ШЕСТИЯТ ПЕЧАТ НА ОТКРОВЕНИЕТО I – V ГЛАВА

V. КЪРВАВАТА ЛУНА НА СПАСЕНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да гледаш на виденията в тази пророческа книга, като на най-силното благоволение и лично докосване от Царя на Сион. Защото Той познава всичките Си овце и те никога няма да сбъркат Гласа Му. Колкото до другите овце, които се съблазняват от вълци в овчи кожи и одобрително блеят на всичките им хули и проклятия против Божиите светила, то на такива сетнината им ще е според вярата им. Защото и до този момент Исус не е млъкнал и продължава да излива Светлина и Благодат чрез слугата Си. Въпреки, че Вавилон не просто се постара, но се престара в очернянето и омърсяването на името ми, пак аз зная, че Божието пророческо Слово няма да се върне празно в Небето. И онези докоснати, осветени и очистени сърца непременно ще разберат, че трябва да погрознееш на земята, за да бъдеш красив за Небето. И онова козиняво вретище на смирението трябва непременно да ни стане дреха за всичките ни дни и нощи, докато дочакаме Гласът на Божия Архангел и призива на Божията тръба.
Нека сега отново те направя свидетел на онова, което Господ Исус ми разкри в Благостта и Милостта Си. Защото Той, като въздигна духа и сърцето ми пред Божието Светилище, започна отново да ми говори, казвайки:
“Аз искам да влея във всеки от вас Собствената Си Вяра. Онази Вяра, с която Човешкият Син извървя целия Си път и извърши цялата Си мисия. Затова, като гледаш на Мене, кажи Ми:
С каква вяра Аз заредих сърцето ти, та да Ме последва? Каква беше тази вяра, която свали на земята Вечните планове и намерения на Небесния Отец?”
Погледнах на моя Господ и козинявото вретище, с което Той стоеше все така облечен. А след това Му казах:
“Исусе! Онова, което Ти изля вътре в мен, аз не мога да изкажа, нито да опиша. Защото Ти беше за сърцето ми, като Слънцето, Което изгрява в Силата Си. Ти ми даде Своя Изгрев, Господи! Ти ми даде и Своето пладне! А сега, според чудесната Си Благост, Ти ми даваш да видя и Твоя Залез на земята! Аз Ти благодаря, Господи мой! Благодаря Ти за Светлината, с която освети не само моето сърце, но и сърцата на онези, при които ме изпрати! Благодаря Ти, че просвети и изпълни духа ми с това сладко, могъщо и велико познание за Тебе. И сега аз отново стоя с трепет и възторг пред Тебе, като очаквам всичките Ти думи на Вечен Живот…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Някога Аз издъхвах на Кръста. И в мига, когато предавах Духа Си на Отца, знаех, че имам приятели и последователи, които да продължат Делото Ми на земята. Знаех, че имам Верни и чисти сърца, отрекли се от себе си, които ще положат живота си на Божия Свят Олтар. Знаех, че имам Църква, която всякога е готова да живее и върви с Мене от Слава в Слава в Небесните места. Кажи Ми тогава:
Коя е Невястата на Слънцето? Коя е тази, която свети всред тъмнината на нощта и осветлява всички човеци с Божията Светлина и Благодат?”
“Господи мой! Това е Твоята Невяста! Това е Луната, която се изпълва с Твоята Светлина, за да осветлява с нея света. Това е тази възвишена и прославена Църква, за която Ти ми говори още в Изгрева Си към мене. Тогава, като вкусих от откровенията на Книгата на Живота, аз я видях и познах и сърцето ми се зарадва за нея…”
“А сега, когато Аз разтворих пред тебе Божията Книга и нейния шести печат, ти как видя Моята Невяста? Как видя Луната?”
“Исусе! Ти показа Небесни знамения пред сърцето ми. И аз видях, че Луната стана като една голяма кървяща рана…”
“Искаш ли тогава да видиш отблизо тази кървяща рана? Искаш ли отблизо да видиш с Моите очи как изглежда цялата Ми Жива Църква в последното време преди грабването?”
