КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Преди два месеца Господ дойде към сърцето ми, за да ме въздигне при Себе Си и да ме посвети в една от най-дълбоките изяви на Божията тайнствена премъдрост. Така, за първи път в живота си, написах част от книга-алегория, получавайки от Исус видения с дъщерите на Бог Отец, както и с дъщерите на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Доколко посланието на тази книга отекна и разтърси духовния свят, може да потвърди само моят Спасител, но аз твърдо се закрепих в думите, с които Той ме предупреди, че в сърцето на дявола е забита твърде мъчителна и заслепяваща стрела, която непременно ще го съсипе и съкруши. Както можеш да предполагаш – за всяко Господно действие има допуснато дяволско противодействие, тъй щото много скоро щях да усетя всички болезнени отговори на сатанинската ярост и отмъщение. Змията никак не закъсня, но заби отровния си зъб в корема ми, тъй щото ме разлюля една мъчителна стомашна атака, придружена с виене на свят и постоянно гадене. Тя не се влияеше от никакви лекарства и не подлежеше на никакво лечение. Аз трябваше да претърпя поредното безсилие на дявола и всичките му гнусни аргументи, та дано бих спрял да мисля за посланието на тази последна пророческа книга, която пиша под свръхестествена благодат и Божие благоволение. Аз не зная, мили мой братко, дали някога си се намирал между чук и наковалня, за да се събере в сърцето ти напрежението от страшния удар отгоре, и противната реакция отдолу. Но събрал всичката си твърдост и упование в моя Господ, смирено приех, че друг начин за описване на Небесната алегория няма. В крайна сметка Сатана с цялата си ярост щеше да брани тъмното съвещание на дъщерите си с Науката, а Исус с всичката Си божествена ревност щеше да доведе намерението Си до край. Тъй щото за Божия слуга не оставаше друго призвание, освен да се закрепи във верността на Господаря си, и така да дочака времето за втората твърде съкрушителна част на тази книга. А сега нека ти дам още няколко встъпителни думи, преди Сам Господ да ни покаже целия чудовищен заговор, който Сатана осъществи чрез сляпата дъщеря на Бога. Виждаш ли, мой приятелю, Божият слуга е напълно готов в ума си, та да размишлява за скъпоценния залог на това последно послание, което слиза от Сион, за да ни съхрани и опази от всички вихри на демоничната съблазън. Нещо повече – убеден съм в сърцето си, че за свят, който лежи в лукавия, тази пророческа книга ще остане неприемлива и категорично отхвърлена. Но това е още една причина да я напиша, защото аз именно това желая – да бъда тотално заклеймен от целия свят и от всичките човеци, които са заслепени от засеняването на падналия херувим. Това ще бъде още едно чудесно свидетелство за сърцето ми, че този свят не е моят дом, и в него аз съм чужденец и пришълец. Без значение, че мнозина ще ме обявят за побъркан, а други ще потърсят начин да се поругаят с жертвата ми за Небето. Без значение, че в желанието да запазят скъпоценните си дипломи и грамоти, човеците безумни ще се оставят да бъдат употребени от дяволската злоба и нечестие. Без значение, че до самото Господно Пришествие никой и никак няма да отнеме царствения статут на отдавна демонизираната Наука, а за езичниците тя ще остане на възможно най-високия трон, и на най-желателен пиедестал за човешкия разум. Понеже, лично за себе си, желая да се намеря като един до Исус, за когото в пълна степен биха се отнасяли библейските стихове:
“А те, (първосвещениците Анна и Кайафа) като гледаха дързостта на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса…” (Деяния 4:13)
Какво друго да искам от моя Господ и Бог за живота и съдбата си, освен това – да се чудят противниците ми, и да познаят, че съм бил с Него? Защото аз няма да блесна пред враговете си с никаква диплома или тапия, нито с човешко препоръчване и религиозно одобрение. Но непременно и в тази пророческа книга ще ги накарам да се чудят, и да познаят, че съм бил с Царя на царете, и с Корена и Потомъкът Давидов. Защото, помисли мили мой приятелю, какво се случваше през последните петнадесет години, докато слугата Господен се изпълваше с Божието водителство?
Не тръгнаха ли хиляди църковни кариеристи да завършват библейски институти и академии, училища и семинарии?
Не пожелаха ли същите водителство и контрол от едни последни Анна и Кайафа, които ги направиха като змии и ехидни в сърцата им?
Не поискаха ли евтиното поприще, широкия път и пространната порта на погибелта, само защото бяха престанали да се взират в Начинателя и Усъвършителя на Вярата?
