2. ВИДЕНИЕТО С ЛЮСПИТЕ НА ЧАРОДЕЙНАТА ИЗМАМА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали някога върху сърцето ти е имало такъв натиск, който да те води до страшен световъртеж, при който погледът ти не може да се задържи в една точка, но бяга встрани, при все че изобщо не мърда. Но ето в такава атмосфера от депресия и чародейство аз трябваше да продължа писането на тази пророческа книга. И ако да би казал, че Господ ми дава Сила, за да издържа – да, така е. В противен случай да не бих написал нито ред от пророческото благовестие. Но ако Исус е направил да издържи един от слугите Му, то това много скоро ще се превърне в задължителна летва и за цялата Му вярна Невяста. Защото аз не пиша книгите, за да си ги чета сам, нито довеждам Волята Му само до собственото си сърце, та да се успокоявам, че между мен и Господаря ми има чудесна Небесна хармония. Понеже има една змия, силна да хипнотизира и дърпа човеците, та да стоят вън от Присъствието на Бога, докато измамно си мислят, че са вътре. И ето тази заблуда – да си вън, мислейки, че си вътре, ще катурне блудницата Вавилон в дълбочините на огнения пъкъл. “Седя като царица…” – си мисли блудницата, понеже вярва, че е вътре. Понеже една царица не е като просякинята отвън пред стените на двореца, но си седи на трон до царя. “Не съм вдовица…” – продължава в този ред на мисли блудницата, понеже още вярва, че е вътре. Защото за една съпруга най-нормалното е да споделя постелята на съпруга си. Но когато тя самата Го е разпнала с гвоздеите на собственото си закоравяване и измама, то тогава сетнината й отдавна е предначертана.
Много от годините на слугуването ми пред Исус преминаха в един най-болезнен и страшен сблъсък с втората от дъщерите на змията, която е чародейната измама. Аз трябваше да понеса позора, омразата и похулването от един твърде голям брой слепци, водени от слепите си водачи и отдавна паднали в ямата. И ако да бих пронизал с Меча Господен само една дяволска люспа, змията бързо правеше на нейно място да израснат нови. Досущ като в древната митология, където юнакът отсичаше една глава на хидрата, а на нейно място никнеха още десет. Било, че Господ изсипа от Небето съкровища от знания, и извори от Освещение, пак това никак не смути слепците, нито доведе до покаяние гримираните с духа на Езавел. Те все така продължаваха да си вярват, че по Божията Воля на света е дадено учение, кръстено с гръмкото име “наука за Бога”, сиреч, “теология”. Те все така пълнеха тетрадките си с гнусна терминология и дръзваха да гледат на Всевишния като на експонат и опитно зайче, върху което могат да изпробват доктрините и ученията си. Но от тази тяхна мерзост нито Отец се превърна в зайче, нито пък те дораснаха да се нарекат “просветени от виделината”. Истината е, че отново и отново змията беше силна да хипнотизира сърцата, и да ги владее с люспите си. Толкова силна, щото за втората й дъщеря, чародейната измама, в “Откровението” беше записано:
“…светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи…” (Откровение 18:23)
Ако Господ Исус беше Верен и Истинен да прати пророка Си като “светлина от светило” на света, то приеха ли църквите “светлината от светилото” или се поругаха с Божия пратеник както си искаха? Покаяха ли се църковните лидери за беззаконието, в което тласнаха паствата си, проповядвайки им теология и финансов просперитет, или яростно се възпротивиха на Словото на Божия Пророчески Дух? Чу ли се “Гласът на Младоженеца” в онези зали и събрания, където търговците бяха станали “големците на земята” и силните на деня? Не стана ли тъкмо обратното, а именно – че на Святостта от Сион те противопоставиха мерзостта на Вавилон? Защото Бог дойде при тях чрез виденията на пророка Си, като им казваше:
“Ето Святостта Ми – приемете я и живейте! Ето Благостта Ми – вкусете я и вижте, че съм Благодатен и даващ Бог, Който не приема да търгува с дъщерите и синовете, които е родил с Духа Си!”
