1. НЕБЕСНАТА АЛЕГОРИЯ С ДЪЩЕРИТЕ НА БОГ ОТЕЦ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Въпреки страшното гонение, на което станах мишена през последните години, аз имам една най-свята причина за радост на сърцето си и възторг на духа си. Защото Сам Господ ме постави на твърде благодатния Си Хълм Мория, от който аз раздавах даром всичките Му Небесни блага на Божието домочадие. В много пророчески книги съм имал възможността да изявя привлекателността на този Хълм, понеже е място, откъдето Отец, Синът и Святият Дух явиха цялата Си пълнота. А причината да започвам видението с такива думи се дължи на факта, че тази книга ще бъде съвършено вдъхновена от Божията Мъдрост. И като помислиш, че имаше в древността един цар Соломон, син на цар Давид, то, спомни си, къде той въздигна Храм на Бога и Отца? Не беше ли на Хълма Мория? Не обичаше ли Соломон всичките думи на Божията Мъдрост, с която беше благословен от своя Небесен Отец? Не е ли той авторът на “Притчи”, “Еклесиаст” и “Песен на песните”? Нека тогава тук да запиша думите, с които Божият помазаник започна изявата на притчите си:
“Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар, записани за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи, за да приеме поука за мъдро постъпване, в правда, съдба и справедливост, за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа, за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър и за да достигне разумният здрави начала, за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им…” (Притчи 1:1-6)
Сам се убеждаваш, мили мой братко, че мъдрите хора трябва да проумяват притчите и иносказанията. Защото в тях разказвачът говори за едно, а читателят подразбира друго. Понеже сгъстената Господна Светлина винаги се нуждае от Мъдрост, която да изсипе Скритата й Манна по подходящ начин в човешките сърца. И за разлика от директните видения, при които нещата са едно към едно, тоест, каквото четеш – това се случва, при притчите и иносказанията е нужна особена нагласа на сърцето. Нагласа за проумяване на алегории и символи, в които са скрити и утаени всички съкровища на Божията тайнствена премъдрост. А сега да продължа нататък.
Преди няколко хиляди години, приведен над един пергамент, пророк Моисей е започнал да пише първите редове от “Книгата Битие”. Той е трябвало със съвършено точните и необходими думи да разкрие Божието Сътворение и човешкото грехопадение. Да ги опише по такъв начин, че Сам Отец от Небето да се усмихне и да го погали по главата. И ето, че когато е стигнал до мига на грехопадението, Святият Дух е показал на Моисей всичкото възможно лукавство на дявола. Така пророкът е проумял колко чудовищно е беззаконието на един паднал Небесен служител, лишен от устоите на Святостта Господна, който с извратена мъдрост е подлъгал първите човеци. Но в онзи миг, когато перото на Моисей е заскърцало по пергамента, там не е пишело за никакъв дявол и Сатана, нито за херувим, помазан да засенява. Нещо друго излязло изпод перото на Божия слуга, за което свидетелстват и думите:
“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал…” (Битие 3:1)
Ето, че дяволът, главният Божий противник, развратил мъдростта си и погубил със засеняване една трета от Небесните ангели, е представен символично, като змия… Това няма да накара никой от четящите, като види змия, да си мисли, че тя е дяволът. Но непременно да разсъди, че както това противно влечуго пълзи по корем през всичките дни на битието си, без да може да се изправи, то такова ще бъде и тъмното битие на Сатана. И ако под перото на Моисей дяволът е уподобен на змия, то какво да кажем за самата Едемска Градина или за дърветата, които растат в нея? Какво да мислим за Дървото на Живота, което расте всред Божия Рай, или за дървото на Знанието, с което човеците познаха Доброто и Злото? Какво да мислим за пределното лукавство, с което са заредени думите на дявола към Ева:
“Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото…” (Битие 3:4-5)