“Да, Господи мой! Искам да я видя! Защото зная, че виденията, които Ти сега ми даваш, са очаквани с нетърпение от всичките Ти Верни и посветени…”
След последните ми думи Господ протегна ръка към главата ми. И като докосна очите ми, тихо каза:
“Бъди готов за болката и скръбта, както е готова непразната за мига на раждането. Защото там, където има раждане, непременно се пролива и кръв…”
В едно с последните думи на Спасителя пред очите ми се появи видение. Ето, че сърцето ми вече виждаше Възлюбената на Исус. Това бяха стотици хиляди прекрасни хора с осветени сърца, съединени от Святия Дух. Те образуваха самата Луна, която светеше в небесните места и хвърляше Светлината си по земята. Сам Исус се приближи към всички тях. И като протегна ръцете Си, извика с гръмовен Глас към Луната:
“Готова ли си за Мене, Моя Невясто? Готова ли си да родиш Слънцето, та да изпълниш древното Слово на Отца Ми, което казва за тебе:
“При това, светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, и светлината на слънцето ще бъде седмократна като светлината на седем дни. В деня, когато Господ превързва струпея на людете Си, и изцелява раната от удара им…” (Исайя 30:26)
Чула гръмовния Глас на Младоженеца – Невястата реагира. И всички онези човеци със светли сърца протегнаха ръцете си към Господ, като Му казваха:
“Изпълни ни със Себе Си, Исусе! Ти свети вътре в нас и стори със сърцата ни всичко, що Ти е угодно…”
След думите на Луната Исус повторно извика, като казваше:
“Готови ли сте да явите Словото на Живота всред опакото и извратено поколение на земята? Готови ли сте да блестите в мрака, като светила на света?”
На тези думи на Младоженеца всички осветени човеци паднаха на колене. И като наведоха главите си пред Господ, тихо Му казваха в един глас:
“Нека на нас се яви Твоята Сила! И нека върху нас да дойдат всичките Ти праведни съдби!”
След тези думи на Невястата Си Исус простря ръцете Си напред, като казваше:
“Пийте тогава Чашата Ми! И явете Правдата на Човешкия Син на земята, за да блеснете като Слънцето за вечни векове!”
След тези думи на Исус с Луната стана знамение. Защото белите мантии на Божиите хора мигом почервеняваха от алена кръв. И раните Господни се явиха на цялото Господно множество. И при все, че мъката и скръбта на всеки от човеците беше твърде голяма, пак никой от тях не нададе вик за избавление или защита. Тъкмо обратното – кръвта ставаше все повече и повече и Луната се превръщаше на кървава рана. И когато моите очи не виждаха нищо друго, освен пронизани и кървящи за Господа люде, Исус отново извика с гръмовен Глас, като казваше:
“Жена, която ражда, е в скръб! А кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света! Луна, която ражда Слънцето, е в кръв! А кога роди Светилото в себе си, не помни вече раните си, защото Славата Господна е в нея за вечни векове! Свети, Моя Невясто! Защото си родила скъп дар за Седящия на Престола!”
След думите на Господ Луната заблестя толкова силно, че лъчите й достигаха до краищата на Вселената. И в оня миг цялото творение запя Небесни химни и звездите затанцуваха, събирайки се около Избраната на Бога. Това беше толкова прекрасно и съвършено видение, щото вътре в сърцето си знаех, че то тръгваше от миналия свят и преминаваше в бъдещия.
О, Господи мой! Как да изкажа Славата, на която Ти ме направи свидетел? Как да изкажа възторга и радостта си от онова, което очите на мнозината не са видели, нито им е дохождало наум? Как да измисля думи неизмислени, та да изговоря онова, което не може да се изкаже? Как да събера безкрая в шепите си, та да кажа на всичките си братя и сестри, че гонението не заслужава да се сравни със Славата, която Отец ще открие откъм нас?
В този миг бях малък. Много малък. Като искрица във фонтаните от божествена Светлина и Любов! Като един, който се е изгубил във величието на Исус и не желае никога да намери себе си, понеже има Него! Но ето, че Този превъзходен и Свят мой Господ се приближи към мен. И като докосваше сърцето ми, каза ми:
“Ти все още имаш думи, та да прогласиш Небесното послание. И Аз сега искам да гледаш на това видение, като на Моето докосване към всеки от вас. Защото непременно ще има ден, когато думите на пророка ще се сбъднат, според както са изречени:
“При това, светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, и светлината на слънцето ще бъде седмократна – като светлината на седем дни. В деня, когато Господ превързва струпея на людете Си, и изцелява раната от удара им…” (Исайя 30:26)
Но колцина изсред вас ще искат да светят като Слънцето, когато цената за това са струпеите и раните, които трябва да получите? Колцина ще искат да се уподобят във всичко с Мене?
