РЕКИТЕ НА ВАВИЛОН II – VII ГЛАВА

7. КАЛНАТА РЕКА НА МОАВ
(Видение за отстъплението от Кръста Господен)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Едва ли има нещо по-противно и ужасно от това – да вървиш по кален път, а нозете ти да затъват в него. Всяка крачка по този път ще носи белезите на ужасна тегота и отблъскваща мръсотия. Ти сам знаеш какво става с обущата ти, когато подметките им се напластят с кал. Ходенето се затруднява, а опасността да залитнеш и да се оваляш в калта става твърде вероятна. Днес в тъмния духовен свят има един дух, който Сатана изпраща против живота на онези християни, които залагат повече на плътта си, нежели на духа си. И ако ти би казал, че такъв дух ще направи плътските още по плътски, то явно че не си познал колко е изобретателен дяволът в лукавството си. Не, братко мой! Този дух, изпращан от Сатана, цели да накара плътските да повярват, че са духовни. А когато плътта се представя за дух, то тогава на сцената се е появил духът на Моав, създателят на калната река на Вавилон.
В първите години на моята вяра, когато по обувките ми се задържаше твърде много кал, аз трябваше непрестанно да призовавам Святия Дух и да Го моля за очистване и освещаване. Защото многократно се случваше едно и също нещо. Аз стъпвах на някое чисто място, а само след миг калта ме издаваше и от свидетелствата ми оставаха петна. Така разбрах, че докато не изчистя вярата си от всяко плътско разбиране, аз никога няма да стана свидетел на Христовия Път, Истина и Живот. Благодаря Богу, защото Неговата Милост и дълготърпение промениха сърцето ми. И Исус, като ми даде изобилен достъп в Благодатта Си, очисти сърцето ми и ме издигна нагоре. А от онази кал не остана и следа. Казвам ти всичко това, защото всеки от нас преминава през калта. И колкото по-бързо се освободим от нея, толкова по-добре.
Нека сега да ти изявя какви бяха думите на моя Господ, когато Той реши да ми даде видението с калната река на Моав. Ето какво ми каза Той:
“Има едни Мои думи в Евангелието, които трябва да станат основа за вярата на всичките Ми чеда. И тези Мои думи гласят:
“Духът е, Който дава Живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, Дух са и Живот са…” (Йоан 6:63)
А ти сега Ми кажи: Как разбираш тези Мои думи?”
“Исусе! След видението, което Ти ми даде с Извора на Вечния Живот, аз зная, че всички Твои думи са родени от Тоя Извор. И ако ние искаме да получим Живота Ти, то ние трябва да пием думите Ти. Не просто да ги четем или да ги слушаме, но да ги пием…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“А колко са днес човеците, които искат да пият думите Ми? Колко са разумните, които да внимават твърде много в Словото на Живота, Което Отец Ми ви даде от небесата? Колко са служителите Ми, които да напоят дори един от най-малките с една чаша студена вода? Ето, казвам ти, че са малко! И малкият им брой е по причина на това, че мнозина не знаят къде тече Изворът на Живота, за да пият от водите Му. Кажи Ми тогава:
Къде бликват живите води на Святия Дух? И кога те бликват в сърцата?”
“Исусе! Ти каза на всички ни:
“Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието…” (Йоан 7:37-38)
И това, Исусе, Ти каза за Духа, Който вярващите в Теб щяха да приемат!”
В следващия миг Исус протегна ръката Си и докосна главата ми, като ми казваше:
“Нека тогава да ти дам видението, с което ще разбереш всичко. Защото ако някой жаден дойде при Мен, той наистина ще пие водите на Извора. Но ако друг е бил жаден и не дойде при Мен, той ще пие други води от други извори…”
След последните думи на Спасителя пред очите ми се разкри видение. И ето, че аз виждах моя Господ в Небесна Слава и великолепие. Той вървеше към Кръста на Голгота и нозете Му светеха от Божията Светлина. А когато Исус застана до самия Кръст, Той се обърна към мен, като ми казваше:
“Ако някой вярва в Мене, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва. Защото такъв, като последва Сина, ще намери Извора на Отца…”
В следващия момент Господ простря ръцете Си към Кръста и премина през него като Дух. А когато застана от другата страна на Кръста, Той протегна ръцете Си и аз видях, че от самите Му пръсти бликнаха потоци от живи води. И самите потоци, като падаха от другата страна на Кръста, се превръщаха в реки от живи води. И ето, че Исус извика към мен, като ми казваше:
“Вдигни кръста си и ела при Мене. За да пиеш от водите и да утолиш жаждата си…”
Погледнах на Господ, а думите Му останаха някак неясни за сърцето ми. Затова извиках към Него, като Му казвах:
“Как да вдигна кръста си, Исусе? Как да те разбирам?”
