РЕКИТЕ НА ВАВИЛОН II – IX ГЛАВА

9. ОГНЕНАТА РЕКА НА МОЛОХ
(Видение за отстъплението от Божията Любов)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Огънят на моя Небесен Отец гори в сърцето ми, а водите на Святия Дух твърде силно кипят против реките на Вавилон. Истина е, че Исус многократно е просвещавал сърцето ми относно най-силната власт на дявола. Истина е също, че сърцето ми, насочило Божия Меч против Сенаарската земя, многократно е ликувало за победите, които твори десницата на Всемогъщия. Но днес в сърцето ми има повече сълзи, отколкото смях. И плач вместо веселба. Защото за първи път Господ ми даде да позная най-уродливите и проклети знамения, които образуват Вавилонските реки. Реки, в които днес се готви да потъне целият свят. И никой от плуващите в тия реки дори и не иска да помисли за сетнината си. А човеците, отместили погледа от Исус, бързат да гледат на безметежното спокойствие и благоденствие на Вавилонския елит. И такива, като сочат с пръст помазаниците на дявола, казват в сърцата си:
“Блазе им на тия! Я как добре си живеят! Я колко много блага имат…”
Но ето, казвам ти братко мой, че нищо в този свят не идва без причина и не остава без последствие. Затова те моля да запомниш следващите няколко изречения:
Не може да не благоденстваш в света на Луцифер, след като не му пречиш! Не може да не се радваш на благоволението на целия свят, след като световните владетели на мрака са видели в теб свой служител! Не може да не се радваш на безгрижието и лекия живот, след като ти самият си лек в света на Луцифер – сиреч, готов да полети натам, накъдето духа вятърът! Но я се опитай да построиш дома си на Канарата! Я се опитай да заживееш всичките думи на Спасителя! Тогава непременно ще разбереш, че онзи, който последва Исус, става тежък, тъй че нито дъждовете, нито реките и ветровете могат да го помръднат. А щом си станал тежък, то и животът ти ще бъде тежък. Защото ти ще трябва да отстояваш вярата си в Светлината всред обитателите на тъмнината. А Исус ни обеща тази вяра да бъде гонена, презирана и преследвана на всяко време и място.
Мисли ли така светът за вярата в Исус?
Разбира се, че не! Защото целият свят, скрит под пелената, наречена “демокрация”, казва на християните:
“Ето, аз вече не ви гоня! Не ви преча! Напротив – толкова много ви обичам, че нямам нищо напротив да ме направите християнски. Забравете миналото, когато съм гонил християните и съм ги хвърлял на лъвовете на арените в Рим. Това време е безвъзвратно отлетяло! Аз вече съм един нов и толерантен свят! Аз ви обичам и като свидетелство на любовта ми съм направил християнството най-силна от официалните ми религии. И ако това не ви стига, то ще допусна и отклонения от официалното. Само и само да приемете, че не съм толкова противен, ако и да лежа в лукавия…”
Така е говорил светският дух на църквите, братко мой! И мнозина дотолкова са били запленени от шепота му, щото са забравили сериозните думи на Спасителя, които гласят:
“Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда! Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл…” (Матея 18:7-9)
Виждаш ли, братко мой, че Исус говори за “горко”, което иде на света, поради съблазните? Виждаш ли, че тия думи на Спасителя са пророчески и касаят бъдещото време, сиреч, годините преди свършека? И ако днес Младоженецът стои пред вратата и хлопа, то кой би си спомнил какво е предупреждавал Той, когато от съблазни очите се ококорват, а ръцете засърбяват? Истината е, че има един последен, седми дух от царството на мрака, на когото принадлежи последната седма река. Задачата на този зъл дух е да вкара в сърцата на християните любов към света и съблазните му, а портите на Храма всякога да са отворени за всичките светски мерзости. Този дух направи измамата си толкова перфектна, щото мнозина изобщо престанаха да усещат всякакво гонение от света? Защо ли? Именно защото не можеш да бъдеш гонен от оня, с когото лежиш! Ти го любиш и той те люби! “Ама как така ще любя света?” – ще каже някой засегнат християнин и ще допълни:
“Аз вярвам в Исус и любя Исус, а не света…”
Моята радост би била безкрайна, ако думите или претенциите се потвърждават и защитават от делата на ония, които наричат себе си “християни”. Затова нека сега да продължа с водителството, което Исус ми даде, за да разбера колко ужасна и проклета е реката на Молох. Ето какво ми каза Той:
“Ако Моят Бог и Отец изпрати Кръстителя, за да направи прави пътеките на Господа, то знай, че Сатана изпрати на света духа на Антихрист, за да направи криви пътеките за явлението на човека Антихрист. А в това отношение всички Мои трябва да си спомнят думите, които Йоан Кръстител каза за Мене. Ти помниш ли тези думи?”
