ШЕСТИЯТ ПЕЧАТ НА ОТКРОВЕНИЕТО II – I ГЛАВА

I. ПАДАНЕТО НА НЕБЕСНИТЕ ЗВЕЗДИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Думите, с които Исус ми показа падащите Небесни звезди, бяха за мен дългоочаквани и жадувани. Защото аз преди тринадесет години, като едва проходил младенец, засукал чистото духовно мляко, задълго се спирах над всички апокалиптични пророчества, изречени от Исус или старовременните пророци. Детското ми въображение и стаеният вътре в мен душевен страх рисуваха пред очите ми такива картини, че изпадах в ужас. Представях си как звездите падат на земята и след тяхното падане всичко избухва в пламъци и дим. Какви ли не доводи и аргументи имаше тогава в душата ми? Веднъж – че земята ще бъде сполетяна от метеоритен дъжд, втори път – че ще настъпят страшни космически катаклизми, които ще унищожат всичко живо… Но ако е вярно, че плътта не се ползва от Божиите думи и че всичко в Библията е Дух, то тогава нека всеки от нас да смъмри плътта си. Защото на плътта е дадено да се храни с плодовете на земята, а на духа с плодовете на Духа. И нито плътта ще стане Дух, нито Духът ще стане плът.
Затова нека сега да продължа с думите на моя Господ. Защото в мига, когато пред сърцето ми се яви Божието Светилище, Той ми каза:
“Сега искам да дам на всеки от Моите онази изобилна Светлина на Духа, без която никой няма никак да разбере знаменията на Апокалипсиса. И ти, като си спомниш първите видения, които ти дадох с шестия печат, кажи Ми:
Паднаха ли Небесните звезди на земята?”
“Да, Господи мой! И самото видение, което Ти ми показа, беше твърде страшно. Защото звездите падаха от Небето на земята. А в мига, когато някоя от тях навлезеше в земната атмосфера, тя се превръщаше на неузряла смокиня и като такава падаше на земята…”
“Помисли тогава и нека да помисли всеки от Моите. Не виждат ли очите ви всяка вечер небесния свод? Няма ли по него разпръснати хиляди звезди?”
“Да, Исусе! Всяка вечер небосводът се изпълва със звезди. И това са реалните звезди на космоса, който заобикаля земята. Някои от тях са планети от Слънчевата система, а други – най-блестящите звезди от далечни съзвездия в нашата галактика…”
“А дали звездите, които всички вие наблюдавате вечер, са толкова малки, колкото изглеждат? И възможно ли е звездите на безкрайния космос да паднат на земята?”
“Исусе! Това е невъзможно! Защото най-близката звезда до планетата Земя е самото Слънце. То е многократно по-голямо от Земята. Какво тогава да кажа за далечните звезди?”
Исус се усмихна на думите ми и продължи:
“А какво да кажеш на Вярното и Истинно Божие Слово, което твърди, че звездите падат на земята и вече не дават светенето си? Може ли нещо много по-голямо да падне върху нещо многократно по-малко от него? И могат ли звездите от реалното физическо творение на Отца да паднат на земята?”
”Не, Исусе! Това е невъзможно!”
