ДВЕТЕ МОНЕТИ НА САМАРЯНИНА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С БОЖИЯТА КНИГА И НЕБЕСНИТЕ ПЕЧАТИ

Все още незнаещ напълно онова, което ще ми покаже Господ, аз бях твърде много развълнуван и сърцето ми трепереше като лист, поклащан от вятъра. Затова, като докоснах с ръка пламналата от огън и Светлина библия, отново попитах Исус:
“И все пак, Господи! Това “Откровение”, дадено на Апостол и пророк Йоан е твърде голямо и просторно. И ако моето сърце е малко като стъклена чаша, то водите в “Откровението” са като океан. А как аз бих събрал океана в чаша, след като е толкова огромен?”
Господ ме погледна с твърде дълбок поглед. А след това ми отговори, като каза:
“Океанът наистина е голям. Но мъдрият непременно ще се гмурне в дълбочините му, за да извади скъпоценните бисери. И ако ти не можеш да излееш океана в чашата си, то бъди уверен, че спокойно можеш да я напълниш с бисери. Ето така във виденията, които ще ти покажа, Аз ще дам на теб и на сърцата на Моите не океана, но бисерите от неговите дълбочини. Затова просто Ме последвай и се остави на Моето водителство. Аз зная за какво съм те призовал, зная колко дълбоко ще те заведа и зная какво ще ти дам…”
След тези думи на Исус сърцето ми наистина заплува в океана на “Откровението”. А Господ, като държеше ръката ми, ме издигна до самите селения на Отца. Там, където се намираше Святият Му Престол и където всичкото Му Слово беше Дух и Живот. Така очите ми вече виждаха как двамата с Господ влизахме в Божието Светилище, където Отец ми беше давал толкова много от Благостта Си и Милостта Си. И понеже Славата на Отца изпълваше мястото като облак, аз паднах по лицето си и никак не можех да пристъпя напред. А Исус, като коленичи на няколко крачки пред мен, вдигна ръцете Си и призова Отец, като Му казваше:
“Всемогъщи Отче Мой и Бог Мой! Аз доведох слугата Ти пред Твоето Светилище. За да дадеш на сърцето му онова, което Си приготвил отнапред и Си записал във Вечните Си планове.
Моля Те, Отче Мой! Благослови сега пророка Си и дай му да види Твоята Свята Книга, в която Си записал съдбите за праведните и възмездията над нечестивите. За да яви слугата Ти Твоите съдби и възмездия над всичките народи и езици по земята…”
В отговор на Исусовата молитва към сърцето ми дойде Гласът на Отца. И с Глас, приличащ на водите на водопад, Отец казваше на сърцето ми:
“Сине човешки!
Аз и Моят възлюбен Син издирихме и прегледахме сърцата на мнозина, които се зоват пророци. И към всички тях извикахме:
“Искате ли да ви пратим към света с Небесното послание за Покаяние?”
Но при все, че викахме, сърцата не ни дочуха. Защото бяха заглушени от светското богатство и от одобрението на човеците. Тогава Бащата се обърна към Сина и Го попита:
“Кого да изпратим? И кой ще Ни чуе, та да прогласи Небесното послание?”
А Синът, като посочи с ръката Си надолу, рече на Отца Си:
“Има един, който ще Ни послуша и ще изяви посланието. Има един, който не се отказа от Нас и сърцето му не натегна от шума на човеците и от примамката на богатството. Има един, който с живота си вика към Нас:
“Ето, пратете мене!”
И Ние, като го докосвахме и употребявахме, намерихме го за Верен да пристъпи в Божието Светилище!”