Знаеше ли такова нещо Бог, за да Го намесва Сатана в аргументите си? И отвориха ли се очите на първите човеци или се затвориха? Прогледнаха или ослепяха? Виждаш ли колко много въпроси остават в сърцето, братко мой? И ако пророк Моисей извърши повереното му дело от Бога, като записа в символично иносказание най-премъдрите слова на Сътворението и мигът на самото грехопадение, то как да постъпи един Божий пророк, няколко хиляди години по-късно? Няма ли аз да простра ръцете си към Същия Извор и Същата Мъдрост, за да явя на Божието домочадие Небесната алегория за сляпата дъщеря на Бога? Разбира се, че ще го направя, защото това ще бъде още едно чудно и удивително доказателство за великите дела, на които е способен Божият Пророчески Дух. Но преди да бих написал и ред от самата алегория, непременно ще ти предам разговора, който имах с моя Господ Исус. Защото Той отново се сниши до сърцето ми и започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Гледай на сегашното Ми идване към сърцето ти, като на още едно извънредно и могъщо свидетелство за Благостта и Милостта, с които твоят Господ спасява и освобождава Сионовите пленници от тъмниците на света. Казвам “извънредно”, защото каквото имах да говоря на Църквата Си във видения и откровения, Аз вече го изговорих и явих чрез теб. Тъй щото ти си верен и добър слуга, който с пълно право очаква влизането в радостта на Господаря си. “Каква е тогава тази книга, която сега му даваш, Господи?” – ще Ме попитат мнозина. А Аз ще им отговоря, че тази книга е още едно скъпоценно украшение върху Короната на Божията Слава. Не че без нея Короната би имала по-малък блясък, не! Слугата Ми Стефан стоя петнадесет години в попрището на слугуването, без да се угнети и съкруши, без да се поклати и усъмни, без да прояви и най-малък признак на слабост или тегота. И ако да бихте казали, че той вече е уморен от писане на пророчески видения – така е, уморен е! Защото кой би носил Господния товар, без да му тежи? Или кой би се смирил по Моята стълба на слугуването, та да пие Чашата Ми, без да се пренаскърби? Защото днес проблемът не е, че Аз чакам слугата Си за някакви несвършени дела, но че той чака посочените от Отца Ми да се възкачат на Хълма Мория. И за да бъде дори чакането му Небесно благословение за всички вас, Аз отново и отново ще идвам и ще му говоря. А Небесната алегория, която всички днес ще прочетете, е Моят специален дар за Верните, които искат да устоят в това най-страшно време на съблазънта.
Да, люде Мои! Заради страшното време на сатанинската съблазън идвам да ви просветя, и за съвършеното ви успокоение в Духа идвам да развъртя Меча Си.
А ти, слуго Мой, се въздигни сега с Мен до височините на Сион. Защото там твоят Господ ще ти яви Небесно видение, каквото на човешки ум не е дохождало, и на сърце човешко не е давано…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми и прегърна духа ми, като ме въздигна със Себе Си нагоре. А когато се озовах с Него на Хълма Сион, Той ме погледна с дълбоките Си и прекрасни зеници, като ми казваше:
“Върви след Мен, понеже ще тръгнем по Реката на Живота, за да се върнем до Мига на Сътворението. Защото Аз искам да покажа на сърцето ти една Небесна алегория, която ще те направи да прогледнеш за невидимото, и да проумееш неизказаното…”
С вълнение потопих нозете си в Реката на Живота, като тръгнах с моя Господ назад през Божието Време до Сътворението на света. Без да зная колко вървях с Исус, аз видях в далечината на Реката дърво, което духът ми разпозна като Дървото на Живота. И колкото повече пристъпвахме до него, толкова по-голям трепет и благоговение преизпълваха сърцето ми. А когато го приближихме достатъчно, Исус се отдели от мен, като ми казваше:
“Аз съм Дървото на Живота, слуго Мой! Затова гледай как ще се съединя със Самия Себе Си в началото. Защото при Мен ще дойдат дъщерите на Бога и Отца, пратени от Него. И от този миг на Моето посвещение към теб, започва изявата на цялата Небесна алегория, на която Отец Ми заповяда да бъдеш свидетел. А ти гледай и не изпускай нищо от видението, защото Святият Дух ще ти даде нужните думи и вдъхновение, та да го опишеш…”
Докато още осмислях Господните думи, Исус се приближи до Дървото и се съедини с него, така щото духът ми виждаше и знаеше, че Единородният от Отца е най-благодатното и пречудно Дърво на Живот. А докато още се възхищавах на Исусовото Преображение, в далечината на Божията Градина се появиха дъщерите на Бог Отец. Те бяха седем красиви девойки с бели дрехи, но на различна възраст. И ето, че първата девойка, която беше най-възрастна от всички, се приближи до Дървото на Живота и коленичи пред Него. А след това нежните й ръце се простряха към белите корени на Дървото. Така, откъснала един бял корен, девойката се изправи и усмихна. А след това прегърна ствола на Дървото, като Му казваше:
“Благодаря Ти, Сине на моя Небесен Баща! Аз взех от Теб един от белите Ти корени, с който Ти заплени сърцето ми!”
