ДВЕТЕ МОНЕТИ НА САМАРЯНИНА – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО В СТРАННОПРИЕМНИЦАТА

След последните думи на Господ ние влязохме в странноприемницата. А там Той ми заповяда:
“Постави страдалеца на дървения нар в ъгъла, а ти ела с Мен, защото сега ще говоря със самия съдържател…”
Послушах Исус и занесох пребития човек до самия нар, като го поставих да легне. След това се приближих към Господ, като вече очаквах да видя и самият съдържател на странноприемницата. А той наистина се появи, като излезе от една от стаите. И в мига, когато очите му се срещнаха с тези на Исус, съдържателят се приближи до Него и падна в нозете Му, като казваше:
“Благословено да е Името Ти, Господи мой! Защото Си ме дарил с радостта да Ти послужа за онова, за което Си дошъл под стряхата ми. И сега какво заповядва Господарят ми и каква е Волята Му!”
Исус се усмихна на думите на съдържателя. А след това му каза:
“Божият Мир да бъде на теб и на домът ти! Аз дойдох тук, за да сключа Завет с тебе! И като ти доведох пребит до смърт бедняк, искам да се погрижиш за него, докато той оздравее и се изправи на нозете си…”
Говорейки на съдържателя Исус вдигна ръката Си, като посочваше дървения нар и лежащия на него страдалец. А тогава съдържателят се изправи и приближи до нара, за да погледне на човека, който Господ оставяше в неговата странноприемница. И като видя превързаните му рани и усети благоуханието от Виното и Маслото на Господа, както и Светлината от Мантията Му, съдържателят се обърна към Исус и Му каза:
“О, Господи мой! Та как ще успея да се грижа за този мой брат, след като нямам онова, което Ти Си му дал? Та ето, че сърцето ми вижда как Ти Си превързал раните му с чисти кърпи. И като Си излял на тях Вино и Масло – възвърнал Си го към Живота. А след това в голямата Си Любов Си го покрил и с Мантията Си.
А къде у мен такива кърпи или такава мантия? И откъде у мен такова Вино и Масло, та да съм достоен да извърша Волята Ти?”
Исус погледна с твърде благ поглед към съдържателя. А след това му каза:
“Ето затова ти казах, че идвам, за да сключа Завет с тебе. Защото Аз и слугата Ми трябва да пътуваме и да намерим мнозина други, които да подслоним на други места. А колкото до онова, което Аз сторих на пребития бедняк, то и ти ще имаш същата сила да сториш.
Кажи Ми тогава! Искаш ли да сключа с тебе този Мой Завет? Искаш ли и ти да имаш Силата, с която да върнеш мнозина към Живота на Бога?”
Слушайки въпросите на Господа съдържателят Му се поклони. А след това каза:
“Аз открай време съм имал тази странноприемница. И в нея са влизали всякакви човеци. Но ето, че сега искам да я посветя на Тебе и за Твоето Дело. И затова казвам, че искам да сключиш с мене Твоя Завет…”
Чул прекрасната изповед на съдържателя, Исус видимо се промени. Защото дрехите Му заблестяха от Божията Слава. И Той, като вдигна ръцете Си към Небето, призова Отец, като Му казваше:
“Отче Мой и Боже Мой! Твоят Син намери странноприемница, където да бъде приет. И сега Аз Те моля да благословиш и потвърдиш Завета, който сключвам с този съдържател.
Дай му Благостта и Милостта Си, Отче Мой! И влез с Духа Си в тази странноприемница! За да царуваш в нея от сега и довека!”
В отговор на Исусовите думи Отец реагира от самите небеса. И в ръцете на Господ се появиха два динара, пламнали от Божия Огън. А Той, като поставяше двата динара в ръцете на съдържателя, каза му:
“Ето това е Заветът Ми с тебе! Вземи тези два динара, защото те са всичко, от което имаш нужда. С тях ще придобиеш Виното Ми и Маслото Ми! С тях ще имаш на рамената си и Мантията Ми! Затова сега погрижи се за твоя ближен с Благостта и Милостта, които ти дава Отец Ми, Който е на небесата. А каквото повече иждивиш за ближния си, Аз ще ти го отплатя, когато се завърна…”
Видението беше толкова нежно и Свято, щото ме оставяше без дъх. И онези два динара, които Господ постави в ръцете на съдържателя, не бяха като земните монети. Не! Това бяха едни други монети, с които Господ беше силен да откупи човешките души за Себе Си. Това бяха Божията Благост и Милост, които пламтяха от Любовта на Бог Отец и осветяваха странноприемницата. И в мига, когато съдържателят взимаше двата динара, аз го чух да казва:
“О, Господи мой! Аз Ти се посвещавам и от този миг моят дом става отворен за всичките човеци, които Ти докосваш с Благост и Милост. Аз ще пазя Завета Ти и ще се радвам на Спасението Ти. А когато Ти отново ми доведеш от онези, които изцеляваш и спасяваш, аз ще считам за велика привилегия да проявявам към тях Благостта и Милостта, с които Ти освети дома ми и живота ми…”
След тези думи на съдържателя Исус се обърна към мен. И все така светещ в Славата на Отца, Господ ме попита:
“Сега вече разбра ли какво даде Добрият Самарянин на съдържателя на странноприемницата?”