И ето, Стефане! Сега ръката Ми те подпира и Сърцето Ми ти дава достъп до Вечните съдби на Моя Дух. Съдби, които ти трябва да прогласиш и затръбиш на земята. Тъй, щото всеки, който се покае и призове Господното Име, да се спаси…”
След тези думи Отец вече говореше на Исус, като Му казваше:
“Заведи слугата Ми до Книгата с Небесните печати. И като го облечеш с мантията на победоносен войн и смирен служител – дай му да свидетелства за написаното в Книгата…”
След тези последни думи на Отца облакът от могъщата Му Слава се въздигна нагоре в самото Светилище, тъй че аз вече можех да се изправя. А Господ ми каза:
“Нека сега да те въведа пред Божия Олтар. За да видиш Книгата с Небесните печати…”
След тези думи Исус тръгна напред към красива врата, излята от планински кристал. И като я отваряше, отиваше при Божия Олтар. А аз, в плен на дълбоко благоговение и страх от съдбите на Отца, Го последвах. Така Исус вече ми показваше Божията Книга, която стоеше затворена пред самия златен Олтар. Там забелязах, че самата Книга имаше седем печата, разположени отстрани на страниците й, тъй че с разпечатването на всеки печат се явяваха Божиите съдби на земята и Небето. Затова с тих глас попитах Исус:
“Господи мой! Това ли е Книгата, която е видял Апостол Йоан? Това ли е Книгата, която никой освен Теб не е могъл да разпечата, тъй че Твоят служител е плакал много?”
А Исус ми отговори:
“Това е Книгата! Но нещата с нея са много по-дълбоки, отколкото би могъл да знаеш или да си представиш. И ти не би знаел нищо за тези печати, ако не се приближиш до самата Книга, за да я видиш отблизо. Но ето, Господ твоят Бог сега ти казва:
Приближи се до Божията Книга и виж печатите й!”
Гласът на Исус беше твърде повелителен, та да се колебая и да не пристъпя. Затова, като пристъпих до Книгата, паднах на колене пред нея, та да я гледам отблизо. И аз забелязах, че всеки от печатите беше от съсирена Кръв и това твърде силно докосна сърцето ми. А Исус, като ме видя коленичил до Книгата, отново каза:
“Докосни с ръка някой от печатите и виж дали можеш да го отвориш…”
Погледнах към Господ и Му казах:
“Исусе! Само Ти Си, Който е превъзмогнал да отвори Книгата и печатите й. Но аз сега ще докосна печатите според думата Ти. Защото зная, че искаш да ме научиш на нещо…”
В следващия миг ръката ми вече докосваше един от печатите. А вътре през целия ми дух премина разкъсваща и смазваща болка, която не можех да понеса. В тази болка имаше твърде много грях и беззаконие, твърде много зло и нечестие. Затова, като отдръпнах ръката си от печата, извиках към Господа:
“Исусе! Изпитах ужасна болка само от докосването на единия печат. Защото той е покрил зло, което не може да се понесе от човек…”
А Господ, като ме гледаше с дълбоките Си очи, тихо каза:
“Сега е време и сега е час ти и всички Мои да разберете какви са печатите на Книгата и Кой ги постави там…”
След тези думи Исус докосна с едната Си ръка Книгата, а с другата главата ми. И през Исусовото тяло мина ярка Светлина, която се превърна във видение. В това видение аз виждах моя възкръснал Господ да се явява пред Трона на Отца. И като държеше чаша, пълна със Собствената Си Кръв, Синът казваше на Отца:
“Отче Святи! Аз извърших Делото, което Ми възложи! И като пролях Кръвта Си за човешкия род, възнасям я сега пред Трона Ти. За да гледаш на Тази Кръв и да простиш греховете на онези, които вярват в Мене. И като запишеш изкупените за Живот, а нечестивите – за осъждение, да определиш съдбите им според написаното в Твоята Книга…”
В отговор на думите на Сина от самия златен Трон се протегнаха светлите ръце на Отец. И Той, като приемаше Кръвта на Сина Си, каза Му:
“Възлюбен Мой Сине!
Аз заповядвам Мир, Благодат и Опрощение за всичките човеци, които биха повярвали на свидетелството, с което Отец е изявил Сина Си! И като запечатвам сетнините на всичките човеци за края на времената, слагам върху всичките съдби Твоята Кръв.
