ГЛАДНИ ЗА ПОВЕЧЕ ГОНЕНИЕ – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО В ДЕЛВАТА НА БОЖИЯТА СЛАВА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Сега е миг да коленичиш пред Господ. И като Му предадеш цялото си сърце и всичката си вяра, да Му кажеш:
“Господи Исусе! Желая повече от всичко Твоето Вино! Аз до този миг не съм разбирал, че Виното е Плод на Лозата и никак не съм знаел, че трябва да премина през гонение и натиск, за да се освободи Божия Дух вътре в мен. Но сега, когато свидетелството на слугата Ти е дошло до мен и аз съм го повярвал в сърцето си, падам на коленете си и Те моля:
Вземи сърцето ми и го напълни с Твоето Вино! Дай ми привилегията да пострадам за Теб! Дай ми възможността да преживея гонение заради Името Ти! Защото аз съм гладен за гонение! Гладен за Твоята Правда! Гладен за Твоя Свят Дух! Гладен, за да донеса Слава за Отца и Сина в Небесното Царство!”
Вярвай ми, че Исус ще откликне на молитвата ти!
Вярвай ми, че гонението над Божиите никога не е спирало, защото Отец никога не се е отказвал да събира Съвършения Плод на Лозата. И ако някой би ти казал, че гонение няма, то кажи на такъв, че гонение няма там, където я няма Истината.
Но когато заявиш на търговеца в църквата, че е син на дявола? Когато заявиш на сребролюбеца на амвона, че мястото му не е в Божия Храм, а при сергиите на Вавилон? Когато заявиш на насилника, че сетнината му ще е плач и скърцане със зъби? Когато заявиш на наемника, че се е сдушил с вълци и е оставил Божието стадо да бъде разкъсано и разпръснато? Когато заявиш на теолога, че дипломата му е грим на Езавел, а думите му – отрова и чародейство? Когато заявиш на църковните синедриони, че са станали разбойнически вертепи и една шайка престъпници живее на гърба на стотици хиляди бедняци? Когато заявиш на дявола, че е дявол, докато мнозината край теб го наричат “Господ”…
…тогава непременно ще усетиш пресата и гонението, злобата и хулите, омразата и яростта. И като пребъдваш в незлобие и смирение, със сигурност ще напълниш сърцето си с Божието Вино. Аз говоря за всичко не като един, който е накълвал цитати от Библията. Аз говоря това като свидетелство на моя живот за Исус. Свидетелството на десет години, посветени на Бога. Години, през които всички пастири тъпчеха и мачкаха книгите, давани ми от Исус. Години, през които гроздовите ми зрънца бяха безпощадно смазани от слугите на дявола. Но колкото повече великанът на Смъртта мачкаше зрънцата ми, толкова повече Духът на Живия изпълваше сърцето ми.
И какво друго да сторя, освен да се преклоня пред Исус и да целуна нозете Му? Защото могъл ли съм да зная, че Благият и Свят Отец е искал да напълни чашата ми с Виното на Неговия Възлюбен Син? Могъл ли съм да зная, че един ден Господ ще отвори пред сърцето ми петия печат на Божията Книга. За да видя колко прекрасна и чиста е била привилегията да пострадам за Бога. И ето това свидетелство на слугата Си днес Исус ти дава чрез удивителните видения на Своята божествена Мъдрост. Защото Словото Му казва за всичките победители над дявола едни думи, които ти трябва да обикнеш и да им се посветиш. Думи, които гласят:
“Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт…” (Откровение 12:10-11)
Виждаш ли, че в Кръвта на Агнето е победата над дявола? А не е ли Кръвта на Агнето именно Плодът на Лозата? И когато ти не обичаш живота си дотолкоз, че да бягаш от смърт, то тогава непременно гроздовите ти зрънца ще бъдат подложени на преса и смачкване, за да се явят в живота ти раните на Господ и Виното на Завета Му. Започнах именно с такива думи към сърцето ти, защото съм прекомерно развълнуван от виденията, дадени ми от Исус. И сега ще продължа с тях. Защото Исус ме заведе при делвата на Божията Слава. И като ми я посочи с ръка, каза ми:
“Ето, Стефане! Тук е място, където гроздовият сок ферментира, за да се превърне във Вино…”
Погледнах самата Божия делва и забелязах, че тя беше твърде голяма. Около нея Бог беше поставил Святото Си Присъствие, тъй че тук насилникът и противникът не можеха никак да подействат. И аз, с радост и надежда в гласа си, казах на Господ:
“Исусе! Тук е по-различно, отколкото в Лина на Божията проверка. Защото там гонението беше страшно. А тук виждам покой и мир…”
“Точно така е, момчето Ми! За да ферментира и да се превърне на вино, на гроздовият сок му е нужен изобилен мир. И сега Аз искам да ти покажа самата делва. Защото тя има дъно, среда и отвор. И на дъното се намират едни, в средата се намират други, а при отвора – трети. Кажи Ми тогава:
Когато Земеделецът иска да загребе Вино от делвата Си, то от коя част на делвата Той ще сипе от Виното?”