А Исус отново каза:
“Има само един Кръст, който трябва да вдигнеш. И той сега стои пред очите ти…”
Думите на Исус ме накараха да погледна Голготския Кръст, а тогава напълно разбрах призива Му. Затова тръгнах с нозете си към Кръста, като го приближавах. А когато застанах до него, Исус ме призова, казвайки:
“Знай, че живите води на Духа има оня, който е разпънал себе си така, както Господ се е разпнал за него. Вдигни Кръста, момчето Ми! За да дойдеш при Мене, от другата страна на Кръста…”
Самите Исусови думи за “от другата страна на Кръста” бяха твърде скъпоценни и съкровени за сърцето ми. И аз, като направих крачка към Кръста, прострях ръцете си към него. Така Кръстът ме изиска. И Сила от Духа, като ме грабна, прикова ме на него, тъй че по цялото ми същество преминаха болки като хиляди игли. А после стана внезапно преображение. Защото Кръстът на Исус влезе в самия мен. Като тежест, която трябваше да нося, докато следвам Господа. И ето, че аз вече виждах Исус от другата страна на Кръста. Ръцете Му, прострени към мен, изливаха потоци от живи води. И Той ми проговори, като казваше:
“Иди и кажи на Моите, че ето това – да преминете от другата страна на Кръста – ще рече всякога да носите вътре в себе си убиването на вашия Господ. Тъй че Смъртта Господна да действа у вас, докато Животът Господен действа в ония, които напоявате…”
Едва ли сърцето ми беше слушало по-прекрасни и живи думи от устата на Спасителя. И аз, като паднах на коленете си пред Него, казах Му:
“Господи Исусе! Давай ми всякога тия живи води. За да напоявам с тях чедата Ти…”
А тогава Исус ми каза:
“Нека сега двамата с тебе да видим какво ще стори оня, който не иска да премине от другата страна на Кръста. Защото и той е жаден, но не е прибавил на жаждата си отричането от собствения си егоизъм…”
Докато Господ ми говореше, пред очите ми се появиха двама човеци. И ето, че единият казваше на другия:
“Жаден съм братко мой! Жадна е душата ми за Бога, за Живия Бог…”
А другият му отговори:
“И аз съм жаден не по-малко от теб. Затова дойдох с теб до това място…”
А тогава първият отново каза:
“Аз ще простра ръцете си към Исус. И ще Го помоля да се смили над сърцето ми и да ме напои…”
След тези думи първият се приближи до Кръста Господен. И като падна по лицето си, казваше на Господа:
“Исусе! Дай ми от живите Си води! За да имам сила да вървя по Пътя Ти!”
В отговор на молитвата му Исус протегна ръцете Си през самия Кръст. И като докосваше сърцето на молителя Си и го пълнеше с живи води, каза му:
“Иди и дай на твоя брат да пие от тия води. А след това го призови да вдигне кръста си, както призовавам и тебе…”
Вкусил от водите на Спасителя, човекът се възправи на нозете си. И като държеше шепите си, пълни с Живот, каза на втория:
“Пий, братко мой! А след това нека ние да последваме Гласа Господен с неизказана и преславна радост…”
Вторият погледна шепите на първия, а след това наведе лицето си и вече пиеше. Но ето, че едва направил глътка, той се задави. И като кашляше и гледаше с просълзени от задавянето очи, каза на първия:
“Какво ми даде ти да пия? Та аз се задавих! И това в шепите ти никак не става за пиене…”
Думите му твърде много учудиха първия. И той, като протягаше отново шепите си към човека, каза му:
“Това е Живата Вода, братко мой! Дух и Живот за духа и живота ни…”
А вторият, като блъсна шепите на първия, извика:
“Пий я ти тая вода! Аз не го разбирам така Спасението от Бога! Защото надолу от това място съм пил вода, много по-сладка от тая. И сега защо изобщо да стоя с тебе, като не знам на какъв си дух?”
