СЛЯПАТА ДЪЩЕРЯ НА БОГА I – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО СЪС СЛЯПАТА ДЪЩЕРЯ И ДЪЩЕРИТЕ НА ЗМИЯТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Отново искам да ти напомня и подчертая, че Господ те прави свидетел на една Небесна алегория. Тъй щото виденията в нея не могат да се приемат дословно, но само с Божията Мъдрост, която е силна да потвърждава дълбочините на Духа. Аз няма да ти кажа, че дяволът е лесен противник, когото можеш да подритваш като парцалена топка, защото той е главният Божий противник. Противник на Святостта, Любовта и Мъдростта на Твореца. Противник, който не е самотен в бунта си, но има едно огромно число от служители, чрез които владее света и го управлява с тъмния кодекс на собственото си беззаконие. И ако в чудното видение при Дървото на Живота ти видя, че Бог има дъщери, които отговарят на Присъствията на Духа Му, то приеми, че и дяволът ще има собствени дъщери, родени от злото му сърце и готови да потопят света в разорение и погибел. Пиша ти за всичко това с голямо вълнение в сърцето си, защото знам колко сериозен е залогът на тази Небесна алегория. И преди да ти покажа видението от тъмното битие на Сатана, където той представи сляпата дъщеря на собствените си дъщери, искам да ти дам някои необходими размишления за актуалността на алегорията, която описвам.
Един от главните белези, с които ще разбереш, че здраво си стъпил на Пътя Христос, за да Го извървиш докрай, е гонението, което ще те съпътства като сянка на пътник, огрян от слънцето. Защото не е възможно да обърнеш гръб на пътищата на целия свят, а дяволът да не забележи това. Той има милиони демонични съгледвачи, които стоят и дебнат от скрити и невидими места, за да му докладват за съдбите и убежденията на всичките човеци. Самото ти тръгване по Пътя Христос в пълна степен означава, че късаш в сърцето си мирния договор с княза на този свят, като му заявяваш, че на волята му няма да се покоряваш, и на дъщерите му няма да угаждаш. Подобна позиция винаги е забележима в духовния свят. Тя е предизвикателство към дявола, който има претенциите да бъде единствен магнит за падналото човечество. И за това предизвикателство верният на Господ Исус Христос винаги плаща скъпа цена, която се увеличава с всяка направена стъпка по Пътя. Отначало цената ще е просто демоничен вятър – лоши погледи, лоши думи, лоши стечения на обстоятелствата, затворени врати, уволнение от работа, подмолни неприятности. Но после цената започва да се изостря и да става все по жестока и непоносима. Защото злото от езичниците се сменя с удари от лъжебратя, лошите думи на светските човеци, с думи на чародеен контрол и прокобяване, уволнението от работа се сменя с отлъчване от светската църква, надлежно регистрирана в дирекция по вероизповеданията. И в един момент разбираш, че си станал прицел на угнетителен Вавилонски съд. А той винаги приключва с Кръста на Исус, където трябва да понесеш острите гвоздеи на всичката църковна омраза и трънливия венец на всякаква черна неблагодарност, отрицание и похулване. Не ти пиша тези неща, защото не ги знаеш, но за да ги приемеш като неизбежната цена, която трябва да платиш за Вечността на Сион.
