8. ГРАБИТЕЛСКАТА РЕКА НА АМАЛИК
(Видение за отстъплението от Небесното блаженство)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз зная, че живота на всеки човек се обуславя от отношението му към нещата, които счита за ценни. Ето защо всеки човек залага на богатството, което определя живота му. За свят, лежащ в лукавия, е съвсем естествено човеците да търсят богатство, което касае живота на плътта им. И като демонстрират спечеленото си богатство, да казват на другите около тях:
“Ето това ни различава от вас. Ние имаме това и това, а вие го нямате. Ние имаме такива възможности, а вие нямате. Ние сме способни да осъществим всичките си мечти, а вие не сте способни…”
Едва ли има по-голяма съблазън, както и по-тежка верига върху сърцето от мисълта, че другият до теб има онова, което ти нямаш. Тази мисъл често отваря вратите на сърцето за зависти, пожелания, злоба и всякакви зли внушения. Но виждаш ли, братко мой, че Господ ни е дал нещо повече от богатството на целия свят.
Той ни е дал Себе Си!
И в това отношение нашата вяра е тази, която може и трябва да съхрани присъствието на Исус в сърцата ни. Но дали всички успяват да съхранят Исус? Дали всички превъзмогват над реките на Вавилон? Казвам ти истината и не лъжа, че в това последно време измамата тържествува навсякъде. Тя е като плевел, който цъфти за последен път, преди да бъде изкоренен. Но този път цъфтежа на самия плевел е съпроводен от всякаква дяволска сила, от демонични знамения, с които Сатана иска да препъне човеците, тръгнали по Пътя на Вечното Спасение. И един от началниците, на когото дяволът трябва да даде златен медал, е духът на Амалик.
Аз вече веднъж бях писал за силата на този дух и знаех от Исус, че той е грабителят от царството на мрака. Грабител, който мами вярващите в Бога да мислят за ограбването, когато трябва да са готови за грабването. Но този път, идвайки при мен, Исус беше необикновено развълнуван. И думите Му преди самото видение дойдоха към сърцето ми, тъй че Той ми казваше:
“Зная колко много натежаха виденията против Вавилон в сърцето ти. Зная болката ти, зная страданието ти за Мене. Но сега искам да приемеш в сърцето си най-тежкото видение, свързано с Вавилонските реки. Защото именно такова е видението против духа на Амалик и неговата грабителска река. Видение, за което някога пророкува и Исайя, като каза:
“Тежко видение ми се откри; коварният коварства и грабителят граби…” (Исайя 21:2)…”
Думите на Исус ме накараха да Му отговоря, като Му казвах:
“Господи мой! Та това е част от пророчеството на Исайя против река Ефрат…”
“И не е чудно! Защото и реката на Амалик е част от големия Ефрат. Но ти сега виж думите на пророка. Защо коварният коварства, а грабителят граби? Кой е коварният и кой – грабителят?”
“Исусе! Коварният е духът на Антихрист, който с коварство ражда в сърцата образа на звяра. А пред него явно че се подвизава духът на Амалик, за да му осигури безпрепятствено нахлуване в човешките сърца…”
“Ти отговори правилно, но не и напълно!” – каза Исус и продължи:
“Но Аз искам да разсъждаваш не толкова върху грабителството, колкото върху самото коварство. Защото не коварството е заради грабителството, но грабителството е заради коварството. Какво е коварството, момчето Ми?”
“Исусе! Това е незабележимо зло, но с ужасни последици. Понеже оня, който е коварен, върши злото си така, че да остане неразкрит…”
“Представи си тогава престъпник, който иска да открадне златна скъпоценност от лошо охраняван музей. Как би постъпил крадецът? Би ли откраднал скъпоценността така, щото всички да забележат кражбата?”
