцето Ми? Имат ли Любовта да дават даром? Имат ли смелостта да се възправят против лукавия? Имат ли ревността да говорят и живеят Истината?
Аз не просто няма да туря на тях Духа Си, но ще ги направя да избезумеят в нечестието, за което са посочени! Защото колкото повече завист и злоба дойдат против теб, толкова повече ще изливам в сърцето ти! Защото Аз съм те познал преди още да си бил образуван в майчината си утроба. И като съм начертал Пътя в сърцето ти – поставил съм те за препънка на гордите и съблазън на високоумните. Тъй че гордите да се спънат и паднат. И като паднат – да не станат. Тъй че високоумните да се съблазнят и да отстъпят. И като отстъпят – да не се върнат. Защото са били родени в сърцата си от оня, който всякога е бил дим в ноздрите Ми и предмет на гнева Ми…”
В този миг съм знаел, че ако има дух под Святите небеса, който Отец да мрази с цялата Сила на Сърцето Си, то това е духът на Корей. Духът, който някога въставаше против Моисей, а днес въстава срещу последните Божии зеници на земята… И ето този е духът, братко мой, който Исус първом разкри пред очите ми. Не че не бях го виждал или не бях станал свидетел на осъждението му, което описах в книга. Но тук, във видението, Исус ми показваше духът на Корей в неговата цветуща сила на земята. Затова нека премина към самото видение.
В мига, когато Исус ми показа духа на Корей, аз го видях като един, от когото извираха силни демонични струи. Този дух стоеше в поднебесните места, седнал на златен трон. И като гледаше с вълчите си очи против звездите на Бог Отец, простираше ръцете си към земните жители, като викаше:
“Явете се, всички мои! Явете се, за да въздадете от яростта ми на тези звезди! Защото тези са, които дразнят и подкопават устоите на нашето царство!”
Ето, че след призива му се появиха стотици хиляди демони. И като размахваха крилата си, стрелваха се към земята, за да му доведат най-злобните и най-завистливите измежду човеците. Така пространството около духа на Корей се напълни с поклонници. А самият копой на Луцифер се изправи от трона си, като казваше на събраните:
“Можете ли да понесете в сърцата си, че има човеци, които твърдят, че Бог лично им говори? Можете ли да понесете в сърцата си, че те се имат за по-специални от вас? Можете ли да понесете в сърцата си, че Бог говори на тях, а не говори на вас? Можете ли да понесете в сърцата си, че такива наричат себе си “пророци” и се превъзнасят над Божието паство, като презират неговите лидери и помазаници?”
Тъмните демонични струи вече изпълваха сърцата на събраните. И те побързаха да ревнат в един глас:
“Не можем да понесем това и няма никога да го понесем. Затова сега ще свалим самозванците от мястото им…”
След тази декларация множествата на Корей вдигнаха гневните си погледи нагоре. Само след миг от устата на човеците излезе твърде силен вятър, който нападна на Божиите звезди. А тогава светилата, блъскани от вятъра, започнаха да падат към земята и това доведе множествата до възторг. Гледайки на падането на Божиите звезди, мнозина от човеците ръкомахаха и крещяха, като казваха:
“Нека това да е поука за цялата църква на Исус. Защото сам бог от небесата отсече самозванците и зачете молитвите ни. О, благодарим ти, боже! Ти си свят и говориш във всички ни, понеже целият ти народ е свят и ти нямаш нужда от пратеници, след като духът ти е във всички нас. О, алелуя, алелуя, алелуя!”
Погледнах на вълчото лице на Корей и в този миг знаех, че това е най-щастливото лице на демон в тъмното царство. Той наистина беше успял. Нито един от покварените и извратените никак не беше изпитал сърцето си, та да види, че е пълно със завист и злоба. Нито един от нечестивите не беше проумял, че където има Слънце и Луна, там има и звезди. Нито един не беше вникнал в Исусовата притча, че Небесният Отец изпраща слугите Си, за да повикат поканените на сватбата. И това наистина беше твърде страшно. Защото всичките тези хора, ненадмогнали завистта и злобата в сърцата си, не можеха да се радват на Небесната Светлина в звездите, но само и единствено – да хвърлят укори, хули и проклятия върху Божиите избрани. Те никак не бяха разбрали, че никой от Божиите пратеници не искаше нито слава, нито постове, нито заплата за себе си, но само и единствено – почит и преклонение пред Отца на светлините. Затова и аз, като гледах с наскърбено сърце на всичката им злоба и нечестие, обърнах се към Господа, като Го попитах:
“Исусе! Какво да кажа на братята и сестрите си? Как да им обясня, че не говоря от себе си, нито се превъзнасям, но следвам и слушам Твоя Глас? Как да ги накарам да повярват, че просто съм посочен, за да им слугувам и да ги подкрепям в живота на вяра? Как да ги убедя, че Ти Си Пътят, Който те трябва да следват, а аз съм просто пътепоказател? И как изобщо да се преборя с вятъра на човешката завист и злоба?”
Исус ме погледна с очи, които бяха пълни със сълзи. А след това ми каза:
“Човешките сърца са страшно болни! В тях има твърде много грях и нечестие и малцина са онези, които искат да се откажат от духа на света и от живота на греха. Ако Аз не бях изпратил слугите Си в мрака на света, то в Деня на Страшния Съд мнозина биха Ми крещели:
“Защо не изпрати слугите Си, та да ни опазиш от лукавия и да ни просветиш? Защо предварително ни обрече на мъки в огненото езеро?”
Но понеже Аз изпратих слугите Си в мрака на света, то днес мнозина Ми крещят:
“Отсечи го този, Господи! Понеже той твърди, че Ти лично му говориш!”
Какво тогава да сторя с вас, роде на грешници? И докога да ви търпя? Защото делата ви сами говорят, че за нечистия всичко е нечисто! Било, че ви изпратих слугите Си – останахте нечисти и не ги приехте! Било, че не бих ви ги изпратил – бихте погинали в греховете си! Твърдите, че Ме познавате, а с делата си се отричате от Мене и Ме пробождате в сърцата си. Но ето това е проклятието от Отца Ми върху рода на нечестивите! Защото те всякога ще се учат, но никога няма да стигнат до познаване на Истината. Всякога ще искат да се изправят, но ще се препъват в злото като баща си. Защото очите им са помрачени и сърцата им не знаят Пътя на Мира. Затова сега устата Господни се отварят и праведни думи излизат от устата Ми:
Вярата ви в Мене е дар от Моя Бог и Отец! Който познава Мене, той ще познае и слугите на Отца Ми! Който не познава Мене, той не е от Моите и няма никак да разпознае слугите на Отца Ми! А Аз никога не съм искал да убеждавам нечестивите Кой съм и кои съм изпратил! Това е чест и привилегия на Отец Ми в Деня на Неговия Страшен Съд! Който е вярвал в Мене – нека продължи да вярва в Мене и да пази дара на вярата в сърцето си. Защото Аз ще го умножа с пророческите послания, които ви изпращам. Който не вярва в Мене, но е повярвал в човеци и демони – нека продължи да вярва в човеци и демони. Защото не друг, но Отец Ми го е лишил от дара на вярата. А кой е оня, който би търсил сметка на Всемогъщия защо Той приема едни, а отхвърля други? Това, несъмнено, ще е роденият от духа на Корей, който има в сърцето си нечестивата дързост да съизволява с Бога и с Неговия Суверенитет. А на такива огненото езеро е съвсем справедлива отплата…”
След тези последни думи Господ ме въведе във видението с втория от ветровете на лукавия.