СЛЯПАТА ДЪЩЕРЯ НА БОГА II – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ЛЮСПИТЕ НА АЛЧНОСТТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Колкото повече пиша тази пророческа книга, толкова повече сърцето ми копнее този свят да избледнее и изобщо да спре да съществува. Защото той отдавна се е превърнал в една мрачна сатанинска гротеска, в едно поле, на което растат тръни и бодили, в една пустиня, пълна със скорпиони и змии.
Без значение, че някой би ми предоставил необоримите доводи за нуждата от научно-техническия прогрес, пак аз няма да седна да споря с него, за да му казвам и доказвам, че светът на Сион е неизмеримо по-желателен от света на земните жители. Без значение,че друг би ми казал:
“Как не те е срам да ползваш у дома си всички постижения на Науката, а да се предаваш на такъв нихилизъм и отрицание? Не си ли пишеш книгите на компютър? Не ги ли печаташ на лазерен принтер? Не ползваш ли електрическа енергия за всичките си битови нужди? А какво щеше да правиш ти, ако ги нямаше тези удобства?”
Какво щях да правя ли? Ами най-вероятно същото, каквото са правили в древността Моисей и Илия, Авраам, Исаак и Яков, Исайя, Еремия и Езекиил. Защото за ревността и усилията ми все щеше да се намери едно перо и един пергамент. И Отец пак щеше да наспори верни на Делото Му люде, които да положат живота си за Него. Понеже Духът от онова далечно време, за което са ни останали истинните стихове на Библията, е Същият и днес. И въпреки, че средствата и способите за разпространението на информация отдавна са се променили, Той остава без изменение или сянка от промяна. А когато Божието Слово излезе от информационния си носител, за да докосне сърцата ни, пак отвътре ние сме същите както древните Божии чеда. Тялото ни все още се животвори от дух, а не се зарежда от електрически ток. Вярата ни все още е в Исус от Евангелието, а не в Батман или Човека-паяк от филмираните комикси на Холивуд. Душите ни все още имат нужда от Милост и Благост, от опрощение или насърчение. Какво тогава се е променило? Истината е, че научно-техническият прогрес промени нещата вън от нас, а злобната амбиция на дявола е всичко това да влезе вътре в нас. Случва ли се това на практика? За голямо съжаление – да. Човек все повече и повече има сетива за изкуственото, а все по-малко за естественото в неговия природен вид. И за едно последно поколение е много по-желателно да виси в залите за компютърни игри, вместо да съзерцава красотата на залеза и изгрева на утрото. Сложил технологични прегради на битието си, човек сякаш казва на Бога:
“Ти не Си ми нужен, защото имам голям брой от удоволствия, които ще Те заместят! Не ми трябват песните на птиците Ти, защото си имам мощна стерео-уредба, на която ще си пусна – я чалга, я хевиметъл! Не ми трябва помощта на ослите и конете Ти, защото в гаража ме чака “Audi Quatro”, с което на магистралата вдигам до 240 километра в час. Не ми трябват изворите Ти, защото хладилникът ми е пълен с “Кока-кола”! Не ми трябват псалмите Ти, защото ми пречат да се изкефя на денс-шоуто по телевизията! Не съм приритал за виденията Ти, защото сега ще гледам супер-екшън! Не съм загорял за проповедите Ти, защото смятам да люпя семки на мач! Не ме вълнуват превратностите на съдбите Ти, защото си имам застраховка!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Със сълзи на очите си се моля в нозете на моя Господ и Бог, за да бъдеш опазен от подобен калъп на мислене и отношение към Бога. Защото то само би доказало, че покварата на света от вън, вече е влязла в сърцето отвътре. И ако аз днес понасям всички яростни отмъщения на дявола, то не е, понеже ей така заради идеята един Божий пророк трябва да бъде ритан и пробождан до смърт. Но за да разбереш и проумееш, че всичко, което днес те заобикаля в света, е резултат от заговор, който е бил скрит от умовете и сърцата на земните човеци. Понеже кой би предположил, че скритото знание, което постепенно е било събирано – било от гении или откриватели – е имало и винаги ще има тъмна страна, силна да го доведе до чудовищни последствия? И тази тъмна страна винаги е била по-силна от светлата, поради грешното естество на човека и собствената му слабост да се огъва от демонични внушения. А така непременно достигам в разсъжденията си до алчността, която е една от най-тъмните и ужасяващи дъщери на дявола.