“Да, Господи мой! Ти му даде двата динара на Бог Отец! Божията Благост и Божията Милост! Защото никой никога не е успял да върне човеците към Живота на Бога с парите на този свят. Но с двете монети на Самарянина този съдържател наистина влезе в Заветни отношения с Тебе. Защото с тях той непременно ще се погрижи за своя ближен. И сега, като гледам на прекрасното Спасение, с което Ти покри този дом, разбирам и думите на слугата Ти Давид в най-чудесния от псалмите му:
“Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен…” (Псалом 23:6)
Слушайки думите ми, Исус добави:
“А колко от Моите така са прочели Моята притча? И не влиза ли сега нещо ново в ушите им? Или колко от тях са разбрали, че Добрият Самарянин е дал на съдържателя нещо повече от земните пари?
Защото ето това, че мнозина обърнаха Духа на Отца в плътта на собствената си похот, ги направи никак да не внимават, нито да проумеят Кой е Добрият Самарянин и каква е Волята Му за човешките сърца. Защото това, че Аз намерих странноприемница, където да подслоня пребития Си брат, ще рече, че намерих отворено сърце, което всякога е помнило думите Ми. Думи, с които казвах на всички ви:
“Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте…” (Матея 25:35-36)
Не беше ли този Мой брат гладен за Благост? Не беше ли жаден за Милост? Не беше ли странник, та да намери Спасение именно в странноприемница? Не беше ли съблечен гол от разбойниците? И не беше ли болен от раните си? От какво имаше нужда той тогава? От динари за този свят или от Божии монети, които никога няма да се свършат?
И ето това беше Заветът, който всякога съм искал да направя с всеки от вас! Завет между Добрия Самарянин и съдържателя на странноприемницата! Завет, сключен с Благост и Милост, който се отстоява с братолюбие и Вярност! Завет, с който вашият Господ нямаше никога да остане гладен и жаден, странник и гол, болен и в тъмница! И ако вие все още не сте Ме познали като Добрия Самарянин, то вижте сега видението, което ще дам на слугата Си. Защото отново е видение с двата динара на Добрия Самарянин…”
След тези последни думи Господ докосна главата ми, тъй че видението в странноприемницата се прекрати. И ето, че сърцето ми вече виждаше двама от Исусовите апостоли. И това бяха Петър и Йоан. И те, като влизаха в Храма, приближиха се до куц човек, които усилно протягаше ръцете си към тях. А тогава Исус, като ми посочи куция, ме попита:
“Какво желае този човек от Моите пратеници? С каква надежда простира ръцете си към тях?”
Погледнах на куция и очите ми видяха, че в духа си той беше много по-осакатен и недъгав, отколкото в тялото си. Затова отговорих на Исус:
“Господи мой! Този човек е изгубил всякаква надежда, че Бог би му изпратил Благостта и Милостта Си. Той простира ръце към Петър и Йоан, като към всички други от човеците, които са му подхвърляли милостиня…”
“Виж тогава, че Божията Благост и Милост струват повече от човешката досада и милостиня. И Божиите динари струват повече от човешките петачета…”
Отново погледнах Христовите апостоли и ясно видях как в сърцето на Петър блестяха двата динара на Добрия Самарянин. А той, като се наведе над куция просяк и се взря в него, рече му:
“Погледни ни!” (Деяния 3:4)
При все, че Петър очакваше куцият да види Божиите динари в сърцето му, просякът никак не ги видя, но очакваше от него поредната милостиня. А Петър, като докосваше с ръце сърцето си и вече държеше двата динара на Добрия Самарянин, каза на куция:
“Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи…” (Деяния 3:6)
И като изсипваше Божиите монети в сърцето му, хвана ръката му и го изправи. Глезените на куция придобиха Божията Сила. И той, като скочи, изправи се и вече ходеше. И като гледаше с почуда на изцелението на недъга си, започна високо да хвали Божието Име всред самия Храм. А тогава Господ докосна с ръка гърба ми, като ме питаше:
“Е, Стефане! Видя ли в това видение двата динара на Добрия Самарянин? И разбра ли, че Петър беше един от съдържателите, с които Самарянинът е сключил Завета Си?”
“Да, Господи мой! Сега сърцето ми гледа и никак не може да се насити от щастието да Те слуша. Защото който има Божията Благост и Милост, той има всичко, което му дава Вечния Живот. Но при все, че съм щастлив да Те слушам, аз съм нещастен поради черният кон и конникът, които излязоха от третия печат. Защото динарите на Добрия Самарянин, с които някога се прославяше Божието Име, днес са подменени със сребърниците на Юда. И страдалците отново протягат ръце за човешката оскъдна милостиня, вместо за изобилната Божия Благост и Милост.
А как да обясня това на братята и сестрите си? Или какво намираш Ти, когато се връщаш при мнозина съдържатели, за да провериш какво са сторили със Завета Ти?”
Исус слушаше въпросите ми и в следващия миг Гласът Му стана твърд и строг. И Той, като ме погледна с ревнив поглед, каза ми:
“Аз непременно ще те посветя в онова видение, с което ще разбереш какво ще стори черният конник на земята и защо държи везни в ръката си. Защото ето това, че човеците презряха двата динара на Добрия Самарянин, отвори вратите за Божия Гняв и възмездие над нечестивите. Гняв и възмездие, с които Отец заповяда на ангела на злощастието, като му каза:
“Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай…” (Откровение 6:6)
Блажени човеците, които разберат Божиите думи и се покаят заради злите си дела! Блажени онези съдържатели, които биха изчистили странноприемниците си от всичката мерзост и всичкото запустение на дявола, та да се покаят и възвърнат към Живота на Бога. Защото Добрият Самарянин иде скоро и ще прегледа сметките на всичките Си служители! За да даде Живот на тези, които са давали Живот и да отреди осъждение за онези, които затвориха сърцата си за Божията Благост и Милост!”
След тези последни думи на Господ видението с Петър и Йоан се прекрати, а Исус ме заведе в следващото най-страшно и разтърсващо видение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s