“Да, Исусе! Аз помня от Словото Ти, че Йоан проповядваше за Тебе и кръщаваше с вода в река Йордан, като казваше на идещите при него:
“Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…” (Матея 3:11-12)
“А какво значи да бъдеш кръстен? Това не значи ли да приемеш Името, с Което те кръщава Господ твоят Бог?”
“Така е, Исусе!”
“Виж тогава видението, което ще ти дам. За да разбереш отпосле къде е най-силен духът на Молох и каква е неговата река…”
След последните думи на Исус пред очите ми се появи видение. И ето че аз виждах пророк Йоан Кръстител във водите на Йордан. Той беше вдигнал ръцете си, за да посрещне идещия към него Господ, като казваше на всеуслишание:
“Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29)
Тогава Исус наведе главата Си и се кръсти от пророка. И като се възправи от водите на Йордан, повдигна нагоре очите Си към Святия Дух, уподобен на Бял Гълъб и слизащ от Отца на светлините. Така Духът кацна на лявото рамо на Спасителя и влезе в Сърцето Му. А то запламтя от Огъня на Отца. И Исус, като ме погледна във видението, протегна ръцете Си към мен, като ми казваше:
“Ела, Стефане! За да видиш онова, което съм силен да сторя…”
С вълнение се приближих до Господ. А Той, като докосна Сърцето Си, хвана с десницата Си Белият Гълъб, като ми казваше:
“Ето Святият Дух, Който давам за Спасение и Вечен Живот на всяко от чедата Си. Когато ви кръстя със Святия Дух, тогава всички вие получавате Името Исус. Защото това е Името на Младенецът, Който идва да живее в сърцата ви. Но ти сега виж какво друго ще извадя от Сърцето Си…”
В следващия миг Исус отново докосна Сърцето Си. И ето, че в ръката Му се появи Огънят на Отца. А Исус отново ми каза:
“Ето Огънят на Отца Ми. Само с този Огън вие ще съумеете да превъзмогнете над духа на тоя свят. За да любите Бога във всичките си помисли, думи и дела. Само с Огъня ще съхраните Младенеца. Понеже Огънят Го пази и закриля така, както Пламенният Меч пази Пътя към Дървото на Живота…”
Гледах Огъня в ръцете на Исус и в тоя миг знаех, че сърцето ми пламти от него. Гледах и Белият Гълъб всред самия Огън и сърцето ми се развълнува поради водите Му. А Господ, като ме погледна с дълбокия поглед на Святостта Си, отново ми каза:
“А сега ти иди и призови човеците, които вече са преживели водното кръщение. Защото Аз искам да ги кръстя така, както съм кръстил и теб…”
Обърнах главата си и погледнах към водите на Йордан. А тогава забелязах човеци, които се приближаваха към Исус. И аз, като отидох при тях, казах им:
“Братя мои! Господ ви призовава, за да ви кръсти със Святия Си Дух и с Огън. Идете при Него и паднете в нозете Му, защото Бог има изобилна Благост и Милост за вас…”
Така човеците, послушали думите ми, наистина се приближиха при Исус. И ето, че първият коленичи пред Господ, а Исус положи Белия Гълъб в сърцето му. И като протегна повторно ръката Си, даде му Огъня. А човекът, като се възправи пред Господа, говореше на езици и славеше Спасителя. Това накара и вторият да коленичи пред Исус. И Господ отново даваше Белия Си Гълъб на човека. И отново ръката Му се протегна повторно, за да даде Огъня и на втория. Но той, усетил горещината на Огъня, побърза да се възправи и отказа да приеме Огъня. Това накара Белият Гълъб в сърцето му да заплаче, но сълзите на Святия не трогнаха човека. И той, проговорил също на езици, се изправи и извика “Алелуя”. Но в това “Алелуя” нямаше Огън. И аз, като погледнах на моя Господ, казах Му:
“Исусе! Този вторият прие кръщение със Святия Дух, но не прие Огъня Ти, за разлика от първия. И сега какво ще се случи с него, след като остава недоизпълнен? Защото аз видях, че и двамата говорят на езици, които са белег на кръщението с Духа, но докато единият прие и Огненото кръщение, вторият отказа да го приеме…”
В отговор Исус ми каза:
“Огънят е Божията Любов! И тоя Огън те кара, както да любиш ближните с Божията Любов, така да любиш и Бог с Неговата Любов. И при все, че вторият прие кръщението с Духа, то никак няма да го ползва, ако не приеме и Огънят от ръката Ми…”
“Как така няма да го ползва, Исусе? – попитах отново аз. А Исус ми отговори:
“Белият Гълъб има крила, с които долита, но същите крила Му служат и да отлита. А ти си спомни думите на Апостол Павел, който казва на всички ви:
“Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва…” (I Коринтяни 13:1-3)
И ако Отец е дал кръщението със Святият Дух за ваша полза, а вие презрете Огъня на Любовта Му, то какво ще ви ползва Белият Гълъб, след като всеки миг ще излети? Ще се качат ли в Небето медта, що звънти или кимвалът, що дрънка? Ще се качат ли в Небето тия, които проумяват тайни и знания, а не са проумели, че нямат Божията Любов? Ще се качат ли в Небето тия, които с вяра преместват планини, а не могат да преместят реката на Молох пред сърцата си? Ще се качат ли в Небето тия, които раздадат всичкия си имот на бедните, ако в крайна сметка потърсят користи и похвали от делата си?”
