ДВЕТЕ МОНЕТИ НА САМАРЯНИНА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ДОБРИЯ САМАРЯНИН

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има нещо, което винаги е удивлявало сърцето ми и ме е карало да благоговея в трепет и любов към Бога, то това е изумителната Божия Мъдрост. Мъдрост, която е силна да събере един океан в няколко бисера и целият безкрай в две изречения от Господните уста. Защото в мига, когато Исус ми каза, че Той е Добрият Самарянин, аз прогледнах така, както никога не бях проглеждал. И слепите ми очи се отвориха, за да видя същият Този мой Господ при кладенеца в околностите на Самария. Да видя онази Благост, с която Той беше готов да намери Невястата Си сред иноплеменните. Да видя онази жажда в устните на Исус, с която Добрият Самарянин казваше на самарянката:
“Напълни почерпалото и Ми дай да пия!”
Да видя онези прекрасни хора, които, приели свидетелството на жената, вече й казваха за Исус:
“Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света…” (Йоан 4:42)
И ако ти наистина имаш вярата да приемеш, че Исус е Добрият Самарянин, то тогава последвай Святият Дух на тази пророческа книга. Защото там, където има Добър Самарянин, непременно ще има угнетени и пребити, както и гостолюбиви съдържатели на странноприемници, които са готови да извършат Волята Му. Защото на тях Исус ще даде двата Си динара! И като сключи Завет със сърцата им – ще им повери грижата за онези, които Сам Той намира, спасява и изцелява.
Каквото и повече да кажа преди самото видение от Исус – то ще е слабо, за да изрази преклонението на сърцето ми.
Защото кой би обяснил красотата на диаманта или седефения блясък на бисера? Или кой би се отплатил на Господа, когато е имал щастието да ги получи даром? И ако ти би ме попитал:
“Брат Стефане! Какво да направя, за да ти се отблагодаря за всичките книги, които ми даде от Господа?”
То тогава с цялата сила на сърцето си бих ти казал:
“Обичай Исус! Следвай Духа! Прекланяй се на Отца!”
Защото като вършиш това аз наистина ще имам с какво да се похваля в Деня на Господа! Защото тогава няма да остане нищо от света. И велики пред Божието Лице ще се нарекат онези, които са събирали в Духа и са станали принос в Божието Сърце. И ето такъв принос сърцето ми копнее да види във всеки от нас.
А сега нека ти кажа какво беше и самото видение, което Господ даде на сърцето ми. Аз не за пръв път имах общение с Исус, в което Той да ми говори върху Своята притча. Прекрасен и благословен плод на такова общение стана книгата за Божията Милост, която написах преди няколко години. Но ето, че сега благоволението на Отца върху сърцето ми беше много по-голямо и мястото, откъдето Господ посочи като прицел Своята притча беше от самия Свят Олтар на Отца, където е Божията Книга.
Ето думите, които Исус ми каза като ме въвеждаше във видението:
“Мнозина от вас са забравили Моето Слово. И не просто разказите за делата Ми, но Собствените Ми притчи. Кажи Ми тогава, колко от вас помнят писаното:
“Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”…” (Матея 13:34-35)
И ако Господ твоят Бог отваряше устата Си в притчи, то помниш ли в каква връзка Аз изрекох притчата за Добрия Самарянин?”
“Да, Исусе! Помня това! Защото един книжник Те попита кой е неговия ближен. И Ти Си послужи с тази притча, за да покажеш, че ни е ближен оня, комуто сме показали Божията Благост и Милост…”
“Благост и Милост! Да, Стефане! Това не бяха твои думи, но подтикът на Святия Дух в сърцето ти. Затова добре запомни тези думи: Благост и Милост! Защото те са най-важните в живота на човешките чеда. И Благостта и Милостта са съвършено свързани с Моята Притча за Добрия Самарянин. Затова нека сега да ти дам виденията, свързани с тази притча. Защото те ще ти обяснят всичко…”
След тези думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй че пред сърцето ми се яви и първото от самите видения. Аз виждах човек, който слизаше от небесните в земните места. И в самото видение Господ ми даваше да видя как властта на Светлината е отделена от властта на Сатана. Докато човекът вървеше във властта на Бога, с него всичко беше наред. Но ето, че той се отдели от Божието Присъствие и нозете му влязоха в тъмнината. А изсред тъмните места изпълзяха демони. И като скочиха върху човека, разкъсаха светлата му дреха. След това забиха ноктите си в самото му тяло, тъй че човекът изрева от болка. Но било, че стоновете му биха разплакали всяко сърце, помощ за него не се виждаше отникъде. И демоните, като се поругаваха с него и се насищаха да го разкъсват и убиват, оставиха го полумъртъв и се оттеглиха в тъмнината…
Това беше жестока гледка, която сърцето ми трудно можеше да понесе. Но аз знаех, че такава е притчата на Исус и затова търпеливо чаках развитието на самото видение. А ето, че развитие имаше. Защото един свещеник слизаше по същия път от властта на Бога към властта на дявола. Неговият силует също напусна Божието Присъствие, като вървеше направо към падналия и полумъртъв човек. Но при все, че свещеникът чу тихите и заглъхващи стонове на умиращия страдалец и виждаше как ръката му едва се протяга за помощ, той с погнуса го отмина и отиде на отсрещната страна на пътя. След това очите ми видяха и левит, който се отправяше към поклонението си и също забеляза страдалеца. Но това само го накара да усили крачките си и да го подмине, като също мина на отсрещната страна на пътя. И аз, като гледах и на двамата, не можах да се сдържа и попитах Исус:
“Господи мой! Не е ли странно, че и свещеникът и левитът бяха във властта на Сатана, но върху тях не наскачаха демоните му? Явно, че принцът на мрака никак не мрази такива!”