Не потърсиха ли съдействието и одобрението на една горда, презряна, и сляпа дъщеря, предоставила услугите си на най-проклетото духовно чудовище, което е самият дявол? Не изръсиха ли кесиите си, та да се дипломират с “правда”, за която Исус строго предупреди всички ни:
“Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство…” (Матея 5:20)
А защо те обикнаха именно фарисейската “правда”? Не затова ли, понеже очите им бяха хипнотизирани от змията, и те самите търсеха лек живот и успешна кариера по съблазнителната стълба на християнската йерархия? Казвам “хипнотизирани” и ще те помоля да запомниш това, понеже след няколко изречения Сам Исус ще те убеди в правотата, с която говори слугата Му. Защото от мига, когато човек направи избора си, той определя и съдбата си. И в живота си всеки от нас е поставен именно пред избор. Както го имаха Адам и Ева, така ще го имаме и ние. Кои дъщери да обикнем и под кое дърво да пристъпим? – ето това е най-важният въпрос в човешкото битие. Защото ако да бихме обикнали дъщерите на Бог Отец, то да бихме и пристъпили към Дървото на Живота, за да имаме Вечен дял от Христос. Но ако бъдем подлъгани да търсим не Плодовете на Духа, а съблазните на знанието, то тогава непременно заявяваме с избора си на Бог Отец, че не желаем да имаме нищо общо с Неговите дъщери, но предпочитаме общение със сляпата Наука и всичките дъщери на змията.
А кой от човеците разбира, че изборът определя пътя, по който ще върви? И ако с вървенето по този път той се отдалечава все повече и повече от Едем и Хълма Сион, то кого ще обвини заблуденият в Деня на Страшния Съд? Ще посочи ли змията, както направи Ева, та да каже на Съдията:
“О, Господи Исусе! Змията ме подмами, та ядох!”
И няма ли тогава Съдията на Свой ред да му отговори:
“Зли и безумни човече! Ако змията те подмами с двуостър език, слугата Ми не те ли изобличи с двуостър Меч? Не ти ли дадох чрез пророка Си Светлина в мрака? Не ти ли спуснах светло въже на Спасение от Небето? Не отхвърли ли ти Милостта, с която те издирвах? Не се ли отрече от Благостта, с която исках да те спася? Не похули ли Мъдростта, с която исках да те извися при Себе Си? Не хвърли ли презрение върху Любовта, която ти показах чрез жертвения Ми юнец? И най-вече – не изхрачи ли нечистотата на грешните си помисли върху Святостта на Духа, с която исках да те отделя от света и загърна в Себе Си?”
Коя душа би издържала тези най-страшни въпроси на Съдията, миг преди Господ да й въздаде заслуженото наказание за Вечността? Кое сърце би могло да издържи погледа на Чистия и Свят Господ, когато между него и Бога стои цяла пропаст от нечестие, и планини от беззаконие? И няма ли в онзи най-страшен миг всеки от осъдените да си спомни едно библейско знамение, което веднъж вече се е случило и е засвидетелствано в “Деяния на Апостолите”? “Кое е това знамение, брате?” – ще ме попиташ ти. А аз, за да ти отговоря, сега ще възвестя думите, с които Исус ме посвети за втората част на тази книга. Ето какво ми каза Той, когато отново се сниши над духа ми:
“Слуго Мой! Битката в духовния свят за виденията в тази книга вече е спечелена. И ти устоя, въпреки страшната преса, на която бе подложен от дявола. Защото той с цялата си ярост воюваше за неприкосновеността на дъщерите си, тъй щото древния му заговор с Науката да остане в тайно.
Но не съм ли Аз Господ и Бог, Който веднъж вече е прогласил, че няма нищо тайно, което да не стане явно? Не съм ли Аз Господарят, Който е заповядал на слугите Си да не се страхуват от дявола, нито да се боят от отмъщенията му? Защо тогава мнозина се поклатиха и отместиха – било наляво или надясно, когато трябваше да не отстъпят нито на йота от призванието си? Защо страхливи и треперещи човеци се люшнаха като окапали листа, духнати от вятъра, за да изпаднат в крайността на всяко отстъпление и похулване на Божия Свят Дух? Защо нямаха твърдостта на здрави и тежки скъпоценни камъни, които никоя буря и вихър не могат поклати? Не знаят ли те, че Божието Слово е вечно и ненарушимо? Не проумяха ли, че чрез пророческите книги от Хълма Мория Моят Вечен и Свят Отец провери здравината на Храма Си и твърдостта на Избраните Си?