Думите на Исус ме накараха да разбера, че Тоя Свят и Бял Гълъб, както дойде в сърцето на човека, та да изгони прилепа, така може и да си отиде, та да се върне прилепът с ония седем, по-зли от него… И аз, като протегнах ръце към Исус, казах Му с всичкото умоление на сърцето си:
“Моля Те, Господи мой! Не допускай да изгубят Белия Ти Гълъб ония, които Си кръстил…”
А Исус ми каза:
“Иди при оня, който не пожела кръщението с Огън и се опитай да го върнеш при Мене…”
Погледнах във видението. И ето, че човекът все повече се отдалечаваше от Исус. А аз, като се затичах и го настигнах, започнах да му говоря, казвайки:
“Братко мой! Исус ме изпрати при теб, за да ти кажа, че имаш нужда от Огъня Му…”
А човекът, с възторжен поглед ми каза:
“Нищо друго не ми трябва. Аз имам кръщение със Святия Дух. Ето виж:
Ория санта белисима, каринто верия, падре санктуария, белла касса верита. О, реалла кассия! Ория манна белисима…”
Вдигнах ръка, за да спра демонстрацията на човека и отново му казах:
“Братко мой! Моли се с тия езици, когато си усамотен с Господ! Но сега разбери, че Исус иска да ти даде Огъня. Оня Огън, с който ти ще станеш свидетел на Любовта Му…”
Човекът ме погледна изненадано, а след това ми каза:
“Господ вече ми е дал всичко, което трябва да ми даде. И аз няма какво повече да искам от Него, след като имам Святия Дух. Ория санта белисима, каринто верия, падре санктуария, белла касса верита…”
Обърнах погледа си към Исус, а тогава Той ми даде знак да се приближа при Него. И когато застанах пред Него, Той ми каза:
“Няма по-бърза и категорична раздяла със Святия Дух от тая да презреш Огъня на Отца и да решиш, че вече си спасен. И нека никой не бърза да казва, че има Святия Дух. Защото не вие имате Святият Дух, но Святият Дух има вас – дотогава, докато Ми се покорявате и ходите в Пътя Ми. Затова нека двамата с теб да видим какво ще се случи с тоя човек…”
Така Господ протегна ръцете Си и ме прегърна, а след това вече ми посочваше човека, като ми казваше:
“Такива, които искат Святия Дух за дарбите Му, а не за плодовете Му, днес са хиляди по хиляди. И всички те стават прицел на един съблазнител, на един огнен дух, чиято река е огнена. Затова виж как Молох ще изпрати против тоя човек няколко от съблазнителите си…”
Отново гледах видението, когато забелязах как към човека се приближиха и самите съблазнители. Сърцата на тия човеци горяха от огъня на Молоха и те, усетили, че се приближават към младенец във вярата, се възрадваха, че ще успеят против него. И ето, че единият вече му казваше:
“Братко, ти навярно си нов във вярата. Затова ни последвай, защото ще те заведем на конференция…”
“Конференция ли? – попита човекът.
“Да, ти не си ли чувал за конференциите, които правим?”
Първият не беше свършил, когато го подхвана вторият, като му казваше:
“И ти, братко, освен да ходиш на конференции, трябва да посещаваш нашите семинари по теология, херменевтика и есхатология. Как иначе ще усъвършенстваш вярата си и ще познаеш доктрините?”
