СЛЯПАТА ДЪЩЕРЯ НА БОГА I – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО СЪС СЛЯПАТА ДЪЩЕРЯ И ГРЕХОПАДЕНИЕТО В ЕДЕМСКАТА ГРАДИНА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Няма да ти кажа, че сърцето ми е пълно с благодарение към моя Господ и Бог, защото то отдавна прелива във всичката си любов към Него. Понеже има Божии скъпоценности, заради които си заслужава да заплатиш с дъха на едничкия си живот, та да ги получиш. Ето такава скъпоценност е Небесната алегория, която Исус подари на сърцето ми. Защото всички ние – веднъж завинаги – трябва да се откажем да искаме нещата на Бога, но да жадуваме за Бога на нещата. Защото който е докоснал Божието Сърце и се е съединил с Духа Му, ще бъде блажен да познава всяка от дъщерите Му, чрез които има вечен дял от Дървото на Живота. Но ако бихме имали неблагоразумието на Науката, та да търсим Знанието, то тогава непременно в сърцата ни ще се сбъднат думите на библейските стихове:
“Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава. Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава…” (1 Коринтяни 8:1-2)
Аз няма да те насърча да заложиш на Знанието, и то особено на тези знания, които касаят Божията Скиния, защото много скоро ще станеш пленник на дълбока печал, поради невъзможността да осъзнаеш мащабите и величието на това, което Отец е създал със Силата Си. Защото материалните знания винаги ще се сблъскват със слепотата на майка си, Науката. И когато отвориш една врата на някой закон или проявление, след нея ще те чакат още сто заключени врати. А когато и тях се опиташ да отключиш, зад всяка от стоте врати, ще има по още сто, тъй щото накрая ще се изгубиш в самотата на слепотата си.
Потеглило към материалните знания и природни дадености, човечеството отначало погледнало както към малките, така и към големите неща на Всемира. И за малките неща философски отсъдило, че са съставени от неделими частици, наречени атоми. А за големите неща учените преживели няколко страшни труса на постоянно преоткриване и зачеркване на старите и лъжливи схващания. После се оказало, че атомите не били най-малките частици на материята, но имало и по-малки частици от тях. Електрони, протони, неутрони. А и от тях били намерени още по-малки – фотони, неутрино и много други, наричани “кварки”. А в преследването на микрокосмоса учените стигнали дотам – да строят гигантски ускорители за елементарни частици, та дано биха уловили всички частици и описали в хипотетични формули делата на Твореца. А относно големите неща – първо земята била център на Вселената и всичко се въртяло около нея. Така смятал древният мислител Клавдий Птолемей. Векове по-късно дошъл миг да се разбере, че самата земя се върти около слънцето в една хелиоцентрична система. Това било прозрението на Николай Коперник. А стотици години по-късно се оказало, че тази галактика, наречена “Млечен път”, в която Слънцето била една от стотиците милиарди звезди, не била цялата Вселена, а само една твърде миниатюрна и нищожна част от нея, понеже имало не сто, хиляда или милион, а стотици милиарди галактики, пълни със стотици милиарди звезди. До това откритие стигнал Едуин Хъбъл, който различил през телескопа си бледи петънца като цели галактики, които се разбягвали с голяма скорост в невъобразимо далечните космични пространства, разширявайки все повече и повече Вселената.
Какво става след такъв вековен скок в разбирането? Става това, че в един момент ще се усетим безкрайно самотни и нищожни във величието на Творението. И не просто самотни, но напълно слепи, понеже сме имали неблагоразумието да търсим Бог през увеличителни стъкла, когато Той е стоял по-близо до нас, отколкото е дъхът ни. По-близо от първия милиметър пред погледа на очите ни, и от първия херц пред звуковете за ушите ни. По-близо от първия нервен импулс от докосването на пръстите ни, и от първата ароматна молекула от вдишването на ноздрите ни. В едно измерение, за което нямаме сетива в тялото си, но само и единствено – сърце в духа си, за да го повярваме. В едно измерение, което не могат да засекат и регистрират никакви уреди и чувствителни сензори, понеже всички те са пръст от пръстта и са създадени да бъдат управлявани от физични или химични закони на материята.
И когато нашият прекрасен Отец още в началото е създал човека по Свой Образ и подобие, вдъхнал е в ноздрите му жизнено дихание, тъй щото човекът е станал жива душа. Святият Творец е взел пръст от земята, с която е създал тялото на човека, а после го е оживотворил с дух. Събрал е по чуден и премъдър начин няколко измерения да живеят хармонично в едно тяло. А като е създал човека – дал му е свободна воля, за да може да общува с Него.