“Господи мой! Земеделецът ще сипе Вино от самия отвор на делвата, сиреч, от най-високото…”
“Правилно Ми отговори. И ето затова сега искам да разбереш как се стига от дъното до отвора на делвата…”
След тези думи Господ ме издигна над делвата. А след това двамата с Него влязохме в нея, в необятната Благодат и изобилие на Святия Дух. Това беше възможно най-желателното място за духа и сърцето ми. Защото при докосването на сърцето ми с изобилието от Виното на върха, аз преживях опиянение, което е невъзможно да се предаде или опише. Това бяха благословените и съвършени свидетелства на вярата в Бога. Това беше едно пленяващо подвизаване в доброто войнстване на вярата. Това беше тържество на скромността, смирението и благочестието. Но ето, че Господ ме водеше още по-надолу в самата делва. И ето, че в средата на делвата царуваше радостта за Господа. А накрая, когато стигнахме самото дъно на делвата, аз вече усещах, че вкусът се е променил. Защото там, на дъното, вярата все още беше гроздов сок, а не Вино. И ето, че Господ се спря, като ми каза:
“Сега си на дъното на Божията делва. Кажи Ми тогава какво усещаш със сърцето си на това място?”
“Господи мой! Тук долу е все още силен споменът от Божия Лин. Защото гроздовият сок трудно може да забрави как е излязъл от люспите на зърната. И аз вярвам, че за всеки, който е тук, има надежда да се изкачи нагоре…”
“Точно така е, момчето Ми. И в тази удивителна изява на Божията Благодат ти си призван да свидетелстваш на всички Мои. За да им кажеш, че гроздовият им сок трябва да се превърне във Вино…”
“Но как да им кажа това, Исусе? И как да ги убедя, та да се издигнат нагоре в самата Божия делва?”
Исус се усмихна на въпроса ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нали разбираш, че самото ти влизане в делвата на Земеделеца означава, че и твоят гроздов сок е тук, долу? Кажи Ми тогава:
Помниш ли онези, които те огорчиха? Помниш ли онези, които горяха книгите ти, като те проклинаха от амвоните си? Помниш ли човеците, които с всичките предателства и злини наскърбиха душата ти до смърт?”
Можех ли да не помня гонителите си?
Разбира се, че ги помнех. Затова отговорих на моя Господ:
“Помня ги, Исусе! Помня ги по име и помня самото време, когато са ме гонили и са ме мразили?”
След отговора ми Лицето на Исус стана твърде сериозно. И Той с твърд Глас ми каза:
“Тогава ги благослови в сърцето си! И когато ги благословиш, забрави за злото им…”
Думите на Господ бяха твърде тежки, а споменът от гонението – твърде силен, за да проумея колко важни и точни бяха Неговите напътствия. Затова с наивност, която изненада дори самия мен, отговорих на Исус:
“Но как да ги благословя, Господи? И как да забравя злото им?”
В следващия миг ръцете на Исус докосваха сърцето ми. И Той, като загребваше с шепа от гроздовия сок вътре в мен, ме запита:
“Би ли станало гроздето на сок, ако нямаше такива, които да го мачкат? И би ли станал сокът на Вино, ако не благословиш онези, които са те мачкали?”
Братко мой! Верни ми приятелю! Господ има такива думи в Сърцето Си, щото ако ги изговори, ще издири всичките ти мисли и ще прониже цялото ти естество. Две изречения от устата на моя Спасител бяха достатъчни, за да разбера, че всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога. И онези, които са мачкали гроздето, също са извършили Божията Воля. Затова, като наведох глава, казах на Господа:
“Боже мой! Господи на сърцето ми! С цялата си вяра и с всичката си любов сега благославям онези, които са ме гонили. И като забравям злото им, изповядам, че искам да гледам на Тебе и Ти да ме издигнеш нагоре…”
В следващия миг изпод нозете ми се надигна Божията Сила. И като ме издигна нагоре, направи ме да се намеря в средата на Божията делва. А тогава Исус, като се усмихваше, ме попита:
“Как се чувстваш сега? И какво е усещането ти от това място?”
