6. ВИДЕНИЕТО С ЛЮСПИТЕ НА КРЪВОЖАДНОСТТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако вярата на човеците беше толкова просветена, щото да наднича отвъд завесата на видимите физични реалности, то тогава всички да бихме живели в един много по-различен свят. Свят, който нямаше да изживее последиците от заговора на Сатана с Науката. Свят, който щеше да има морал, за да използва всички научни знания само и единствено за добруване на човечеството. Но аз ще ти кажа, че като личност, пълна с пределно лукавство, дяволът е направил така стратегията си, щото винаги да бъде максимално успешен. Залогът на тази стратегия е положения в човека стремеж към знания. Защото в крайна сметка Науката е система от знания. Чрез нея човек усвоява и възприема битието в неговите обективни дадености. Но когато тези знания бъдат изкористени, за да носят на човека не полза, но вреда, то тогава пръст в това изкористяване има самият дявол и Сатана. Както още при грехопадението змията съблазни първите човеци, така и в цялата човешка история тя щеше да прави именно това. И аз се надявам, мили мой братко, ти добре да си разбрал за всичко това, прочитайки книгата дотук. Друго, което ще те помоля да вложиш като разбиране в сърцето си, е да не смяташ, че дяволът е построил стратегията си точно в тази дословна последователност, с която Господ ни дава да узнаем за заговора му в тази книга. Нищо подобно. Най-вероятно той действа едновременно с деветте си дъщери, за да държи света под тоталното си засеняване. А причината тук да разглеждаме всяка от дъщерите му поотделно е поради твърде широката граница на знанията, свързани с Науката. Защото на света има естествени, хуманитарни, фундаментални, социални, приложни и псевдонауки. А уникалното водителство, което Исус ми дава в тази пророческа книга, е да забележа точно онези научни направления, в които дяволът е играл с лукавството си, и е използвал люспите си.
И така, братко мой, предстои ни да видим на какво е способна дяволската кръвожадност. А аз ще те помоля никак да не се стряскаш от думата “кръвожадност”, защото тя е нещо различно от това, което внушава при пръв прочит. Най-първата мисъл, която би ти дошла на ума, е да си представиш как зъбите на една лъвица се забиват в още потреперващото тяло на повалена газела, и от разкъсаната й шия руква кръв, която обагря в червено цялата паст на хищника. Но този пример от джунглата никак не се вписва в действителната представа за дяволската кръвожадност. Защото Сатана не е жаден за животинска, но за човешка кръв. И не просто за кръвта като течност, но за тайните знания на живота, скрит в нея. Защото дяволът иска да се намеси в този живот и да го превърне в смърт. Понеже още от първото убийство в човешката история, когато Каин уби на полето брат си Авел, Бог извика от Небето към него думите:
“Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка…” (Битие 4:10-11)
Ясно става, че сатанинската кръвожадност нямаше да се задоволи само с убийства на човеци, чиято кръв вика към Бога от земята, но щеше да търси отговор за тайните на кръвосмешението, при което се ражда животът, и заключените знания в човешкия геном, които правят възможно образуването на плода в утробата на непразната. А чудовищните последствия от неговата намеса в тази най-тайнствена територия на човешкото битие щяха да отекнат през вековете до това последно време, в което ние днес живеем. Но аз нека да не изпреварвам събитията, а отново да застана в Присъствието на моя Господ и Бог, защото сърцето ми оставаше при Него в Духа на тези пророчески видения. Ето какво ми каза Исус:
“Слуго Мой! Предстои ти да видиш най-уродливата и най-беззаконната отсред дъщерите на змията. Тази кръвожадност, която през изминалите векове не се спря да търси тайните на Живота, и не престана да твори зло чрез Науката. Тази кръвожадност, която търсеше и продължава и до днес да търси сърцевината от плода на Знанието. Кажи Ми тогава – какво си спомняш от видението с грехопадението на Адам и Ева, което ти дадох в първата част на тази книга?”
“О, Исусе! Там дяволът излъга първите човеци, за да ядат от плодовете на дървото за познаване на Добро и Зло. И тогава Адам и Ева проумяха, че са голи, и се криха между дърветата…”
“А защо първите човеци проумяха, че са голи, Стефане? Не затова ли, понеже получиха знание, от което разбраха, че телата им са създадени за съвъкупление? Не затова ли, понеже телесно те бяха готови за подобно съвъкупление, но Отец умишлено го забавяше, понеже желаеше първом да ги утвърди с Плодовете на Духа Си? А кой искаше човеците да избързат със съвъкуплението, та да разбере тайната на Живота? Кой искаше да проумее защо те са образ и подобие на Бога, когато той самият не е такъв образ и подобие?”
“О, Исусе! Това беше дяволът, онази най-хитра змия отсред всичките полски зверове, които Бог беше създал…”
“А не прокле ли Отец Ми змията за лукавството й? И не прибра ли плода на Знанието на такова място, щото дяволът да няма достъп до него?”
“Да, Господи! Така стори Отец!”