Какво тогава се е случило в Едемската градина, та човекът да изгуби Вечния Живот и Божието благоволение? Какъв е бил този акт на непослушание, този грях, влязъл в сърцата на Адам и Ева, та да бъдат изгонени от Божието Присъствие и предадени на тлението и смъртта? Има ли човек, който да не би си задал тези най-важни въпроси на битието си? Има ли душа, която да не се запита какво я чака оттатък смъртта? Има ли разум, който да не би си задал простичките въпроси:
“Защо живея? Какъв е смисълът, че съм се родил като човек? Какво ще стане с моето “аз”, когато си отида от този свят?”
Преди всичко ние трябва да разберем какво се е случило при грехопадението с “аз-а” на Адам и Ева, когато той се е сблъскал със съблазънта на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Защото за онзи миг в Едемската градина дяволът е имал могъщ съюзник. И този съюзник е Науката, сляпата дъщеря на Бога. Каквото и повече да кажа, думите ми бързат да се въздигнат при моя Господ, понеже аз оставах при Него с духа си. И ето думите, които Той ми проговори, миг преди да ми даде второто от виденията на Небесната алегория:
“Слуго Мой! Аз вече те направих свидетел на разговора на Моя Отец с дъщерите Му. И там ти видя, че седмата дъщеря предизвика Божия Гняв, тъй щото Отец Ми я ослепи, та да не може да вижда. Но ти сега помисли и Ми кажи:
На кой друг ти прилича Науката във всичката й гордост и надменност, както и в презрителните думи, които тя хвърли към останалите Божии дъщери?”
“О, Исусе! Въпросът Ти сам извиква отговора в сърцето ми. Защото Науката във всичко прилича на дявола. Тя има неговата гордост и презрителност. Тя пожела да има собствен трон до Божия. И най-вече – тя също предизвика Божия Гняв, както това направи херувимът Луцифер…”
“Трудно ли ти е тогава да приемеш, че Науката се превръща в духовен съюзник на дявола? Понеже с какво друго да съблазни Сатана първите човеци, ако не с дървото на Знанието, наречено дърво за познаване на Доброто и Злото. Чуй тогава следващия Ми въпрос към теб, защото отговорът е съдбоносен:
Какво е Доброто в дървото на Знанието, и какво е Злото в него?”
Въпросът на Исус наистина беше премъдър. И аз, като се замислих над думите Му, усетих как Светлината на Духа изпълва сърцето ми, тъй щото Му отговорих, казвайки:
“О, Исусе! Доброто в дървото на Знанието е фактът, че Отец с могъщата Си Сила създаде една величествена Вселена, която искаше да подари на човеците и потомствата им. Защото в Скинията на Отца наистина имаше много обиталища за тях и поколенията, които биха създали за Вечен Живот. Но Злото в дървото на Знанието е фактът, че човек не би могъл да контролира и управлява гигантския обем на тези знания, ако не утвърди в себе си нужните Божии качества. Нужната Святост, нужната Любов, нужната Мъдрост, нужният Разум. Тъй щото ако качествата владеят над количествата – това е Доброто. Но ако количествата владеят над качествата – това е Злото. А чрез Злото самите знания се компрометират, понеже се обръщат против Волята на Създателя си…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Какво знаеха или какво не знаеха Адам и Ева? На този въпрос Ми отговори, ако можеш…”
“О, Исусе! Адам и Ева знаеха, че са живи, и че Бог им дава да живеят в Градината. Те знаеха още, че от всяко дърво в Градината могат да ядат свободно, но от плодовете за познаване на Добро и Зло не бива да ядат, защото в деня, когато ядат от тях, непременно ще умрат. Те знаеха, че един ден ще станат родители, макар до мига на грехопадението да нямаха представа как ще се случи това. Те знаеха достатъчно, за да бъдат радостни и щастливи във Вечния Живот, който имаха…”
“А знаеха ли първите човеци как духът, даден им от Бога, животвори телата им? Знаеха ли колко много закони и взаимодействия ги правят да са живи? Знаеха ли генетичния си код и спиралите на ДНК-веригите в него? Знаеха ли биофизичните си дадености? Знаеха ли биохимичните си процеси? Знаеха ли как духът формира структурите на паметта им в мозъка, или как прочита информацията, за да възникват спомените и опитът им? Знаеха ли как се осъществява тайнството на зачатието и образуването на плода в утробата? И най-вече:
Знаеха ли, че им предстои да създадат потомство, което трябва да възпитат в Святостта, Любовта и Мъдростта на Бога?”
“О, Господи мой! Всичкото това знание беше скрито от тях! Те нямаха нужда от него, за да са вечно живи! Те изобщо нямаха нужда от количествата, но трябваше да се хранят с Плодовете на Духа, за да утвърдят в себе си Божиите качества, защото им предстоеше да създадат потомство от телата си, и така да станат родители…”
“Верен ли беше тогава Отец Ми, като ги предупреди да не ядат от плодовете на дървото за познаване на Добро и Зло? Истинен ли беше, когато им каза, че в деня, когато вкусят от тези плодове, непременно ще умрат?”