Защо не се събраха при Мене, във височините на Ветил, но останаха в пясъците на погиващия свят? Не затова ли, понеже има една змия в пясъците, силна да хипнотизира онези, които са й предадени? И ако Отец беше Верен, Истинен и Справедлив да ослепи Науката поради голямата й гордост и презрение към останалите Му дъщери, то колко от вас внимаваха в знаменията, които стори Синът след Отца? Колко от вас последваха Сина в Живото Евангелие на Святия Дух, за да станат свидетели на Синовното потвърждение за Волята на Отца? Понеже ако Отец ослепи Науката, то Синът нямаше ли същата власт да ослепява? Не казах ли на всички ви в Евангелието:
“За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят…” (Йоан 9:39)
И ако да бихте Ми казали “Слепи сме, Господи!”, то нямаше ли да помажа очите ви с колурий, та да прогледнете? Но ако да бихте повторили думите на враговете Ми:
“Да не сме и ние слепи?” (Йоан 9:40)
… то нямаше ли и Аз от Своя страна да кажа на всички ви:
“Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава…” (Йоан 9:41)
Не знае ли вашият Господ, че от грехопадението на Адам и Ева всички сте слепи, та да се смиля за вас и да не ви вменя за грях положението, че слепи сте се родили? Но не помня ли още, че от същото това грехопадение една старовременна змия повтаря на хипнотизираните от нея:
“Никак няма да умрете, но знае Бог, че ще ви се отворят очите, за да бъдете като Него!”
И какво виждам днес, люде Мои? Слепи, които страдат поради слепотата си, та да се смиля над тях, или други слепи, които твърдят, че виждат? Кой ги кара да твърдят, че виждат? Кой ги лъже да размахват дипломите си в събранията и да прокламират, че са просветени синове на виделината? Коя е онази виделина, която би мразила лъчите, които излизат от нея? Коя е онази Светлина, която би настроила едни Свои лъчи против други в братоубийствени раздори и кавги, хули и презрения? Не разбирате ли, че измамните лъчи са на онзи, който преправя сам себе си на светъл ангел? И когато погледът Ми трябваше да съзре поне един Вартимей, който да чука с тояжката си и да Ме призовава, Аз виждам хиляди по хиляди Савловци, тръгнали по пътя на същата онази пустиня, за да Ме гонят и да желаят поражението Ми.
А каква ще е сетнината на тези Савловци, които запрещават Словото на Божия Пророчески Дух и яростно дишат насилие срещу Делото на пророка Ми? Нима се успокояват, че и на тях ще им бъде според съдбата на Савел, който стана Павел? Нима си мислят, че и за тях Господ има специален план, та да повтори знамението в пустинята към Дамаск, и отпосле да ги направи стълп и подпорка на Истината? А имат ли те извинение, за да постъпват като Савел? Ще се защитят ли пред Съдията в Деня на Страшния Съд, че са били поставени в уникална и неповторима ситуация, тъй щото са нямали мъдрост и разум, та да разберат състоянието си?
Не, люде Мои! Съдията ще порази нечестивите със Свещен Гняв, и Милост за антихристите няма да се намери в прострения Му жезъл! Но Милост и Благост за всички вас, които посещавам чрез тази последна пророческа книга, Аз непременно ще покажа. Защото сега ще разпечатам за вас тайната, свързана със Савел в пустинята. Понеже има знамение, за което искам всички да разберете…”
След последните Си думи Господ простря върху мен бялата Си мантия, тъй щото Духът Му ме обгърна в ослепителна Светлина. И там, в бялото, което очите ми не удържаха да гледат, Той отново ми проговори, казвайки:
“Аз съм Слънцето на Правдата, Стефане! И сега ще те върна назад във времето, до мига и часа на Моето явяване пред Савел в пясъците на пустинята…”
След последните Си думи Исус ме върна назад през вековете до същинската евангелска древност. И ето, че аз виждах как през пясъците вървеше вълк, върху чиято шия беше увита змия. Това ме изненада, понеже не очаквах видението да бъде разкрито в такива образи. Но Господ, като ми даде знак да внимавам, се сниши с мен до вълка, като ми казваше:
“Видението, което сега ти давам, е все още миг преди мига на Слънцето Христос. Затова гледай на вълка Савел и Ми кажи какво забелязваш…”
“О, Исусе! Аз забелязвам как Сатана се е увил като змия върху шията на вълка, а опашката му трепери от ярост…”
Господ поклати утвърдително главата Си, а след това още повече ме приближи до вълка, като ми казваше:
“Вгледай се в очите на Савел, слуго Мой! Внимателно ги забележи и Ми кажи какво виждаш…”
С внимание се вгледах в очите на Савел, когато сърцето ми мигом изтръпна от видяното. Защото върху очите на вълка имаше змийски люспи, които заместваха собствените му зеници. Тези люспи бяха абсолютно същите, каквито имаше и върху кожата на змията, обвила шията му. Това ме накара с изненада да кажа на Исус:
“Господи мой! В няколко пророчески книги Ти Си ми давал това видение със Савел. Но никога досега не съм имал благоволение от Теб, за да видя и проумея, че очите на вълка са змийски люспи. Това е пречудно за мен…”
“Това ли е изненадата ти, слуго Мой? “Пречудно” ли е за теб видяното?”