“Знай тогава, че това още повече усили кръвожадността на дявола. И цялата му злостна амбиция се впи в скритото знание на Живота, тъй щото той щеше да търси начини да го открие. И не просто да го открие, но да прави всячески опити да си култивира свой, подобрен и елитен род, с който да върши волята си по земята. Нека тогава отново те заведа при портите на ада, за да видиш тайния заговор на дявола, кръвожадността и Науката…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй щото аз духом се намерих с Него при портите на ада. И ето, че отново видях как те се отвориха, а от там излязоха дяволът, дъщеря му и Науката. А тогава той започна да говори на дъщеря си, като й казваше:
“Ах, дъщерьо моя! От всичките ми дъщери ти си най-онеправданата, защото Йеова ти взе ястието отпред устата, преди още да ги беше отворила. И как да бих те оставил гладна, когато твоето линеене е скръб за очите ми? Послушай баща си, мила ми дъще, защото ти казвам, че ще те нахраня и за теб непременно ще има кръв в изобилие. А сега погледни към моята приятелка, Науката, та люспата ми да се появи на окото й…”
Послушала баща си, кръвожадността погледна на Науката, тъй щото от лявото й око излезе кървава люспа. Това накара Сатана пъргаво да вземе люспата и да я сложи под левия клепач на Науката, като й казваше с дива страст:
“Искам от теб да вложиш максимума, на който си способна, за да издирим скритото знание, което Йеова не даде на кръвожадността ми. Защото ние не можем да стоим далеч от възпроизводството на този човешки род…”
Науката вече раздвижваше левия си клепач, когато дяволът й даде знак да скочи върху лицето на света заедно с кръвожадността му. И тогава той изкрещя, казвайки:
“Бесовската ми мъдрост добре се е потрудила в началните векове, понеже виждам един философ Платон, който в чудното си книжле “За държавата” е предложил модел, който ни устройва. Един строг подбор на мъже и жени във възраст за сношение, чрез които мога да си отделя собствен елитен род. Род на генетично подобрени, които по всичко ще се различават от останалите. Така непременно скритият плод на Знанието ще нарасне, за да можем да го видим…”
И действително, че в онези древни векове дяволът вече упражняваше селективен подбор на човешки съвъкупления, наречен по-късно евгеника, пример за който бяха древните жители на Спарта. Но поради все още малкото знания на Науката, свързани с човешкия геном, нещата оставаха недовършени. Така преминаха векове и столетия във видението, когато амбицията на дявола отново изригна с пълна сила. И той, като вдигна костеливата си ръка и сочеше определен човек на Науката, казваше й:
“Ето този, Дарвин, ще ни свърши чудесна работа! Той успешно ще се впише в делото на останалите ми дъщери, защото ще помогне на безбожните ми философии, както и на немилостта ми. Действай с него, скъпа ми Науко! Нека създаде една теория на еволюцията, в която да отнеме на човека божествения му произход. Може би като стане потомък на маймуна – много по-лесно ще извадим скритото знание от него. И идеята ми за селективен подбор при човеците ще стане по-успешна…”
Атаката на кръвожадността и Науката в този деветнадесети век на човечеството беше толкова масирана, щото светът възторжено прие еволюционната теория на Дарвин. А някъде близо в рода му, негов далечен братовчед Френсис Галтън отново надигна позабравеното учение за евгениката, като допълни в нея и първите идеи на биометрията. И точно тогава човечеството започна да се огъва пред дяволската кръвожадност, понеже по цял свят започнаха да се утвърждават идеите за расово подобряване на човешкия род. А когато се прокараха законите за насилствена стерилизация, третиращи човеците с по-слаби физични данни като негодни за потомство, дяволът започна ехидно да се киска, казвайки:
“От Тебе ли, Небесни Боже е съдбата на човека, или от служителите на моята евгеника? Непорочни зачатия ли ще предприемеш в утробите на яловите, или Свои ангели ще пращаш да помагат на кастрираните?
Ха, ха, ха! Хе, хе, хе! Хо, хо, хо! Няма ли аз да доразвия евгениката си в Третия райх на любимия ми Адолф? Няма ли да създам чиста арийска раса, послушна само на моите внушения и готова да изтребва и унищожава всичкия Ти негоден генофонд? Не са ли вече човеците потомци на маймуна, за да си отделя отсред тях най-елитния хомо сапиенс?”
