ШЕСТИЯТ ПЕЧАТ НА ОТКРОВЕНИЕТО I – IV ГЛАВА

IV. КОЗИНЯВОТО ВРЕТИЩЕ НА СМИРЕНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Няма да е никак пресилено ако ти кажа, че всички откровения и видения, давани ми от Исус, са били просто подготовка, за да издържа на най-дълбокото и най-страшното, което Исус ми разкри пред Божието Светилище и Божията Книга със седемте печата. Защото всеки от нас е бил поучаван и има вярата, че в последните дни на земята ще се възцари човекът-Антихрист. Но мислил ли е някой от нас, че всяко царуване има своите предстоящи белези? Мислил ли е някой от нас върху думите на Апостол Павел към Солунците, че явлението на Антихрист няма да се случи, докато не се яви отстъпилата църква, станала блудница? Мислил ли е някой от нас, че ако Отец позволява на Сатана да се превъзнесе против Божието Царство и Божието Име, то целият свят ще е готов да приеме това превъзнасяне и тази мерзост? Мислил ли е някой от нас върху това, че във времето на най-голямата тъмнина духовните сетива на мнозинството от човеците ще бъдат ослепени? Тъй че стотици милиони и милиарди ще гледат на човека на греха и на сина на погибелта. Тогава от сърцата им ще излезе не погнуса и ужас от този син на дявола, но един възторг, едно преклонение, едно тотално опиянение от силата и от властта му. А Откровението казва за Антихрист и за реакцията на човеците следното:
“И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт. И видях една от главите му като-че-ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? И кой може да воюва против него? И даде му се да говори с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действа четиридесет и два месеца. И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне…” (Откровение 13:1-8) 
Нека ти призная, че винаги, когато съм чел тези стихове, аз съм изпадал в смут и страх от онова, което предстои. Смут и страх не толкова от заповяданите съдби от Отца, колкото от това, че мнозина няма да са готови, за да разберат белезите и знаменията на това време. И като си помисля, че само записаните в Книгата на Живота на закланото Агне ще превъзмогнат над звяра, то това всячески ме кара да търся именно тази Книга… И сега, когато по Собствената Си Воля Господ ме е поставил пред Книгата, аз не мога да не свидетелствам за нея и за онова, което Отец разкрива пред духа и сърцето ми. Защото само онези, които разпознаят знаменията на шестия печат, ще имат силата да превъзмогнат над звяра и да не се намерят във времето на човека Антихрист и в идещия Ден на Божия Гняв. Както казва това и Исус на всеки от нас:
“Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син…” (Лука 21:34-36) 
Братко мой! Аз отново стоях пред Човешкия Син. И като гледах с недоумение на погрознялото Лице на Исус и на козинявото вретище върху Тялото Му, молех се в духа и сърцето си, та да бъда намерен за достоен и да разбера тайната на Неговото преобразяване. А Той, като протегна ръка към мен, каза ми:
“Времето на човека-Антихрист наистина наближава. И това ще е времето, когато въплътеният син на лукавия ще намери на земята неизброими множества от поклонници, които ще го нарекат със Святото Име на Човешкия Син. И това ще са всичките човеци, които са търсили и искали дял от старата земя и стария свят.
Но ти сега помисли! Какво ще се случи с всичките Ми братя и сестри, миг преди Отец Ми да отвори Небето и да ги грабне в ръката Си? Какво ще се случи с всички искрени и Верни на Бога, когато мнозината край тях са приели тъмнината да им бъде светлина и князът на мрака за Отец на Святостта?”
Гледах моя Господ, а сърцето ми все повече и повече се приближаваше до Истината. Затова Му отговорих, като казах:
“Исусе! Самите знамения на шестия печат са твърде силни и страшни. И след като Ти, моето Слънце, се превърна на козиняво вретище, а Луната стана на кръв и звездите паднаха по земята, то е явно, че за всички Твои настъпва един жесток момент на угнетение и презрение от всичките слуги и чеда на лукавия…”
Исус ме погледна с твърде голяма Любов в очите Си. А след това, като докосна с ръката Си козинявото вретище, с което беше облечен, тихо ми каза:
“Ако Аз живея в тебе и ти живееш в Мене, то Моето наметало ще стане твое наметало. И ето сега – питам те:
Готов ли си да сложиш върху себе си козинявото вретище на твоя Господ? Готов ли си да разбереш защо Слънцето на Правдата се превръща на козиняво вретище?”
Думите на Исус бяха изречени с такава Благост, щото очаквах да ме залеят вълни от Любов. Но вместо това усетих над сърцето си страшна тежест, която беше готова да ме смачка. И там, в утеснението си, казах на Господ:
“Исусе! Ти Си ме водил на толкова много места в Словото Си и Си ми давал да изпитам различни духовни опитности. Аз никога не съм поискал да Ти се възпротивя и всякога с радост съм приемал Твоето водителство и насърчение. Но ето, че сега благите Ти думи сякаш са готови да ме смачкат. И над духа ми има непосилна тежест. Как да я разбирам, Господи мой? Как да я приема в сърцето си?”