“Да, Исусе!” – отговорих аз. А тогава Спасителят поклати главата Си, тъй щото почувствах божествен укор върху себе си. И Той за сетен път проговори, като ми казваше:
“Нима има нещо пречудно в това един Божий човек да си чете и преговаря Божието Слово? Нима е толкова пречудно да последваш Савел в библейския разказ и да стигнеш до момента, когато Моят пратеник Ананий вече беше при него? А какво гласят там стиховете, Стефане?”
В този миг усетих, че съм бил сляп. Защото стиховете категорично доказваха правотата на Исус. И текстът в тях гласеше:
“И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, – същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, – за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти…”  (Деяния 9:17-18)
А докато още прочитах или по-скоро виждах библейското знамение в ума си, Исус вече ме питаше:
“Какво падна от очите на Савел, когато Ананий, пълен със Святия Дух, положи ръце на клепачите му? Не паднаха ли същите тези люспи, които змията Сатана положи на очите му, докато той беше вълк за Стадото Ми? Не беше ли Павел ученият, напредналият в юдейската религия, който имаше самочувствието на всеведущ относно Писанието? Не беше ли прегърнал той Науката, сляпата дъщеря на Бога, за да придобие и слепотата й? И не затова ли върху очите му бяха залепени люспите на змията? И ако дяволът беше силен в лукавството си, за да ослепи един инструмент на яростта си, то колко ли по-страшни ще са люспите му, които той постави върху слепите очи на Науката? Но ти виж сега какво ще стори Слънцето на Правдата, за да освободи Своя отнапред посочен съд, с когото да обръща езичниците в Светлината на Божието Спасение…”
След тези думи Господ се въздигна от мен във височината на Ветил, и от там Той блесна пред Савел в Светлина, която неизразимо превъзхождаше блясъка на земното слънце. А когато вълкът залитна и падна, а змията се отви от врата му и побягна в пясъците, Исус му проговори, казвайки:
“Савле, Савле, защо Ме гониш?” (Деяния 9:4)
В този миг лъчите на Слънцето изпърлиха змийските му люспи, тъй щото Савел примижа от ужасна болка, като казваше:
“Кой си Ти, Господи?” (Деяния 9:5)
А Господ от височината на Ветил му отвърна:
“Аз съм Исус, Когото ти гониш…” (Деяния 9:5)
След тези думи люспите още повече се изпърлиха и сбръчкаха, а Господ се сниши от височината, като ми казваше:
“Виж, слуго Мой, тези опърлени змийски люспи, и запомни от твоя Господ, че ето така ще опърля люспите върху очите на всички, които днес Ме гонят. Защото ще простра Меча Си не против плът и кръв, нито против земни клепачи и зеници, но против слепите очи на Науката, с която Сатана разврати света и го доведе до пълно разорение. Ще простра Меча Си против световните владетели на мрака, и против духовете на всичкото сатанинско нечестие, които днес подготвят железните лостове на неговия зловещ контрол, та дано биха довели целия човешки род под съдбите на змията. И на тази древна и проклета змия, Аз сега ще кажа:
Приготви се, враже Господен, за опърляне и изпепеляване на люспите си! Приготви се да бъдеш развенчан и съкрушен от Меча Господен, който ще порази люспите на безмерното ти лукавство. Тия люспи, зловонно чудовище, с които всякога си се гордеело, за да бъдеш всичкият ужас и погибел в земята на живите, и в ада на мъртвите. Аз ще те съкруша и поразя с пророка Си! Аз ще простра Светкавичен Меч против дъщерите ти, и изпепеляващ огън върху заблудите ти, тъй щото няма да имаш власт и контрол върху никое от чедата на Сион! А на всички Мои ще повеля да Ме последват във виденията на тази последна пророческа книга, която ще бъде Господен прочит върху нечестието на целия свят – от древността до последните дни!
Аз, Слънцето на Правдата, все още говоря и не млъквам!
Блажени човеците, които любят лъчите Ми!
Те скоро ще блеснат като Слънцето в Царството на Отца Ми!”