“Какво тогава остава за Моите братя и сестри като разбиране? Не е ли това, че да приемат Словото Ми в Дух и Истина? Не е ли това, че да разберат Святата Божия Истина, която им казва, че Слънцето е Христос и Луната е Църквата? И ако Слънцето и Луната са Христос и Църквата, то не са ли тогава звездите Лични светила на Моя Бог и Отец? Не са ли тези, за които Той още при Сътворението каза:
“Да има светлина на небесния простор, за да разделя деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така…” (Битие 1:14-15)
Кои са тогава знаците, които показват времената, дните и годините? Не записа ли именно за тях и Апостолът Ми, като каза:
“За това спасение претърсваха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите. И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата, в което и самите ангели желаят да надникнат…” (I Петрово 1:10-12)
Ако дори ангелите желаят да надникнат в Посвещението, което Отец Ми дава на слугите Си пророците, то как днес човеците отхвърлят тези Небесни звезди? Как отказват да приемат тяхното свидетелство, при все, че са осветени и вдъхновени от Отца? Как отказват да приемат, че Божиите пророци служат не на себе си, а на цялото Ми Тяло? На кого от земните се е открила Святостта и Силата Господна? И кого от тях Отец е направил да пребъдва пред Престола Му и в Светилището Му? Не пребъдват ли земните в тясното си земно битие, за да мислят за нещо друго, освен за себе си? Но ето затова сега ще ти покажа звездите, които Отец Ми е създал, както е създал и теб…”
След тези Свои думи Господ протегна ръката Си и посочи към самите Божии небеса всред Святия Хълм на Всемогъщия. Очите ми видяха стотици звезди, които блестяха в силата си. Всяка от звездите беше като самороден диамант, имащ своя особен дар и благословение за човешките чеда. Това бяха уникални служители и тяхното познание за Отца се различаваше във всеки от тях, тъй че пред сърцето ми се разкри не просто многоразличната Божия Благодат, но и безкрайно дълбоката и Свята Същност на Небесния Отец. Затова, като погледнах към Исус, казах Му:
“Исусе! Сега разбирам нещо твърде Свято и прекрасно. А именно – че Ти Си Слънцето, понеже на Теб Отец Ти дава Духа без мяра. А тези звезди са Божиите пророци, понеже във всеки от тях Отец е положил уникален и превъзходен път към Себе Си. Но кажи Ми, Господи, как тогава е възможно с тези звезди да се случи видението от шестия печат? Как е възможно да падне нещо, което Отец е направил да стои и да свети?”
В отговор на въпроса ми Исус ме погледна с твърде дълбок поглед, а след това каза:
“Ако Слънцето и Луната потъмняват, то голямо нещо ли ще е звездите да паднат на земята? Не разбираш ли, че това не е падане пред Божието Лице и в Божиите очи?
Това е падане на звездите единствено в осквернените умове и сърца на богоотстъпниците. Тази е причината самото падане да бъде записано като знамение против нечестивите. Защото може ли да падне онова, което Отец Ми е направил да стои? Могат ли да паднат онези, за които пророкът Ми Даниил записа:
“Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове…” (Даниил 12:3)
Ако обръщаш мнозина в Моята Правда, ти ще светиш като звезда за вечни векове! И въпреки, че ще паднеш на земята, подобно на останалите звезди, то е, за да се изпълни Писанието, че поканените от Отца Ми не бяха достойни, сиреч – не бяха на висотата на звездите, които Отец Ми изпрати към тях.
Кажи Ми тогава и нека Ми отговори всеки от Моите:
Ако поканените не са достойни за Отца Ми, то нима Отец Ми и слугите Му ще са достойни за поканените? Ако поканените са мерзост пред Божието Лице, то не са ли Божиите пратеници мерзост в лицата на поканените? Ако тези, които живеят на земята, имат самочувствието, че са в небесата, то няма ли тогава живеещите в небесата да паднат на земята според измамната гордост на земните? Не стоят ли зад всички земни човеци духове на измама и нечестие, тъй че всички те да се поругаят със звездите на Отца Ми?
Но ти сега виж как ще продължи видението. Защото за това си извикан тука…”