В отговор на думите ми Исус отговори, като ми каза:
“Разбирай тази тежест така, щото да знаеш, че в този миг Отец записва името ти в Книгата на Живота на закланото Агне. Защото ето, очите на Отец ти са твърде Святи, за да гледат на нещо друго, освен на Слънцето, Което Той даде за Живота на човешките чеда. И сега, когато Отец гледа Слънцето Си, почерняло като козиняво вретище, Той иска да види в същото вретище и онези, които е призовал към Спасение с вяра…”
Исус ми говореше, а аз гледах погрознялото Му Лице и вретището, в което бе облечен. И из дълбочините на духа ми в мен нахлуха думите на Божия пророк Исайя, който казваше за Исус:
“Ето, служителят Ми ще благоуспее, ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо. Както мнозина се чудеха на Тебе, (толкова бе погрозняло Лицето Му, повече от лицето на кой да е бил човек, и Образът Му от образа на кой да е от човешките синове). Така Той ще удиви много народи; царете ще затворят устата си пред Него, защото ще видят онова, за което не им се е говорило, и ще разберат това, което не са чули…” (Исайя 52:13-15)
А Господ, като видя бликналите стихове в сърцето ми, отново ми каза:
“Сега разбра ли защо погрознява Лицето Ми и защо почернява Образът Ми? Сега видя ли онова, което не ти се е говорело и разбра ли това, което не беше чул?”
“Да, Исусе! Сега аз видях и разбрах, че охладнялото мнозинство на последното време никак не харесва Твоя Образ и Твоя Пример. За отстъпилата църква Ти Си станал достоен за презрение и присмех. Но аз, Господи мой, желая Тебе повече от всичко! И повече от всичко Те моля да сложиш това козиняво вретище над моя дух и над моето сърце. Защото аз искам да съучаствам в Твоите страдания и да се уподобявам във всичко на Тебе…”
След последните ми думи Исус докосна вретището върху тялото Си, тъй че в ръцете Му се намери ново вретище. И Той, като го вдигна с ръцете Си, наметна го върху духа и сърцето ми. Тогава болка и ужас, страдание и мъка, по-страшни от всичко, което бях преживявал за Исус, започнаха да пронизват цялото ми същество. И онези остри бодли от козинявото вретище се забиха като стоманени игли навътре в мен. А Гласът на Исус, като издалеч, вече ми казваше:
“Последвай Ме във видението, което сега ще ти дам. Защото е видение за близки дни и за онова, което предстои да се случи с всеки от Званите, Избраните и Верните…”
В този миг на Исусовия призив аз нямах никаква сила. И единственото, което ме накара да стана и да последвам Господ, беше Божията Сила. Така Господ простря напред ръката Си и аз видях земна долина, по която бяха разпръснати стотици кошари. И Той отново ми казваше:
“Ето, Стефане! Сега те изпращам до тези църкви в долината. Иди и им предай Волята Ми, че ги искам въздигнати и събрани на Господния Хълм горе, а не там долу, където се намират…”
Послушах Исус и тръгнах надолу от Господния Хълм към кошарите, като все повече ги приближавах. И ето, че очите ми виждаха как кошарите бяха пълни със стотици и хиляди овце. А с приближаването сърцето ми се свиваше все повече и повече от скръб, която извираше на вълни вътре в мен. Така накрая аз застанах пред първата от кошарите. И като вдигнах ръце и призовах Божията Сила и Име, извиках към овцете и пастиря им, като казвах:
“Братя мои и мои сестри! Исус ме изпрати при вас, за да проглася Небесното послание за възвръщане и покаяние! Моля ви от Божия страна – оставете тази долина и се възкачете нагоре – в Славните места на Господ и при Неговия Свят Хълм. Защото Той стои горе на Хълма и ви чака да чуете Гласа Му!”
Миг след призива ми имаше моментален ефект. Защото десетина овце се приближиха към мен и ме погледнаха с любопитни очи, като казваха:
“Кой си ти? Защото не те знаем откъде си?”
Тогава им отговорих:
“Аз съм пратеник на Оня, Който е поръсил Собственото Си Стадо с Кръвта Си и го е призовал да върши Неговите дела и да говори Неговите думи. И ако вие сте от това Стадо…”
Така и не успях да завърша думите си. Защото сред овцете се приближи пастирят им. И като погледна с презрение и злоба на самия ми вид, каза на овцете:
“Тоя никак да не го слушате, но по-добре изпитвайте духовете. Защото само вижте как е облечен и колко е грозен, та да разберете от какъв дух е уловено сърцето му…”
Слушах гласа на пастиря и разбрах в сърцето си, че това не беше глас на човек, който дава живота си за овцете. Не! Това беше мазен, пресметлив и преправен глас, който имаше твърде силно въздействие върху овцете. Те, не можещи да видят, че водачът им е вълк в овча кожа, вкупом завикаха против мен, като казваха:
“Не те щем тебе? И не приемаме призива ти, понеже носиш козиняво вретище и лицето ти е грозно! Така ти сам показваш, че си от козите, които са чедата на лукавия…”
От виковете на десетината овце настръхна цялото стадо. И всичките овце вкупом завикаха против мене, като казваха:
“Антихрист! Лъжепророк! Еретик! Бъди проклет и нека всичките ти пътища бъдат тъмни и плъзгави! Господ да те накаже и Той да те прокуди далеч от нас!”