Но както дойде Бог, така пропълзя и змията. И като докосна с раздвоен език люспите върху очите на слепите, съскаше им:
“На тоя ли дрипав и недоктринален безумец да вярвате? Не съм ли бог, който ви даде да познавате светилата му? Нямате ли библиотеки, пълни с благословена теология, и касети със свръхблагодатни съживления? Не завършихте ли библейски училища и академии, за да не се поклащате лесно от верния път? Ще се оставите ли на една недоктринална зараза, за да изгубите мен и моето благоволение?”
И застанаха тогава слепците пред везните на собствените си съвести, за да заклеймят един от гласовете като скверен и заблуждаващ. Кой глас щяха да послушат? И кое благовестие щяха да приемат в сърцата си? Дали Гласа на Отца, превърнал един от слугите Си в жертвен юнец, и направил го при цялата мизерия откъм света, достопочитаем по благословения в Небесните места? Или съскането на лукавата змия, силна да подари целия й предаден свят на своите търговци, срещу един гнусен поклон в пустинята? Кой глас да послушат, братко мой? И как да биха се отрекли от люспите на змията, когато за тях бяха инвестирали купища пари в хиляди учебни часове? Как да биха се отрекли от онзи къс хартия, наречен диплома, когато той им дава шанс да тръгнат по стълбата на религиозната йерархия? Как да биха разменили ръкопляскането за злобни храчки, титулуването за църковна анатема, уюта на църковното офисче за веригите на тъмница, мазните конференции за острите гвоздеи на Кръста? Сам разбираш, че една от везните твърде много ще натежи в сърцата на богоотстъпниците, защото те нито са чували, нито са виждали, нито им е бил проповядван Примерът и Делото на Господ Исус Христос. И тогава непременно, според верните и истинни думи на Апостол Павел, “славата на нетленния Бог те размениха срещу подобие на образ на смъртен човек”. Защото ето това бяха и остават дипломите им – подобие на образ. Образ, който е силен да образова, но не и да образува. Образ, който идва от една сляпа и демонизирана Наука, покорена на чародейната дяволска измама, но не и “Образът, с който Отец ни прави съобразни на Сина Си, за да бъде Той първороден между много братя…” (Римляни 8:29). И каквото и още да бих казал и добавил, то думите ми бързат да отидат при моя Господ и Бог, при Когото оставах в Духа на пророческите видения на тази книга. И ето словата, които Той проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Верни Мой приятелю! От многото тежести, които съм давал да се носят от Мои слуги, на теб се падна възможно най-голямата – Моят Кръст. Защото твоят живот трябваше да влезе в Моето Евангелие и там да се превърне в кръстна смърт. Смърт, с която Аз съм силен да изкупя последния Си жив остатък и да го съхраня неповреден и Свят в Духа Си. А тази смърт е твърде болезнена и страшна, за да се понесе от човеци, които нямат непоколебим дух. Тя е горчива Чаша, която се пие в дъното на Смирението, и в Огъня на Отеческата проверка. Затова ти никак не се учудвай, че само малцина приеха да ти бъдат приятели и последователи. Някога Аз казах на първите Си пратеници, както и днес казвам на теб:
“Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят…” (Йоан 15:20)
Кажи Ми тогава, Стефане! Ако ти не си по-горен от Господаря си, то тогава какъв си?”
“О, Исусе! По-долен съм! Много по-долен, Господи!”
“И остани долен, слуго Мой! Не просто долен, но най-долен! Защото най-долните са най-отдолу – в Корена и Потомъка Давидов, силни да хранят с живи води клоните на цялото Божие домочадие!