Как си представяш, братко мой, дъщеря, чиито очи са тъмни дупки? Могат ли някога тези очи да бъдат задоволени? Може ли някой да запълни ненаситността им, след като те ще желаят още, и още, и още?… Помниш ли как преди девет години слугата Господен написа пророческото видение против духа на Мамон? Помниш ли от това видение как Луцифер извади от мантията си една малка змия, която беше силна да изяде родителката си, и да роди друга змия след нея, която отново изяде тази, която я е родила? Не бяха ли това чудовищните мисли на алчността, които никога не могат да се заситят? И когато някъде в далечната древност устата на един човек се е отворила, за да каже на друг:
“Аз искам това! Това е мое! Това е за мене!”
… то какво се случи в този момент? Не влезе ли една тъмна троица в човешкото сърце, наречена “аз, мене, моето”, за да пришпорва бездната на човешкия егоизъм, която никога не може да бъде запълнена? И ако дяволът беше достатъчно лукав, за да утвърди духа си Мамон и да го превърне в своя главен ковчежник за целия свят, то в какви чудовища се превърнаха човеците, пленени от алчност и сребролюбие? Не размениха ли те Вечността на Бог Отец за бездните в собствените си сърца? Не започнаха ли да пълнят най-дълбоките кръгове на ада, понеже духовно бяха най-разрушени и опропастени?
Колко години слугата Господен въртеше бича Исус Христов против търговците в Храма, за които не беше останало нищо Чисто и Свято? Колко години те натискаха бутоните на калкулаторите, за да си пресмятат процентите и печалбите от продаването на Божията Благодат? Колко хиляди богоотстъпници трябваше да прелитат от другата страна на океана, за да бъдат покварени и научени от дявола да проповядват златния образ на последния Навуходоносор? А какво даде крила на тези проклети антихристи, за да бъдат тъй ревностни в проповядването на финансов просперитет и сатанинско сребролюбие?
Нека ти кажа, мили мой приятелю, че именно светът на научно-техническия прогрес измами душите им. Защото е твърде голям шокът от гледката, която завладява сърцата. И онзи блясък на Манхатън, където е финансовият център на Америка, няма как да не пробие през очите и да не удари сърцето с всичките катастрофални последици за съблазнения. Той вече ще има една покварена визия за бъдещето – визия за просперитет, за лъскав автомобил, за площадка за хеликоптер, за вила в крайбрежието, за тлъста банкова сметка, за екскурзии по света, за лъскави църковни проекти, в които играят много долари. И Онзи Исус от Евангелието, Който пешком прекосяваше десетки километри, съвсем ще избледнее, за да се яви вместо Него един златен истукан, от чиито уста вместо Слово на Живот хвърчат подписани чекове, духани от невидим вентилатор. Но каквото и повече да кажа или запиша по-надолу, то вярата ми бърза да се извиси при моят Господ и Бог, защото аз все така оставах при Него в Духа на тези пророчески видения. И ето думите, които Исус проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой!
Твърде много съм говорил на сърцето ти за алчността на дявола, та да мислиш, че бих те изненадал с неща, които не знаеш. Но пак сега ти казвам, че Моите верни непременно трябва да разберат за тъмния заговор на Сатана, при който той употреби алчността си, за да сложи люспите си върху очите на Науката. Понеже дяволът знаеше, че рано или късно в заповяданото развитие на човешкия род щяха да се появят откритията, свързани с електричеството и магнетизма, и с химията и физиката. Така щеше да се изпълни не нещо друго, но повелението на Отца Ми за поколенията на Адам и Ева, което гласи:
“…напълнете земята и обладайте я…” (Битие 1:28)
Кажи Ми тогава: Напълниха ли човеците земята?”