След тези думи първата девойка се отдалечи от Дървото, а до Него пристъпи втората девойка. И тя, като простря ръката си, откъсна най-тежкия и благодатен Плод от Дървото, а след това прегърна Исус, като Му казваше:
“Благодаря Ти, Сине на моя Небесен Баща! Аз взех от Теб Плода, с който Ти напълно покори сърцето ми!”
Така и втората девойка се отдалечи от Дървото, а там вече пристъпваше третата, която носеше златен поднос в ръцете си. И ето, че тя прокара белите си ръце по ствола на Дървото, като събираше всичките капчици благовонна смола, които течаха по кората Му. А когато ги събра, поклони се на Дървото, като Му казваше:
“Благодаря Ти, Сине на моя Небесен Баща! Аз взех от Теб бликналата смола от дълбочините на Духа Ти, защото с нея Ти напълно заплени сърцето ми!”
С тези думи третата девойка се отдалечи от Дървото, а при Него пристъпи четвъртата от дъщерите на Бога. И тя, като простря ръцете си към клоните на Дървото, откъсна клонка от най-малките клончета, като Му казваше:
“Благодаря Ти, Сине на Моя Небесен Баща! Аз взех отсред разклоненията Ти една малка клонка, защото съм твърде щастлива как в Теб Отец е направил големите Ти клони да държат малките, а малките – още по-малките! И с тази радост Ти напълно покори сърцето ми!”
Така четвъртата девойка се отдалечи от Дървото, а там вече беше застанала петата. И тя, като държеше кристална чаша в ръцете си, поднасяше я под напращелите от зрялост и напукани от сладост Плодове, тъй щото чудният им сок капеше в чашата, докато я напълни и преизпълни. И тогава девойката докосна с чело ствола на Дървото, като Му казваше:
“Благодаря Ти, Сине на моя Небесен Баща! Аз напълних чашата си с превъзходно сладък сок от зрелите Ти Плодове и съм твърде щастлива, че с тази сладост Ти заплени сърцето ми!”
С тези думи и петата девойка се отдалечи от Дървото, а там вече беше пристъпила шестата, чиято десница кървеше от порязване. И тя, като протегна левицата си към клоните на Дървото, откъсна едно от листата Му, като го наложи върху раната си, тъй щото порязаното мигновено оздравя, без дори да остане белег. Това накара девойката да се разсмее от възторг, и да прегърне Дървото, казвайки Му:
“Благодаря Ти, Сине на моя Небесен Баща! Аз изцелих порязаната си ръка само с едно от листата Ти, тъй щото раната се изцели, без дори белег да остане, а радостта Ми от чудотворната Ти Сила е твърде голяма. И с тази Твоя Сила Ти завинаги плени сърцето ми!”
