1. ВИДЕНИЕТО С ПЕТИЯ ПЕЧАТ ОТ БОЖИЯТА КНИГА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз благославям Божието Име от дълбочините на сърцето си. Аз издигам ръце към Святия и Превъзвишения, като Го моля да ме дари със съвършено помазание и благоволение, за да имам в сърцето си точните думи, с които да опиша и известя дълбоките тайни и Святи истини, които Исус ми дари в Благостта и Милостта Си. Защото в оня миг, когато сърцето ми чу Гласа на Спасителя и разбра какъв е Съвършеният Плод на Лозата, то от тогава една Небесна радост се разля в духа ми. Аз разбрах, че колкото е по-голямо гонението над мен, колкото е по-тежко и трудно за Исус, толкова повече гроздовите зърна ще бъдат смачкани, за да излезе вътре от тях оня сок, който дава Виното на Вечния Живот. Години наред на мен и мнозина други беше проповядвано и внушавано, че християнинът не може да бъде гонен. Че времето е друго и обстоятелствата са се променили. Че днес е време на тържество, а не на гонение. Но ако Исус Христос е Същият – вчера, днес и завинаги, то и противникът Му е същият. А същият противник ще действа със същите способи. И Верните на Господ наистина ще влязат с много скърби в Небесното Царство. Защото там, на Своята Свята вечеря с Апостолите, Исус вдигна чашата с Вино, като нарече самото Вино с думите:
“Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си…” (Матея 26:29)
Виждаш ли, скъпи ми братко, че Господ нарече Виното “плод на Лозата”? Не гроздето, но Виното, което се е получило от него!
Как мислиш тогава? Вино ли търси днес Църквата или грозде? За Виното ли мислят християните или за гроздето? На онази Свята вечеря на Исус Вино ли имаше на масата или грозде?
И ако, несъмнено, там е имало Вино, то се приготви да приемеш в сърцето си прекрасните видения, които Господ ми показа от най-високото в Своето Царство – Божието Светилище, където се намира Божията Книга с нейните седем печата.
Аз отново стъпвах с нозете си в Небесните селения на Божия Свят Дух. А Исус, като държеше ръката ми, вече се приближаваше към Святото място на Всемогъщия Отец. И ето, че аз и Господ вече влизахме в самата Тронна Зала на Бога, когато облак от Божията Слава засени самото място. Тогава нозете ми сами се подкосиха и аз паднах, като сложих дланите на лицето си. А Исус, като се приближи напред, коленичи пред Отца и Му казваше:
“Отче Святи! Аз отново доведох слугата Ти при Тебе! За да му дадеш Свят достъп до великите Си съдби и извечни намерения. Моля Те, Отче Мой! Отвори Вратата на Сърцето Си и дай на слугата Ти да види кои донасят Съвършения Плод на Лозата в Твоето Небесно Царство…”
В отговор на Исусовата молитва от самия облак на Божията Слава към сърцето ми дойде Гласът на Отец, Който ми казваше:
“Сине човешки! Дойде мигът в живота ти, когато трябва да свидетелстваш на църкви и вярващи за Съвършената Ми Воля. Защото Аз, Бащата на Исус, ще съчетая в Свещен съюз и вечна връзка Моят Син и Неговите люде, Младоженецът и Невястата.
Белегът, с който ръцете на Бащата ще запечатат челата на Младоженеца и Невястата, ще бъде Плодът на Лозата, Виното на Славата, Кръвта на Агнето, Духът на Всемогъщия.
Блажени и възлюбени от сега и довека людете, които ще напълнят чашите си с Вино! Блажени и възлюбени от сега и довека людете, които познаят Волята Ми и разберат, че Виното търси Хляба така, както Кръвта търси Тялото. Защото Вино ще се събере с Хляб и Кръв ще се събере с Тяло. За да се покрие смъртното с безсмъртие и тленното с нетление.