“Не, Исусе! Той би проявил коварство. И коварството му би било такова, щото като вземе златната скъпоценност, да остави на нейно място фалшиво копие. Така никой от музея не би разбрал навреме за подмяната. А когато се разбере, то ще бъде късно…”
Господ ме погледна с твърде дълбок и одобрителен поглед, а аз разбрах, че отговорът ми е точен. Тогава Той отново каза:
“Знай, че ако коварният идва да размени златната скъпоценност с фалшива, то грабителят е този, който ще му осигури фалшивото копие, нужно за подмяната. И Аз сега ще дам на сърцето ти да види възможно най-голямата Божия скъпоценност, която днес мнозина са склонни да подменят с фалшива…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а духът ми се издигна с Него в Небесните селения на Святия Дух. И очите ми отново виждаха Небесния Ерусалим със златните си улици и блажените си обитатели. А Исус посочи с ръка към Тронната Зала на Бога и Отца, като ми казваше:
“Нека влезем в тая Зала! Защото ще покажа на сърцето ти неща, за които не знаеш…”
Така Господ тръгна към Залата, а аз Го последвах. И ето, че ръцете на Господ вече отваряха вратата на Залата, когато лицето ми бе озарено от Божията Светлина. И Господ, като протегна ръка към мене, каза ми:
“Ела, за да видиш Престола на твоя Господ!”
С огромно вълнение последвах Исус, като влязох след Него. И ето, че пред очите ми заблестя във всичката си Слава и благородство Престолът на моя Господ. Това беше Трон от най-чисто злато, около който горяха седем златни светилника. Самият Трон бе неизразимо възхитителен. Сякаш, че Творецът беше вложил в него Собственото Си Сърце и безпределна красота. И аз, като наведох очите си поради Славата на Трона, казах на Исус:
“Господи мой! Този Твой Престол е възможно най-голямата скъпоценност!”
Този път Исус не отговори на думите ми, но се приближи и седна на Трона Си. А тогава – с царствено величие и неизразима Слава Той отново ме попита:
“Как мислиш? Щастлив ли е Оня, Който седи на Престола? И има ли за Него по-желателно място от стоенето на Тоя Престол?”
“О, Исусе! Ти царуваш от Слава в Слава! И аз вярвам, че това е Престолът, който подобава на Името Ти. И Ти Си най-щастлив, когато седиш на него…”
В отговор на думите ми Исус стана от Престола Си. И като вдигна десницата Си, направи с нея знак на възражение, като ми казваше:
“Не, Стефане! Не е тоя Престолът, на който Аз съм най-щастлив да седя! Защото има един по-желателен Престол за Мене…”
Думите на Господ прекомерно много ме учудиха, тъй че сложих ръка на устата си и Го погледнах неловко. А Той, като се усмихна, каза ми:
“Не се смущавай, че не позна. Защото сега ще те заведа, за да видиш Престола, на който съм най-щастлив да седя и царувам…”
След тези думи на Исус ние излязохме от Тронната Зала. И Спасителят ме прегърна със силните Си ръце, като полетя с мене надолу, към земните места. Удивлението ми нарастваше с всяка изминала секунда, понеже все още не разбирах Словото на Господа. Но ето, че Исус издири с погледа Си човек на земята. И като застана с мене над самия него, каза ми:
“Виж сега най-желателния Престол за Мене…”
Погледнах с вълнение човека, който вървеше по пътя си. И ето, че по-надолу на пътя очите ми видяха странник, паднал на земята. Самите дрипи на падналия показваха дълбоката му мизерия и нещастие. А тогава посоченият от Господа човек се наведе над странника, а Исус развълнувано ми каза:
“Аз отивам да царувам на Престола Си! А ти гледай как твоят Господ царува…”
В следващия миг Исус се наведе над избраника Си и се вля в него като Дух. И ето, че сърцето на избрания заблестя от Светлината на Духа. А тогава очите ми видяха Господ, като Добрия Самарянин. Той не седеше на златен Престол, но на скромно трикрако столче в сърцето на човека. И като простря ръцете Си, съедини ги с ръцете на човека. И като заплака с очите Си, съедини ги с очите на човека. И като блестеше със Сърцето Си, съедини го със сърцето на човека. А тогава избраният се наведе над падналия. И като докосваше с нежност главата му, възправи го. И като го погледна с любовта на очите си, напълни с топлина сърцето му. А след това, като бръкна в торбата си, извади двата динара с ръцете Исусови, и даде му ги, казвайки:
“Ти си скъпоценен, братко мой! Толкова скъпоценен, щото благодаря Богу за привилегията да ти послужа…”
Видимо съживен и изпълнен с надежда, човекът гледаше на избрания и не вярваше, че някой може да му покаже толкова много Благост и Милост. И той, като вдигна ръцете си, славеше Отец на небесата за онова, което се случваше в живота му. И ето, че Исус ме погледна из самото сърце на избрания, като ми казваше:
“Разбра ли сега кой е Престолът, на който Аз се чувствам най-щастлив? Разбра ли, че когато седя с ленените Си дрехи, а не с царските Си одежди, Аз се радвам в смирението на тоя Мой брат? Разбра ли, че когато седя на трикрако столче, а не на Златен Престол, то царувам съвършено в сърцето на оня, който е дал живота си за обиталище на Троицата?
