ДВЕТЕ МОНЕТИ НА САМАРЯНИНА – IV ГЛАВА

4. ЧЕРНИЯТ КОННИК НА БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Знаеш ли колко е голяма Божията Милост?
Знаеш ли колко е изобилна Божията Благост?
Когато всички трябваше да познаваме в сърцата си Добрия Самарянин, та да извършим Волята Му, мнозина отстъпиха назад. И като престанаха да обичат ближните с Божията Любов и да ги изцеляват с Божието Вино и Масло, стана така, че такива наистина размениха Божиите динари за дяволските сребърници. И днес, когато очите ти могат да видят мнозина страдалци, изхвърлени като аутсайдери на съдбата, ти би трябвало да се запиташ в сърцето си:
“Какво правя аз? Защо гледам с такова пренебрежение и досада на падналия на тротоара? Или защо извръщам погледа си от човешкото нещастие, сякаш то не касае мен?”
Истината, братко мой, е повече от изобличителна. Защото много по-нещастен и ограбен от падналия на земята е оня, който е отпаднал от Господа. Защото за пребития до смърт има надежда, че Господ ще го посети и ще се смили над сърцето му. Но за онзи свещеник, минал на отсрещната страна или за онзи поклонник, извърнал главата си настрани, подобна надежда няма. Защото тези са, които дяволът е закоравил и е направил сърцата им камъни. Тези са, които разгневяват Божия поглед и прекомерно наскърбяват Божието Сърце. Тези са, които тъпчат Божиите динари с нозете си, а пред човеците се опитват да покажат всичката си набожност и божествена обхода.
Но такава ли е обходата им? Ще зачете ли Бог молитвите или изрядно приготвяните им десятъци, след като Синът на Отца вече е погледнал такива в очите и произнесъл над тях Отеческата присъда:
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гьозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате…” (Матея 23:23)
Ето с това “горко” ще продължи видението, което Исус даде на сърцето ми. Защото черният конник, излязъл от третия печат на Божията Книга, е пратеник на Божието възмездие. Пратеник, който носи везни в ръката си. Пратеник, за който моят Господ ми каза:
“Никак да не отпада сърцето ти и никак да не се уплашиш от онова, което сега ще ти покажа. Защото вече идва времето, когато на земята ще се яви ангелът на злощастието заедно с армията си от милиони демони. За да извършат сред нечестивите Божиите съдби и да въздадат на коравосърдечните от Божия Гняв…”
Слушах Господ и вълнението ми твърде много нарасна от думите Му. Затова Го попитах:
“Да разбирам ли, Исусе, че черният конник е именно ангелът на злощастието?”
“Точно така го разбирай!” – ми отговори Исус и продължи:
“Защото за всеки, който сее, идва миг да пожъне. И въпреки, че присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, то това не значи, че Отец Ми ще търпи безкрайно. Но ти си спомни как в Моята притча слугите посочиха плевелите в нивата и казаха на Господаря си:
“Господарю! Искаш ли да отидем сега и да изтръгнем плевелите от нивата Ти?”
А тогава Господарят им отговори:
“Не, не искам да сторите това. Да не би, като плевите плевелите, да изскубнете с тях и житото. Оставете ги да растат заедно до жетва. А във времето на жетвата ще река на жетварите Си:
Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата Ми…”
Сега, като гледаш на черния конник, който иде на земята, имай в сърцето си именно тази притча. Защото ангелът на злощастието идва на земята, за да се извърши плевенето на плевелите…”
След тези Свои последни думи Господ докосна главата ми, тъй че само след миг пред сърцето ми се яви и самото видение. Аз виждах онзи черен конник, този път от земните места. Той препускаше с коня си надолу, а небето над него беще мрачно и навъсено, покрито с тежки и черни облаци. Конникът все повече и повече се приближаваше към земята. А в един миг той и конят му вече стъпваха на земните хълмове. И ето, че той издигна в ръцете си везните, които държеше, като извика с гръмовен глас:
“Съберете се, всички мои! Защото е ден да изравним везните на Онзи, Който царува и владее над Небето и земята!”
След силния вик на конника стана нещо страшно. Защото изсред дълбочините на земята изскочиха неизброими множества от демони. И като се строяваха в редици зад началника си, те крещяха:
“Нашата жетва дойде! Нашият час настъпи!”