“О, Исусе! Нима Отец би искал да има в Градината Си още горди и презиращи създания? Разбира се, че не би искал, но заради свободната воля, която е положил в първите човеци, Той е допуснал да съществува и този избор, с който те съгрешиха…”
Господ одобрително поклати главата Си, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нека тогава да продължа да ти разкривам Небесната алегория със сляпата дъщеря на Бога. Защото още преди да бяха изгонени от Едемската Градина, дяволът и Науката си направиха нечестив съюз, чрез който подмамиха първите човеци. Виж това във видението, което ще ти покажа сега…”
След последните Си думи Исус хвана ръката ми, като тръгна из Градината, а аз Го последвах. Така ние отново се намерихме при дървото за познаване на Добро и Зло, а там Той ми каза:
“Гледай как ще се развие самата алегория. Защото ще бъдеш тук като невидим свидетел на вече станали събития, които трябва да опишеш. А сега внимавай, защото дяволът и Науката вече се приближават…”
Погледнах с вълнение пред себе си, когато видях как Сатана беше хванал Науката за ръка и я водеше, понеже тя вече беше сляпа и имаше нужда от водач. Така дяволът я приближи до дървото, като й казваше:
“Довери ми се, Науко, защото знам какво ти е! Ти, която си най-силната и най-благословената, да бъдеш онеправдана по такъв ужасен начин. Ах, ах, ах! Да ослепи Вечният Йеова онази Своя дъщеря, която има всичките знания на Скинията Му… Наистина не Го разбирам, и не мога да Го проумея! Ако Си Дух, Който Си обича духовния свят, то защо Ти трябваше да сътворяваш материалния? Хиляди знания да сътвори с Мъдростта Си, и с неизброими закони да начертае Скинията Си, а когато една от Собствените Му дъщери ги събра в сърцето си, Той взе, че я ослепи!
Тц, тц, тц! Нещо трябва да направим с тебе! Понеже тук из Градината се разхождат онези две Негови създания, за които цял Сион възклицава, че са Венецът на творенията Му! А Той да вземе и на тях да забрани да ядат от плодовете на това прелестно дърво. И постоянно да изпраща дъщерите Си, та да хранят Адам и Ева с Плодовете на Вечния Живот, когато те просто имат нужда от съвъкупление. Не се ли чувстваш пренебрегната, Науко? Хем създал Творецът човеците, хем заповядал да се плодят и размножават, хем постоянно им задържал мига на оплождането, хем ги дарил със свободна воля, хем им забранил най-сладкото удоволствие!”
“Твърде много съм пренебрегната, Луцифере!” – отговори му сляпата дъщеря, и продължи:
“Но ако Той е решил да забрани плодовете на това дърво, то кой би възроптал на решението Му?”
“Как кой? Как кой? Ами че тези създания, човеците, имат свободна воля! Да не беше свободна, то тогава да нямаме шанс да им предложим от плодовете на дървото! Но тия двамата тичат голи голенички из Градината, а останалите Му дъщери се надпреварват да им правят компания! А да позволим ли ние на Отец да възпита човека с Плодовете на другите Си дъщери? Няма ли тогава нашата роля в Неговия божествен свят да стане съвсем нищожна? Аз непременно ще измамя човеците да ядат от плодовете на това дърво. А после искам от теб да ме подкрепиш, защото тази работа няма да остане без последствия…”
“Кой друг да подкрепя, освен тебе, херувиме?” – отговори Науката, и добави:
“Та аз вече съвсем съм презряна в Сион, и съм сляпа, за да не Го виждам!”
“Той със сигурност ще ни изгони от Градината, мила ми приятелко! И като се намерим вън от Присъствието Му, ще виждаш още по-добре, отколкото виждаше преди времето на ослепяването си. Ха, ето я Ева! Чакай да я привлека към нашето дърво!”
