III. ГОЛЕМИЯТ ТРУС НА ЗЕМЯТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има видение в живота ми, с което Господ ме накара още повече да мразя дявола и да обичам Него, то това е видението с големия трус на земята. Аз сега те моля да освободиш ума си от всякакви плътски представи, с които да си обясниш знамението, настъпило с отварянето на шестия печат. Защото, колкото до земни трусове, то човечеството става свидетел на такива буквално през месец. И ти сам си слушал за тях по новинарските емисии на телевизията. Но когато говорим за трус, предизвикан от отваряне на шестия печат от Божията Книга, то това ще е духовен трус, който е заповядан от Бога, за да се случи в свършека на времето. Аз се надявам, че ти никак не си забравил притчата на Исус за човека и огледалото. А сега си помисли – какво ще се случи с оня, който отиде да живее в пещерите при прилепите, червеите и къртовете? Няма ли тогава целият му сърдечен копнеж и всичкото му влечение да е свързано с дълбочините на земята? Няма ли тогава самата пръст да го кани да дълбае по-надолу и все по-надолу? Там, където се дълбае, не се ли получават пукнатини? Там, където има пукнатини, няма ли да се случи трус?…
Аз не искам да те убеждавам в онова, в което може да убеждава само Господ. Затова нека сега да продължа със самите думи, които Исус ми изговори, когато ми даваше видението с големия трус на земята. Ето какво ми каза Той:
“Нека бъде внимателно сърцето ти. За да проумееш всичко, което сега ще ти покажа. Защото Господ вашият Бог някога ви предупреди в Евангелието Си, че на много места ще има трусове. И като ви казвах това Аз имах предвид именно изявата на големия трус на земята в последните дни преди свършека. Затова виж сега как изглежда земята в това последно време…”
След думите на Господ пред сърцето ми се разкри видение. Аз виждах земята по твърде необикновен начин. Това беше един разрез на земното кълбо, за да видя ясно онова, което става в дълбочините на земята. И ето, че очите ми вече виждаха стотици хиляди дълбоки тунели, в които беше пълно с неизброими множества от човеци. Това не бяха миньори, които да извличат земните богатства. Не! Това бяха хора, уподобени на къртици и червеи, които дълбаеха и копаеха все по-надолу и надолу. Край тях прелитаха прилепите, сякаш, че надзираваха копаенето им. Самата пръст, която тези червеи и къртици копаеха и хвърляха зад себе си, беше твърде притегателна за очите. Това бяха съблазни, които теглеха човешките сърца с огромна сила. Едва напълнили ръцете си с едни съблазни, къртиците и червеите простираха ръце към нови и нови. Самата пръст предлагаше изобилия от злато, сребро, скъпоценни камъни и пари. И твърде много вещи. Сякаш, че целият световен просперитет и всичките световни блага надничаха от дълбочините на земята. Оня, който би искал да се сдобие с всяка от земните придобивки, трябваше непременно да влезе в пръста под земята. А който влезеше там, там оставаше завинаги. Пленен от възможност да граби и да не се насища от заграбеното. Да взема и да не се насища от взетото. Гледах цялата печална картина на видението и в дълбочините на сърцето ми нахлу голяма скръб, тъй че попитах Исус:
“Господи мой! Не е ли страшно това? Не е ли ужасно, че битието на стотици милиони и милиарди човеци е така вплетено с пръстта? Ето, че сега очите ми наблюдават една ужасна обреченост в тези човешки съдби. И това е обречеността, че за да получат от земните придобивки човеците трябва да се разделят с Небесната придобивка. Защото всеки от тях е отишъл под земята и така Слънцето е изчезнало от живота му. Не е ли страшно да изгубиш Слънцето в копнеж по онова, което предлага дяволът?”
Исус поклати главата Си на думите ми. А след това ми каза:
“Който иска да слезе под земята, той непременно ще изгуби както Слънцето, така и Луната и звездите. Спомни си тогава думите на Моя противник. Спомни си как той Ми показа всичките земни царства и заяви пред Мене, като каза:
“На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое…” (Лука 4:6-7)
И сега отново погледни на всичките тези човеци, които искат да спечелят благоволението на дявола. Прави ли ти нещо впечатление от вида им?”