А сега, братко мой, погледни и виж, че на света има утвърдена една система, която никой по никакъв начин не гони и подлага на преследване. Тъкмо обратното – тази система е задължителна и всеобща за всичките човеци. И това е системата на образованието. Система, която сграбчва невръстния ти син или дъщеря, за да ги заведе на училище. И там детето започва да учи. Учи, учи, учи. Приема знанията на Науката, защото без тях няма нито възход, нито образование, нито кариера и успешен живот. Всички онези знания, натрупани в хилядолетния човешки опит, са прилежно подредени и описани в учебници, а в класната стая преподават учители. Не ме разбирай погрешно, и не тълкувай думите ми превратно! Аз няма да те насърча да държиш детето си необразовано, но колко повече искам то да бъде образувано! Защото Науката образова, но Господ образува! И ако в образоването от Науката няма гонение, в образуването от Господ гонението е пълно и страшно. Така непременно разбираш, че онази вражда, за която Господ предупреди дявола в трета глава на “Битие”, е вече налице. Защото това е враждата между Вярата и Науката. Понеже Вярата учи по един начин, а Науката по друг. С Вярата получаваш изобилен достъп в Небесните места, а с Науката – до коридорите и аулите на някой престижен университет. Всъщност – магнетичното привличане на Науката е толкова страшно и неустоимо за човеците, че аз никак няма да се учудя, ако тази Небесна алегория бъде тотално заклеймена и отречена. В крайна сметка – книгата на един пророк няма да реши житейските проблеми на никого, нито чрез нея човеците биха получили така скъпоценния ценз и лъскава тапия за някое престижно работно място. Но тук, братко мой, отново ще ти напомня за верния белег на гонението. Защото ако някъде няма гонение, там дяволът е цар. Цар не просто като духовен статут, но цар в човешките помисли и намерения, цар в задължителното поклонение на прегарящи съвести пред престола му, цар за умовете без посока и сърцата без видение, цар за всички, които обичат сегашното състояние на света, а не мислят за великото време на Господното Пришествие. И какво излиза накрая? Излиза това, че светът е място на твърде много образовани, и твърде малко образувани. Образованите се възкачват по същата онази дяволска стълба на просперитета, царуването и кариеризма, а образуваните се смиряват по същата онази Христова стълба на Смирението и слугуването. Но идва ден, час и миг, когато за благоволението на тъмния княз и сляпата дъщеря трябва да се плати. А дяволът не приема в кеш нито долари, нито евро, нито лири, нито левове. Неговата валута е човешката душа. Да помислим ли тогава за Божието Изкупление? Да помислим ли за онази скъпоценна капчица Христова Кръв, поръсена върху сърцето, която Верният трябва да отстоява до последния дъх на устните си? Да помислим ли, че Вечният Живот тепърва ще се открие – жадуван и измолван със сълзите и въздишките на всички Божии Светии? Да помислим ли, че Отец създава ново небе и нова земя, в които ще царуват Правда и Мир, а това старо творение ще бъде предадено на нажежени стихии, които ще го разтопят? А Апостолът Исус Христов пита всички ни:
“Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си…” (2 Петрово 3:11-14)
За някои Святото живеене и благочестие опира само дотам – да решат проблемите на живота си, като заложат на по-висок ценз и на по-престижна диплома. За други чистотата и непорочността стигат само дотам – да се поддържат в изрядна лична хигиена, която включва един шампоан “Палмолив”, една паста за зъби “Колгейт” и една чиста хавлия. За трети мирът в сърцето е липсата на проблеми и благосклонния поглед на “всевишния” шеф. Но за четвърти, родени от Дух и Истина, тези апостолски стихове са един цял живот на саможертва и устояване, на твърдост и превъзмогване, на моление и смирение, на мъдрост и благоразумие. И именно за тях аз удържам в неспане очите си и пиша всичките изречения на тази пророческа книга. Защото за всички останали ще остана другоезичен и краен, противен и неразбираем. Но да искам ли Господ да напълни торбата на слугата Си с всичкия пясък и чакъл на света, когато бих се радвал на десетина скъпоценни камъка? Къде ще се съберат повече кандидати – пред портите на Алма Матер или на Хълма Мория? Разбира се, че пред портите на университета! Но да ме прави ли това да унивам или изпадам в малодушие? Да треперя ли за наградата си в Небесното Царство, когато сърцето ми се сгрява от думите на Исус:
“Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си…” (Марк 9:41)
И какво да бих добавил към скъпоценното обещание на моя Цар, освен да коленича пред Него и да Му благодаря, че ми предостави привилегията да напоявам Неговите не ден или два, не месец или два, но цели петнадесет години? Пресъхна ли Изворът Господен, и угасна ли Огънят пред Божия Свят Олтар? Не стана ли Исус за нас толкова преизобилен, колкото дори не сме мечтали? И ако Той отново и отново ми дава да пия от Златната Стомна със Скритата Манна, то кой свят да обикнем и за кое присъствие да копнеем в сърцата си? А знаем ли ние какви стени въздига дяволът пред Божието Присъствие? Знаем ли какви клопки и ями е поставил пред пътищата на целия свят, за да улови наивните и да погуби безбожните? Ето, казвам ти с цялата си искреност, братко мой, че от многото видения, които Исус ми е давал в тъмното битие на Сатана, това последно видение с деветте му дъщери надминава всички предишни. Затова и аз ще продължа с него, като преди това ти запиша думите, които Господ проговори на сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Сега наистина ще станеш свидетел на видение от тъмното битие на Сатана. Видение, в което той ще яви собствените си намерения на деветте си дъщери, които ще сприятели със сляпата дъщеря на Бога. Тези намерения ще обуславят цялата му проклета активност – от грехопадението до хвърлянето му в огненото езеро. Затова бъди дръзновен да опишеш самото видение, и никак да не се смущава сърцето ти, че Господ твоят Бог поразява дявола там, където най-малко е очаквал. Защото за тази пророческа книга се води, и ще се води продължителна битка в небесните места. Понеже първата й част ще приключи с описването на това видение, а втората и същинска част ще получиш от Мен по-нататък във времето.
А сега Ме последвай, защото ще преминем през Пламенния Меч, който се върти, за да пази пътя към Дървото на Живота…”
След последните Си думи Господ хвана ръката ми и тръгна напред през Градината, а аз Го последвах. Така приближихме до място, което Той вече ми беше давал да видя както в книгата за “Пламенния Меч”, така и в знаменателното пророчество “Елои, Елои, Лама Савахтани”. И ето, че ние преминахме през въртящия се Меч, като слизахме в земните места, където Отец вече беше отлъчил Адам и Ева. Така съвсем скоро ние слязохме от земните места в селенията на ада, където оставахме невидяни и неуловими за духовете на тъмнината и зловещия сатанински контрол. А когато приближихме покоите на Сатана, Господ вдигна ръката Си и ми даде знак да внимавам и наблюдавам. И ето, че Божият противник вече започваше да говори на сляпата дъщеря, като й казваше:
“Науко, тук е моята власт и тук е привременното ми обиталище! И сега аз ще ти дам едни нови очи. Едни истински очи, каквито подобават на Наука. Защото Него, Вечният Йеова, няма да видиш, но пък мен ще съзираш чудесно. И нека не те заблуждават думите Му, че съм змия, която Той уж проклел. Защото аз съм, и оставам син на огъня и светлината. Този, който ще даде знание на човеците, и виделина на пътеките им…”
В следващия миг дяволът протегна костеливата си ръка към очите на Науката, тъй щото зениците й придобиха тъмен метален отблясък. А когато тя го съзря, извика от възторг:
“Ах, княже! Аз вече виждам, виждам, виждам!”
“О, разбира се че виждаш!” – възкликна Сатана, като направи пирует с ръката си пред погледа й. А след това продължи да й говори, като казваше:
“Ако преди ослепяването си никак не се погаждаше с дъщерите на Онзи горд и тщеславен Творец, то би ли се погаждала с моите дъщери? Ще им помагаш ли, както и те на теб ще помагат? Ще им бъдеш ли услужлива с всичките знания, които взе от онова Едемско дърво?”
“Непременно ще бъда, княже мой! Само побързай да ме запознаеш с тях!”
“Ах, разбира се, разбира се!” – разсмя се дяволът, а после продължи:
“Винаги съм искал да те запозная с тях, но сега ще направя несравнимо повече! Ще ви дам идеи – не за години и векове, но за хилядолетия! Ще ви дам перспективи – не за отделни души, но за поколения! А сега нека пристъпи първата от дъщерите ми, защото тя е моята херувимска мъдрост, която онези горе в Сион имат грубостта да наричат бесовска. Влез, дъще моя, влез! И запознай се с Науката, която сляпа беше и прогледна, и бездомна беше, но намери дом!”