Ето, Аз сега ще дам друго видение на слугата Си, за да се огледат в него колебливите и да избезумеят нечестивите. Защото всички трябва да разберете какъв е пътят до Моята кървава Невяста…”
След последните думи на Исус видението с Луната се прекрати. И само след миг Господ вече ме водеше в земните места, където видях страшна гледка…
Представи си, братко мой, едно неизброимо множество от човеци, което върви по пътя на проклятието и вечната разруха. Ето така пред очите ми вървяха хората, които виждах. Самият път слизаше надолу и твърде скоро влизаше в пещерите и дупките на земята. А хората съвсем безропотно вървяха именно натам. И докато се опитвах да реагирам на видяното, Исус вдигна ръката Си, като ми казваше:
“Нека сега да те заведа и поставя сред тези хора. Защото ти непременно трябва да разбереш кой или какво ги тласка да вървят по пътя на нечестието и греха…”
Така Исус ме приближи още повече до човеците, тъй че очите ми вече виждаха поразяващи подробности. Защото зад всеки от вървящите човеци, пристъпваха демони, държащи копия. И самите остриета на копията бяха насочени така, че във всеки миг да са готови да прободат ръцете или нозете на вървящите човеци… Не можех да издържа и попитах Господ:
“Исусе! Как така ще ме поставяш сред тези хора? Та Ти Сам знаеш, че аз не вървя по техния път, нито пък го желая в сърцето си…”
“Аз зная това! Но дали всички имат същата увереност за себе си? Дали биха отказали да вървят по тоя път, след като бъдат заставени да го следват? Ето затова ти казвам, че сега ще те поставя на пътя към проклятието и вечната разруха, а ти ще трябва да намериш начин, за да се върнеш при Мен…”
Знаех в сърцето си, че ако Исус е решил нещо за мен в някое видение, то Неговото всякак ще устои. Затова Му казах:
“Готов съм, Господи! Постави ме където искаш, според Волята Си!”
След последните ми думи Исус ме хвана със силните Си ръце. И като се сниши над вървящите хора, просто ме постави сред тях, а след това се отдели от мен, като ме гледаше някак изотгоре. Точно в този миг усетих зад себе си демони. Не просто демоните, но остриетата, които те държаха в ръцете си. Тези остриета започнаха да бодат болезнено тялото ми, тъй че инстинктивно трябваше да потегля с останалите човеци. Тогава, като се огледах, забелязах, че всеки от вървящите човеци, имаше зад себе си същите пратеници от дявола. Ставаше така, че една огромна армия от демони пришпорваше с остриета огромното множество от хора. Вълнението ми нарастваше, понеже знаех, че трябва да предприема нещо. Затова, като погледнах на човека до себе си, го заговорих, като му казвах:
“Братко, защо вървиш по този път?”
А човекът, като се ухили, ми отговори с думите:
“Това е пътят на вярата в Исус! И аз съм щастлив, че съм от Неговата Църква, защото вече съм спасен…”
“А сигурен ли си в спасението си? И откъде тази увереност у тебе?”
Човекът ме изгледа с учуден поглед, сякаш не вярваше, че мога да го питам подобно нещо. А след това, като вдигна ръката си и посочи напред, ми каза:
“Виж хилядите пред нас, които Исус е спасил! Каква по-добра увереност за сърцето ми от тази? И освен всичко останало аз вървя по този път, защото имам мир и Господ ме пази. Откакто съм повярвал и до ден днешен злото бяга от мен…”
Погледнах на човека до мен и искрено го съжалих в сърцето си. Защото той не просто ходеше, но дори подтичваше, като не позволяваше на демоничните остриета дори да го докоснат. Затова отново му казах:
“Ако до ден днешен злото бяга от теб, то не е ли по причина, че ти отказваш да му се възпротивиш? Защото злото не преследва само онези, които вървят на неговия път…”
Думите ми бяха като плесница през лицето на човека. И той, като започна да ръкомаха, вече ми казваше:
“А бе ти откъде се взе? Кой ти е напълнил главата с тези глупости? Или върви с нас праведните и се спасявай! Или се върни при грешните езичници! Ако не вярваш на моите думи – виж примера на Божиите помазаници, които ни водят. Защото те са лично докоснати от Бога и знаят пътя…”
Погледнах напред през тълпите, за да видя “помазаниците”. И ето, че очите ми отново видяха прилепите на лукавия, кръжащи край множествата. Те кацаха на рамената на “помазаниците”, тъй че последните с още по-голям възторг се обръщаха към човеците, като викаха:
“Алелуя! Да вървим напред, защото това е пътят! Такива са доктрините на проспериращата църква!”
Знаех, че повече не мога да остана на този път. Затова обърнах главата си, като извиках към Господ:
“Исусе! Извади ме оттук! Защото тези хора следват прилепите!”
А Господ някъде изотгоре ми отговори, казвайки:
“Аз няма да те извадя! Ти трябва сам да излезеш!”