Ето, че и шестата девойка се отдалечи от Дървото, а аз с прекомерно вълнение очаквах седмата. Но за мое голямо учудване тя не пожела да се приближи до Дървото на Живота. И гласът на седмата хвърли презрение към Дървото и останалите шест Божии дъщери, понеже девойката вече казваше:
“От толкова много дарове, които получиха сестрите Ми, какво ли остана за мене, Сине на моя Небесен Баща? Нищо не остана за мене, нищо! И затова аз към Тебе няма да пристъпя, и от Даровете Ти нито един не искам! Има едно друго дърво в тази Градина, много по-желателно, отколкото Си Ти! Затова аз при него ще отида, и с неговите плодове ще възхитя сърцето си!”
Думите на седмата дъщеря бяха остри като нож, понеже усещах как наскърбиха духа ми и прободоха сърцето ми. Но тогава Исус се преобрази отсред Дървото, като ми казваше:
“Ела след Мен, за да последваме седмата дъщеря! Защото тя наистина ще възхити сърцето си с плодовете от другото дърво!”
С вълнение последвах Господ, Който премина през средата на Градината и се приближи до едно твърде голямо и силно дърво, по чиито клони пробягваха мълнии, а плодовете му светеха, заредени със светлина. А седмата дъщеря вече беше под него. Тя протягаше ръце и късаше плодовете му, казвайки с голямо удоволствие:
“За какво са ми Дарове и Плодове от Дървото на Живота, когато аз имам всичките знания, тайни и закони на Всевишния, с които Той създаде Скинията Си? Няма по-богата и благословена от мене на Небето, защото съм като богиня за моя Бог! И кои са онези Негови дъщери, които биха оспорили видимото ми превъзходство? Няма по-велика, нито по-благословена от мене! Няма такава!”
Докато девойката още изговаряше възторга си, отсред Градината прокънтя могъщият Глас на Бог Отец, Който привикваше всичките Си дъщери, за да се явят в Присъствието Му. И тогава с твърде съкровени думи Исус ми проговори, като казваше:
“Ела след Мен! Защото ще те направя свидетел на разговора, който Отец Ми имаше с дъщерите Си. Така непременно Небесната алегория ще стане ясна за сърцето ти…”
Призивът на Исус твърде много развълнува духа ми, понеже дълбоко в сърцето си осъзнавах, че тази алегория е тайната на всички тайни, белязана от печата на Божията тайнствена премъдрост. И аз, хванал здраво ръката на моя Господ, Го последвах през Градината, влизайки в Святото Присъствие на Бог Отец и Неговия Престол. А там Господ ме постави в нишата на един ъгъл, като ми казваше:
“Стой и гледай оттук как Святият Ми Отец ще разговаря с дъщерите Си, които вече се явиха в Присъствието Му. И като слушаш внимателно, запиши всичко на книга – за могъщо свидетелство на Моята Църква…”
С неописуем трепет погледнах към седемте дъщери, без да мога да извърна очи към Божия Престол, защото Славата на Отец ме заслепяваше и не можех да Го видя. И ето, че Отец проговори, като казваше на най-възрастната от дъщерите Си:
“Пристъпи към Престола Ми, Святост Моя, и яви Ми с какво те заплени Единородният Ми Син, Който е Дървото на Живота!”
Дочула Отеческите думи, Святостта пристъпи към Божия Престол. И протегнала ръцете си с белия корен в тях, тя каза на Отца:
“Отче Мой! Аз съм Святостта Ти и Святост от Сина Ти заплени сърцето ми! Защото Коренът на Дървото е Свят и цялото Дърво се освещава от него!”
В отговор Отец й проговори, като казваше:
“Бъди благословена, дъще Моя! Защото водена от сърцето си намери Сърцето Ми! Остани в Присъствието Ми довека, защото си първата от дъщерите Ми, която оправда доверието на Баща Си!”
След тези думи Святостта приседна в подножието на Отеческата Мантия, а Отец отново проговори, като казваше на втората от дъщерите Си:
“Пристъпи към Престола Ми, Любов Моя, и яви Ми с какво те заплени Единородния Ми Син, Който е Дървото на Живота!”