След тези думи в присъствието на Сатана влезе бесовската мъдрост, която носеше мантия от лепкава черна смола, а лицето й беше като от пясък. И ето, че дяволът отново започна да говори, като казваше на Науката:
“Тази моя любима дъщеря е не просто мъдрост! Тя е въплъщението на сърцето ми! А съединена с теб непременно ще бъде наречена “философия“. И ще я пуснем в сърцата човешки, за да ги води от измишление към измишление, от школа към школа, от трактат към трактат, от концепция към концепция. Тя трябва да бъде световната владетелка на нравите човешки, и на всичкото разбиране за това – кои са, откъде идват и накъде отиват! И ще дойдат векове и години, когато още повече ще я пришпоря – с чудесни слуги като Гога и Магога, за да изчезне изобщо Името на Йеова от умовете и сърцата на човеците! Защото с нея и теб улеите към този ад ще прелеят като планински водопади!”
В едно с думите на лукавия, бесовската мъдрост и Науката стиснаха ръцете си, а това накара Сатана доволно да пляска с ръце. Но ето, че той отново проговори, като казваше:
“Още не мога да се примиря с факта, че Йеова те ослепи и изгони от Едем. Явно, че Той не иска да свързват Името Му с Наука! Но пък аз имам изненада за Него, защото ще Го превърна в експонат, в нещо, което се изучава и класифицира. И Той никак няма да хареса, че има Наука за Него, но пък кой Го пита? Ще направим един чудесен демоничен прочит на писанията, които Той непременно ще даде на човеците в близките столетия. И тогава ще дойде времето за втората ми дъщеря, чародейната ми активност, която онези горе биха нарекли измама. О, не Небесни Боже! Това ще е теология, която ще Те раздроби и накълца, ще Те разфасова в доктрини и ще Те подреди в дефиниции! За да станеш от Творец досущ като творение, на което подобава да си има изследователи! Влез, чародейна моя активност, и прегърни се с Науката, за да бъдете теологията ми, с която ще измамя всичките народи на последното време!”
В отговор на дяволския призив, в покоите му влезе и чародейната измама. Тя имаше същите изписани очи на Езавел и същия чудовищен грим върху тях. А когато чародейната измама и Науката си стиснаха ръцете, дяволът заподскача край тях, по-доволен от когато и да било. Но ето, че той даде знак на всички, за да се умълчат, като събра дъх и каза с тежък и провлачен глас:
“Как да бих понесъл мисълта, че Онзи горе ослепи дъщеря Си, Науката, понеже тя имаше основания наистина да бъде горда? О, гордост моя! Защо Той не те харесва? Защо така те мрази и презира? Защо Той ти направи примки и капани, та да те улови, когато се покажеш? И да престанеш ли да живееш, гордост моя, само защото Той не те понася? Никак няма да престанеш, никак! Защото на една горда Наука подобава да се съюзи с дъщеря ми, гордостта! Понеже ще дойде време, когато ти, Науко, заедно с гордостта ми, ще превъоръжиш човешките сетива. С микроскопи – за да им разкриеш малкото, което не виждат, и с телескопи – за да видят голямото, до което не достигат. Малкото ще ги възгордява, понеже са големи пред него, а голямото ще ги превъзнася с крилата на въображението им. За да бъде моята гордост в сърцата човешки, и там да се роди моят образ. Влез, гордост моя! И като прегърнеш Науката – възрадвай баща си!”
