ГЛАДНИ ЗА ПОВЕЧЕ ГОНЕНИЕ – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ЛОЗАТА ХРИСТОС И НЕЙНИТЕ ПРЪЧКИ

В мига, когато Господ докосна главата ми, аз се намерих в една уникална среда. Целият ми дух беше преобразен, за да се впише в самата среда и да стане част от нея. Защото в този миг Господ ме беше оприличил на лозова пръчка с натежали гроздове под самата нея. А Самият Исус беше Небесна Лоза, слизаща от Небесните места. Аз все така виждах Лицето Му, но Тялото Му се губеше в едно съвършено преобразяване на Лоза. Исусовите ръце, разперени настрани, се превръщаха в клони, а от клоните израстваха стотици и хиляди филизи. Някои от тях вече бяха закрепени и раждаха първите си плодове, а други – смутено подаваха малките си връхчета, завъртени в полукръгове. И ето, че Самата Лоза проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Аз съм Истинската Лоза и Отец Ми е Земеделецът. И сега това видение ти се дава, за да дадеш на всичките Ми братя и сестри Съвършеното познаване на Божията Воля…”
Миг след думите на Лозата към самият мен нахлу огромна Сила. И аз усетих как в мен се вляха Небесните сокове от Гласа на Лозата, тъй че гроздовете под самото ми естество натежаха още повече. А Лозата отново проговори, като ми казваше:
“Виж сега как пръчките ще реагират на призива Ми в Моето Евангелие. Защото Аз сега призовавам всички ви, като казвам:
Отречете се от себе си и Ми позволете да родя Плода Си! Защото, ето, Небесният Земеделец идва, за да провери плодородието на Лозата Си…”
Самият призив на Лозата премина по всичките Й пръчки, като прилив на Светлина. И аз вътре в себе си разбрах, че трябва да се покоря на Исусовия призив. Защото всичко, което бях, идваше от Него и чрез Него. Всичко, което бях родил, беше Негово и за Него. А там, под самата Лоза, се появи Небесната Ръка на Отца. И тя, като се сви в шепа, очакваше да прибере плодовете на Лозата. Погледнах встрани от себе си и забелязах, че не всички пръчки бяха готови да се покорят на Исусовия призив. Някои от тях започнаха видимо да почерняват, а по червените им гроздови зърна се появиха тъмнокафяви петна. Това ме накара да извикам към Лозата, като Й казвах:
“Исусе! Аз се родих от Тебе, за да живея чрез Тебе и за Тебе. Нека сега Небесният Земеделец вземе гроздовете ми, за да ги употреби за Своята Слава…”
В този миг стана чудо. Защото самите ми гроздове паднаха в Ръката на Земеделеца, въпреки, че все така оставах като пръчка, свързана с Лозата. И Лозата отново ми проговори, като казваше:
“Приготви се да пострадаш по Божията Воля. Защото в духа си ще останеш вечно свързан с Мен, като пръчка от Лозата, но по Святото призвание от Отца Ми сърцето ти ще последва гроздовете ти. За да се напълни от плода им…”
В следващия миг аз усетих как се намирам сред самите плодове, които Господ ми беше дал да родя за Неговото Царство. Всяко от зрънцата ми беше книга, която Святият Божий Дух беше напълнил с Живот. И Гласът на Лозата отново се извиси над мен, като ми казваше:
“Виж сега онези пръчки, които не се покориха на призива Ми, нито пожелаха да попаднат в Ръката на Земеделеца…”
Погледнах към Лозата и очите ми отново забелязаха потъмнелите пръчки и самите им гроздове, покрити от петна. А тогава Земеделецът простря към Лозата другата Си Ръка. И като държеше остър нож, започна да отрязва безполезните пръчки и да ги хвърля встрани от Лозата по самата земя. Когато някоя отрязана пръчка падаше на земята, тя мигом пламваше и от нея не оставаше и следа. Това продължи известно време, докато накрая Земеделецът беше окастрил Лозата от всичките пръчки, които не желаеха да се отрекат от себе си. А в светлата Му шепа останаха онези, които бяха готови и искаха да дадат плодовете си за Божията Слава. И ето, че Лозата отново ми проговори, тъй че цялото ми същество се впери в Лицето на Исус, което светеше във височината на ствола. И Господ отново говореше, като ми казваше:
“Това е само първият изпит от Земеделеца. Изпит, при който отпадат плътските, които не са надмогнали страстите на плътта си, но са изповядали Името Ми, като са мислели, че това е достатъчно за собственото им спасение. Но ти сега виж как ще се развие и самото видение. Защото мнозина попадат в шепата на Земеделеца, но колцина ще устоят в Лина на Божията проверка?”
Слушах Лозата, но в този миг едва ли разбирах напълно Небесните Й думи. Защото край мен, в Светлата шепа на Земеделеца, беше пълно със стотици гроздове и това ми даваше вътрешна наслада и самочувствие. Но ето, че Отец простря шепата Си надолу. И само след миг всичките гроздове от шепата Му започнаха да падат в дълбок Лин. А в този Лин попаднаха и гроздовете на моето сърце…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s