5. ВИДЕНИЕТО С ЛЮСПИТЕ НА НЕМИЛОСТТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Едва ли има друга пророческа книга, която да съм писал с по-голяма омраза към дявола и с толкова преляла погнуса към неговата зловеща природа и извратен дух. Знам само, че измежду милиардите жители на този свят все трябваше да се намери един, който да разкрие най-чудовищния заговор на Злото с Науката, довел човешкия род до страшно разорение и неизбежна проклетия. Човеците до такава степен са свикнали с крайностите на Добро и Зло, щото става невъзможно дори да си представят, че е възможно едно бъдеще, в което дяволът да липсва. Той до такава степен е формирал дуалистичния модел на мислене, щото човеците са по-съгласни да сложат на Сатана ореол на вечен Божий противник, отколкото да вярват, че ще има край и Страшен Съд за всичките му мерзости и беззакония. Другояче не би могло и да бъде, понеже човешкият живот е краткотраен, а Божието обещание за хвърляне на лукавия в огненото езеро е в твърде далечна перспектива – чак след края на Милениума и при Обновлението на всичко. За вселенските мащаби на Времето, където животът само на една звезда възлиза от порядъка на седем-осем милиарда години, самият бунт на Сатана и Божието въздаяние върху него и рода му, е внезапно припламване и угасване на противна искра, толкова кратко, че дори да не бъде забелязано. Но когато Вечността бъде заменена от тление, то тогава времето за нас протича толкова по-бавно, колкото по-малки и нищожни сме самите ние в пространството. Пиша ти за всичко това не защото вече не съм ти давал откровения по този въпрос, но за да знаеш, мили мой приятелю, че животът ни на този свят е изпит по Святост и избор на Вечност. Може би си чувал как наричат земята люлка на човечеството, нали? А замислял ли си се, че предназначението на една люлка е да люлее невръстните деца? И въпросът не е в това, че люлката ни люлее, а какво ще се случи с нас, когато слезем от люлката… Защото сам Апостол Павел ни предупреждава за това слизане с точните думи в посланието си:
“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада…” (Римляни 8:18-21)
Ето тази “славна свобода” е нашето духовно пълнолетие, пълното ни възмъжаване в ръста на Христовата пълнота, нашата собствена готовност да бъдем съучастници на божественото естество и носители на прославени възкресенски тела. Едва тогава създанието ще се освободи от робството на тлението, а Синът ще прогласи най-скъпоценните думи в цялата Библия, които гласят:
“Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина…” (Откровение 21:3-4)
Нека ти кажа, скъпи ми братко, че дяволът яростно се противи “първото” да не премине. И сигурно някъде в дълбочините на гнусните си помисли е решил, че ще е възможно да разпростре бунта си против Отца, Сина и Святия Дух по цялата Вселена. Да бъде досущ като един Дарт Вейдър, който води междузвездните си войни от тъмната страна на силата. Но аз ще изразя не просто съмнение, но съвършено отрицание по този въпрос. Защото ако за нас планетата Земя е люлка, за дявола и духовете му тя е затвор, който не могат да напуснат в съгласие с верните апостолски думи, които гласят:
“…и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, – Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден…” (Юда 1:6)
Какво тогава да направи злият със злите си, докато очаква Съда на Великия Ден? Не това ли – да върже в собствените си вериги човешките духове, които би успял да поквари и измами? Не това ли – в страшното си падение пред Лицето на Бога и Отца да завлече всички, които Отеческият Гняв би му предал? Не това ли – да яви на света цялата си жестокост и зла воля, с която е силен да погубва и убива? Има едно огледало на човечеството, в което се запечатват всичките му дни и години, та отпосле – като погледне в огледалото – да се ужаси на миналото си. Това огледало е безпристрастната история, пълна с вълнения, предателства, брожения, кръвопролития, революции и войни. А дали за зла суета, или от повика на разбунените си бесове, светът отново и отново се оглежда в огледалото, и иска да се види като Каин, който убива на полето брат си Авел. Без значение, че братовата му кръв ще вика към Бога от земята. Без значение, че грехът към него се стреми, а той не иска да го владее. Значение има само онази тъмна и уродлива змия, която пришпорва страстите му и разпалва бесовете му. А така ти вече разбираш, че те приближавам до мига на видението, в което ще ни бъдат разкрити люспите на дяволската немилост, които Сатана положи върху очите на Науката.