Мерзостта на дяволската кръвожадност, както и напълно покорената й Наука наистина извършваха очакванията на змията. Но въпреки това Бог усили моралните съпротивления на човечеството, тъй щото епохата на Хитлер вече безславно отминаваше. А след краха на пречупения кръст Сатана изкрещя с всичкия възможен бяс, като казваше на кръвожадността си:
“Той защо Си мисли, че ме е спрял? Защо Си въобразява, че е строшил крилата ми? Няма ли от твоето око да излезе една втора люспа, с която съвсем да помрача Науката? Хайде, дъщерьо моя! Погледни отново към Науката, и нека втората ми люспа да бъде утеха за съкрушаването на първата…”
Ето, че кръвожадността на дявола отново погледна към Науката, тъй щото от дясното й око излезе втората люспа. А лукавият, като буквално я заби с пръсти под десния клепач на Науката, й крещеше бясно, казвайки:
“Имаш вече толкова много учени, Науко! Имаш мощни микроскопи за усърдието си! Не преставай да се взираш, докато не ми извадиш наяве тайните на човешкия геном! Стани генетика, за да се взираш в онова, което е привилегия само на Твореца! Започни да си играеш на богиня, и пристъпи към клониране на живи същества! Разработвай нанотехнологии, за да може чрез тях учените да бъркат в скритото! Кой знае дали от взирането ти няма да открием тайната на Вечния Живот, който омразния горе отне от човешките поколения! Знаеш ли колко много болка ми струва смъртта на само един от моите любимци, от посветения ми елит? Защото със смъртта му умира опит, поквара, прегоряла съвест, нечисти помисли… А това означава нови усилия на демоните ми, нови режисури, нови съблазни и изкушения… Ах, възрадвай ме най-сетне! Опитвай и не спирай! Експериментирай, докато успееш…”
Силата на втората дяволска люспа беше като помитащ ураган. Защото Науката прочете ДНК-веригите на човешкия геном, а в лабораториите на учените вече се бяха случили първите клонинги на животни. И онзи таен дяволски елит, скрит в тъмнината на дяволското лукавство, изсипваше милиарди долари, за да може дяволската кръвожадност да достигне до разпечатването на тайната на Живота. И докато аз потресен гледах всичкия възможен демоничен прицел на Науката, Господ с гневен Глас ми проговори, като казваше:
“Кажи Ми, слуго Мой! Обещах ли Аз в Евангелието Си, че всеки, който Ме вярва, ако и да умре, ще живее? Обещах ли Аз Вечния Живот на всички човеци, които преминат от смъртта на греха в Светлината на Правдата?”
“Да, скъпоценен мой Господи! И аз знам, че Твоите вече са във Вечния Живот, защото са запечатани с Духа за Възкресението на праведните!”
“А какво желае дяволската кръвожадност, Стефане? Не иска ли тя един сатанински елит да получи Вечен Живот, като не преминава през Вратата Христос, но прескача от другаде? Не иска ли дяволът чрез Науката да коригира човешкия геном и така да освободи безкрайното деление на човешките клетки, сиреч, постоянното им възпроизвеждане, за да бъдат ликвидирани старостта и смъртта? А помниш ли ти в кои стихове от Словото е загатнато, че Отец Ми пренаписа човешкия геном, като ограничи делението на клетките?”
“О, Исусе! За това действие на Твореца е записано в “Книгата Битие”, където Сам Отец каза:
“Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години…” (Битие 6:3)
Едва бях изрекъл цитата от “Битие”, когато Гласът на моя Господ стана твърде гневен и страшен. И Той отново ме попита, казвайки:
“Не блуждаят ли днешните генетици и биолози в човешката плът, та да възбуждат Гнева на Отца Ми? Не слагат ли клонката до ноздрите си? Не пипат ли с мръсни игли и пинсети в тайните на Живота, та да се изживяват като пръстни богове за дявола? Не е ли Творецът, Който е Суверен да определя началото и края на всяка твар? И да мами ли още генетиката цялата земя, че има благородни подбуди, свързани с медицина и лекуване на болести, когато змийската люспа върху очите на Науката търси сърцевината на Вечния Живот, за да го подари Сатана на собствения си елит? Не е ли целта на този елит да живее вечно, без да прибягва до Възкресенската Сила на Бога, като си осигури едно послушно общество от умиращи роби? Не е ли целта на този елит именно чрез евгеника да осъществи ограничаването на раждаемостта, която го угнетява? Чудни ли са ти тогава масовите епидемии и зарази по земята? Чудни ли са ти стълкновенията и конфликтите, гладът и екологичните катастрофи? Чудни ли са ти нацизмът, расизмът и ксенофобията? Чудно ли ти е свръхпроизводството на средства за масово поразяване, на химични и биологични оръжия? И да мисли ли Моята Църква, че Господ е твърде далече горе, за да не вижда какво става долу? Да си вярва ли сатанинският елит, скрит в масонски ложи и милиардерски корпорации, че ще надхитри Бога, или че ще съумее да получи Вечния Живот без покаяние от чисти дела и вяра в Бога!
Не, Църкво Моя!

Всичките дела на дяволската кръвожадност са дим и мъгла, прах и пепел, и суета на суетите! И на този кръвожаден Мой враг, който толкова сляпо следва змийските си инстинкти, Аз непременно ще дам във времето на Гнева да стане човек. За да го хвърля в огненото езеро, и да определя вечната му сетнина в огън, сяра и горещ вятър. А на всички Мои ще кажа да се закрепят в Святостта на Духа Ми, и да заклеймят като сатанински зловония и най-ужасни беззакония всички безумни дела на евгениката, генетиката и биотехнологиите! Защото това са дела на сатанинска кръвожадност и демонизирана Наука!

Аз, Отмъстителят и Мъздовъздателят над рода на старовременната змия, все още говоря и не млъквам!”