Вторият още не беше свършил, когато го подхвана третият, като му казваше:
“Към конференциите и семинарите по теология трябва да прибавиш вяра в най-мощната диспенсация на Святия Дух – финансовия просперитет. Идваш ли с нас или не?”
Човекът беше като зашеметен от съблазнителите. Но понеже нямаше Огъня на Отца в сърцето си, то и затова сърцето му се огъна от огъня на Молох. И той, като ги погледна учуден, каза им:
“Аз имам кръщение със Святия Дух. Ето вижте: Ория санта белисима, каринто верия, падре санктуария, белла касса верита…”
Това накара човеците да му кажат:
“И ние също говорим езици, но ти сега ни послушай относно онова, което вече ти казахме…”
А тогава човекът, като наведе глава, каза им:
“Конференции, семинари, теология, доктрини, просперитет, диспенсация… Това наистина е нещо ново за мене. Добре, водете ме…”
Тези думи на човека бяха фаталните. Защото Белият Гълъб се въздигна от него, като плачеше с бисерни сълзи за детската му наивност. А аз, със скръб в сърцето си попитах Исус:
“Господи мой! Тоя човек не е ли като дете? Та той съвсем по детски се хвалеше с говоренето на езици и никак не разбра, че против него са дошли съблазнители. Не е ли страшно това?”
“А какви други да привлича Молох? Хора, пълни с огнена ревност ли? Или Божии войни, държащи здраво Меча на Духа? Та нали за тоя дух на Молох писа някога Апостолът Ми Петър, като каза за слугите му:
“…люде, които считат за удоволствие да разкошестват денем. Те са петна и позор; наслаждават се на примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия…” (II Петрово 2:13-14)
А какво е блудството на тия съблазнители?”
“Исусе! Та те съвсем открито блудстват с духа на света. И са напълнили устата и сърцата си с моделите на света, с мерзостите на света и с всичкото лукавство на Сатана. Защото в Твоето Слово няма конференции, теология, семинари, доктрини и диспенсации. Но за тия, които дъвчат светските мерзости, подобни термини са нещо желателно и притегателно. Всъщност – ето така изглежда семето, което тия човеци изливат на духа на Молох, престъпвайки Святата Божия Заповед:
“Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш Името на своя Бог. Аз съм Йеова…” (Левит 18:21)…”
В отговор Гласът на Исус стана гневен. И Той вече ми казваше:
“Ако някой посвети семето си на Молоха, то ще пожъне и плода си от Молоха. Защото там, където сееш, оттам и жънеш. Не можеш да сееш на едно място, а да жънеш на друго. Защото Отец Ми е Свят и съвършено справедлив. И Той ще даде на всеки да пожъне там, където е сял. Така семето ще роди плода, а плодът ще свидетелства за семето. А какво е семето на тия?”
Господ вече ми говореше с такъв Огън в очите Си, щото думите Му пареха и изгаряха сърцето ми, въпреки, че Огънят у мене беше същия. И аз, смирен от думите Му, тихо отговорих:
“Господи мой! Тия съблазнители бяха с чужд огън в сърцата си. С думите си те издават, че любят света и светът люби тях. Те никак не могат да изпълнят Святата заповед на Твоя Апостол:
“Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин…”(I Петрово 4:11)…”
“А кои отказват да говорят Божиите словеса? Не са ли това човеците, които не са преминали изпита на Божия Огън? И не затова ли следващите думи на Моя Апостол са свързани с Огъня:
“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава…” (I Петрово 4:12-13)
Но ако някой не иска Огъня на Отца, за да се научи да люби истински Бога и ближните, то тогава един друг огън ще дойде против живота му. И една огнена река ще застане на пътя му. И нека сега всичките Ми братя и сестри да внимават твърде много на видението, което ще ти дам. И като внимават – да изпитат сърцата си за Огъня. И като се изпитат – да се намерят верни. И като се намерят верни – да бъдат любящи…”
След тези последни думи на Исус аз вече виждах духа на Молох. Развял пелерина, чиито краища пламтяха от дълги огнени езици, той се приближи при съблазнителите си, които водеха неутвърдената душа встрани от Господния Път. И като докосна с пламъците на пелерината си сърцата им, вече казваше на пленника си:
“Никак не се страхувай да ме последваш. Защото мои са дечицата и на такива е небесното царство. И аз съм, който пратих служителите си, за да те напоят с чашите на сърцата си. А ти разбра ли свидетелството им?”