Ето думите, които Исус проговори на сърцето ми, миг преди да ме направи свидетел на самото видение:
“Слуго Мой! Никак да не се уплаши сърцето ти, нито да отстъпиш от твърдостта, с която съхраняваш пророческите видения на тази последна книга. Защото Аз виждам как Сатана упражнява всичкия предел на духовния си натиск върху тебе, та дано би спрял да държиш Меча, който го поразява и разкъсва. Аз не съм те водил петнадесет години по пътеките на Святостта Господна, и до Огъня на Божия Свят Олтар, за да предам Делото Си на провал, и пророка Си на отпадане.
Нищо подобно, Стефане! Словото е написано и стои! Присъдата е изречена, и назад от устните Господни няма да се върне! И при все, че змията забива отровния си зъб в стените на един скъпоценен камък, пак познай какъв ще е резултатът от сблъсъка? Защото ти казвам, че няма зъболекар в ада, който да възстанови строшения змийски зъб, нито обезболяващо лекарство, което да потуши страшната му агония. А когато Аз съм казал, че съм силен да съсипя делата на лукавия, то разбирай това като смъртоносно пробождане на дявола от Меча Господен, който изпепелява всичките люспи на заблудата му. А сега бъди ревностен да Ме последваш и видиш тъмния заговор на Сатана, когато той сложи люспите на немилостта си върху очите на Науката…”
След последните Си думи Исус отново докосна главата ми, тъй щото се намерих с Него пред портите на ада, където виждах как Сатана излиза с немилостта и Науката. Така той започна да говори на дъщеря си, като й казваше:
“Ах, моя немилост! Как силно те обичам в сърцето си! От всички мои дъщери ти си най-бързата, защото чрез теб съм силен да съкращавам живота на земните човеци. Времето е капитал, мила моя, който не мога да си позволя да разпилявам. Трябва да сеем смърт, която изпреварва времето и скъсява живота на тези отвратителни създания, които уж били образ и подобие на Онзи горе. И да чакам ли аз човеците да умират естествено, когато толкова пръст ги чака да се върнат в нея?
Виж моята приятелка, Науката! Защото в нея има знания, с които да направим света много по-успешен в желанието му да се унищожава. Доволно дълго сме разчитали на копия и стрели, ножове и мечове. Време е да заложим на взривяващи смеси! Време е да направим огъня наш пръв приятел, нали? И на омразния в Сион Бог да кажем:
Огън се възправя срещу огън, Небесни Йеова!”
След тези злостни думи на дявола, немилостта се приближи към Науката, като я погледна с вълчите си очи. А тогава от лявото й око излезе змийска люспа, която пламтеше в краищата си. Това накара Сатана ловко да сграбчи люспата и да я сложи под левия клепач на Науката, като й казваше:
“Послужи ми със знанията си, скъпа моя приятелко! Толкова много неразработена химия има в тебе! Погледни с дъщеря ми лицето на света и нека взривяването да започне…”
Ето, че немилостта и Науката скочиха върху лицето на света. А тогава онези стари оръжия за кръвопролитие отстъпиха на оръжия с барут. И много скоро металният звън на старите войни бе изместен от оглушителните гърмежи на новите. И колкото повече барутът покосяваше живота на човеците, толкова повече растеше смъртоносният апетит на дявола, тъй щото дойде миг той да извика към Науката:
“Не почивай вече на стари лаври. Искам много повече смърт! Не давай покой на учените си, докато не измислят нещо ново, което да ме възрадва и впечатли…”
И действително, че дяволският натиск имаше ефект, защото Науката вече изкарваше на бойното поле още по-ефективен взрив, наречен динамит. Това доведе Сатана до екстаз, тъй щото той танцуваше над много кръвопролитни войни, като казваше:
“Обичам тези пръчици! Харесват ми тези шашки! С онова нетърпение на огъня, който пълзи по кабела за своето голямо бууум и тряссс… Виж само, скъпа моя немилост, колко чудесно той се взривява и руши. Но е все още малък, малък… Слабичък е! Не може да лети надалеч и да поразява още по-успешно. Искам още от тебе, Науко! Всичките знания са в тебе, вложи ги в покварените умове на учените! Нека съберем взрив и метал! Нека се появят още по-поразяващи смеси…”
И този път Науката впрегна знанията си, тъй щото динамитът отстъпи мястото си на тротил, а взривовете вече се запечатваха в снаряди, бомби и патрони, тъй щото човечеството беше стигнало до първата от световните си войни. Тя накара дяволът да крещи от екстаз, казвайки:
“Не превърнах ли, Боже, земните Ти краища в погреби на смъртта? Не станах ли силен да ограничавам живота както си желая? Ето, разделих света, за да го владея както си поискам. И докато има това човечество граници, ще има нужда и от мене, нали? Защото границите са затова – да се нарушават и преначертават. А Ти тепърва ще се впечатляваш от моята изобретателност…”
След този гнусен изблик на сърцето си, змията отново призоваваше дъщеря си и Науката, като им казваше:
“Този век ще е век на моите титани! Век на войните! Имам си човеци, на които съм влязъл не просто под кожата, но до дъното на сърцата им. Ето един Адолф Хитлер, когото така ще употребя, че светът ще го запомни завинаги. Любимец ми е той, защото пречупи кръста, който мразя! Ето и друг мой любимец – Сталин сред хълмовете на Грузия, който само чака знак от Гога и Магога. Ами нека ви обърна един срещу друг, де, за да видим кой от вас повече ще харесам! А учените ви да не престават да конструират и измислят нови решения за бърза смърт…”
Докато дяволът хвалеше титаните си, започна и втората световна война по лицето на земята. И лукавият, като прелиташе над дима и разрушенията, крещеше:
“Искам тази война да е втора и последна! Измисляй още оръжия за смърт, Науко! Не преставай да ме радваш!”
В този миг Господ ми даде знак да внимавам, като ми казваше:
“А сега, слуго Мой, гледай внимателно. Защото при все, че Науката е сляпа, тя все пак остава дъщеря на Бога. И Отец Ми е, Който внимателно допуска всичките й стъпки и знания на света. А на този свят, във времето между двете световни войни, Бог съзря сърце, което иска да разбира мислите Му, и да познае най-универсалния закон на Скинията Му. Мъж, чието име се превежда като “един камък”. Затова, в Своя Собствен Суверенитет, Отец щеше да докосне този мъж и да го направи учен, който по интелект и далновидност щеше да превъзхожда всички други учени. А ти забележи каква е реакцията на дявола, докато Отец взимаше скъпоценно Знание от Науката, за да го положи в сърцето на избраника Си…”
И действително, че всичко се случваше според думите на Исус. Защото докато Науката не беше още престанала да действа всред всички останали учени, Божията ръка се протегна от Сион, като взе един от най-блестящите плодове на Знанието в сърцето й. Това накара дявола раздразнен да реагира, казвайки:
“Ах, Небесни Боже! Не можеш така! Нали Ти Сам ослепи Науката Си и я изгони от пределите Си? Защо сега взимаш плод от сърцето й, който аз никога не успях да извадя, та да го даваш на един от противните Си евреи? Няма ли аз да затворя вратите на учения свят пред него? Няма ли да го направя омразен и презрителен за всички научни величия? Какъв е този Айнщайн, който Теб ще слага на първо място, а после Науката Ти? Ах, не ме вбесявай в собствената ми кожа!”