Ето, Стефане! Аз повторно ти давам достъп до Моята Книга и нейните седем печата. За да видиш тайната на петия печат и да я явиш на всичките Ми люде! Защото Аз съм Земеделецът, Който дълго търпя и чакам Плода от Съвършената Си Лоза. И като изливам на земята Благодатния Си Дъжд, скоро ще събера Плода за Сватбата на Моя Син…”
След тези последни думи на Отец към сърцето ми, облакът от Божията Слава се издигна нагоре, тъй че вече можех да се изправя. А тогава Исус се приближи към мен, като ми казваше:
“Нека двамата с теб да влезем в Светилището на Моя Бог и Отец. За да видиш какъв е петият печат от Божията Книга…”
След тези думи Господ се приближи до Врата, излята от планински кристал. И като я отвори, протегна ръка и ме покани да вляза. Така нозете ми отново стъпваха в самото Божие Светилище. И очите ми отново видяха затворената Божия Книга със седемте кървави печата, поставени отстрани на нейните страници. А Исус се приближи до самата Книга. И като ме погледна, каза:
“Аз сега ще разгърна Книгата и ще отворя пред тебе петият печат. Затова бъди внимателен да проумееш и запишеш всичко, което ще ти се открие…”
След тези думи Исус коленичи пред Книгата. И ръцете Му вече отваряха Книгата, като вдигаха петия печат… В следващия миг сърцето ми видя нещо величествено и удивително. Защото с отварянето на Книгата и вдигането на печата стана така, че под самото Светилище се отвори огромна и пространна зала, окъпана от Светлина и изпълнена от Святост. Над самата зала имаше Трон, на който седеше Всемогъщият, а полите на Мантията Му слизаха на вълни в залата. Там, в Святите гънки на Мантията Му седяха хиляди души. И в мига, когато Исус, разтвори Книгата, те станаха и се завтекоха към Него, като Му казваха:
“До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?” (Откровение 6:10)
А Исус, като ги погледна с благ поглед, приближи се досами тях. И в ръцете на Господ се намериха бели мантии. А Той, като даваше на всяка от душите по една бяла мантия, казваше им:
“Почивайте още малко време, докато се допълни числото на вашите съслужители и братя, които ще бъдат убити като вас…”
Докато Господ още говореше, мантиите в ръката Му никак не свършваха и душите продължаваха да се обличат с тях. Тогава Той се обърна към мен и самите Му очи ме извикаха, за да пристъпя към Святата зала и към душите, които взимаха белите си дрехи. Така аз пристъпих с твърде силно вълнение, което ме заливаше и разлюляваше. И когато бях на крачка от Господ, Сам Той ми каза:
“Виж Моите братя и сестри! Виж тези, които възвеличиха Кръвта на Агнето и положиха живота си пред Божия Свят Олтар. Защото те са Святите Юнци на Всемогъщия…”
Погледнах отблизо на душите. И очите ми видяха, че всеки от Божиите на това място, бе посечен заради Божието Слово. Всеки от Божиите носеше на себе си белезите на закланото Агне. А докато гледах с благоговение и дълбока любов към душите, Исус спря една от тях. След това Той посегна с ръката Си като извади изсред гърдите й златна чаша. И като ми подаваше чашата, заповяда ми:
“Виж тази златна чаша! И като отпиеш от Виното в нея, кажи Ми що ще стори самото Вино с духа ти…”
Погледнах златната чаша и тъмночервеното Вино вътре в нея. А след това Сам Господ я поднесе към устните ми, тъй че отпих от Виното. И ето, че вътре в сърцето ми се надигнаха мъка и скръб, твърде големи, за да ги понеса. Нозете ми залитнаха и аз паднах настрана. А сърцето ми видя и усети всичкото гонение и утеснение, което бе преживял този Божий слуга на земята. Виждах трънения венец по главата му, храчките по лицето му, разкъсващите удари от бич по гърба му. Виждах стрели от остри и ужасни думи, които се забиваха навсякъде по него. И като заплаках с твърде силен глас, казвах на Господа:
“Исусе мой! Твърде голямо е гонението, което тази душа е преживяла заради Името Ти. Как да понеса в сърцето си това видение? Как да го обясня на братята ми и сестрите ми?”
А Исус, като ме повдигна със силните Си ръце и вече подаваше светлата дреха на самата душа, върна чашата в самите й гърди, като ми казваше:
“Когато погледнеш на страданието на всеки от Моите по нов начин и от друг ъгъл, то тогава непременно ще пожелаеш и твоята чаша да е толкова пълна, колкото е и тази. Затова нека сега те заведа в едни други видения, където сърцето ти ще види как Отец Ми, Земеделецът, приготвя Виното за Славата на Своя Син…”
След тези последни думи видението в Божието Светилище се прекрати и Исус ме въведе в следващите Си видения.