Послушала думите на Отца, Любовта пристъпи към Отеческия трон. И като протегна ръцете си, държащи Благодатния Плод от Дървото на Живота, казваше на Баща Си:
“Отче Мой! Аз съм Любовта Ти, и Любов от Сина Ти заплени сърцето ми! Защото в клоните на Дървото открих най-тежкия и благодатен Плод на Сина Ти! Плодът, с който Той прие да бъде Твой слуга, като се отказа да държи равенство с Тебе! И аз зная, че по-тежък и благодатен Плод не би се намерил никъде в границите на Твоето Царство!”
В отговор на Любовта, Отец й проговори, като казваше:
“Бъди благословена дъще Моя! Защото водена от сърцето си намери Сърцето Ми! Остани в Присъствието Ми довека, защото си втората от дъщерите, която оправда доверието на Баща си!”
След тези думи на Отец, и Любовта седна в подножието на Мантията Му, а Всемогъщият вече призоваваше третата от дъщерите Си, като й казваше:
“Пристъпи към Престола Ми, Мъдрост Моя, и яви Ми с какво те заплени Единородният Ми Син, Който е Дървото на Живота!”
Дочула призива на Баща Си, Мъдростта пристъпи към Трона Му, протегнала в ръцете си златния поднос със събраните капчици благовонна смола. И тогава тя Му проговори, казвайки:
“Отче Мой! Аз съм Мъдростта Ти, и Мъдрост от Сина Ти заплени сърцето ми! Защото в кората на Дървото открих най-благословените капчици от Твоята Скрита Манна и тайнствена премъдрост! И като зная, че с нея ще възрастяват великите на Царството Ти, събрах я в златния си поднос, за да прославя Сина Ти в Твоето Присъствие!”
В отговор на Мъдростта, Отец взе златния поднос от ръцете й, и проговори, като казваше:
“Бъди благословена дъще Моя! Защото водена от сърцето си намери Сърцето Ми! Остани в Присъствието Ми довека, защото си третата от дъщерите, която оправда доверието на Баща си!”
Чула думите на Отца, Мъдростта се усмихна загадъчно, и приседна до другите си две сестри, в подножието на Отеческата Мантия. А тогава Отец призова и четвъртата Си дъщеря, като й казваше:
“Пристъпи към Престола Ми, Справедливост Моя, и яви Ми с какво те заплени Единородният Ми Син, Който е Дървото на Живота!”
В отговор на Отеческия призив, Справедливостта пристъпи към Божия Престол. И като простря клонката в ръцете си, започна да говори, казвайки:
“Отче Мой! Аз съм Справедливостта Ти, и Справедливост от Сина Ти заплени сърцето ми! Защото в короната на Дървото на Живота очите ми съзряха колко чудна и съвършена е Твоята наредба за всичките Ти създания – големите клонки да държат малките, а малките – още по-малките! И какво друго да сторя, Отче Мой, освен да прославя Твоя Единороден Син, в Когото Си събрал цялата пълнота на Небето и Съвършеното божествено управление?”
В отговор на четвъртата Си дъщеря Отец с развълнуван Глас проговори, казвайки й:
“Бъди благословена дъще Моя! Защото водена от сърцето си намери Сърцето Ми! Остани в Присъствието Ми довека, защото си четвъртата от дъщерите, която оправда доверието на Баща си!”
След тези думи на Отец, Справедливостта Му се поклони и коленичи, за да заеме мястото си до останалите Му три дъщери. И ето, че Всемогъщият привика и петата Си дъщеря, като й казваше:
“Пристъпи към Престола Ми, Благост Моя, и яви Ми с какво те заплени Единородният Ми Син, Който е Дървото на Живота!”