Ето този е Престолът Ми!
Най-славният Престол и най-желателното място за Сърцето Ми!
Защото Аз царувам, когато любя! Аз царувам, когато намирам изгубените и изцелявам наранените! Аз царувам, когато показвам Благост и Милост! И този Мой избран слуга е един от царете, на които Аз съм Цар и един от господарите, на които Аз съм Господар…”
След тези последни думи Господ отново се издигна от сърцето на избраника Си. И като ме погледна със Святите Си зеници, каза Ми:
“Има един дух, който е враг на Моето царуване! Враг на Престола Ми! Враг на Сърцето Ми! Враг, когото ще поразя с дъха на устата Си. Враг, за когото Отец Ми каза в гнева Си:
“Ръка се подигна против Господния Престол; затова, Господ ще ратува против Амалика (грабителя) от поколение в поколение…” (Изход 17:16)
Затова гледай на видението, което ще ти покажа…”
Изострих погледа си, за да не пропусна нищо от онова, което Исус щеше да покаже на сърцето ми. И ето, че очите ми виждаха двама човеци, които, подобно на избрания, имаха трикраки столчета в сърцата си. Те разговаряха по пътя си, тъй че първият вече казваше на втория:
“Братко мой! Има едно чудо в живота ни и то е, че Исус царува в сърцата ни…”
А вторият му отговори:
“Амин! Така е! Нека Той да царува, та и ние да царуваме с Него…”
В тоя момент край самите човеци мина богаташ с изискани дрехи и златен пръстен на ръката си. И той, като погледна на човеците, удиви се в сърцето си и вече им казваше:
“Как може човеци като вас да служат за укор на Божието благовестие? Та я вижте сърцата си! В тях имате само едни трикраки столчета! Може ли тогава да бъдете свидетели на Царя?”
Човеците се спогледаха помежду си, явно стреснати от думите на богаташа. И ето, че първият му казваше:
“Господине! Има ли значение как изглеждаме, след като в Исус няма лицеприятие? Ние имаме трикраки столчета, но те служат на Царя. С какво ти ни превъзхождаш, за да ни укоряваш?”
В отговор на въпроса на първия богаташът разтвори сакото си, като сочеше сърцето си и казваше:
“С какво ли? С какво ли? Ами този златен трон в сърцето ми нищо ли не значи? Вие Откровението чели ли сте? Толкова ли ви е вярата, та да стига само за едно трикрако столче? Трон ви трябва, казвам ви! Златен трон за Господ и за Неговата Слава!”
В тоя миг се обади и вторият, който само беше слушал богаташа, като му каза:
“Как постигна това, братко? Научи и нас…”
А богаташът, като се усмихна на втория, каза му:
“Аз отдавна плувам във водите на тая божия слава! Затова ме последвай и непременно ще те науча…”
На тия думи на богаташа, първият извика към втория, като му казваше:
“Ах, недей така, братко мой! Защото Исус ни е учил да сме блажени и да събираме съкровища на небесата, а не на земята! И ето по тая причина сега имаме трикраки столчета. Защото твърдо се уповаваме на Отца, Сина и Святия Дух за идещото Царство, когато ще получим блаженството…”
А вторият, като гледаше костюма на богатия и златния трон в сърцето му, отговори на първия, като му казваше:
“Златният трон подобава на Исус, а не трикраките столчета, които сме носили толкова време. Да, казвам ти! Аз вярвам на тоя Божий пратеник и ще приема свидетелството му. А ти, като искаш, ходи немил и недраг по пътищата с това твое блаженство…”
Ето, че богаташът отново се намеси. И като свали палтото си и побърза да наметне втория, казваше на първия:
“Докога такива като тебе ще служат за препънка и съблазън на човеците? И да те оставя ли сега да държиш брата ми в невежеството на сърцето си. Не, няма да те оставя!”