Докато Исус ми говореше, Той вече ме беше приближил до останалите Си звезди. И ето, че само след миг сърцето ми усети твърде силен вятър, който духаше върху мен и всичките звезди. Тогава започнах да падам. Това беше свързано с ужасна болка и скръб. Защото противният вятър буквално разкъсваше гърдите ми и нараняваше сърцето ми. Хиляди гласове започнаха да пронизват като непосилен шум ушите ми. Така вътре в себе си усещах как вятърът все повече и повече ме сваляше надолу. И остри и обидни, жестоки и лъжливи хули се впиваха в самия мен. Нещо повече – в един миг усетих как духът ми се вряза във въздушната власт на земята. Аз и звездите край мен се превърнахме в малки и неузрели смокини. А очите ми вече виждаха нещо, което никак не исках да приема. Защото от земята нагоре се издигаше една разлистена и натежала от презрели смокини смоковница. Милиони демони дърпаха смоковницата нагоре, като размахваха усилно крилата си. Ставаше така, че колкото повече аз и звездите падахме надолу, толкова повече демоните издигаха смоковницата нагоре. Така в един миг настъпи среща между нас и смоковницата. А тогава листата на смоковницата зашумяха и всичките онези презрели смокини завикаха против нас, като казваха:
“Паднете на земята, вие неузрели! Защото вкусът ви е кисел и нямате дял с идещото Царство на Христос! Паднете на земята, вие – странни и недоктринални! Защото сте лишени от разум да познавате Истинския Бог и Вечен Живот…”
След думите на смокините вятърът стана още по-жесток и противен, тъй че не просто падахме, но летяхме. Гледах на падането си и мислено призовавах Исус да ми помогне и да спре вятъра, който ме тласкаше надолу. Но моят Господ не реагираше на призива ми. Нещо повече – земята ставаше все по-реална и реална, докато накрая падането ми приключи в пръстта…
Бях не просто сплескан, но напълно смазан и неспособен да се съвзема. Защото по Волята Си Бог ме беше направил участник в най-болезненото и най-страшното от всичките Си видения. Видението, в което падаш на земята, поради гонението заради Правдата на Исус! Не чаках дълго за моя Господ. Защото Той, като се сниши от небесата, приближи се до мене и простря ръцете Си над сърцето ми, като отне болката ми. И след това започна да ми говори, казвайки:
“Как си сега, момчето Ми? Добре ли ти е да бъдеш като зелена смокиня? Добре ли ти е да си неузрял, когато толкова много презрели литнаха нагоре и минаха край теб?”
Не зная защо, но въпреки падането ми вътре в мен имаше огромна Сила от Бога. Защото, като се разсмях на въпроса на Исус, казах Му:
“Добре ми е, Господи! Защото за неузрелия има надежда, че ще узрее, докато за презрелия такава надежда няма. И при все, че паднах, аз зная, че не съм отпаднал…”
Исус се усмихна и очите Му заблестяха радостно. А след това Той каза:
“Точно така е, момчето Ми. Ти отговори с онези думи, които Аз исках да чуя от тебе. Защото неузрелият може да падне, но не и да отпадне. Докато за всеки презрял съдбата е само една и тя е да даде в сърцето си вход на червея. И при все, че измамата на отстъпилата църква я кара да си вярва, че е Моята узряла смоковница, пак Аз ти казвам, че няма ни един Натанаил всред нея. Защото сърцата на всички презрели смокини са пълни с лукавщина и те никога няма да достигнат до Небето на Отца Ми, а само и единствено до поднебесните места, където се превъзнася облакът на Вавилон.
Виж тогава и разбери, че днес е времето, когато всичките Божии пророци ще бъдат омърсени и отхвърлени от мнозинството, като неузрели смокини. При все, че в теб пулсира Зрелостта и Светлината на Човешкия Син, пак е добре, че се смири и прие да бъдеш неузрял. Защото всеки узрял, който се смирява до неузрял, ще преживее ново зреене и така ще се поднови в силата си! Но горко на онези, които са презрели! Защото те никога повече няма да намерят връзка с клона, който ги е хранил и държал!
Но ти сега Ми кажи:
Усети ли вятъра, който те духна надолу?”
“О, Исусе! Мога ли да забравя това най-голямо зло, което Ти допусна върху мен? Това беше не просто вятър, но ветрове със стрели, които разкъсваха гърдите ми и нараняваха сърцето ми. И аз зная, че всяка от Небесните Ти звезди е преживяла голяма скръб и болка, когато е падала на земята. Но явно, че това е да се научим да носим Твоето козиняво вретище. Защото, при все, че Ти ни даде достъп до Святите и чисти обиталища на Отца и ни издигна високо при Себе Си, пак за мнозината ние си останахме земни и недоктринални. Ето затова против сърцата ни дойдоха тези ветрове…”
Исус погали главата ми и отново каза:
“Иди и дай думите Ми на всичките Ми братя и сестри. Иди и им кажи онова, в което сега те посвещавам. Защото не е страшно вятърът да духа против тебе! Тогава ти си против вятъра и вятърът е против тебе! Но истински страшното е вятърът да духа зад тебе и ти да препускаш натам, накъдето духа вятърът!
Да, казвам ти! Това е истински страшното и ужасното!
Затова нека сега да те заведа, за да покажа на сърцето ти онези видения с ветровете на лукавия, с които всеки от разумните ще разбере защо Моите звезди падат на земята…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s