КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
По изричната Воля на Господ Исус сега към сърцето ти идва едно Небесно послание, по-различно от посланията във всички пророчески книги, които съм написал с Божията Благодат и помазание. Целта на това послание е да подготви сърцето ти за най-важния прицел на вярата в Исус – да се намериш на Неговата Сватба в Неговия Ден.
През последната година на моето духовно израстване Гласът на Господ към сърцето ми ставаше все по-радикален и извисяващ. Така виденията, давани ми от Исус, се издигаха все по-нагоре и нагоре, докато стигнаха до Божието Светилище и Сърцето на Небесния Отец. Всяко от тези видения идваше към сърцето ми с огромна сила и аз го описвах в поредната пророческа книга, която подарявах на братята и сестрите си. Така дойде миг, когато по Собствената Си Воля Господ ме постави в Божието Светилище пред самата Божия Книга, в Която са заключени и утаени съдбите на целия човешки род. И там, в безпределната Святост и чистота на самото място, Исус разтвори пред очите ми третия печат на Божията Книга. За да проумея и позная моя Господ по нов начин – като Добрия Самарянин, дошъл на земята, за да направи Своя Завет с всяко искрено и вярващо сърце. Много скоро щях да разбера, че цената на подобно знание и благоволение от Бога е твърде голяма. Защото, едва изпратил книгата на всичките си приятели, аз усетих над сърцето и душата си толкова силен натиск, щото предишните утеснения и гонения заради Исус вече ми се струваха твърде желателни. Една преса, по-силна от всичко, което бих си представил или за което бих бил готов, започна да ме притиска и ужасява. С всеки изминал ден тя ставаше все по-осезателна и все по-тежка. И едно чувство, че Господ ме е оставил, за да се пръсна, обзе всичките ми помисли. В този период от няколко седмици дните ми станаха като сянка, понеже не знаех кога лягам и кога ставам, кога говоря и кога мълча. Аз всячески се опитвах да се възпротивя на пресата, която ме притискаше. Връщах мислите си назад, в спомените за всичките ми срещи с Исус. Виждах усмивката Му, светлото Му лице и белите Му ръце. Спомнях си смеха Му и Благостта на всичките Му думи към сърцето ми. Но въпреки това пресата ставаше все по-голяма и по-страшна. Всичките ми мисли и чувства и изобщо – цялото ми съзнание – бяха подложени на натиск до пръсване. И в тежестта на самото изпитание аз започнах да гледам на моя разпнат Господ. Гледах с вяра към Кръста и знаех в сърцето си, че Неговата страшна болка е многократно по-голяма от моята. Гледах на Неговите рани и на Кръвта Му, която се стичаше на тънки вадички по грубото дърво, и разбирах, че онова, което беше за мене тежест, от Божия страна бе необикновено благоволение и привилегия към сърцето ми. Затова, като паднах на молитва в Божието Присъствие, изпълнило стаята ми, аз призовах Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Спасителю на сърцето ми!
Моля Те да ми явиш Волята Си! Моля Те да ми потвърдиш онова, което духът ми явно разбира, а душата ми недоумява. Понеже с всеки изминал ден ставам все по-слаб и немощен.
Нима такава е цената за последните видения, които ми даваш? И как ще издържа на натиска от тази преса, след като чувствам как всеки миг ще се пръсна?”
Слушах треперещия си глас, който излизаше от дълбочините на сърцето ми и не знаех дали Господ ще се отзове на повика на молитвата ми. Но ето, че Той вече беше при мен. Лицето Му беше ме гледало през всичкото време на собственото ми утеснение. А ръцете Му, като докоснаха главата ми, мигом вляха огромна Сила вътре в мене. И тогава Исус ми проговори, като казваше:
“Укрепи се! Защото сърцето ти продължава да плаща цената, която ще плати всеки от Моите, който иска да участва на Моята Сватба и да види очите на Младоженеца. Но ти, поради тежестта на самата преса, не можа да видиш онова, което е скъпоценно за Мене. И сега Аз съм при теб, за да ти го покажа…”
Слушах сладките думи на Исус и все още не разбирах. А Той, като протегна ръцете Си към самите ми гърди, извади изсред духа ми златна чаша. И като я постави пред очите ми, каза:
“Ето това, което е вътре в чашата ти, си струва всичката тежест и гонение. Заради него е твоето страдание и поради него е твоето утеснение…”
След тези думи Исус показа чашата от духа ми. И аз видях как тя беше пълна с тъмночервено вино. Гледах на виното и отново попитах моя Господ:
“Какво е това, което ми показваш, Господи?”
А Той с благ Глас ми отговори:
“Това е Виното, което ти ще донесеш на Моята Сватба. Защото там, където има сватба, непременно трябва да има и вино…”
“Как се е появило това Вино в сърцето ми, Господи?” – попитах отново аз. А Исус, като поставяше чашата в духа ми, отново каза:
“Нима не знаеш как се появява всяко вино? Нима не знаеш как то се създава? Помисли и ще видиш, че сам имаш отговор на въпроса си. Защото от века и довека виното се създава по един и същи начин…”
Помислих върху думите на Спасителя и те ми се сториха твърде дълбоки. Затова Му казах:
“Господи мой! Ако ясно съм разбрал думите Ти, то Виното вътре в мен иде да рече, че някой постоянно е тъпчел гроздето, което е било родено в сърцето ми. И така гроздовите зърна са пуснали сока си, а самият сок се е превърнал на Вино…”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нищо в твоя живот не идва случайно. Сам Отец Ми е заповядал живота ти, за да се изпълнят с божествено познание всичките Му чеда. Как мислиш тогава? Заслужава ли си човек да претърпи пресата и утеснението, ужаса и угнетението, тъй че чашата му да се напълни с Вино? Заслужава ли си гонението над душата ти и духа ти, за да се явиш на Моята Сватба с пълна чаша? И ако ти вече си получил достъп до Божията Книга и до нейните седем печата, то как мислиш:
Нима твоят Господ те е издигнал толкова високо, за да мълчиш? Не те ли поставих в Божието Светилище, за да свидетелстваш? Не разбираш ли, че в собствения ти живот вече ще дойдат с пълна сила белезите на самите печати от Божията Книга? А освен в твоето сърце, тези белези ще дойдат и в сърцата на онези, които повярват на пророческите послания, които ти давам.
Но ето, миг преди да те заведа в съвършеното познаване на Моята Кръв и Моето Вино, Аз казвам на всичките Си чеда:
Пригответе се да Ме последвате във виденията, които сега ще дам на слугата Си! Защото е дошло времето да родите Съвършените Плодове на Лозата. И за всяка пръчка, която е пребъдвала в Мене, е дошъл мигът да даде Съвършения Плод, който дава Вечния Живот!
А за този Съвършен Плод ви е нужен Съвършен глад. Глад за гонение! Глад за натиск и преса! Защото само онова грозде, което е гладно за натиск и преса, ще роди Виното на Моята Сватба!”
След тези последни думи Исус докосна с ръка главата ми, тъй че само след миг пред сърцето ми се разкриха удивителни и прекрасни видения. Видения, които днес Исус ти дава, за да изпълниш сърцето си с Дух и Живот. С Онзи Дух и Живот, на които свидетелства Исус с думите Си към всички гладни и жадни:
“Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят…”  (Матея 5:6)
Амин и Амин!