След тези думи дяволът застана пред Ева, като й казваше:
“Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” (Битие 3:1)
А тогава жената му отговори:
“От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете…” (Битие 3:2-3)
В този миг дяволът направи физиономия на абсолютно учудване, сякаш да покаже, че никак не вярва на казаното от Ева. А след това поклати главата си, казвайки с предела на лукавството си:
“Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото…” (Битие 3:4-5)
След тези думи той просто вдигна ръка, като докосна един от плодовете на дървото, и започна да прави пируети с ръката си, за да подчертае колко е вкусен и желателен. Ева така и не се решаваше, но дяволът с още по-голяма убедителност протегна и другата си ръка, като събра неоткъснатия плод в шепи. А след това го помириса и въздигна нагоре главата си, сякаш да покаже колко чуден вкус и неустоимо благоухание се разнасят от плода. Това твърде много натегна в очите на Ева, тъй щото тя видимо вдигна и протегна ръка, а Сатана с кимане я насърчаваше все повече и повече. И ето, че жената откъсна плода и вече го поднасяше към устата си, когато последното възклицание на Сатана напълно я реши да вкуси плода:
“Ето, това е! Видя ли, че не е толкова страшно! А сега го вкуси и иди да потърсиш Адам, за да вкуси и той, и двамата да сте много щастливи, че ви се отварят очите, за да бъдете като Бога…”
Ева вече вкусваше плода, когато Знанието изпълни ума й. И тя, възхитена и учудена, побягна през Градината, за да намери Адам, та и той да яде от откъснатия плод. Така и видението ме пренасяше след тичащата жена, за да видя мига на грехопадението. И ето, че Ева видя Адам, като му казваше:
“Ела, Адаме! Вземи плода, от който току що ядох! Отвориха се очите ми и сега съм като Бога, защото знам толкова много неща, които не съм знаела!”
“От онова дърво ли, което Бог забрани да ядем!”
“Да, от него е плодът! Но Той го е забранил нарочно, само за да усили желанието ни да го вземем! Никак няма да умреш, Адаме! Вземи и яж, както аз ядох, и ето – жива съм! Но сега знам толкова много неща, които не съм знаела! Неща, скрити в телата ни! Неща, за които Той ни е създал!”
Без да противоречи, и виждайки, че Ева е жива и радостна пред очите му, Адам взе плода от ръката й, като вкуси от него. А когато Знанието изпълни и неговия ум, той вече й казваше:
“Ние наистина сме приготвени за неща, които не сме разбирали! Има живот, който не сме живели! Има съдба, която не сме сътворили! И редно ли е да стоим голи, когато някакви нови желания ни тласкат един към друг? Нека да потърсим начин да прикрием голотата си! Нека сложим някакви препаски на телата си!”
Ето, че човеците вече се приближаваха до една смокиня, като откъснаха от листата й и ги съшиваха, за да си направят препаски. А тогава и видението се промени, защото Гласът на Бог Отец отново прокънтя из градината. И човеците, като си спомниха, че са нарушили заповедта Му, се скриха между дърветата. И Отец извика към Адам с твърде силен призив:
“Где си!” (Битие 3:9)
А Адам, като се показа иззад едно дърво, казваше Му с наведена глава:
“Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих…” (Битие 3:10)
При отговора на Адам Гласът на Отец стана гневен. И Той отново го попита:
“Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?” (Битие 3:11)
Усетил Гнева на Бога, Адам придърпа ръката на Ева, като казваше на Отец:
“Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох…”  (Битие 3:12)
Думите на първия човек още повече усилиха Гнева на Отец, тъй щото Той попита Ева:
“Що е това, което си сторила?” (Битие 3:13)
А Ева, не смеейки да погледне към Бога, през плач Му казваше:
“Змията ме подмами, та ядох…” (Битие 3:13)
И в този миг Огънят на Отеческия Гняв достигна дявола в Градината, който все така водеше за ръка сляпата Му дъщеря. И Сам Отец определи със справедливи думи съдбата на старовременната змия, казвайки й:
“Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата…” (Битие 3:14-15)
А когато аз чух всичките думи на Божия Гняв, които дословно следваха стиховете от “Битие”, Исус отново ми проговори, като казваше:
“В мига на грехопадението, подмамени от дявола, човеците наистина вкусиха от Знанието на сляпата дъщеря. Но пак в Милостта Си Отец утаи забранения плод от умовете на Адам и Ева, като ги приспа и го затвори дълбоко в подсъзнанието на всеки от тях. И за да не бъде увековечен грехът на човеците, както и бунтът на Сатана, Отец отне от телата на първите човеци Дара на Вечния Живот, като ги предаде на тление и скръб. А когато провидя, че количествата в първите човеци ще станат повече от качествата, Отец Ми вече знаеше в Сърцето Си, че Адам и Ева са пръст, която ще се върне в пръстта, преди да дойде времето на Спасението и Изкуплението, в което Човешкият Син се разпна за греховете на целия свят. Но ти, слуго Мой, виж как Отец каза на дявола, че ще има потомство, което ще бъде във вражда с потомството на жената. Защото това потомство са дъщерите на дявола, за които ще разбереш в следващото видение, което ще ти дам. Понеже именно връзката между сляпата дъщеря и дъщерите на змията стана причина за тоталното разорение на човешкия род и тъмните времена на последното умножено беззаконие…”
С тези последни думи на Исус видението в Градината се прекрати. За да стана свидетел и на видението със сляпата дъщеря и дъщерите на змията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s