Който се съедини с Кръвта Ти – ще намери Спасение и Вечен Живот! Който се поругае с Кръвта Ти – ще бъде осъден на вечно проклятие и вечно осъждение!”
След тези думи Светлите ръце на Отец взимаха от Христовата чаша самата Кръв на Исус. И като я полагаха отстрани върху страниците на Книгата, запечатваха съдбите на всичките човеци, тъй че в сърцето си вече разбирах защо никой, освен Лъвът от Юдовото коляно, не можеше да разтвори Книгата и да разпечата печатите й…
В следващия миг видението пред самия Божий Олтар се прекрати. А Господ, като ме гледаше, ме попита:
“Сега разбра ли какви са печатите на Божията Книга?”
“Да, Исусе! Това е Твоята Кръв, с Която Отец е запечатал целия човешки род. И под тези седем печата са Вечните и ненарушими съдби на Отец…”
Слушайки думите ми, Исус добави:
“Виж сега третият печат. Защото този печат Отец Ми благоволи да разкриеш на всичките Ми братя и сестри! И Аз сега ще го отворя пред сърцето ти. За да ти се явят съдбите на Моя Отец, на Когото да бъде благословение, Слава и Сила довека…”
След тези думи Исус вдигна Книгата в ръцете Си. И като наведе главата Си над нея, тихо каза на Отца:
“Отче Мой! Слугата Ти разбра и видя що ще рекат печатите върху Твоята Книга. Той видя Кръвта на Сина Ти и се докосна до нея. И Аз сега ходатайствам за него, тъй че той да разбере и приеме тайната на третия печат…”
Миг след думите на Исус аз усетих как Силата на Святия Дух изпълни целия ми дух и цялото ми сърце. Всичко в мен се превърна в поглед. Един поглед, готов да изпие и събере в себе си всяка тайна, която Отец би му дал. А Исус, като ме погледна и разбра потвърждението от Духа на Отца, докосна с ръката Си третия печат и го махна. След това разтвори Божията Книга на страниците, които печатът беше освободил. И ето, че от самите страници се издигна дим. А вътре, от дима, излезе черен кон и яздещ на него конник. Самият конник държеше в ръката си везни. В едната везна бе събрано твърде много горко за човеците, а другата везна беше пълна с човешко и демонично нечестие и мерзост. Докато черният кон и конникът вече възлизаха от мястото си, за да слязат в земните места и там да явят съдбите на Отца, над самите тях проехтя Гласът на Отец, Който казваше:
“Запомни! Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай…”
Чул Гласът на Отца, конникът слезе от коня си. И държейки все така везните в ръката си, мълчаливо се поклони на Отца. След това отново се възкачи на черния кон, който вдигна предните си копита. И самият кон като изцвили, запрепуска с ездача си надолу от небесните места…
Това беше най-шокиращото и разтърсващо видение в живота ми! Защото този пратеник на Небесния Отец беше твърде страшен и неговото излизане от Книгата с печатите не вещаеше нищо добро за онези, към които е пратен. Затова, онемял от изумление, аз просто вдигнах ръка и посочих към мястото, където допреди секунди бе стоял конникът с черния си кон. А Исус, като поклати главата Си, ми каза:
“Зная, че това те изненадва и сега все още нищо не разбираш. Но Аз затова съм с теб – за да те направя да разбереш. Затова, като се приближиш до Книгата, виж какво е записано вътре в нея. Защото вътре в Книгата е причината да възлезе черният конник и Отец Ми да го предупреди с Гласа Си…”
Пристъпих с вълнение към Книгата и в този миг сърцето ми изгаряше от невероятен копнеж да проумея и да разбера всичко. И ето, че очите ми вече виждаха как в Книгата със златни букви бе записано Слово, отдавна станало скъпо на сърцето ми. И самото Слово беще притча на Исус, която гласеше:
“Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се, приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една странноприемница и се погрижи за него. И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя…” (Лука 10:30-35)
Неразбирането ми нарастваше все повече и повече. Защото никак не можех да свържа черния конник и везните в ръката му с притчата за Добрия Самарянин. И аз, като посочих с ръка разтворената Книга, попитах Исус:
“Господи мой! Нищо не разбирам! Нима тази Твоя притча е станала причина, та да излезе черният конник? Нима искаш да ме убедиш, че между черния конник и Добрия Самарянин има духовна връзка?”