Слушах думите на Исус, а усещането ми наистина се беше променило. Защото вътре в духа ми бликаше радост. И един копнеж, един глад, по-силен от самия мен, ме караше да желая все повече и повече гонение за Исус. Затова Му казах:
“Исусе мой! Скъпоценен мой Боже! Слушам думите Ти и те ме опияняват. Защото онова, вътре в мен, вече не е гроздов сок, но е станало на вино. И сега, като прелистям в сърцето си Вечната и Свята Библия, не мога да не изговоря с радост думите на Апостола Ти Павел. Защото той, като е гледал на Виното Ти в сърцето си, е казал:
“И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен…” (II Коринтяни 12:9-10)
И аз сега разбирам, Господи, че оня, който веднъж вкуси Виното Ти в сърцето си, няма никога да го забрави. А това Вино става толкова по-силно, колкото повече са нашите лишения, гонения и притеснения за Теб. Твоята Сила става толкова по-превъзходна, колкото повече страдаме за Теб…”
Исус погали с огромна Любов главата ми. А след това каза:
“Аз искам всички Мои да се закрепят с тази вяра и в това познание, което днес ти давам. Защото цялото Небе гледа към вас и иска да види в сърцата ви Виното на Човешкия Син. Онази Свята Кръв на Агнеца, Която се възвеличава толкова повече, колкото повече са вашите страдания и лишения за Мене. А радостта, с която Виното искри и се вълнува в сърцата ви, е радост неземна, радост Небесна. Радост, с която ще се издигнете още по-нагоре. Защото сетнината на всяка жива вяра в Бога е на Небето. Нека тогава ти покажа каква ще е сетнината на всички Мои, миг преди Небесният Отец да отвори вратите на Своето Царство…”
След тези думи на Исус ние се издигнахме още по-нагоре, тъй че очите ми вече виждаха върха на Божията делва. И ето, че там, на самия връх, аз виждах един Небесен кръг от Светлина. Той пленяваше и теглеше сърцето с огромна сила. И за оня, който го гледаше, не съществуваше нищо по-прекрасно и Свято от него. И аз, с вълнение, което не мога да опиша, вдигнах ръка и посочих към кръга, като казах на Исус:
“Господи мой! Виж този кръг от Светлина над самата делва! Аз го искам с цялото си сърце. И той ме тегли с огромна сила. Какъв е този кръг, Исусе? Какво е това Небесно сияние, което така завладя сърцето ми?”
А Исус, като ме погледна с дълбоките Си и светли зеници, ми каза:
“Това е Венецът на Правдата! И Отец Ми, Всевишният, го полага върху всяко сърце, което е било пълно с Божието Вино. Защото, когато стигнете предела на Божия план за вашия живот, и сърцето ви засвидетелства на целия свят, че е пълно с Кръвта на Агнеца, то тогава като Павел ще заявите в Дух и Истина:
“Защото аз вече ставам принос, и времето за отиването ми настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведния Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление. Постарай се да дойдеш скоро при мене…” (II Тимотей 4:6-9)
И ето, Господ твоят Бог сега отваря устата Си и пита всичките Си чеда:
Ще се постараете ли да дойдете при Мене? Ще бъдете ли гладни за повече гонение, за да възвеличите Виното на Лозата и Кръвта на Агнеца? Ще обикнете ли Моето явление повече от всички явления по грешния свят? Ще станете ли принос за Мене, както и Аз станах Принос за вас? Ще пиете ли от Плода на Лозата в Моето Царство или ще останете странни на Живота на Бога? Ще помните ли думите на Моя Апостол, че вие живите всякога сте предавани на смърт, за да се яви и Кръвта на Христос във вашата смъртна плът?
Ето, Аз ида скоро!
И на всички, които са гладни за повече гонение, сега ще дам да видят с очите на вярата и сетнината на Божието Вино…”
След тези последни думи на Исус видението с Божията делва се прекрати, а Господ ме заведе в последното най-велико и Свято видение.
Видението с Виното на Вечния Живот.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s