И ето, че черният конник вдигна над неизброимите множества везните в ръката си, след което настъпи пълна тишина. А в самата тишина ангелът на злощастието отново извика, като каза:
“Претърсете цялата земя! И като гледате на всеки дом, забележете дали там стоят Божиите динари. Защото с единия Си динар Всемогъщият спасява една част от пшеницата, а с другия Си динар – три части от ечемика. Когато видите динар в къщата – пропуснете я. Тя не ни е дадена. И когато видите в някоя къща да има от Виното или Маслото на Бога Всемогъщи, пропуснете я. Тя не ни е дадена. Но където видите сребърници – нападайте. И където видите плевел – изскубвайте. Защото тези са нашият дял и нашата жетва…”
Думите на конника буквално разтърсиха сърцето ми. И аз попитах Исус:
“Господи мой! Така ли да разбирам предупреждението на Бог Отец, свързано с динарите Му? Защото ангелът на злощастието казва на безчислената си войска, че Отец спасява с единия Си динар една част от пшеницата, а с другия Си динар – три части от ечемика. И така излиза, че с единия Си динар Отец спасява повече, отколкото с другия…”
“Точно така е. И нека тук да бдят всички, които искат да намерят благоразумие и мъдрост. Защото самото предупреждение на Отца обяснява и думите на Сина, Който каза на всички ви:
“Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 8:11-12)
Разбираш ли, че последното време ще предложи изненади, за които мнозина не са готови? И ако единият динар на Отец Ми е Благостта, а другият – Милостта, то как ти ще съотнесеш динарите Му към човеците?”
“Господи мой! Божията Благост е към вярващите, защото това е самата Благодат на Святия Дух, докато Божията Милост е към езичниците и е назначена да ги доведе до покаяние…”
“А какво се случва, когато някой се поругае с Божията Благодат? Какво става в това последно време, когато мнозинството е охладняло и е готово да размени динара на Бог Отец за сребърниците на Юда? Не се ли напълни пазарището на Вавилон именно с търговци, които разменят Божията Слава и Божието Име за славата и богатствата на света?”
“Така е, Господи!”
“Чудно ли ти е тогава, че ако единият динар е поруган, то Отец ще заложи на другия? Чудно ли ти е, че ще се спаси само една част от пшеницата, а с другия динар Отец ти ще издири три части от ечемика? И ако пшеницата са вярващите, то какво е ечемикът? Не са ли това езичниците на последното време, които Отец се готви да прибере за Себе Си? Не затова ли Синът ви предупреди, че мнозина ще дойдат от изток и от запад, а чедата на Царството ще бъдат изхвърлени вън. Най-малкото, понеже слушаш Гласа на Бога от много години, то си спомни:
Коя беше жената, на която Отец даде да участва в жетвата на ечемика? Коя беше тази, на която Отец даде втория Си динар, тъй че тя да издири и събере Неговите от ечемичената жетва?”
Слушах моя Господ, а след това паднах в нозете Му, като Му казах:
“Исусе мой! Та как мога да забравя за моавката Рут, която е Твоята пророческа църква на последното време? Та именно тя събра ечемика на Господ, за да получи и пълната награда и да стане невяста по Сърцето на Отца и Сина…”
След тези мои думи Гласът на Исус стана твърде строг. И Той, като посочи с ръка към войските на ангела на злощастието, ми каза:
“Иди и предупреди всичките Ми чеда, че е последно време. И в това последно време Аз ще изхвърля безполезната пшеница. Понеже ако и да влезе в Господните хамбари, тя пак не опази това, което й беше дадено. И като мухляса и се развали от влагата на света, излезе от Божията защита, като се остави да я ядат плъхове и да я тъпчат свине и кучета. И ако някой никак не иска да повярва думите на Сина, то такъв нека прочете от собствената си библия как Господ на всички ви е казал:
“Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 13:41-42)
Слепи ли сте, та да не виждате, че съблазнителите се събират от Царството, а не вън от него? И още ли не проумявате, че има време и съдба за всяко непокорство?