А Исус ми отговори:
“Може ли дяволът да мрази онези, които е закоравил?
Та нали именно чрез тях идва умноженото беззаконие?
Но ти сега виж какво ще стори Добрият Самарянин. Защото Господ твоят Бог не стои на едно място, но пътува по грешния свят, за да изцелява и съживява…”
След тези думи Исус се намеси и стана част от самото видение. А тогава сърцето ми видя нещо чудно и възвишено. Защото където стъпеха нозете на Исус, там и Светлината стъпваше с Него, тъй че, иска или не, тъмнината беше длъжна да се отдръпне. Забелязал, че Го гледам и се възхищавам, Исус ми каза:
“Ела и ти с Мен. И никак не се учудвай на това, което виждаш. Защото Царството Божие не е само в Небето, но и в сърцето. И ако сърцето пребъдва в Царството, то и Царството пребъдва в сърцето, където и да се намира оня, който го има. Било горе или било долу. Но ако някой няма Царството, то на такъв мракът му става царство. И било, че ходи нагоре или надолу, остава с дявола…”
След тези думи Исус се приближи при пребития човек. И като се наведе над него и докосваше раните му, извади изсред Мантията Си Вино и Масло. А след това в ръцете Му се намериха и чисти кърпи, с които го превърза. И като свали светлата Мантия от рамената Си, зави с нея тялото на човека. Това видимо промени състоянието на човека. Защото той отвори очите си. И като гледаше на Господ и на всичката Му Любов, успя да каже:
“Благодаря Ти, че се смили за мене!”
След тези думи на страдалеца, Исус погледна към мен, като ме попита:
“А сега какво следва от Моята притча?”
“Господи мой! Добрият Самарянин качи страдалеца на Собственото Си добиче, за да го закара в странноприемница…”
Докато отговарях на Господ очите ми вече бяха забелязали, че няма никакво добиче. И затова допълних:
“Но тук, в това видение, аз не виждам Самарянинът да има добиче…”
Думите ми накараха Господ силно да се разсмее. А след това, като ме погледна с учуден поглед, каза:
“Толкова време си с Мене и още ли не знаеш, че Господ те е отделил, за да носиш тежкия товар на думите Му към човеците?
И сега – какво още чакаш? Подкрепи страдалеца и тръгни с Мене, за да видиш странноприемницата, където ще го подслоня…”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Имало е много мигове, когато Исус е давал щастие на сърцето ми, но този последният беше за мен най-щастливият. Защото аз бях добичето на Господа! И страдалецът, който Той ми заповяда да нося на ръцете си, бе за мен твърде силно изживяване. Защото в този миг чувствах, че Исус разчита на мен и ми гласува божествено доверие. А от онзи допир с пребития до смърт страдалец сърцето ми усети както Исусовата Мантия, така и самото Вино и Масло на Самарянина. Вино и Масло, които бяха Съвършеното Божие докосване, донесло изцелението на човека и връщането му към Живота на Бога! Вино, което беше съвършен плод от Лозата, и Масло, което беше Помазание, което строшава хомота на робството и чупи зъбите на нечестивия! Вървейки все така след Исус, аз скоро забелязах и самата странноприемница. А тогава Исус ми каза:
“Аз ти дадох да преживееш с духа и сърцето си онова, което искам от всички вас. Защото ето това – да се посветиш да носиш товара на Господ и всяка тежест заради Спасението на човеците – ще рече да бъдеш всякога воден от Добрия Самарянин!
Но колко са ходатаите в Моята Църква? Колко са човеците, осветени и приготвени от Божия Пророчески Дух, та да бъдат ослето, с което Аз отново ще вляза в Ерусалим? Не бягат ли многото от тежестта и товара на Живота, за да намерят суетата и лекотата на смъртта?
Но ето това – да ви тежи Животът на Човешкия Син – ще рече да бъдете от Верните помощници на Добрия Самарянин.
А сега, като влезем в тази странноприемница, Аз ще ти покажа Завета, който искам да направя с всеки от вас…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s