В отговор на думите на втория, първият посочи към Кръста Господен, като му казваше:
“Братко мой! Тук умира всяко наше желание, за да живее Неговото Желание! Тук умира всичката наша воля, за да бъде Божията Воля! Тук умираме ние, за да живее Той!”
А вторият, който вече тръгваше назад от Кръста, му каза троснато:
“Ако Той живее и аз ще живея! Как така Той ще живее, а аз ще умра? Аз не съм повярвал, за да умирам. Аз съм повярвал, за да живея…”
Така вторият все повече се отдалечаваше от Кръста, а тогава Исус протегна ръце през Кръста, като казваше на молителя Си:
“Ела при Мен и остани при Извора на Живите води. Нека сърцето ти се закрепи в Спасението, въпреки болката от всяко напускане. Защото широка е портата и пространен е пътят, които водят в погибел и мнозина отиват в тях. Понеже е тясна Портата и стеснен е Пътят към Извора на Живота…”
След тези думи към молителя Си, Исус се обърна към мен, като ми казваше:
“Нека сега да ти покажа каква ще е сетнината на оня, който отстъпи назад от Кръста Господен…”
Така двамата с Господа се издигнахме от мястото на Кръста. И ето, че очите ми виждаха отстъпилия. Той все така вървеше надолу, когато очите му видяха локва. И той, като се наведе над локвата, започна да рови в нея с ръката си, та водата й още повече помътня. И като взимаше с шепи и пиеше от калната вода, вече викаше с устата си:
“Благодаря ти, господи! Защото заблуден бях и ти ме намери. И ето, сега пия от водите ти…”
След тия думи той отново се наведе, като пиеше от водите на локвата. А след това се изправи. И като вдигна ръцете си към небето, отново извика:
“Яви ми се, боже! Води ме по твоя път и ми дай служение за твоето царство!”
В отговор на викането му този път до него долетя духът на Моав. И като развя над него калната си пелерина, казваше му:
“Ти ли си, мое дете? Твоя глас ли чувам да ме призовава?”
“Аз съм, господи! Аз, аз! И сега сърцето ми те вика, за да го ръководиш и направляваш…”
В отговор духът на Моав вече му казваше:
“Ако аз живея и ти ще живееш. И понеже вече си пил от водите ми, то нека сега ти покажа колко е велико спасението ми. Защото никой друг бог не спасява толкова много човеци, колкото спасявам аз…”
След тези думи духът на Моав извади от пелерината си кука, по която лазеха червеи. И като я заби в сърцето на поклонника си, вдигна го и полетя встрани от Господния Път. И ето, че очите ми отново видяха Вавилонската пустиня със седемте й реки. А духът на Моав, като заведе поклонника над собствената си река, простря ръка над водите й, като му казваше:
“Виждаш ли сега колко голямо е числото на спасените от господ твоя бог?”
“Да, виждам Исусе! – извика възторжено човекът. А тогава измамливият дух отново му каза:
“Влез тогава във водите ми и бъди опора на набожните и крепост на религиозните. И като пазиш светите канони, предай душата си на послушание, като носиш кръста, който ти давам…”
В следващия миг Моав сложи златен кръст на врата на поклонника си и го хвърли във водите на реката си, които бяха твърде мътни и кални. И там, в калта и мръсотията на самата река, плуваха неизброими множества. Хванали в ръцете си идоли, те прокънтяваха въздуха с “Господи помилуй”, а зловонието и смрадта на плътските им молитви се допълваше от червеи, които пълзяха всред калта на самите води…
Едва издържащ на гледката, аз попитах моя Господ:
“Исусе! Как да разбирам тая река на Моав? И не са ли пленниците му уловени от властта на религиозния Вавилонски дух?”