А сега Ме последвай, защото ще ти дам да видиш как дяволът сложи люспите на чародейната си измама върху очите на Науката, за да я употреби скверно на времето, когато му е нужна…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, както при първото видение, тъй щото аз отново се намерих с Него пред портите на ада. И ето, че те се отвориха и от тях излязоха дяволът, чародейната измама и Науката. А когато отново застанаха пред лицето на света, Сатана с доволно мъст в очите си проговори на дъщеря си, като й казваше:
“Няма друга сила, която да движи сърцето ми, освен прелялата ми омраза към Оня, горе! Смисълът на цялото ми съществуване е да Му се противя и разпалвам Гнева Му! И ако да би помислила, мила ми щерко, че Той много се гневи на езическите беззакония, то само помисли какъв ли става Гневът Му, когато моята поквара се плъзне по собствените Му клони. Ето, Той вече има Свой народ, Израил! Даде му Завета Си, просвети го с Писанията Си, води го с пророците Си! И аз не мога просто да стоя със скръстени ръце и да гледам как евреите четат думите Му и пребъдват в страх и трепет пред Името Му. Непременно ще Го разгневим, обещавам ти. И залогът на нашия успех е тази сляпа дъщеря, на която сега ще поставиш от моите люспи върху очите й.
Започвай, дъщерьо моя! Погледни лявото око на Науката, и я дари с първата от люспите, които съм приготвил за нея…”
Чула заповедта на баща си, чародейната измама застана пред Науката, като я погледна с гримираните си очи. И ето, че змийска люспа изпълзя от очите й, като се шмугна под левия клепач на Науката. А това накара Сатана да извика, казвайки:
“Хайде, мила ми приятелко, размърдай клепача си, та люспата ми чудесно да легне на гледеца ти. Защото, ето – цялото Писание на Йеова стои непрочетено пред тебе – а аз искам от него не противния Му Дух, а само и единствено буквите. Понеже най-прелестният грим за очите на човешките сърца се приготвя от букви…”
Докато Науката вече поглъщаше Свещеното Писание, Сатана събираше в шепи буквите, които преминаваха след змийската й люспа и се търкаляха подобно на тъмни мастилени сълзи от окото й. И змията отново не скриваше възторга си, като казваше:
“Букви, буквенца, буквички! Какъв пречуден материал сте вие за всеки плътски ум, и за всяка плътска похот! Цяло поколение от чародеи ще ми наспорите! Цяло общество от книжници и законници ще ми бъдете на нужното време. И докато Святият Израилев търси духовни сред плътските като игла в купа сено, аз ще имам планини от пръст, които ще засея, за да изникнат плевели… Хо, хо, хо!”
В този миг Исус ми посочи как по лицето на света преминаха много столетия, а аз вече разпознавах, че идва времето за Неговата мисия на земята. И тогава Той ми проговори, като казваше:
“Ела и Ме последвай, слуго Мой! За да видиш ясно какво извършиха Науката и чародейната измама в онзи Израил, където на почит бяха законниците, книжниците и фарисеите. Защото именно те имаха претенциите да бъдат всеведущи по Свещеното Писание, та четяха Закона и пророците в синагогите си…”
С вълнение последвах моя Господ, Който просто влезе в тогавашното време, за да сподели с Мен произтеклите евангелски събития. И ето, че Исус пристъпи към една синагога в Назарет, като ми даде знак да Го последвам. А като застана пред събраните вътре слушатели и вече взимаше от храмовия служител един пророчески свитък, отново ми каза:
“Гледай внимателно както Моите очи, така и очите на онези, които са се събрали, за да слушат Словото. Защото в този миг за тях Човешкият Син е просто един обикновен равин, който е влязъл да си извърши богослужението…”
Ето, че Господ разгърна свитъка и започна да чете от Словото в него, казвайки:
“Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година…” (Лука 4:18-19)