Защото, ето, ангелът на злощастието държи везни в ръката си. А там, където има везни, там е дошла Божията справедливост. И там, където има везни, там в пълна сила действат думите Ми:
“Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери…” (Матея 7:2)
И ето, че ангелът на злощастието тръгва с всичките си демони. За да въздаде немилост на немилостивите. Зло на злите. Съд на съдещите. Ужас на ужасяващите. Пропаст на опропастителите. И най-дълбока яма на коварните и на всичките предатели…”
След тези последни думи Господ ми каза:
“Сега виж самото възмездие. Защото то е Божията присъда над всички, които презряха двата динара на Самарянина като станаха немилостиви и коравосърдечни във времето на най-голямата Божия Милост на земята…”
Докато Исус ми говореше аз вече гледах как самият ангел на злощастието пришпори черния си кон и запрепуска по земята. А след него с диви викове и крясъци се втурнаха и милионите му демони. Точно в този миг Господ ме хвана с могъщите Си ръце. И като ме вдигна в небесните места, направи ме да гледам отвисоко на самото възмездие и Божий Гняв. А във видението всичко се развиваше според изреченото от Всемогъщия Отец. Защото онзи черен кон вече стъпкваше с острите си копита много красиви и представителни къщи, имащи вид на Божии храмове. И ангелът на злощастието изливаше горкото от везната върху самите къщи. А Святият Дух в сърцето ми тихо ми каза, че това е изпълнението на пророческите стихове:
“Наистина много къщи ще запустеят без жители, даже големи и хубави къщи…” (Исайя 5:9)
И в мига, когато копитата на коня строшаваха къщите, а горкото течеше всред тях, като река, мигом се разбягваха човеци, които крещяха в ужас:
“Милост, Господи! Опази ни от това зло! Опази Своите!”
Но било, че крещяха или раздираха дрехите си, в никой от тях не светеше който и да е от Божиите динари. И такива, като бяха настигнати от демоничните пълчища зад черния конник, бяха поразявани в съдбите си. Едни от тях губеха имотите си, други – здравето си, трети – чедата на утробите си. Но нито един от тях никак не простря ръце, та да поиска възвръщане. Напротив – измамата на греха в сърцата им ги закоравяваше още повече, та да останат слепи в слепотата си и глухи в глухотата си. И онези демонични пълчища се разпростряха по цялото лице на земята. Тъй, че не остана място, откъдето да не премина черният конник и копитата на коня му да не строшат онова, което беше предмет на Божия Гняв. А Господ ми каза:
“А сега погледни с Моите очи по цялата земя. И като гледаш с Благостта и Милостта на Отца в сърцето си, Ми кажи какво ще видиш…”
След тези думи на Исус сърцето ми се изпълни с Духа на Отца. И тогава забелязах, че въпреки нашествието на ангела на злощастието, по земята бяха останали места на Божията Светлина и Сила. Това не бяха големи и красиви къщи, но по-скоро – схлупени къщурки, в които блестяха Божиите динари. В едни от тези къщурки светеше Божията Благост. И човеците в тях, помнещи, че този свят не е техният дом, устояваха за Господ в пълно смирение и чистота в сърцата си. В други от тези къщурки, много повече от първите, светеше Божията Милост. И човеците в тях, нямащи самочувствие на вярващи, бяха като съдържатели, готови да любят с Любовта на Отца и да подадат ръка на всеки паднал и угнетен, та да го изцелят и съхранят. В тези домове имаше Вино и Масло. А над самите им покриви блестяха Господни сияния, които държаха всяко злощастие твърде надалеч. И аз, като гледах на този Божий остатък по земята, тихо казах на Исус:
“Господи мой! Сърцето ми е развълнувано както никога. Защото сега разбирам, че Добрият Самарянин ще намери и в последното време Верни съдържатели и Святи странноприемници. И ето, че като гледам на Божиите сияния над покривите на тези малки домове, разбирам, че Отец твърде много обича Своя остатък и ще го опази до самото ни грабване от Теб…”
Исус се усмихна на отговора ми и погали главата ми. А след това ми каза:
“Ела с Мене, за да видиш отблизо над кои странноприемници остана благоволението на Добрия Самарянин. Защото, ето, Божието сияние над тях показва, че такива живеят думите на Човешкия Син…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s