II. ВИДЕНИЕТО С ШЕСТИЯ ПЕЧАТ НА БОЖИЯТА КНИГА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Иска ми се никога да не забравиш тази най-съдбоносна притча, която Господ изговори в Благостта и Милостта Си към всеки от нас. Иска ми се да отвориш библията си и всички пророчески книги, които Бог ти е дал от свише. И като огледаш в тях лицето си – да побързаш да се очистиш и измиеш. Защото само така Слънцето в живота ти няма да залезе и Луната и звездите ще продължат да дават светенето си. Казвам ти всичко това и се моля със сълзи на моя Бог да те докосне и освети. Понеже, било че ги приемаме или не – в Святото Евангелие на Божия Син стоят записани думите Му към човешките поколения. Думи, които гласят:
“Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога…” (Йоан 3:18-21)
Можеш ли да прочетеш тези Христови думи и да не се върнеш към Исусовата притча за човека и огледалото? Та нали именно заради това потъмняват Слънцето и Луната и звездите не дават светенето си? Понеже всеки, който върши зло, е с грозно и уродливо лице пред Създателя си и никак не понася Небесните светила, които го осветяват.
Да бягаш ли тогава от Светлината? Да дърпаш ли завесите пред сърцето си, слушайки измамния шепот на лукавия? Да хвърляш ли огледалото, понеже не искаш да приемеш Божията Истина? Да отиваш ли в царството на прилепите и къртиците, та да участваш в общата измама над човешкия род? Не знаеш ли, че най-незавидна и проклета съдба днес имат човеците, които със собствената си воля са избрали да бъдат къртици, червеи и прилепи? Защото къртицата и червеят, като се оставят на естествената си похот, ще продължат да ровят надолу, докато се срещнат с възлюбения на сърцата си. И прилепът, като залепи крайниците си по тъмните скали, ще увисне надолу с главата си… За да съзерцава мрака, от който е уловен и да се радва на демоничните писъци, които разкъсват пещерното му битие.
Колкото и зловещо да е всичко, за което ти говоря, то е именно такова за отстъпилите от Бога. Защото те днес ще напълнят пещерите на лукавия. И там, в пълната си измама и помрачение, ще извършат писаното за тях. Докато дочакат Деня, за който Божият пророк Исайя казва:
“И човеците ще влязат в пещерите на скалите и в дупките на земята, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята. В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя. За да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята. Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; защото за какво може да се разчита на него?” (Исайя 2:19-22)
И ето, миг преди да ме въведе пред Божието Светилище, за да ми разкрие видението с шестия печат, Господ отново започна да говори в сърцето ми, като ми казваше:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че днес е ден на Божията Милост и дълготърпение към грешните. Днес Аз все още ви чакам, за да се покаете и обърнете към Оня, от Когото сте отстъпили и към Канарата, от Която сте отпаднали. Днес Аз заповядвам с цялата Си строгост и ревност да изхвърлите златните и сребърните идоли от сърцата си и да напуснете местата на тъмнина и запустение. Защото до последно къртиците, червеите и прилепите на Сатана ще дърпат човешките сърца към пещерите на вечното зловоние и смрад. В тези пещери човеците ще ослепеят за Светлината и ще прогледнат за тъмнината. Тъй че тъмнината ще им бъде светлина, а Светлината ще им стане тъмнина. И ако някой бяга от Божиите изобличения и никак не иска да бъде посечен и пронизан от Меча на Божия Пророчески Дух, то в Името на Отца Си се заклевам, че такъв няма да види Слънцето и Луната, нито ще намери прибежище в звездите. Защото на такъв устните ще се превърнат в непресъхващ извор на хула и нечестие. И като говори зло и проклина Божиите пратеници, ще се закрепи като забит пирон в Тялото на Разпнатия. А колкото до Моите, в които пребъдва Спасителният страх от Бога и трепет от съдбите Му, то на тях сега ще дам онези духовни белези и тайни, с които да разберат какво ще дойде в съдбите им преди самия свършек…”
След тези думи Господ докосна главата ми, тъй че пред сърцето ми се яви Божието Светилище…
Аз и Господ отново влизахме в Святото място на Всемогъщия. И облакът на Божията Слава този път беше толкова силен, че нозете ми никак не можеха да пристъпят напред и аз паднах по лицето си, като закрих с длани очите си. А Исус, като пристъпи малко по-напред, вече говореше на Отца, казвайки Му:
“Всемогъщи и Святи Отче! Аз сега доведох слугата Ти според Волята на Сърцето Ти. За да му дадеш достъп до Съвършените дела на Твоя Свят Дух. Ето, Отче Мой! Твоят слуга претърпя всичкото угнетение и гонение над сърцето си. За да се намери пред Твоето Светилище – готов да прогласи тайните Ти на Твоите Избрани. Приеми го – Отче на Славата! Освети го – Господарю на Небето и земята! Дай му сега свидетелството, за което Си го посочил и призовал…”
След думите на Исус усетих твърде силно вълнение над сърцето си. И с Глас, подобен на силен вятър, Отец заговори от Святото Си място, като ми казваше:
“Сине човешки! Аз те родих и утвърдих! Аз те посочих и призовах! За да явиш съдбите Ми на земята и да дадеш свидетелствата на Моята Книга. И измежду многото Си светила – теб посочих, за да явиш извечните Ми тайни на Моите чеда. И сега, когато си паднал в смирение пред очите Ми – възправи се и последвай Сина Ми Исус! За да видиш невидимото! И да прогласиш непрогласеното! Защото Ръката на Всемогъщия Ти Отец от днес и до свършека ще закрепи слабите и ще съсипе силните. Ще издигне малките и ще съкруши големите. Ще утеши страдащите и ще накаже доволните. Ще даде зрение на незрящите и ще изпрати мрак на всевиждащите. Ще даде мир на кротките и ще издигне Меч против надменните. Тъй че всички ще напълнят чашите си и ще пият от тях. Едни – за да страдат със Състрадаващия. А други – за да се радват с оня, който вече преминава. Едни – за да се съразпнат с Разпнатия, а други – да разпъват с разпъващия.
Аз, Бог и Отец на Небето и земята, ще извърша всичко това! Никой от нечестивите няма никак да разбере стореното от ръката Ми, но разумните ще се укрепят и ще вървят от Слава в Слава. За да извървят Пътя, Който съм начертал в сърцата им. И да станат жертвени юнци пред Святите Ми олтари.
А сега стани и последвай Сина Ми! За да види сърцето ти шестия печат на Моята Книга…”
Миг след последните думи на Отца вятърът над главата ми престана да духа. Аз вече можех да се изправя и да погледна на Исус, Който протягаше ръцете Си към мен, като ми казваше:
“Има много мигове, които си преживял пред Божието Светилище, като посочен от Божията Ръка. Но този е един от най-славните и най-съдбоносните. Защото по Силата на Божиите съдби шестият печат на Божията Книга е като шестия ден на Божието Сътворение. Защото днес Моят Небесен Отец изковава съдбите на Вечните Си светила. И блажени са онези, които се уподобят в тях и намерят живота си в Светлината им. Но ти сега Ме последвай и виж онова, което малцина посочени са видели в Божието Светилище…”
След тези Свои думи Господ отвори вратата от нежен планински кристал, която въвеждаше в Божието Светилище, а аз Го последвах с плахи стъпки поради голямото си вълнение. Така сърцето ми отново видя Божията Книга с нейните седем печата, поставени отстрани на страниците й. Ето, че Исус вече се беше приближил до Божията Книга. И в мига, преди да я докосне, ме погледна с особено дълбок поглед, сякаш искаше да подготви сърцето ми за величието, което щеше да се разкрие пред мен. В следващия миг Ръката Господна вече отваряше шестия печат от Божията Книга…
Братко мой! Верни ми приятелю! Цялото ми същество благоговее и превъзнася Небесния Отец за Съвършените Му съдби над всичките човеци. Видението, което се разкри пред сърцето ми, беше не просто уникално. То беше заредено с такава пълнота, каквато до оня момент аз никога не бях преживявал. Защото Исус вече вдигаше шестия печат от Книгата. А тогава ушите ми чуха огромен грохот, тъй че бях прекомерно удивен и уплашен. Самият грохот идваше откъм земята, тъй че погледнах надолу от Божието Светилище. И ето, че очите ми виждаха как на земята бяха се разцепили земните недра. А от дълбочините на ада изскачаха неизброими множества от демони и нечисти бесове. Повдигнах за миг погледа си от земята и очите ми видяха ново знамение. Защото моят светъл и прославен Господ видимо изгуби Светлината и Славата Си, а Лицето Му погрозня. Нещо повече – самата Му мантия се променяше мигновено пред мен, тъй че гледах на Исус и не вярвах на очите си. Само след много кратко време моят Господ вече бе облечен с грубо наметало от кожа на коза. И Той, като ме погледна с острия Си поглед, протегна ръката Си надолу към земята, тъй че видях и самата Луна, обикаляща край нея. И Луната също изгубваше Светлината си. Твърде скоро по нея бликнаха извори от кръв, а тя се превръщаше в огромна кървяща рана и кръвта я покриваше изцяло. Но с това Небесните знамения не се свършваха. Защото ръката на Спасителя Исус отново се вдигна, за да ми покаже този път звездите…