Докато думите излизаха от устните на Исус, очите Му се превърнаха в скъпоценни камъни, от които блеснаха могъщи слънчеви лъчи, които търсеха да влязат в очите на събраните слушатели. Но тогава аз ясно видях как Божиите лъчи се сблъскваха със змийски люспи, тъй щото Светлината не достигаше до сърцата на човеците. А така дойде миг, когато Спасителят изрече съдбоносните Си думи, казвайки:
“Днес се изпълни това писание във вашите уши…” (Лука 4:21)
Заявлението Му мигновено доведе човеците до изненадваща реакция. И те, търкайки змийските си люспи, един друг се питаха:
“Тоя не е ли Йосифовият син?” (Лука 4:22)
И Исус, като гледаше как слепците не искаха да се освободят от крепостите на старовременната змия, със свещен гняв допълни:
“Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина. Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман…” (Лука 4:23-27)
От очите на моя Господ вече излизаха не просто лъчи, но мълнии от Святост и пречиста Истина. Но в онзи миг Сатана реши да задържи на всяка цена люспите си. И като изпълни сърцата на слушателите със собствената си ярост, накара ги да скочат и хванат Спасителя, а след това да Го заблъскат с хули и проклятия, водейки Го към стръмнината на хълма, откъдето желаеха да Го хвърлят, та дано би разбил главата Си или потрошил тялото Си, та да умре. А тогава Сам Отец простря огнени ръце върху Сина Си, тъй щото тълпата тутакси изгуби ума и дума, без изобщо да разбере защо, а сатанинското намерение увисна като плевел без корен. И Исус, преминавайки край тях, отново се приближи до мен, като ми казваше:
“Какво видя, слуго Мой? Защо тези хора се надъхаха в това зло намерение – да Ме низвергнат и убият?”
“О, скъпоценен мой Господи! Та от Твоите очи излязоха бляскави лъчи от Светлина, които подразниха змийските люспи на очите им! И те, като не можеха да превъзмогнат на противоречието между Словото и собствената им заблуда, скочиха да Те убият!”
“А откъде се явиха змийските люспи върху очите на заблудените? Кой ги постави там?”
“О, Исусе! Змията постави люспите си върху очите на слепците, понеже те имаха неблагоразумието да слушат дяволски служители, които им проповядват буквата, а не Духа…”
“А не беше ли именно този основният сблъсък между твоя Господ и фарисеите в древен Израил? Не се ли сблъскваха Духа и буквата, Животът и смъртта? Не се ли съвещаваха книжниците и законниците да Ме осъдят и убият, понеже Човешкият Син разрушаваше влиянието на змийските им люспи? Не казвах ли на всичките Си гонители и ненавистници:
“Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате. Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога…”  (Йоан 8:43-47)
И ако твоят Господ, слуго Мой, имаше страшния Си сблъсък с първата от люспите на чародейната измама върху очите на Науката, за който плати с Живота Си на Кръста, то не дойде ли против тебе страшния сблъсък с втората змийска люспа? Ако против Мен злословеха фарисеи, законници и книжници, то против теб не дойде ли злобата и яростта на дипломирани пастори и теолози? Нека тогава отново те върна във видението пред портите на ада в последния век на земята. Защото именно в това време чародейната измама сложи втората си люспа върху дясното око на Науката…”
След тези думи на Господ, аз отново се намерих във видението пред портите на ада. И там дяволът, бесен както никога, отново крещеше на втората си дъщеря, като й казваше:
“Наближават годините за явлението на сина ми. И аз провал с неговата велика мисия няма да допусна. Трябва да измамим всичките племена и народи с чародеяние. И да не допуснем върху нашите последни фарисеи и книжници да тежи сянката от древното противопоставяне на първите. Никой не трябва да ги разпознае, дъщерьо моя, никой! Затова ти сега погледни отново към дясното око на Науката, та положи върху него втората от люспите ми. Нека въздигнем Науката като теология, и да поставим нашите лостове като доктрини. Така ще отворим широк фронт за духа на Езавел и заблудите ни ще се покрият с примамлив църковен блясък.