Погледнах отново видението от земята и трябваше да призная в сърцето си, че едно нещо правеше твърде силно впечатление. Затова казах на Исус:
“Исусе! Прави ми впечатление, че всички тези хора вече са коленичили пред дявола. И като простират напред ръцете си – ровят и грабят онова, което той им дава…”
“Значи, както вече си убеден, който се покланя, той и коленичи. А който коленичи пред дявола – той ще и да дълбае. Кажи Ми тогава! Защо никой от тези коленичилите никак не спира да дълбае, при все, че е получил доволно? Защо всички тези човеци искат още и още и още, при все, че полученото би им стигнало дори за десет живота?”
Отново погледнах видението и забелязах, че всред човеците имаше по-малки къртици и червеи, но и по-големи къртици и червеи. Онези, малките, не можеха никак да понесат мисълта, че не са като големите. Тъй че с двойно по-голямо настървение те дълбаеха и грабеха всичко, което дяволът им даваше от ръката си. Затова отговорих на Исус:
“Господи, всред тези човеци действа страшна и могъща съблазън. Те вече не виждат щастието си в онова, което имат, но само и единствено в онова, което биха получили в повече. Тъй че малките къртици и червеи искат да са като големите…”
“А големите къртици и червеи какво искат? И те защо не спират да дълбаят надолу?”
След думите на Исус аз отново погледнах на видението. Тогава очите ми видяха поразителни подробности. Защото сърцето на всеки от големците беше свързано със сърцето на самия дявол. И от престола на лукавия до къртиците и червеите прелитаха прилепи, които държаха въжета и с тях завързваха сърцата на големците. Това бяха въжета на копнежи, страсти и влечения, които прилепите затягаха здраво с възли в сърцата на големците. А сърцата на малките, които ги следваха, прилепите свързваха със сърцата на големите. Това бе една огромна паяжина от демонични връзки, една мрежа, с която дяволът беше уловил всичките сърца, търсещи благата му. Затова, като ги посочих на Исус, казах Му:
“Господи мой! Аз виждам духовни връзки между Сатана и човеците. Големците той е вързал към собственото си сърце, а малките – към сърцата на големците. Но какво са тук прилепите, Господи? Защото забелязах как те прелитат навсякъде в тъмните тунели и връзват сърцата на човеците…”
“Не знаеш ли кои са прилепите? Не знаеш ли кои са тези, които имат самочувствие, че летят, но въпреки това ще си останат плъхове на тъмнината? Виж и проумей, че това са пророците на лукавия. И с техните книги, свидетелства и фалшиви видения те омотаха с връзки охладнялото мнозинство…”
Цялото ми сърце настръхна от думите на Исус и аз отново погледнах на видението. За да видя, че думите на Господ наистина отразяваха съвършено самото видение. Онези прилепи вършеха твърде усърдно работата си, като продължаваха да омотават с връзки цялото мнозинство в дълбочините. А тогава Исус отново ми каза:
“Виж сега кои са големците! Защото именно на тях се дължи трусът, който предстои…”
След тези Свои думи Господ ме приближи напред в самото видение, тъй че вече виждах поразителни подробности. Онези, големите къртици и червеи, не бяха богатите езичници на света. Не! Това бяха проповедниците на сатанинската измама. Служителите на Мамон, които притегляха като магнит с богатствата и благосъстоянието си. И като обърнах лицето си с погнуса от нечестието и мерзостта на големците, казах на Исус:
“Господи мой! Не ме карай да гледам на това нечестие! Защото сърцето ми доволно много е било наскърбявано от греха и престъплението на тези човеци. Защото те са, които всякога са насъсквали човеците против Пророческото слово, което Ти ми даде. И ето, че сега Духът на Отца говори на сърцето ми и ми казва, че това са търговците на Вавилон, които стават големците на земята в последните времена. Но какво целят те, Исусе! Каква, в крайна сметка, е целта на дявола?”