А Исус, като се усмихна на думите ми, отговори:
“Разбира се, че има духовна връзка! И по Съвършената Воля на Отец Ми ти сега си извикан тук, за да я разбереш и проумееш. Затова, като погледнеш отново Моята Притча, виж как тя завършва. И какъв е финалът й…”
Погледнах отново на Исусовата притча. И като прочетох финала, казах Му:
“Господи, ето как тук е написано за Добрия Самарянин и е казано за него:
“И на следния ден (той) извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя…”
И понеже гласът ми все още беше наивен и неразбиращ, Исус се разсмя. А след това със сериозен Глас отново ми каза:
“Какъв е финалът на притчата? Не казва ли Самарянинът на съдържателя, че един ден ще се върне и ще му отплати за всичко повече, което той би иждивил в грижата си за бедняка? И не даде ли Самарянинът два динара на съдържателя, тъй че с тях той да се погрижи за пребития до смърт бедняк?
Кой е тук Самарянинът? Кой е съдържателят? И какво са двата динара? И коя е странноприемницата? И защо Отец Ми, миг преди черният конник да възлезе на земята, му заповядва строго да запомни думите Му:
“Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай…”
Виждаш ли тогава, че в Моята притча има два динара, които Самарянинът даде на съдържателя? Но същите два динара са и в предупреждението на Отец Ми към конника:
“Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар…”
Виждаш ли, че в Моята притча Самарянинът превърза раните на бедняка и изля на тях вино и масло? Но същото вино и масло са и в предупреждението на Отец Ми към конника:
“…а дървеното масло и виното не повреждай…”
Как мислиш тогава? Има ли духовна връзка между Моята притча и черния конник? И какво са тук динарите? Или какво са Виното и Маслото, които конникът не бива да поврежда? И изобщо – не е ли време Добрият Самарянин да се върне и да прегледа какво е сторил съдържателят с бедняка и как е употребил динарите Му? Защото Той така и се обеща на съдържателя, като му посочи бедняка и му даде двата Си динара с думите:
“Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане Аз ще ти заплатя…”
Ето, момчето Ми! Аз, Господ Исус, съм Добрият Самарянин! И днес е времето, когато с това пророческо слово се връщам при съдържателя и странноприемницата му, за да проверя как е изпълнил Волята Ми…”
Слушах думите на моя светъл и прекрасен Господ. А после, като паднах в нозете Му, казах:
“Господи мой! Благодаря Ти! Защото Ти ме направи да прогледна и да проумея, че няма друг Добър Самарянин, освен Тебе!
Затова Те моля! Направи ме да разбера Святите думи на Отца и да проумея какво са двата динара в Твоята притча, както и всичко останало, което не съм знаел, нито съм разбирал…”
А Исус, като погали главата ми и ме възправи пред Себе Си, каза:
“Ето, Стефане! Аз ще те водя и ще ти разкрия в ослепителна Светлина както Моята притча, така и знамението, свързано с третия печат на Божията Книга. За да науча всички ви, че днес е времето, когато Добрият Самарянин намира мнозина пребити и угнетени до смърт. И като им дава Любов и надежда, подслонява ги в нечия странноприемница и влиза в Съвършен Завет с нейния съдържател!
Готови ли сте на този Мой Завет? Готови ли сте да получите двата Ми динара и да се погрижите за ближните си?
Тогава, несъмнено, бихте разбрали, че думите на Човешкия Син са Дух и Живот за духа и живота ви!”
След тези думи на Исус видението пред Божието Светилище се прекрати, а Господ ме заведе още по-дълбоко в удивителния океан на Своята Благодат. За да даря на Неговите чеда бисерите, които ги правят светила на света и украшения на Божия Дом. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s