Но било, че Сатана се противеше на Божия Избор и затваряше мигновено вратите на елитните университети пред евреина-физик, пак Отец положи Знанието в сърцето му, без никак да дава отчет на дявола за Делата Си. И тогава Айнщайн яви на света теорията на относителността, с която преобърна всички научни схващания във физиката до този момент, тъй щото светът на учените се просвети от една колкото простичка, толкова и гениална формула за маса и енергия, която гласеше: Е = m.c 2
Гледката беше твърде непоносима за дявола, тъй щото той подивял скочи върху Науката и заби ноктите си в сърцето й, като й казваше:
“Как можа да ме предадеш? Как можа? Да дадеш тази гениална формула на един евреин във време, когато моят фаворит Хитлер ги избива в газови камери, а любимия ми доктор Йозеф Менгеле си прави абажури от косите им? Скоро да застанеш пред немилостта ми, за да те погледне и с дясното си око, защото този успех на Йеова и омразния Му евреин аз ще превърна в ужас за света…”
Ето, че немилостта отново погледна към Науката, тъй щото от дясното й око излезе змийска люспа. А Сатана, като бързаше да я постави под десния клепач на Науката, бесен изкрещя:
“Ако толкова много енергия Йеова е наблъскал в материята, не е ли време да я освободим? Не е ли била тази енергия твърде дълго пленница на Вседържителя? Скоро да събереш светилата си, Науко! И като им посочиш страшния Хитлер и съюзниците му – да ги накараш да му противодействат в създаването на ново атомно оръжие. Чуваш ли? Войната да не е свършила, докато не видя освободена тази енергия, за която евреинът написа формулата си…”
Страшният натиск на Сатана върху Науката имаше твърде чудовищен ефект. Защото в един град на име Лос Аламос Науката събра много от учените си физици, но без да може да привлече Айнщайн, заклеймил войната като дяволско зло и станал един от водещите миротворци на онова време. Но и с онези учени, имащи на разположение физичната формула, тя вече беше силна да разработи атомната бомба. И когато Сатана видя радиоактивната гъба от първия ядрен опит в мексиканската пустиня, той доволен се въздигна над нея, крещейки:
“Гъбке моя! Ти наистина ме впечатли! А как само те нарекоха физиците – с многозначителното име “Троица” – за да гледа отгоре Троицата в какво превърнахте откритието на омразния евреин! И сега славният херувим ще си направи един чуден ядрен гъбарник по лицето на земята! Но като начало нека те видя как поразяваш! Нека моите войнолюбци взривят поне една атомна бомба, за да убият хора, и така да възрадват сърцето ми!”
Дяволските намерения наистина се изпълниха. Защото ескадрила от американски изтребители хвърли не една, но две бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки, правейки мигновено да умрат няколко стотин хиляди човека в страшните разрушения на невиждана дотогава ударна вълна. И след ужаса на ядрените взривове, Сатана изпълни поднебесните места с твърде силно кикотене, като казваше:
“Не владея ли аз света, както си искам? Не извърши ли собствената ми немилост най-голямото масово убийство, за което съм копнял? Аз наистина постигнах твърде сладка победа против избора на Йеова, и против онзи физик евреин, чието сърце изпълних със скръб и болка до самия му край. И докато този свят ми е предаден, смъртта ми ще шета през него, и немилостта ми ще жъне жетвата си…”
Докато душата ми слушаше потресена думите на дявола, Господ се приближи до мен, като ми казваше:
“Слуго Мой! Дяволът е открай време човекоубиец и до края ще си остане човекоубиец! Запиши това видение и го дай на цялата Ми Църква! И нека всеки от Моите да разбере, че ако Отец Ми допусна от гениалното прозрение на един физик да се роди чудовищното разрушение на един ядрен взрив, то е, за да бъде поуката колкото болезнена, толкова и справедлива. Защото не е възможно за света да борави със знания, за които няма морал, нито страх от Бога. И онази дяволска немилост, погубила едно твърде голямо число от жертви, винаги е била силна, когато учените се огънат от внушенията на нечестивия. Но ето, Аз ида скоро! И за немилостивите – немилостив ще бъда! Защото ще запокитя душите на всички убийци в най-страшните дълбочини на рова, и ще им приготвя твърде ужасен дял от огън и жупел. А в идещото време на Божието Обновление ще преминат само човеците, които обичат Бога и всичко, което живее, цъфти и ражда плод!
Блажени сте, ако устоите на дяволската немилост и възвеличите Божието Име с добри дела!
Блажени сте, ако помните, че злото по земята става силно, само когато добротворците престанат да вършат Добро!
Бъдете добротворци, люде Мои!
Изваждайте от добрите си съкровища добри неща, за да бъдете от поколението на праведните!
Аз, Слънцето на Правдата, все още говоря и не млъквам!”