И ето, че сякаш духнати от силен вятър, самите звезди започнаха да падат по земята. И в мига, когато някоя от звездите навлизаше в земната атмосфера, тя се превръщаше на зелена и неузряла смокиня, която твърде бързо падаше на самата земя. Това продължи известно време, докато накрая по Небесния свод не останаха звезди, които да не бяха паднали на земята. А тогава Исус отново ме погледна с острия Си поглед и Ръката Му вече сочеше към Божието Светилище и самите Божии небеса. Ето, че ново знамение вече разтърсваше цялото ми сърце. Защото Божиите небеса се превърнаха на гигантски свитък, сякаш, че те самите бяха Божията Книга. Две огромни велики Ръце се явиха изотгоре и започнаха да сгъват Небето, тъй че Небето видимо се прибираше в дланите на Ръцете. А със самото сгъване по земята настъпиха знамения. Защото земните острови и планини се вдигнаха от местата си и побързаха да полетят нагоре, като се вливаха подобно на вода в прибиращия се свитък на Небето. И земни викове, по-силни и ужасни от когато и да било, закрещяха към издигащите се планини и острови, като им казваха:
“Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Седящия на Престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?” (Откровение 6:16-17)
Но въпреки силните и ужасни викове, планините и островите никак не падаха. Те бързо се издигаха все по-високо и високо, докато накрая се намериха в свитъка на събраното Небе и всичко се вля във великите Небесни Ръце, предизвикали самите знамения…
В този миг сърцето ми и духа ми бяха изгубили възможността да говорят или да изразяват каквото и да било. Защото аз стоях пред моя Господ и наблюдавах грозното Му Лице и грубото Му наметало от козята кожа, като никак не исках да приема, че Той изгуби Славата Си, Красотата Си и Величието Си, които Му подобават. И като не можех да разбера никое от Небесните знамения, гледах с неподвижен поглед на Исус и чаках да ми отговори. А Той, като се приближи към мен и погали главата ми, тихо каза:
“Това ли те учудва, момчето Ми? И поради тези ли знамения изгуби ума и дума? Но ето, проумей, че това, което ти виждаш сега, някога го видя и пророкът Ми Йоан като го засвидетелства в “Откровението” с думите:
“И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям тръс: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от Лицето на Седящия на Престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?” (Откровение 6:12-17)
Сега, като гледаш на Мене, и на Луната и звездите, кажи Ми:
Почерня ли Слънцето като козиняво вретище? Стана ли Луната на кръв? Паднаха ли звездите на земята като неузрелите смокини на смоковница, разклащана от силен вятър?”
Гледах на моя Господ и в този миг знаех, че Той е Слънцето, Което е почерняло като козиняво вретище. Гледах кървавата Луна и в този миг знаех, че това е Христовата Църква. Гледах падналите неузрели смокини звезди и цялото ми сърце имаше потвърждението, че това са Божиите пратеници и слугите Му, пророците. И като намерих вътре в себе си дъх и Сила от Божия Дух, успях да кажа на Господа:
“Исусе! Ти наистина почерня като козиняво вретище. И Твоята Невяста стана като кървава Луна. А колкото до слугите Ти, пророците, те всички до един паднаха на земята като неузрели смокини. Но аз все още не мога да разбера тези знамения. И сърцето ми трудно може да понесе това, че Ти видимо изгуби Славата Си, Красотата Си и Величието Си…”
Исус се усмихна с твърде благ поглед на думите ми. А след това, стоящ все така в козинявото вретище над Тялото Си, продължи да ми говори, като казваше:
“Ти и всички Мои непременно ще разберете всичките знамения, станали на Небето и земята след отварянето на шестия печат. И за вас ще стане явно защо Аз съм в козиняво вретище и Луната се превръща на кръв, както и защо звездите падат на земята. Но нека сега да направим всяка от стъпките в твоето посвещение. Защото си извикан тука от Отца Ми не заради себе си, но заради всички, при които си изпратен. Затова, като начало, Ми кажи:
Кое беше първото от знаменията на шестия печат?”
“Исусе! Това беше един страшен трус на земята, който беше придружен с грохот от разпукването на земните недра…”
“Нека тогава да те заведа във видение от земята. За да видиш какъв е земният трус и кои са неговите причинители…”
След тези последни думи на Исус видението с Божията Книга в Божието Светилище се прекрати и само след миг сърцето ми вече плуваше в Божието посвещение над първия от белезите на шестия печат.
Белегът на земния трус.