В отговор на Отеческите думи, Благостта пристъпи към Отца. И простряла към Него кристалната чаша, пълна със сладък сок, вече Му проговаряше, казвайки:
“Отче Мой! Аз съм Благостта Ти, и Благост от Сина Ти заплени сърцето ми! Защото нямаше Плод от Дървото на Живота, който да не беше зрял и разпукнат от сладост. И аз, като протегнах кристалната чаша – напълних я с Благостта на Дървото, която Ти, Отче Мой, заслужаваш да пиеш! И затова Те хвалят и величаят Небесните създания, защото Ти Си причината за Плодовете на Твоя Син, и за сладостта на Твоето Дърво на Живота!”
В отговор на думите, изречени от петата Му дъщеря, Отец протегна огнената Си ръка, като взимаше кристалната чаша, пълна със сладък сок. А след това й проговори, като казваше:
“Бъди благословена дъще Моя! Защото водена от сърцето си намери Сърцето Ми! Остани в Присъствието Ми довека, защото си петата от дъщерите, която оправда доверието на Баща си!”
При тези думи на Отца, и Благостта Му се поклони, заемайки мястото до останалите си сестри в подножието на Отеческата Мантия. А тогава Всемогъщият отново извиси Гласа Си, като призоваваше шестата от дъщерите Си с думите:
“Пристъпи към Престола Ми, Милост Моя, и яви Ми с какво те заплени Единородният Ми Син, Който е Дървото на Живота!”
В отговор на Божия призив, Милостта пристъпи към Отца, държейки онзи лист от Дървото на Живота, който беше изцелил наранената й ръка. И тогава тя проговори на Всемогъщия, като Му казваше:
“Отче Мой! Аз съм Милостта Ти, и Милост от Сина Ти заплени сърцето ми! И като зная, Боже Мой, колко свещен и справедлив е Гневът Ти, и колко правдиви са съдбите Ти, порязах ръката си, когато докосвах Меча Ти, приготвен за сетнината на непокорните на Името и Волята Ти напред в епохите на Времето. Но докато ръката ми кървеше, листо от Дървото на Живота я изцели съвършено, тъй щото зная, че докато Синът Ти е разлистено Дърво, Милосърдието Ти остава довека!”
В отговор на шестата Си дъщеря, Отец с твърде нежен и благ Глас й проговори, казвайки:
“Бъди благословена дъще Моя! Защото водена от сърцето си намери Сърцето Ми! Остани в Присъствието Ми довека, защото си шестата от дъщерите, която оправда доверието на Баща си!”
След тези думи на Отец Милостта Му се поклони и коленичи, за да седне при сестрите си, а моето вълнение вече беше взело връх, понеже вече идваше редът на седмата дъщеря. И Гласът на Отец никак не закъсня, понеже Той извика към последната Си дъщеря, казвайки й:
“Пристъпи към Престола Ми, Науко! И Ми кажи защо не те заплени Единородният Ми Син, Който е Дървото на Живота! Понеже Дар от Него ти не Ми носиш!”
В отговор на Отеческия призив Науката пристъпи към Божия Престол. И като простря напред към Бога плодовете на Знанието, казваше Му:
“Отче Мой! Аз съм Науката Ти! Най-силната, най-знаещата и най-благословената! От другите Ти шест дъщери за мен не остана дял от Дървото на Живота! Всяка от сестрите ми каквото поиска от Сина Ти – това си взе! Но аз никак не съм се затъжила от жребия си, защото направих възможно най-успешния избор! И като взех плодовете на всичкото Знание, с което Ти създаде величествената Си Скиния, многократно превъзхождам останалите Ти дъщери, и не заслужавам да седя в подножието на Мантията Ти, но като богиня до Бог – с престол до Твоя! Отдай ми сега правото, което заслужавам! Защото никоя от дъщерите Ти не може да се мери с величието ми! Нека всички знаят коя е богинята на Сион!”