И като се обърна към втория, каза му:
“В това мое сако има повече благоволение, отколкото във всичките думи на тоя, дето те е държал далеч от Божиите благословения. Тръгни с мене, за да приготвиш златен трон за Исус!”
Докато богаташът говореше на втория, то от самото му сако изпълзяха молци, които нападнаха на ризата му, оставяйки дълбоки дупки. Тогава, под въздействието на молците, вторият вече казваше на първия:
“Ела с нас или си остани с трикракото столче! Но знай, че така по-скоро свидетелстваш за някое сиропиталище, а не за славата божия!”
На тези думи на досегашния си спътник, първият отговори:
“Да се плаша ли от думите ти, които духат като измамен вятър? Не, няма да се плаша! Да унивам ли, че нямам световните блага? Не, няма да унивам! Да се откажа ли от блаженството на моя Небесен Цар? Не, няма да се откажа! Защото не за хора със златни тронове в сърцата си, но за истинските свидетели на Христовата вяра Яков записа:
“Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят? А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища? Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?” (Яков 2:5-7)
И сега да слушам ли угнетенията и хулите на тоя богаташ? И да позволя ли на нечестието му да ме завлече с грях пред Христовото съдилище? Не, аз оставам на пътя си, а Господ нека отсъди между мене и вас…”
Тези думи накараха богаташа нервно да се разсмее. И той, хванал здраво ръката на втория, вече тръгваше с него встрани от Господния път, като му казваше:
“Никой да не те осъжда в онова, което считаш за правилно. Защото такива като тоя остават с първоначалното учение за Христа и никак не искат да се стремят към по-доброто, което Бог е промислил за нас…”
“Амин, така е! – отговори вторият, който вече изхвърляше трикракото столче от сърцето си и така двамата се отдалечиха от първия. А тогава Исус ми каза:
“Забеляза ли какво стана тук? Забеляза ли колко е коварен дяволът?”
“Да, Господи мой! Той измами вторият от човеците, та да поиска златен трон вместо трикрако столче?”
“А ти как мислиш? На какво трябва да стоя Аз?”
“Исусе! Ти Си ни дал учение за блаженството! Когато Си ходил с Апостолите Си по тая земя, Си сядал на малки дървени столчета, а най-често – на самата земя. Ето защо аз искам, докато съм на земята, Ти да стоиш в мен така, както Си стоял на земята. Защото на тая земя Ти никога не седна на златен трон, но проповядваше идещото Небесно Царство на сиромасите и споделяше с тях трапезите Си…”
Исус се усмихна на думите ми, но въпреки това в очите Му заблестяха сълзи. И Той, като ми посочи бедния Си брат, ме попита:
“Кой днес би приел свидетелството на тоя сиромах и трикракото му столче, когато духът на Амалик погубва със страшна сила чрез измамата на богаташите? Кой би приел да го погали ръка с мазоли, когато има парфюмирани бели ръце със златни пръстени и добре поддържани маникюри? Ето, казвам ти:
Няма по-страшен грях на земята от греха да размениш Господния Престол в сърцето си за златните тронове на един погубителен дух. Затова виж как Амалик ще пресрещне двамата, за да ги завлече в самата си река…”
Отново гледах на видението и на двамата, които се отдалечаваха от Господния Път. И ето, че духът на Амалик се яви над главите им. И като развя пелерината си, украсена със злато и скъпоценни камъни, извика им:
“Мир вам!”
А тогава и двамата възкликнаха:
“Благословен да си, господи!”
