II. ВИДЕНИЯТА С ВЕТРОВЕТЕ НА ЛУКАВИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Паднал на колене пред моя Господ и Спасител аз сега се моля за твоето сърце. За да бъде внимателно и искрено, смирено и чисто, та да разбере всичките думи на Вечен Живот, които излизат от устата на нашия Господ. Защото този свят не е наш дом и тук ние сме само пътници. Главният въпрос пред един пътник е в избора на пътя, който да следва. Днес на земята има много пътища. Едни от тях са удобни, понеже им липсва съпротивлението. Те слизат надолу и по тях човек не просто върви, но препуска като атлет на състезание. Горко на оня човек, който посещава събранията на подобни атлети, понеже сетнината му ще е далече по-долу. Но когато искаш да тръгнеш не просто по някои от пътищата, но по Пътят, то тогава се приготви да пострадаш по плът. Защото дяволът няма да те остави да си отидеш от властта му просто ей така. И въпреки, че ти ще заложиш на твоята чиста и искрена вяра в Бога, то противникът ти ще заложи на това, което Отец е допуснал да има, а именно – съпротивленията на всичките неспасени и помрачени човеци край теб. Било в дома ти или на работата ти, било в града, който живееш или някак издалеч – такива човеци ще те преследват с едно яростно гонение, за да станеш отново един от тях. Но ти си припомни какво гласеше псаломът и как Божият молител заяви против такива:
“Докога, всички вие, ще нападате на човека за да го съборите като наведена стена и разклатен плет? Съветват се само да го тласкат от висотата му; обичат лъжата; с устата си благославят, а в сърцето си кълнат…” (Псалом 62:3-4)
Моля те да забележиш двата духовни нюанса, които Исус ми показа и във видението с падането на звездите. От една страна – Божиите звезди светят и са горе, но от друга – те падат на земята като неузрели смокини. Така е и в думите на псалома. От една страна – човек има висотата си, сиреч, духовното си издигане от Бога, но от друга – в очите на нечестивите той е като наведена стена и разклатен плет.
Ти знаеш ли от какво се навежда една стена и се разклаща един плет? Не е ли това от многото ветрове на лукавия? И не затова ли милостивото Сърце на Исус отново ме призова във видения, за да се укрепи твоята вяра? Аз искам да благодариш на Този чудесен Бог, Който не те е забравил и никак не те е оставил, но отново и отново те докосва, като ти изпраща Небесни послания, за да устоиш. Защото Исус, като ме въздигна нагоре, посочи на сърцето ми и самите ветрове на лукавия, които духаха против Божиите звезди. И тогава ме попита:
“Как мислиш? Не е ли Вавилон твърде ужасен в активността си? Не стигат ли ветровете му твърде високо?”
“Да, Господи мой! Именно това е нещото, което не мога да разбера…”
“Спомни си тогава писаното за греховете на Вавилон. Защото Отец Ми, като се обърна към всичките Си чеда, посочи блудницата чрез пророците Си и заповяда:
“Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди…” (Откровение 18:4-5)
И сега, за да разбереш както ти, така и всички Мои, кажи Ми:
Кога ти си спомняш за нещо, което си забравил за дълго време?”
“Исусе! Когато нещо не е пред очите ми, аз го забравям. Но после, когато то се яви пред очите ми, аз си спомням за него…”
“Какво тогава се е явило пред очите на Бога, та Отец Ми да Си спомни за блудницата и за всичките й неправди? И какво са тук очите на Отца Ми? Не са ли Неговите пророци?”
“Така е, Исусе!”
“А какво ще стане, когато очите на Отец Ми бъдат нападнати от силен вятър? Какво ще се случи, когато помрачени и проклети земни царе заявяват против Божиите зеници, като ги наричат “нечестиви” в събранията си? Не стига ли тогава грехът на такива до Небето? Не стигнаха ли така до Небето и греховете на всичките пастири, които те гонеха и продължават да те гонят? Няма ли точно тогава Отец Ми да Си спомни за всичките мерзости и престъпления на разгонената блудница? Защото, ето, ветровете не просто дразнят зениците на Отца Ми, но натрупват неизчерпаем Гняв и ярост против всички, които останаха в блудницата Вавилон.
И ето затова сега казвам на Верните Си:
Последвайте Ме във виденията, които ще разкрия на слугата Си! Защото още малко и Отец Ми ще излее чашата на Гнева Си. Тогава всички онези, които посяха ветрове, ще пожънат бури…”
След тези думи Господ ми показа и първият от ветровете на лукавия.