Тогава Исус започна да ми говори с твърде сериозен Глас, като казваше:
“Каква е мечтата на един, който обитава ада и най-долните дълбочини на рова? Не е ли такава, че да излезе нагоре с бесовете си и да представи себе си като бог на света? И не са ли всички тия, които копаят надолу, като освободители на демоните му? Няма ли в крайна сметка това усърдно хилядогодишно копаене да стигне до крайния си ефект?”
Слушах думите на моя Господ, а очите ми все така гледаха усърдните копачи. Тогава попитах Господа:
“Исусе! Кой би повярвал на видението, което сега ми даваш? Кой би приел за Истина това, че търговците и проповедниците на просперитета наистина живеят отдавна в дълбочините на земята? Та нали всеки от тях по плът стои на самата земя, а не под нея?”
“Точно така е! По плът всеки от тези стои на земята, а не под нея. Но как стоят тези по дух? И каква е вярата в сърцата им? Вяра за този свят или вяра в бъдещия? Вяра за богатствата на земята или за нетленните богатства на Небето? Ако всяка вяра е силна да издирва оня, комуто се кланя и на когото уповава, то има ли защо още да се чудиш, че търговците и проповедниците на Вавилон са стигнали до дълбочините на земята? Има ли защо да се чудиш, че такива следват с възторг прилепите на Луцифер? Та нали сърцата на богаташите всякога са дирили сърцето, което ги е обогатило, та да му се поклонят и да го прегърнат?
Но ето затова ти казвам, че всяко свидетелство на търговците и проповедниците на просперитета е като дълбаене все по-надолу и надолу. Защото грехът им става твърде тежък! Много по-тежък от греха на Содом и Гомор!
А какво става с всяко тежко нещо, момчето Ми? Не потъва ли то все по-надолу и надолу? Не търси ли грехът извора от който се е родил? Не търсят ли чедата на лукавия баща си?”
Настръхнал от думите на Исус аз отново погледнах към местата, където хилядите големци копаеха и дълбаеха надолу. И ето, че очите ми вече виждаха как само един тънък слой ги разделяше от самия ад. А мястото на ада беше такова, щото вътре като под налягане и подобни на димни пушеци, стояха неизброими множества от демони. Затова с огромно безпокойство и ужас в гласа си попитах Исус:
“Господи мой! Не е ли страшно, че между човеците и ада има само един тънък слой? И какво ще се случи, когато този слой бъде премахнат?”
Исус ме погледна с тъжен поглед. А след това каза:
“Ще се случи неизбежното!
Ще се случи това, което Отец Ми е видял. Защото на този свят има потомство на жената, но и потомство на змията. А какво по-желателно за едно потомство от това да види баща си и да го прегърне? И ето това е настъпващата кулминация от сатанинското превъзнасяне и нечестие.
Това е мигът преди явлението на Антихрист!
Защото ще има трус, при който ордите на запустителя ще излязат по земята. И тогава ще се установи краткотрайното царство на хора и демони. А всичките нечестиви и отстъпили от Бога ще станат големците на земята…”
Докато Господ ми говореше очите ми вече виждаха неизбежното. Защото копаенето и дълбаенето на големите бе стигнало края си. И само след миг на земята настъпи трус, а от дълбочините на ада изскачаха демоничните множества. И като влизаха в сърцата на всичките останали човеци, готвеха се да провъзгласят дявола за едноличен бог и цар на Небето и земята. След това настъпи нещо страшно. Защото обладаните от демони човеци не можеха да понасят Божията Светлина и започнаха да нападат над Божиите люде и да ги угнетяват. Гледайки на това, аз никак не исках да го приема. И затова извиках към Исус, като Му казвах:
“Гледай мой Господи! И кажи ми как да приема онова, което виждам?”
А Исус, като ме допря със силната Си ръка и придаде вяра на сърцето ми, каза:
“Както успя да Ме приемеш, след като Ме видя с погрозняло Лице и козиняво вретище, така сега приеми и онова, което ще донесе най-голямата Божия Слава в небесата от създанието на света. Защото от този момент, след земния трус, виденията от шестия печат на Божията Книга преминават към Слънцето, Което почерня като козиняво вретище…”
След тези думи на Господ духът ми отново се възвиси нагоре, тъй че пред сърцето ми отново се яви Божието Светилище и Божията Книга с нейните седем печата.