И ето, че Амалик се обърна към богаташа, като му казваше:
“Благословен да бъдеш от отца ми, загдето си обърнал в правдата брата си, та и той да пожелае да даде на господа сърцето си…”
“Златен трон искам в сърцето си за тебе, господи и вече отхвърлих трикракото столче!!” – извика оня, който богаташът беше излъгал. А тогава Амалик извади куката си. И като наниза сърцата и на двамата, издигна се с тях и побърза да ги отнесе във Вавилонската пустиня. И ето, че очите ми вече виждаха реката на Амалик. Тя беше твърде бърза, бих казал – бясна. И тук течението беше толкова силно, щото за разлика от другите реки, тази беше първенец по скорост и вливане в Ефрат. И ето, че Амалик вече кръжеше с двамата над реката си, като им казваше:
“Който дойде да плува във водите ми, мигновено застава пред отец ми. За да му бъде слава и великолепие! Искаш ли, сине мой, тая слава и великолепие! Искаш ли да седиш на златен трон и да управляваш с мене хиляда години?”
“Искам, Исусе!” – изрева излъганият. А Амалик хвърли човеците във водите си, като казваше на измамения думите си:
“Иди и събирай благата ми. И върши всичко така, както ще те научи свидетелят ми. Блага върху блага, за да дойде слава върху слава! И слава върху слава, за да идват блага върху блага! Само така тронът ми в сърцето ти ще бъде наистина златен…”
Миг след падането във буйните води на реката, двамата бяха отнесени от течението й. А аз, съкрушен в сърцето си от невидима тежест, казах на Исус:
“Тежко ми е, Исусе! Сърцето ми едвам издържа на тая гледка…”
А Исус, със сълзи в очите Си, отново ми каза:
“Ръка се повдигна против Божия Престол. Затова ти е толкова тежко. Но ти сега запиши думите Ми и ги предай на братята и сестрите Ми. Защото на всички ви днес казвам:
Някога Саул презря Арфата на Давид и склони да сложи ръка на користите на Амалик. Така той гледаше през измамените си очи на всичките нечестиви блага. А Отец Ми, като отхвърли Саула да не е цар, избра Си мъж по Сърцето Си. Мъж, който няма да размени Господния Престол за користите на целия свят. Днешните Сауловци също презряха Арфата на Давид. И като намериха върбите, огънати от словото на заблудата, побързаха да влязат във водите на всяко грабителство и користолюбие. Така те наистина презряха трикраките столчета от Сион за сметка на златните тронове, които им даде дяволът. Но ето, казвам на грабителите ви:
Вие нямате блаженство в Царството на Отца Ми! И на троновете в сърцата ви всякога ще царуват демони. С демони ще лягате и с демони ще ставате. С демони ще грабите и с демони ще царувате. Докле се изпълни нечестието ви и се приготви чашата на Божия яростен гняв! Защото в ден, когато трябваше да давате потребното на вдовицата и сирачето, вие се нахвърлихте върху користите, като мухи на извержения. И никой от вас не се замисли за сетнината си. Никой от вас не разбра, че златният трон на дявола струва твърде скъпо. Той лесно се създава, но трудно се премахва. Защото кой би премахнал царуващия от трона, който му е дало сърцето? Кой би премахнал царуващия, когато е счел короната му за святост и скиптърът му – за правота! Горко ви, чеда на нечестие, станали гнезда на всякаква нечиста и граблива птица! Защото царуването ви е днес и сега, за да изчезнете завинаги утре и отпосле!”
Братко мой! С цялата сила на сърцето си и с всичките сълзи на очите си те моля никак да не отстъпиш от трикракото столче в сърцето си. Никак да не отстъпиш от Божията Благост и Милост! Никак да не се съблазниш от скъпите дяволски неща, които са толкова евтини и от евтините дяволски неща, които излизат толкова скъпо. Защото ще дойде ден, когато Господ ще ни издигне при Себе Си. А всеки от нас ще чуе думите Му:
“Влез в Радостта на Господаря си!”
И ако Исус днес е толкова изобилен в сърцето ми, то е, за да знаеш, че Радостта на Царя е Неговият Престол в сърцето ти! Престол на блаженството, който тежи повече от всичките блага на света! Амин и Амин!