А Исус ми отговори:
“Преди всичко ти трябваше да се запиташ кой е Моав, за да разбереш и духа му. А кой е Моав?”
“Господи мой! Този е духът на един от Лотовите потомци. И аз сега си спомням виденията, които Ти ми даде за Лот. Защото тоя Авраамов братанец живееше в Содом и никак не се посвени да даде на духа на Содом двете си дъщери. А отпосле същият дух подбуди дъщерите му да преспят с него. Тъй че от блудството между дъщерите и бащата се родиха Амон и Моав…”
“Става ли ти тогава ясно, че духът на Моав е въплъщението на Ваалфегор и негова реализация в света. Ако Ваалфегор е създател на Содом и Гомор, то има ли защо още да се чудиш колко силна е властта на тоя, който подклажда плътските страсти и похоти?”
“Не, Исусе! Сега разбирам всичко. Защото когато плътският вкуси от Твоите живи води, те го задавиха, понеже изискваха от сърцето му да се отрече от себе си. А тогава плътският побягна от Кръста Господен. И като си намери локва, пълна с вода и пръст, направи си мътилка и започна да я пие. Така вече нито духът беше дух, нито плътта беше плът, но се смесиха помежду си и станаха кал…”
В отговор на думите ми Исус протегна ръката Си и посочи към златните кръстове, които носеха плуващите в калните води на реката, като попита:
“Ако Кръстът Господен е Дух на себеотричане и съразпване с Христа, то на вратовете на тия поклонници Дух ли виждаш или плът?”
“Господи мой! При тях нито Духът е дух, понеже носят нещо, което се пипа и твори от човешки ръце, нито пък плътта е плът, понеже поклонниците влагат в него вяра. И ако духът се явява като вода, а плътта като пръст, то резултатът е тази кална река…”
Слушайки ме, Господ отново протегна ръка към калната река, като ми посочи иконите, които човеците в реката целуваха и им се кланяха. И пак ме попита:
“Ако Образът Господен е Дух на Свято Преображение, идещо чрез вяра в сърцето на човека, то тези икони, които целуват човеците в реката Дух ли са или са плът?”
“Исусе! При тях нито Духът е дух, понеже целуват образ, нарисуван от човешка ръка, нито пък плътта е плът, понеже те изповядват иконата като свят прицел на вярата им. И тук отново виждам кал…”
След последните ми думи Лицето на Исус се освети от огнени пламъци. И Той с гневен Глас ми каза:
“Иди и предупреди всичките Ми братя и сестри, че ако някой стои в калта, той ще и затъне в нея. Защото тая кална река е твърде противна на Извора на Вечния Живот. Тя е въплъщение на всичката човешка глупост и на всичкото отстъпление от Господния Кръст. Тази река е измамата на плътта, която реши, че е Божий Дух и побърза да си направи небесно царство без Небе, спасение без Спасител, разпятие без разпъване, кандила без Светлината на Духа, и кръстове без себеотричане. И в калните води на тази река ще погинат всички, които припознаха Содом като Божия Дом.
Думите, които съм ви говорил, Дух са и Живот са!
Дух и Живот, като Кръст Господен и като Извор на Жива Вода!
Дух и Живот, които не робуват на идолите, но издигат в Славната свобода на Сион! Дух и Живот, които Моав мрази! Защото, като излезе от чреслата на безумното блудство, тоя дух всякога привлича към себе си безумните блудници! Затова и огънят на разорението им ще е по-голям от огъня, който Отец Ми изля над Содом и Гомор!”
Господ спря да говори. А аз, гледайки гнева на Лицето Му, паднах в нозете Му и Му благодарих, казвайки:
“Господи мой! Блажени тези, които Ти наказваш и изобличаваш. Защото такива са възлюбени от Теб и приемат Божието бичуване, за да се нарекат Божии синове! Но горко на онези, които Те търсят да им говориш от изображения, а не в дълбокото на сърцето! Горко на онези, които носят кръстове, на които не могат да се разпнат! Амин и Амин!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s