За сетен път се опитах да спечеля сърцата на овцете. И като паднах на коленете си и заплаках, казвах им през сълзи:
“Защо ме гоните, братя мои? Защо ме презирате, след като никого от вас не съм онеправдал или заблудил? Защо желаете зло против мен, след като никой от вас не съм ограбил, но идвам да ви дам даром думите на Вечния Пастир? Защо гледате на лицето ми, а не на сълзите по него? Защо се впечатлявате от вретището ми, а не погледнете сърцето под него? Защо не видите, че в сърцето ми няма неправда, но искрена любов, с която Господ ме прати до вас? Не разбирате ли, че днес е времето на онази измама и беззаконие, при която дяволът ще убива мнозина чрез вълци в овчи кожи, а Бог ще спасява малцина чрез пророци в козиняви вретища…”
Думите ми накараха пастирът да вдигне гегата си. И като прескачаше оградата – стовари я върху гърба ми, крещейки:
“Сега ще видиш ти кой е вълк в овча кожа! Махай се от моето стадо! Махай се с призива си за покаяние и възвръщане! Ти не можеш да научиш на нищо моите овце, но само можеш да ги извратиш, разпръснеш и убиеш? Махай се, козел проклет!”
Болката ми беше ужасна, а скръбта – като потоците на река. Ушите ми все така слушаха хулите и проклятията на пастира, които се сипеха върху името ми и честта ми. И едно общо и одобрително блеене всред кошарата закрепяваше завинаги властта на демоничния измамник всред стадото. Затова, като се изправих и погледнах издалеч на Исус, изплаках към Него, казвайки:
“Боже мой! Господи мой! Те не ме разпознаха…”
А Исус, като се приближи до мен, протегна ръка върху гърба ми и отне болката ми. След това посочи погрознялото Си Лице и козинявото Си вретище, като ми казваше:
“Ако Мене някой разпознае, и тебе ще разпознаят! Но ако Мене не разпознаха, нито пък тебе ще разпознаят! Остави ги и се закрепи в Мене, защото слугата не е по-голям от господаря си! Защото отсега и до свършека Господ твоят Бог ще ти прибави само такива човеци, които носят козиняви вретища и се скитат сами по върховете и бърдата. Защото ето това е да носиш козинявото вретище на твоя Господ, Който е Слънцето на Правдата. И Аз сега се обръщам към всичките Си братя и сестри, като им казвам:
От днес и до свършека мнозина изсред вас ще бъдат охулени и намразени, отречени и изпъдени, прокудени и анатемосани! Вавилон няма да търпи светлината ви и църковните търговци и кариеристи няма да понасят примера ви! Те ще ви обвинят в разцепление и ще ви заклеймят като слуги на Злото. И всеки от вас ще трябва да понесе козинявото вретище на своя Господ. Но вие всякога помнете Моя Пример и се подвизавайте в Моя Свят Дух! Всякога помнете как пророкът на Отца е казал за Човешкия Син:
“Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си, и не отвори устата Си; както агне водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Чрез угнетителен съд биде грабнат; а кой от Неговия род разсъждаваше, че биде отсечен отсред земята на живите, поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?” (Исайя 53:3-8) 
И ето, отново ви казвам:
Бидейки охулвани – хула не отвръщайте, но предавайте душите си на верния Създател, като вършите добро! Защото колцина са сърцата, които ще обикнат Слънцето в козиняво вретище, когато вълците в овчи кожи се превъзнасят над тях? Колцина са сърцата, които ще искат да са гонени и хулени заради Моето Име? Колцина са сърцата, които да проумеят, че във времето на идещия Антихрист доброто става зло, злото – добро, тъмнината – светлина, а светлината – тъмнина? И ако вие не проумеете всичко това, то какъв дял да искате от рода на гонените заради Слънцето на Правдата?
Аз няма да ви говоря още много, понеже мнозина не понасят Учението Ми и никак не искат да внимават на думите Ми! Те отдавна са заменили Моя трънен венец с лъскава корона на земен цар и Моите кръстни рани с кесии, които овехтяват. Но за ония, които са с будни и внимателни сърца, Аз ще продължа да говоря. И като ги заведа чрез свидетелството на слугата Си до кървавата Луна на Спасението – ще им дам да познаят последната Ми жива Невяста…”
След тези думи на Исус видението с кошарите в долината се прекрати, а Господ отново въздигна сърцето ми до Божието Светилище.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s