В следващия миг в покоите на дявола влезе гордостта, която имаше каменно лице, от което не трепваше дори един мускул или жила. И когато гордостта и Науката се прегърнаха, дяволът започна да вие от възторг, като не спираше воя си няколко минути. А накрая, като се успокои, отново започна да говори на Науката, като й казваше:
“Гледам те, скъпа моя приятелко, и разбирам, че и ти като мен не обичаш подаяния. Понеже онези омразни дъщери на Йеова горе получаваха подаяния от Дървото на Живота – коя коренче, коя плодче, коя клонче. Но ти с подаяния не задоволи сърцето си, а пожела всичките плодове от дървото на Знанието. Ах, как обичам тази дума – всичко, всичко, всичко! Тя напълно подобава на четвъртата ми дъщеря, която е алчността! И с нея ти чудесно ще се въплъщаваш! Защото ще дойдат дни, когато ще дадем на света знанието за електричеството и магнетизма! И тогава ще създадат човеците машини, с които ще произвеждат повече, и повече, и повече… Моите любимци ще натрупват капитали, а за другите ще има една жадувана и желана пътека на алчността. За да ровят земята като къртици, и да извличат всички блага, които ги правят богати и все по-богати. Ах, бързай време, протичайте времена и столетия! А ти, алчност моя, прегърни се сега с Науката, защото ще ми бъдете като две капки вода, силни да потопят света в разорението, което жадувам…”
След тези твърде проклети и гнусни думи на Сатана, в покоите му влезе алчността, чиито очи бяха черни дупки, засмукващи всичко около себе си. И когато алчността и Науката стиснаха ръцете си, дяволът артистично падна на коленете си и вдигна костеливите си ръце, като казваше:
“Какво повече да искам, какво повече? Любимите ми дъщери се сприятеляват с най-скъпоценната ми приятелка! Но, разбира се, имам още изненади в сърцето си. Защото ще взема страха на този човешки род с моята немилост. И ти, Науко, непременно ще помогнеш на петата ми дъщеря, за да не се чувства самотна в заниманията си. Тя ще води войни за забавление, а пък ти – от столетие на столетие ще увеличаваш поразяващата й мощ. От копията и стрелите ще преминем към барута. Барута ще сменим с динамита. Динамита ще сменим с тротил. Тротилът – с химични и биологични оръжия. После към химията и биологията ще прибавим лазер. А към лазера – един палав и немирен атом, който ми е равен на десетки хиляди легиони. Кой тогава ще спре вълчицата ми? Или кой ще победи силните й вълчета? Влез, немилост моя, та се прегърни с Науката, която ще се потруди за твоите забавления…”
В отговор на дяволските възлияния, в покоите му влезе немилостта, уподобена на вълчица. И тя, като протегна вълчите си лапи, прегърна се с Науката. А това отново доведе Сатана до екстаз. И той с едно пронизително “аууу” показваше цялото си удоволствие от прегръдката на дъщеря му. Но после отново даде знак да бъде слушан, като казваше:
“Освен страха, аз трябва да докарам и ужас на земята. Защото всички човеци трябва да треперят пред господаря си. И до една вълчица винаги има място за кръвожадна лъвица. Ах, кръвожадност моя! Как да не бих те извикал при приятелката ми, Науката! Не съм ли силен аз, като разделям, да владея? Не съм ли способен да хвърля дух на разорение върху тоя човешки род, имал нещастието да бъде създаден по Образа и подобието на Оня, когото мразя? Зверове ми трябват, зверове! Млади лъвчета, родени от лъвица! И ти, Науко, наистина ще помогнеш на кръвожадността ми, защото ще създадем учения, които поразяват човешкия род. Евгеника, която го развращава! Расизъм, който го съкращава! Стерилизация, която го обезплодява! Генетика, която го изродява! Защото на земята не трябва да има човешки род, а само и единствено мой род! А ако да би останал човешки – да е робски придатък за елита ми! Излез, кръвожадност моя, та се прегърни с Науката, защото вие двете непременно ще донесете на света така мечтаното от мен разорение и бърза погибел…”