В отговор на твърде гордите и презрителни думи на Науката, Божият Гняв пламна отсред Престола на Всемогъщия. И Отец простря огнената Си ръка към Науката, като й казваше:
“Що е това, което си сторила в безумието си? Каква е тази гордост в очите ти, и това презрение в думите ти? Не знаеш ли ти, че Аз поставих Знанието Си в Градината, за да те изпитам? И никога ли не научи, че Сърцето на Бащата познава Сърцето на Сина Си, както Изворът познава Дървото Си? Но ето – понеже напълни очите си с всичките знания, с които създадох Скинията Си, Аз няма да те оставя в Присъствието Си, но ще те изгоня от Небето. Няма да си богиня, но ще бъдеш изгнаница, вън от Царството Ми! А заради гордостта на погледа ти и презрението в думите ти Аз сега ще те ослепя, за да не Ме видиш никога вече – нито Мен, нито дъщерите Ми. И при все, че ще искаш да се върнеш на Хълма Ми – Аз, Всемогъщият, няма да те пусна. Тази е съдбата ти, че колкото повече Ме търсиш, толкова по-сляпа ще бъдеш. И слепи оттук нататък нека да бъдат всички, които ядат плодовете ти…”
След тези гневни думи на Отца, палецът и показалецът на десницата Му опърлиха с огън очите на Науката, тъй щото тя напълно ослепя. А тогава Исус с твърде сериозен Глас ми проговори, като казваше:
“Ето така беше изгонена от Небето Науката, която е сляпата дъщеря на Бога! Оттук и насетне тя щеше да изпълва със знания битието на човеците, но Отец на Знанието щеше да остава скрит, поради проклятието на слепотата, с която Той наказа гордостта на Науката. Но ти сега продължи да гледаш на видението. Защото Отец Ми щеше да запълни мястото на изгонената Наука с една Своя осма дъщеря, която щеше да заеме мястото на изгонената и да стане седма…”
Отново погледнах с вълнение към Божия Престол, когато видях как в огнените ръце на Отец се яви осмата Му дъщеря, призвана да бъде седма. И Отец й проговори, като казваше:
“Дъщерьо Моя! От Сърцето Си те родих, за да ти дам съдба и предопределение! Досега не е имало нужда от теб, но занапред винаги ще има! Защото Аз допуснах в Градината Си една лазеща змия, силна в лукавство, която ще изкуши и съблазни човеците, които създадох по Моя Образ и Подобие! Те също ще поискат плода от дървото за познаване на Добро и Зло, тъй щото ще ослепеят, подобно на изгонената Ми дъщеря, и няма никак да Ме виждат! Ти, дъщерьо Моя, ще им бъдеш помощница, за да върнеш при Мен поколенията им! И от днес нататък ще се наричаш Вяра! Всичките Ми дъщери ще ти се притекат на помощ на нужното време, и Даровете им в поколенията на човешкия род няма никога да липсват! Тръгни, Вяро, и познай Сина Ми, Който е Дървото на Живота, защото в Него има Дар за теб! А Дарът на последната Ми дъщеря нека да е като Дарът на първата! И каквото получи Святостта Ми – това нека бъде и твоят дял! Коренът на Дървото, силен да ражда поколенията на Правдата!”
Гледах онемял знаменията на тази Небесна алегория, а Господ отново ми проговори, като казваше:
“Трудно ли ти е сега, слуго Мой, да проумееш какво беше грехопадението на първите човеци? Мъчно ли е на Божиите чеда да разберат, че изпита на Адам и Ева в градината беше изпит между качествата и количествата? И кой не би проумял, че Божиите дъщери са Присъствията на Духа, силни да свидетелстват с Плодовете си за Отца и Сина, за Извора на Живота и Дървото на Живота? Но ето затова Аз ще те преведа през всичките видения на тази Небесна алегория – за да видите как сляпата дъщеря се съюзи с дявола, за да съблазни човеците. А след това да проследите и връзката на Науката с всяка от дъщерите на дявола, които донесоха духовно разрушение и тотално разорение на човешкия род.
Блажени човеците, които имат сърца и вяра, за да разберат твърде дълбоките послания на тази Небесна алегория! Те наистина ще се нарекат светила на Сион, които блестят сред опакото и извратено поколение на света! Аз, Дървото на Живота всред Божия Рай, все още говоря и не млъквам!”