В този миг усетих остра болка от остриетата на следващите ме демони, които нервно реагираха на разговора ми с Господ. И аз разбрах в сърцето си, че не просто трябва да спра, но и да се обърна лице в лице с моите гонители. Затова, като призовах Исус в сърцето си с цялата си сила, спрях и мигом се обърнах…
Братко мой! Аз не зная дали ти си виждал смъртта в очите, но аз я виждах. Това не беше смъртта, която да ме отдели от Бога! Не! Това беше смъртта на плътските ми страсти и душевните ми желания! Смърт, която щеше да ме съедини с Бога! Защото нечестивите ми гонители вече забиваха остриетата си в ръцете и нозете ми, като просъскаха заплашително:
“Тръгвай то утъпкания път и следвай доктрините на просперитета, че в противен случай ще пострадаш!”
Ах, как исках да пострадам! Ах, как исках тези остриета да се забият още повече в мене! Затова отговорих на гонителите си, като им казах:
“Не искам да вървя по утъпкания ви път, защото е път на блудници и сребролюбци! Път на стъпкана Правда и Любов! Не ме вълнуват доктрините на човешката алчност и похот, защото не съм повярвал в човеци, та да им се покорявам…”
След тези думи направих крачка напред, а остриетата вече се забиваха в мене. И един кикот на стотици човеци край мене допълнително утежни състоянието ми. А към самото ми сърце дойдоха усъмняващи гласове, които ми казваха:
“Върни се в пътя и ще живееш! Не утежнявай положението си и върви така, както вървят всички. Вярата не започва с теб, нито ще свърши с теб. Затова се покай от намерението си, за да намериш покой!”
Знаех, че всичко това беше атака против цялото ми сърце. Затова като пристъпих още повече напред, извиках към Господа:
“Исусе! Искам Тебе, а не търговците и кариеристите! Искам съкровища в небесата, а не сребърници на земята! Искам Твоята Правда, а не правдата на книжници и фарисеи. Дай ми Сила, та да превъзмогна!”
В онзи момент на викането ми, гонителите ми вече пробождаха ръцете ми и нозете ми. И като ме гледаха със зверски пламъчета в очите, съскаха против лицето ми, казвайки:
“Ти няма да се отървеш от гнева ни! И няма къде да се скриеш от мъчителното наказание, с което преследваме отстъпилите от нас…”
След тези думи те още повече забиха остриетата си, тъй че животът за душата ми и плътта ми стана твърде противен и жесток. Но ето, че край мен блесна Небесен лъч от Светлина и гонителите ми мигом изчезнаха. И ръцете на Исус, могъщи и силни, ме въздигнаха нагоре, а аз усетих Божията утеха, като вълните на река. В този миг гледах на козинявото вретище на Исус и знаех, че то ще бъде всегдашното прибежище за сърцето ми. Прибежище в скръбни и мъчителни дни, когато Неговите незараснали рани ми напомнят, че имам да пострадам още и още. А Той, като се усмихваше, погали главата ми и тихо ми каза:
“Иди и дай думите Ми на всеки от Моите! Иди и ги научи, че има прибежище, където да получите Сила и Благодат! Това прибежище е да бъдете духовни! Поклонници на Отец в Дух и Истина! Защото онова вретище, което е болка и умиране за душата и плътта, става радост и тържество за вътрешния човек, покрит от светлия висон на Святия Дух! Защото духът е толкова по-бодър, колкото тялото е по-немощно! А Силата Ми в немощните и прободените за Мен всякога ще бъде Съвършена!
Ето, призовавам ви! Бъдете Моята Луна, която става на кръв!
Бъдете Святото и чисто поколение на Сион, което Отец Ми е удостоил, та да се явят на него и Моите кръстни рани!
А ти пребъдвай пред твоя Господ за още по-дълбоките видения, които трябва да ти дам. Защото всички Мои братя и сестри трябва да разберат защо небесните звезди падат на земята и Отец Ми свива Небето като свитък…”
След тези Свои думи Исус започна да показва на сърцето ми твърде дълбоки и разтърсващи видения, които е невъзможно да опиша в тази книга, поради дългото време на посвещение и пребъдване, с които трябва да платя цената за тях. Ето защо те са предмет на продължението, което предстои да напиша и подаря на всичките Божии чеда.
А в края на тази първа част се моля на Исус за всеки от вас с думите:
“Господи Исусе! Слънце на живите! Нека от Теб сега излязат благодатни лъчи, та да докоснат и осветят всяко вярно и любящо Те сърце! Моля Те, Исусе! Стани с лъчите Си личен Съветник и Водител на гладните и жадните за Твоята Правда и Светлина! И като ги издигнеш до Себе Си – дай им да познаят знаменията на най-съдбовния печат от Твоята Книга! Амин и Амин!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s