6. ВИНОТО НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Скъпи мой братко! Верни мой приятелю!
Има много върхове на вярата в Бога. Има много свидетелства, които Божиите хора са давали на всяко време и място. Но сега, в края на тази Свята пророческа книга, аз искам да говоря не за върховете на вярата, а за Върхът. Не за многото свидетелства, но за Свидетелят. Защото този свят ще премине като лош сън. И когато един ден се събудим в Небесното Царство на Исус, то тогава всеки от нас ще иска чашата му да е пълна. Пълна не с нещо друго, но с Виното на Лозата и с Кръвта на Агнеца.
Едно от най-ужасните поражения, които дяволът нанесе на човешките сърца беше поразяването на глада. Така човеците престанаха да бъдат гладни за Божията Правда. Престанаха да гладуват и жадуват, та да се удостоят в страданията на Исус. И нито един не пожела да проповядва, нито да поучава, че да се удостоиш ще рече Бог да те намери за достоен.
Спомни си тогава за първите последователи на Исус. Спомни си как побеснелите от ярост лидери на Синедриона хванаха Христовите Апостоли. И като ги биха и измъчваха, заповядаха им да не говорят в Исусовото Име. Но как си тръгнаха Божиите хора от Синедриона? Какво бе свидетелството им пред останалите човеци? Именно такова, че сърца, в които е бликнало Божието Вино, непременно ще бъдат възрадвани:
“А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. И ни един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос…” (Деяния 5:41-42)
Ето за такова удостояване ти говореха всичките видения в тази пророческа книга. Ето за такова удостояване ти говори апостолското послание, където Павел заявява:
“Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг; така щото и сами ние се хвалим между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте: което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което страдате…” (2 Солунци 1:3-5)
Ако, несъмнено, всеки от нас е страдал за Божието Царство и търпеливо е чакал изпълнението на надеждата си в Бога, то тогава в сърцата непременно се е родил Плодът на Лозата. Онзи Плод, който бе в сърцето на дякон Стефан, който, вдигнал поглед към Небето, видя Божията Слава и Исус, седящ отдясно на Отца. Защото Божият свидетел умираше и камъните се стоварваха над немощното му тяло. Но вътре в сърцето му златната чаша се изпълваше с Виното, което Отец щеше да приеме в Царството Си.
Как мислиш тогава? Каква е сетнината на Божието Вино? Каква е сетнината на една златна чаша, пълна с онова, което Отец най-много люби и иска за Себе Си? Истината е, че сетнината на Божието Вино е твърде прекрасна. И видението, което Господ разкри пред сърцето ми, превишава по Слава и Святост всичко, което някога бях имал от Божията Благодат.
В мига, когато Исус прекрати видението с Божията делва, Той беше необикновено развълнуван. И тогава ми каза:
“Ако сърцето тупти и движи кръвта, то проумей и разбери, че с Моята Кръв всеки от вас влиза в Божието Сърце. И колкото повече вие сте възвеличили Кръвта Ми, толкова повече тя ще ви изисква и издига нагоре.
Аз бях и съм Лозата, Която роди Виното Си. Аз бях и съм Човешкият Син, Който проля Кръвта Си. Но Аз съм и Божият Син, Който ще се венчае за людете Си. Затова нека сега ти дам да преживееш онова, което скоро ще бъде реалност за всеки от Моите…”
След тези думи Исус докосна с ръка главата ми, тъй че пред очите ми се разкри видение. Аз се намирах на Божия Свят Хълм, който беше изпълнен с неизброимо число от човеци. Всеки от човеците имаше на главата си Венец на Правдата. Всеки от тях носеше бяла дреха и имаше палмова клонка в ръката си. А на самия Свят Божий Хълм имаше златен Трон и на него седеше Всемогъщият Отец в непристъпен Огън. Вълни от Святост и Любов течеха от самия Трон и покриваха Божиите чеда. И като гледах на вълните на Отеческата Благост, аз забелязах че неизброимото множество от хора бе като един огромен кръг, а в центъра на самия кръг очите ми видяха Господ Исус. И ето, че Всемогъщият Отец се изправи от Трона Си и Огънят около Него се раздвижи, а цялото множество коленичи в Подножието Му. И тогава Отец простря огнените Си ръце към Исус и Църквата Му, като заповяда с мощен Глас:
“Нека се яви Виното за Сватбата на Сина Ми! И нека се яви Кръвта, за да станат Младоженецът и Невястата една плът!”
След думите на Отец всеки от Божиите хора докосваше сърцето си. И като изваждаше пред Отца златната си чаша, пълна с Вино, издигаше я нагоре. А Сам Отец вдигна в ръцете Си всичките златни чаши. И като ги направи да пламнат от Огъня Му, отново извика с мощен Глас:
“Аз, Всемогъщият Бог, Изпълващият всичко във всички и Живеещият до вечни векове, съчетавам Моят Син и Неговата Невяста! И като благославям с Вечен Живот Младоженеца и Невястата, заповядвам на Виното да се съедини с Хляба и на Кръвта да се съедини с Тялото!”
След тези Свои думи Отец изля над самите Си чеда пламналите от Огъня Му златни чаши. Така настъпи Възкресението на праведните! Защото в мига, когато Виното на Вечния Живот докосваше белите дрехи на Божиите чеда и венците на главите им, то в този миг те се преобразяваха и получаваха прославени тела, като Тялото на Исус!
А след мига на Възкресението огнените ръце на Отца прегърнаха Младоженеца и Невястата. И Отец отново казваше на Христос и Църквата:
“Моето Царство е ваше Царство! Владейте из род в род! И нека новото небе и новата земя, които създавам, бъдат Моят Бащински Дар за възлюбените на Сърцето Ми!”
Останал без дъх, аз погледнах Исус. А Той, като ми се усмихна всред неизброимото множество, докосна ме с лъчите на очите Си. И самите Му очи ми говореха и казваха:
“Ето, Аз ида скоро! Иди и кажи на Моите да напълнят чашите си за Моята Сватба! Иди и кажи на Моите, че Виното непременно ще се съедини с Хляба и Кръвта Ми – с Тялото!
Блажени гладните за повече гонение!
Блажени човеците, чиито сърца пожелаят Виното на Вечния Живот! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”