“Да, Господи мой! Човеците напълниха земята…”
“А обладаха ли човеците земята, според както Отец Ми беше заповядал?”
“Не, Исусе! Стана обратното! Не човеците обладаха земята, но земята облада човеците! Понеже физичните и химичните закони, които те откриха, не ги направиха господари, но роби…”
“На какво роби, слуго Мой?” – попита ме отново Господ. А аз Му проговорих, казвайки:
“Спасителю мой! Човеците станаха роби на алчността! Тъй щото там, където се появиха капитали, родиха се и богаташи, а където имаше богаташи – намериха се и роби, които да им работят…”
“А можеха ли богаташите да разпознаят алчността на Сатана, с която той ги пришпорва, за да придобият неговия образ?”
“Не, Исусе! Те бяха заслепени от огромните възможности, които им се предоставят от откритията на Науката! Защото тези открития отприщиха индустриалната революция и научно-техническия прогрес…”
Господ поклати одобрително главата Си, а след това отново ми проговори, като казваше:
“Нека пак да те заведа при портите на ада. За да видиш как дяволът сложи люспите на алчността си върху очите на Науката, както и цялото планирано разорение на човешкия род, което той намисли да осъществи именно чрез четвъртата си дъщеря…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй щото аз се намерих с Него при портите на ада, където дяволът вече излизаше с алчността и Науката пред лицето на света. Времето от историческа гледна точка беше някъде след вековете от средновековието, и Духът ме накара да забележа това. И ето, че аз вече чувах как дяволът казваше на дъщеря си, алчността:
“Скъпа и ненаситна моя! Дълго време чаках, за да дойде мигът, когато да те употребя за очите на нашата приятелка, Науката. Но ето, че това уморено от свещи и газени ламби човечество е пред прага да промени битието си. Да блесне електричество във всеки дом, и да станат празнични всичките улици на градовете му. Да потече енергия по жиците, и да дойде векът на турбините! Да се появят първите двигатели, и да се вдигнат перспективите пред капитала.
А имам ли аз с какво да изненадам този гладен за енергия свят? Ще остане ли неизвлечен петролът от земните недра, когато светските жители още се мъчат с коне и магарета? Ах, алчност моя, скоро да погледнеш Науката с ненаситните си очи. Защото при все, че нищо не може да излезе от тях, пак за скъпия си татко две люспички ще откъснеш от зениците си…”
След тези думи на дявола, алчността пристъпи към Науката, като я погледна с тъмните дупки на очите си. И ето, че там наистина се появиха две змийски люспи, които Сатана нетърпелив взе в костеливите си ръце, като ги слагаше под клепачите на Науката, казвайки й:
“Скъпа моя приятелко! Виж колко много учени те чакат да им се откриеш! Иди и помахай с ръка над главите им, за да им просветне! Нека открият електричеството и проводниците! Нека впрегнат електромагнетизма във фабриките си! Нека се разраства индустрията! И заедно с нея – алчността ми, която толкова много обичам!”
Ето че Науката и алчността скочиха върху лицето на света, тъй щото той за кратко време беше разтърсен от стотици научни открития, които бързо се превърнаха в индустриална революция. А тогава Сатана отново закрещя към дъщеря си и Науката, като им казваше:
“Искам свят, зависим от петрол! Свържете енергията и петрола! Направете машините да гълтат петрол! Колкото повече – толкова повече! Ако в древността не можехме да замърсим с огън, то сега не просто ще замърсим, но ще изтровим с дим! Нека ровят и смучат от земята! Още, още, още! Тази планета трябва да стане отровно гробище, което скъсява живота на човеците! Ах, алчност моя! Можеш повече, много повече! Изсичай всичко зелено, в името на печалбата! Замърси всичко синьо в името на интереса! Нека Сам Йеова от Небето да не може да познае Собствената Си планета, която създаде за човеците!”