Хайде, мила ми дъщерьо! Погледни дясното око на Науката, и нека люспата ми бъде твърде успешна…”
Послушала баща си, чародейната измама погледна към Науката, а от гримираните й очи излезе втората змийска люспа, която се шмугна в дясното око на Науката. А тогава Сатана с възторжен глас извика:
“Време е да ограмотим църковното незнание с една всезнаеща теология, нали? Тръгнете сега двете, та скоро извършете волята ми! И никой никога вече да не стъпи на църковен амвон, ако няма личното ми одобрение върху диплома! Направете теологията по-желателна от всички други учения, и бизнеса с човешки души по-желателен от всеки друг бизнес. А когато случайно пратеници на Йеова биха се спречкали с вас, стъпчете ги в пръстта, и ги направете по-долни и омразни за вярващите и от най-закоравелия престъпник и убиец. Букви, буквенца, буквички! Вършете волята на татко си!”
Ето, че чародейната измама и Науката, наречена вече теология, тръгнаха да разпрострат сатанинската власт върху всички църкви по цялата земя. А когато в последните години наистина се появиха пратениците на Йеова, църковните общества тотално се поругаваха с тях, и броят на змийските люспи растеше с геометрична прогресия. И една болка, остра като нож, се надигна от сърцето ми, тъй щото през плач казах на Исус:
“Ах, Господи мой! Видях живота си в последните години, и се познах във всичкото яростно отмъщение на дявола, понеже Словото от пророческите книги на Хълма Мория влезе в страшен сблъсък с църковните доктрини и светската теология…”
А Исус, като ме погледна с неизразимата Светлина на очите Си, твърдо отсече, казвайки:
“Това ли да те плаши и наскърбява? Не би ли трябвало да те уплаши истински едно друго стечение на нещата, а именно – да беше спонтанно приет от блудницата Вавилон?”
“О, Исусе! Да не бъде!” – извиках аз. А Господ, като погали главата ми, отново каза:
“Ами тогава просто приеми съдбата си и се възрадвай в Делото, за което положи живота си! Защото чрез слугуването ти твоят Господ освободи мнозина Сионови пленници, и направи да паднат много змийски люспи от очите на заблудените.
Било, че ще бъдеш мразен, презиран и опозоряван, Аз извърших Съвършено Делото Си чрез теб! Било, че днешните развалени поколения ще искат да те хвърлят от стръмнината на някой хълм, пак те няма да успеят и ще ударят на камък, защото първом ще трябва да слязат на дъното, където ти смиряваш душата си в последните десет години.
А да приема ли един горд теолог да напуска висотата на сатанинската стълба, та да слиза на дъното и да се разправя с някой, когото счита за нищожество спрямо собствената си висота? Да приема ли един дипломиран пастор да прекрачи дома на Господен слуга, когото вече е обявил пред паството си за боклук и нечиста твар? Да приема ли един религиозен безбожник да се съразпне на Кръста Господен, и да приеме в ръцете си гвоздеите на твоето страдание, когато така добре е затоплил стола си в събранието на Вавилонския наемник?
Не, слуго Мой!
Ще се сбъднат само Моите думи в Откровението! И те ще бъдат печатът на последното време до грабването и пришествието:
“Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет…” (Откровение 22:11)
И ако след стотиците книги, които ти дадох, някой не би разбрал колко несъвместима е правдата на книжниците и фарисеите с Правдата на твоя Господ, то такъв жив е умрял в беззаконията си, и отдавна е бил посочен за сетнината си.
Затова за сетен път ще кажа на цялата Си Вярна Църква:
Пазете се от кваса на фарисеите и книжниците и не допускайте да се заразите от наука, която твърди, че изучава и изследва Бога! Защото Моят Отец не се изследва, но се следва, и Святото Ми Писание не е буква, но Дух!
Буквата непременно ще убие нечестивите, понеже отначало са посочени за мерзостта на беззаконията си! Духът непременно ще спаси Званите, Избраните и Верните, защото изначално са изсечени от Канарата! Люспите няма да станат никога лъчи от Светлина, и лъчите Небесни в люспи не ще се превърнат!
Аз, Светлината на Господното Спасение, все още говоря и не млъквам! Блажени тези, които Ме вярват, за да се нарекат синове на виделината!”