4. ВИДЕНИЕТО С ЛИНА НА БОЖИЯТА ПРОВЕРКА

Докато стоях в самия Лин, аз забелязах как около мен беше пълно с твърде много гроздове. И тогава, от дълбочините на сърцето ми, започна да ми говори Святият Дух на Отец, Който ми казваше:
“Сега вече си в Лина на Божията проверка. Тук действат всички изпитания, които да утвърждават духовните пред Божието Лице. Затова ти внимателно погледни нагоре и разбери кои Божии истини са причина, за да се намираш тук…”
Послушах Гласа на Духа и погледнах нагоре – към стените на самия Лин. И ето, че очите ми съзираха как по протежението на Божия Лин светеха думите на Исус от Евангелието. Думи, които гласяха:
“Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас…” (Матея 5:10-12)
и още:
“Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 10:22)
и още:
“Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят…” (Йоан 15:20)
Докато четях светещите думи, сърцето ми дочу Самия Глас на Земеделеца, Който възвестяваше от високото над Лина:
“Враже Господен! Дойди сега и стъпчи Моите гроздове! Дойди сега и ги подложи на натиск и гонение! Когото плениш – плени го и когото върнеш назад – върни го! Останалите мачкай и утеснявай, но на живота им не посягай, защото те не са твои, но Мои! Прекомерно ги гони и употреби цялата си мощ и сила върху тях. За да се яви Виното на Сватбата Ми и благоуханието на Славата Ми!”
Миг след Гласа на Земеделеца в самия Лин влезе огромен дух, оприличен на великан, чиято глава стигаше поднебесните места. И той, като вдигна нозете си, започна да ги стоварва над всичкото грозде, което беше събрано в Лина… Едва сега разбирах какво ще рече преса и натиск! Едва сега проумявах какво ще рече мачкане и ужас! Едва сега сърцето ми виждаше какво е истинското гонение за Исус! Тежестта на великана беше толкова голяма, щото гроздовите ми зърна започнаха да се пръскат под неговия напор. И с всяко пръскане сякаш се пръскаше и душата ми. А болката, като болка от хиляди ножове, влизаше навътре в мен и ми оставяше чувство на страшна загуба. Гледах загубата на всичките си гроздове, а после погледнах встрани от мен. За да видя как при приближаването на огромната и черна пета на великана мигом се чуха остри викове и спонтанни плачове. И мнозина в самия Лин започнаха да крещят, като казваха:
“Да спасим живота си, защото загиваме! Да устроим бъдещето си, понеже го губим!”
В този миг на виковете им великанът вдигна черната си пета от тях. И като наведе главата си над самите гроздове, запита ги:
“Правилно ли чувам, че искате да спасите живота си? Правилно ли чувам, че искате край на това гонение?”
Чули въпроса му, гроздовете закрещяха:
“Да, Господи! Правилно си ни чул. А сега ни избави!”
В този миг великанът простря огромната си космата шепа. И като вдигаше в нея стотици гроздове, отказали се от пресата и натиска, с гръмогласен смях им казваше:
“На моите пазари няма гонение, но печалба! И за всяко от зрънцата, което бихте ми продали, аз ще ви позлатя и поставя като царе по земята…”
Отново погледнах в Лина и забелязах, че в него бяха останали едва малцина. Те все така устояваха, като не искаха да избягат от пресата и гонението. И ето, че великанът се наведе над всички нас, като закрещя:
“Какво още чакате, безумци? Последвайте братята си, че животът ви се изгуби. Признайте ме за Бог и гонението ви ще спре…”
Гледах грозното лице на великана. И с всичката си останала сила извиках против него, като му казах:
“Дяволе! Ти не можеш да извършиш нищо повече от онова, което Отец е допуснал да извършиш. Ти си духът на Вавилон, който мачка Божиите чеда и угнетява сърцата на Званите, Избраните и Верните. Но онова, което ти считаш за своя победа над нас, е Слава за Отца на висините. А онези, които си извел от Лина и си поставил на сергиите си, са мерзост пред Божието Сърце. И ти не би мачкал Божиите гроздове, ако Отец не беше заповядал да се яви Съвършеният Плод на Лозата…”
Самият ми изблик подскочи нагоре и пръските от гроздовия ми сок буквално ужилиха очите на великана. А той с неподправена ярост и гняв в очите си процеди през зъби, като казваше:
“Сега ще ви покажа с кого сте се подиграли и против кого надигате гласа си. Сега ще ви накарам да пожелаете никога да не бяхте се раждали…”
В следващия миг великанът отново влезе с нозете си в Лина. И с още по-страшни и тежки удари смазваше последните оцелели гроздови зрънца на моето сърце и на сърцата на Божиите люде. Той продължаваше усърдно да мачка и тъпче всичко в Божия Лин, докато накрая петите му тъпчеха просто разкъсаните люспи. И всичко онова, което някога душата ми бе искала да задържи за себе си, бе се превърнало на сок по дъното на Лина. Аз не знаех дали съм жив или мъртъв. Знаех само това, че предпочетох ужаса да бъда мачкан и тъпкан, мразен и хулен, укоряван и презиран, вместо да продам Божиите зрънца на пазара на Вавилон. И в този миг, докато гледах разкъсаните люспи на всичките си зрънца, над самия лин се появи Господ Исус. И като ме погледна, се усмихна и каза:
“Добре дошъл сред чедата на Последния Адам!”
Аз не знаех как изглеждам в този миг пред Господ. Дали бях в онези разкъсани и смазани гроздови люспи или по-скоро в гроздовия сок. Затова попитах Исус:
“Какво имаш предвид, Господи, та да ме наричаш като един от чедата на Последния Адам…”
А Исус ми отговори:
“Някога Апостолът Ми Павел каза на всички ви думите:
“Първият Адам беше жива душа, а последният Адам стана Животворящ Дух…”
Ето, момчето Ми, докато люспите на зрънцата държаха затворен гроздовия сок в себе си, то до този момент Моят Дух беше затворен от душата ти. И първият Адам затваряше Последният. Но когато дойде гонението над душата ти и ти се отрече докрай от себе си, то тогава люспите освободиха Плода и по Съвършената Воля на Отец Той е на път да се превърне в Животворящ Дух. И ето затова е всичкото гонение и натиск върху Моите.
За да умрете за себе си и да оживеете за Мен!
Защото който намери живота си, ще го изгуби! И който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери! И нека сега Моите разберат, че Виното се ражда едва тогава, когато гроздовите зърна умрат и дадат всичкия си Живот за Бога. Този изпит в раждане на Божието Вино са преживели всички Божии чеда. От първите до последните. Защото тук, в Лина на Божията проверка, устояват човеците, които се покланят на Отца Ми в Дух и Истина. Колкото до другите, които са останали душевни и са задържали Плода зад люспите на душите си, за да Го продадат на дявола, то такива ще изгубят всичко. И сега, когато вярата и свидетелството ти в това видение са все още гроздов сок, Аз ще те заведа и на последният изпит от Отца Ми. Там, в онази делва, където гроздовият сок ферментира и се превръща във Вино…”
След тези думи Господ извади нова чаша изсред мантията Си. И като се наведе над самия лин – събра всичката ми вяра и любов в самата чаша.