След последните думи на дявола, кошмарът върху земята ставаше пълен, защото петролните компании никнеха една след друга, а тежките индустрии бълваха отрови и неразградими съединения, както във въздуха, така и във водата. И онзи прекрасен баланс, положен от Отец, при който планетата поддържаше точните норми от кислород и въглероден двуокис, бяха нарушени за сметка на смъртоносния газ, който я задушаваше все повече и повече. До днешните последни дни, когато стотици милиони автомобили, кораби, самолети и комини ежедневно бълват дим, а остатъчните продукти от индустриалните производства убиват птици и риби, растения и насекоми. А в този миг започнаха и климатичните отмъщения, свързани с една глобална катастрофа, в корените на която стоеше именно алчността на Сатана. И докато аз гледах, а очите ми се пълнеха със сълзи на скръб, Господ с гневен Глас ме попита, казвайки:
“Каква ще е сетнината на тази индустриална революция, Стефане? И докъде ще доведе света това последно корпоративно грабителство, което няма мярка, нито морални ограничения, за да спре? Колко още коли ще произведат световните автомобилни фирми, за да ги превърнат в нови замърсители? Или колко още петрол ще източат от кладенците си големите играчи, за да задоволят една алчност без дъно, и един свят без морал? Не се ли подвизават днешните тлъсти империалисти в греха на древните римски императори, готови върху планините си от долари да си построят златни престоли, и един на друг да си казват:
“След нас и потоп!”
Не започнаха ли вече потопите след тях?
Не се ли топят ледените шапки на Арктика и климатичният леден филтър на Гренландия? Не се ли обезлесиха от алчност цели девствени планини, за да изгуби земята естествените си способи за температурен баланс? Не се ли стопиха хилядолетни ледени глетчери? Не пресъхнаха ли реки и езера? Не стана ли отровна почвата на земята, наторявана с химия заради по-големите реколти, та да пълни с изкуствени химични съединения храната на човешката трапеза? Не скочи ли тотално ръстът на заболявания от рак и астма? Не се ли превърна смогът в големите градове в най-страшен бич за белите дробове на човеците, за да умират хиляди по хиляди преди времето си? Не зачестиха ли мутациите на болестотворни вируси и бактерии, за да хвърлят населението на земята в пандемии от най-страшни инфекции?
Но ето, люде Мои! Истината ви казвам, че коренът на всички световни злини в последното време, е алчността. Тази алчност, която направи една прослойка от един милион поклонници на дявола твърде богати, за сметка на всички останали, които тепърва ще събират плодовете на тяхната алчност. И тази болна от алчност планета няма да оздравее в сегашното състояние на света, нито при сегашните корпорации на мултимилиардери, които нямат насищане за сребролюбието си. Защото те ще изнасилват и съсипват планетата като за последно, за да отидат отпосле при рода на баща си, дявола. Но когато вашият Господ се яви сред отвореното Небе, Сам Отец ще загърне земята в Святосфера, за да я изцели от всичките разрушения, които й причиниха дъщерите на змията и поклонниците на дявола!
Аз, Святият ваш Господ, ви повелявам да живеете така на света, сякаш той не ви принадлежи и вие никога не сте били негови! И като отхвърлите от сърцата си съблазните от свръх модерните технологии – служете си с тях само като средство, без да ги превръщате в цел! За да се въздигнете в помислите си далече по-горе, където царува Святостта на Отца Ми! Защото на алчност, която няма задръжки, краят отдавна е заповядан и предречен! И светът ще премине, и неговите злотворци, и похотите им, но който пребъдва в Мене, ще оцелее за славния миг на Моето Пришествие и идещия на земята Милениум!
Аз, Слънцето на Правдата, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s