КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Никога не бях подозирал, че съпротивата на дявола против моето посвещение и призоваване от Исус може да се окаже толкова яростна и жестока. Не че досега не съм имал съпротива при писането на пророческо слово. Напротив – всяка книга е като раждане в сърцето ми и то е придружено с болка и пожертвувание. Но от оня миг, в който Исус ме наметна със Собственото Си козиняво вретище и бодлите се забиха в мен, аз разбрах, че остатъкът от земните ми дни ще бъде придружен от всичките вълни на гонение, скръб и утеснение. Ето затова още в началото на това продължение аз споделям с тебе за тази съпротива. Защото тя ще се яви в живота на всяко от Божиите чеда.
През последните дни на духовното ми израстване и общение с Исус очите на сърцето ми се отвориха още повече. И аз разбрах, че цената на Божието познание е толкова по-голяма, колкото по-високо си издигнат, за да наблюдаваш онова, което ти разкрива Исус. Затова сега смея да твърдя, че всички видения, на които Исус ме направи свидетел през годините, са части от една и съща картина. Веднъж – видени отблизо, а втори път – от високо. Това е картина на умноженото беззаконие и всеобщото отстъпление от вярата в Бога. Картина на онова процъфтяващо беззаконно царство, наречено “Великий Вавилон”.
Картина, върху която стои справедливият печат на Божията присъда, изречена от ангела, който казва за Вавилон:
“…светлина от светило няма вече да свети в тебе; и Глас от младоженец и от невяста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи. И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята…” (Откровение 18:23-24)
Виждаш ли, братко мой, че ако такава е Божията присъда над Вавилон, то днес е времето да го напуснеш. Веднъж и завинаги! И като забравиш за лъскавите му зали и проповедници, както и за перспективното шумолене на пари от църковен бизнес – да погледнеш с очите си нагоре.
Не наляво или надясно, нито пък на изток или запад!
Не! Ти трябва да погледнеш нагоре!
Там, където днес се решават съдбите на всичките човеци и Сам Отец определя мястото на всеки във Вечността. Защото Той не върши делото Си тайно и не крои заговори против никого. Напротив – Сам Отец призовава слугите Си в Небесното Светилище! За да им разкрие вечните Си планове и така да предупреди всяко ухо, което иска да слуша и всяко око, което иска да види. А когато дойде Денят на Гнева Му и този прогнил и мухлясал свят изгори от огъня на Неговата справедливост, то тогава наистина, пак повтарям, наистина няма да се намери ни един, който да Го упрекне, че е мълчал или не е предупредил за идващото горко над нечестивите. Защото тези същите нечестиви днес бързат да натрупат банковите си сметки и да се отдадат на безкраен празник от гуляи и разкошества, за да се намерят дословно в притчата на Спасителя и да чуят твърде късно Божиите думи:
“Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога…”  (Лука 12:20-21)
Как мислиш, братко мой? Какво е правил глупецът в “тая нощ”, когато демоните изискват душата му? Дали е наблюдавал звездите на Небесния свод? Дали е паднал на колене пред Бога, та да Му се помоли, казвайки:
“Боже мой! Живея в мрак и мрак пълзи и поглъща душата ми! Трупам богатства в мрака, но не намирам в тях нито Твоя Мир, нито Твоя Път, нито Твоята Светлина! Ето, Господи! Паднал на колене стоя пред Тебе и Ти се моля да ми дадеш общение с Твоите Небесни светила. Защото те са, които общуват с Тебе и се радват на Твоето Величие. Те са, които искам да благословя и следвам като Божии знаци, докато Ти се явиш в живота ми и ме вдигнеш при Себе Си!”
Би ли отхвърлил Бог Отец една такава молитва на покаяние и отричане от мрака? Би ли отхвърлил човеци, които простират ръце към Него и светилата Му? Разбира се, че не! Но ето това – да се намериш в общение със светилата Му – ще рече наистина да напуснеш Вавилон. Защото тази жестока и проклета религиозна власт се крепи на човешката алчност и користолюбие, похот и себелюбие. И нека никой човек не бърза да казва на Бога, че е излязъл от Вавилон. Защото от Вавилон човек не може да излезе! От Вавилон може да излезе само Исус! Защото Той е, Който порази в Храма на Отца Си оная мерзост на търговците, която докарва запустение! Той е, Който смъмряше чедата на старовременната змия и никак не се уплаши да ги посочи и изобличи! Той е, Който държеше в ръката Си бич и погледът Му се изпълваше с Огъня на Божията ревност! Той е, Който катурна масите на търговците и разпиля сребърниците им! А какво да кажа за днешното безумно поколение, което следва забогатели от търговия и престъпления царе? Какво да кажа за онези помрачени сърца, които се блъскат пред същите гнусни маси, за да купуват и продават със същите гнусни сребърници? Какво да кажа за тези, чиито ръце вдигат високо дежурното дарение и чиито уста бързат да кажат “Амин” преди още наемникът да е довършил мазната си проповед? Ще разберат ли такива, че още тази нощ дяволът ще изиска душата на слугата си? Ще разберат ли такива, че с тяхното сеене и с тяхното “Амин” и те самите са се вързали към тази душа, за да идат след нея и да споделят сетнината й?
О, колко горчива скръб пълни сърцето ми! И как ми се иска да оплача това бездушно и страхливо поколение, родено от проповедите на човешката алчност и превъзнасяне! Защото знаменията, които сега Исус ще разкрие пред сърцето ти, са такива, че всяко сърце трябва да плаче и търси Оня, Когото е изгубило и Канарата, от Която е отстъпило. Затова сега викам към всички ви с ридаещите думи на пророк Еремия:
“Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; не си давай почивка, да не изсъхва зеницата на окото ти. Стани, извикай нощем, при първото поставяне на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, които премират от глад край всичките улици…” (Плачът на Еремия 2:18-19)
Блажени онези, които плачат с думите на пророка, когато хиляди край тях се заливат от смеха, с който отиват в ада! Блажени онези, които измият погледа на сърцата си със сълзите на своето покаяние! Защото тогава те ще продължат да виждат Небесните звезди. И Отец ще ги обгърне с пречистващите води на Своята Благодат. А колкото до другите, които вече са били хипнотизирани от “благата, натрупани за много години” и искат да ядат, да пият и да се веселят, то заради такива сега ще продължи и тази книга. С всичките разтърсващи видения, касаещи онези, които не разпознаха пратениците на Отца, Сина и Святия Дух.
Исус отново беше до мен. И в една от вечерите, когато сърцето ми продължаваше да пребъдва пред шестия печат от Божията Книга, Той изпълни със Святото Си Присъствие стаята ми, като ми каза:
“Укрепи сърцето си! Защото Аз отново съм при теб. И като гледам на вретището, което положих върху духа ти, забелязвам, че то ти носи много скръб и утеснение. Но при все това ти Ми оставаш Верен и чакаш, за да чуеш Гласа Ми. А този Глас има да ти даде най-дълбокото и най-страшното, което Отец Ми е покрил в Словото Си. И Аз сега ще разкрия пред очите ти останалите белези от шестия печат на Божията Книга. За да видят всичките Ми братя и сестри, че тези белези касаят отстъпилите от Името Ми, които побързаха да се поклонят на дявола за богатствата и одобрението на света. Защото всички вие трябва да разберете що ще рече това, че звездите падат на земята, а Небето се премества като свитък…”
След тези Свои думи Господ протегна ръцете Си и докосна главата ми, а духът ми полетя с Него нагоре. И само след миг очите ми отново виждаха Божието Светилище.