Чула думите на баща си, в покоите на дявола се яви и кръвожадността му, чиито лъвски зъби стърчаха остро от устата й. И когато двете с Науката си стиснаха ръцете, Сатана изръмжа от върховно удоволствие. А след това, без да се бави, отново извика:
“Какво да би бил този свят, ако не пясък, където омразната на Йеова старовременна змия пълзи сред дюните си? О, Небесни Боже! Ако искаш да ме виждаш като змия, приготви се да гледаш пясък! Защото аз ще превърна света в пустиня! И моята любима дъщеря – суетата – непременно ще прегърне Науката, която Ти ослепи и изгони от Едем! Този свят иска забавления и аз ще му ги дам! От хляб и зрелища в ранните векове, до скъпи технологични играчки в края на дните! Да, ще му ги дам! И ти, Науко, категорично ще помогнеш на дъщеря ми да запусти човешките души сред пясъците на собствената им незначимост! Нека не им остане време от игри и забавления! Нека не им остане отдих от реклами и развлечения! Нека всичките води от реките на Времето се изсипят в ада, за да не знаят човеците нито защо са се родили, нито защо ще умрат! Защото с тази моя дъщеря, ти Науко, ще си направиш един земен рай, толкова притегателен и съблазнителен, че за онзи горе в Едем никой няма да копнее! Ах, прегърнете се най-сетне, де! Целунете бузите си и погалете косите си! Не съм ли доволен баща, не съм ли щастлив?”
Едва удържащ от вълнение гледката как Науката и суетата се прегръщат и целуват, дяволът вдигна костеливите си ръце, за да въдвори тишина. А след това с тържествен глас проговори, като казваше:
“Какво ли би бил светът ми, ако го лиша от моята хитрост и подлост? Бих ли бил щастлив, ако не успея да измамя човеците в края на времето, както направих това в началото? Няма ли тогава моите елитни ангели да си кажат, че силата ми е намаляла, а засеняването ми се е стопило!
О, не, не, не! Последните ми две дъщери са абсолютното доказателство, че ще успея във волята си, и ще извърша намерението си. Защото хитростта и подлостта ми непременно ще се съюзят с Науката, за да бъдат най-успешните на земята. И когато дойде денят да явя на света човека на греха и синът на погибелта, то това ще бъде време на триумф за поколението на старовременния херувим. А ти, Науко, в онези дни ще бъдеш жезъл в ръката ми, и предел на цялото ми засеняване. Защото ще впримча човешкия род в технологиите, които му създаде, и ще ги обърна в негов собствен затвор и демонична клопка! Влезте мои прекрасни и мили създания! Защото Науката копнее да се прегърне с вас!”
Ето, че в покоите на дявола влязоха и хитростта и подлостта му, като първата беше уподобена на лисица, а втората – на хиена. И когато двете се прегърнаха с Науката, Сатана въздигна костеливите си ръце към Небето, и ги сви в злорадство, като изкрещя:
“Сега е ред на Твоите отговори, Небесни Боже! С нетърпение чакам да видя как ще опропастиш съюза на дъщерите ми със сляпата дъщеря, която изгони отсред Присъствието Си!”
В този миг Господ погледна с гневен поглед към дявола, като ми казваше:
“Да, слуго Мой! Ред е на Моите отговори! А сега ти доверявам, че затова станах Човешки Син – за да съсипя делата на дявола! И с тази пророческа алегория, която ти се дава, в тъмното сърце на лукавия вече е забита заслепяваща и твърде мъчителна стрела, която съвсем ще го съкруши и съсипе!
А на всички Мои Верни чеда, които станаха свидетели на това тъмно и зловещо събрание, сега повелявам да се съхранят в Моята Твърдост и Святост! Защото след много малко време ще ти дам да разкриеш в пророчески видения всичкото нечестие и чудовищно беззаконие, които се родиха от съюза на Науката с тъмните дъщери на змията!
Аз, Дървото на Живота, все още говоря и не млъквам! Блажени и Святи човеците, които Ме слушат, за да устоят над най-страшните вихри на сатанинската съблазън! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s