“О, Исусе! – възкликна заблуденият и продължи:
“Та аз не съм те познавал!”
В отговор Молох усили огъня си, като казваше на човека:
“Ела при мене и ще познаеш истината. А истината ще те направи свободен…”
“Вземи ме, господи! – отговори човекът, а сърцето му вече пламваше. И ето, че Молох извади от пелерината си кука, нажежена до червено. И като замахна с нея, наниза и четиримата. А след това, като полетя с пленниците си, вече ги водеше във Вавилонската пустиня. Така аз видях как злият дух намери собствената си река, която издигаше високи огнени вълни, а всред нея множествата бяха много повече от тези в останалите реки. А Молох, като държеше пленниците си над огнените езици на една от вълните, отново попита заблудения:
“Харесва ли ти тук? И ще влезеш ли във водите ми, за да ми служиш?”
А човекът, като погледна на къпещите се в огъня, му отговори, казвайки:
“Господи, аз мислех Евангелието за старомодно, но тук виждам една модерна църква, едно ново поколение, което си покрил с голяма слава, тъй че то завладява света. И какво повече да искам, освен да стана един от свидетелите ти…”
Думите на човека накараха Молох да се разгори от удоволствие, а мантията му вече цялата пламтеше. И той, като разлюля куката си, вече хвърляше четиримата в огнените си води, като им казваше:
“Аз съм пътят, и истината и животът. Горете за мене и пътят ви ще бъде гладък. Горете за мене и така ще обърнете всички към истината. Горете за мене, за да се яви и животът на господа във вашия живот…”
Падайки в реката на Молох, четиримата вече бяха погълнати от огнените й вълни. А моето сърце се тресеше от ревност за Бога и аз никак не можех да укротя вълнението на устните си. Затова казах на Господа:
“Исусе! Огнени мой Господи! Ти Си Огънят, а тоя долу е нищожество! Моля Те, Спасителю! Простри Меча Си върху тая река и нека Огънят Ти погълне чуждия огън, както някога жезълът на Моисея пояде жезлите на Египетските баячи! Направи го, Исусе!”
В отговор на думите ми Исус ме погледна с най-ревнивия поглед, с който някога ме беше гледал. И като посочи с ръката Си надолу към реката на Молох, каза ми:
“Ако бе слушал внимателно думите на Йоан Кръстителя, то би разбрал, че тоя Молох ненапразно е създал реката си. А какви бяха думите на пророк Йоан, които искам да си спомниш?”
“Исусе! Виждам тия думи в сърцето си и те гласят за Тебе:
“Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…” (Матея 3:12)
“А какво върши твоят Господ с тези най-святи и чисти видения в сърцата на Своите? Не очиства ли гумното Си? Не събира ли житото в житницата Си и чедата Си в Реката на Живота? И ако някой презре думите Ми в тая Свята Пророческа книга, то не е ли по причина на това, че е станал плява пред очите Ми?”
“Така е, Исусе! Такъв наистина би станал плява…”
“Виж тогава и нека да видят всички Мои, и нека да разберат пастири и църкви, че плявата непременно ще изгори в неугасимия огън на Молоха. И ето, предупреждавам ви:
Плява са всички, които любят духа на света, а не Духа на Отца!
Плява са всички, които обичат съблазните на света и им отдават сърцата си! Плява са яловите конференции, защото в Моето Слово конференции няма! Плява е светската теология и семинарите й, защото в Моето Слово няма теология и семинари няма! Плява е финансовият просперитет, учението на Мамона за богатство на земята, защото Моето Слово говори за богатство на небесата! Плява са всичките модерни думи, излюпени от духа на света, а не родени от Духа на Святостта! И най-вече:
Плява са човеците, които Господ веднъж вече е пожънал, но те са похулили Духа Му и изсушителният вятър на съблазните е изронил зрънцата им! А сетнината на всяка плява е в неугасимия огън. И тоя огън днес изпълва водите на най-проклетата от Вавилонските реки!
Аз, Господ Исус Христос, изговорих с устата Си това…”
Братко мой! Верни ми приятелю! За кой ли път ще ти повторя думите на Апостол Йоан:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца…” (I Йоаново 2:15)
Пълната трагедия на отстъпилите църкви днес е именно тая:
Те обикнаха света и всичко, каквото е на света! И по тая причина не просто изгубиха Святия Дух, но пламнаха от духа на вечното проклятие и погибел. И като дойдоха да плуват в реката на Молох, бързо си създадоха доктрините и каноните, с които да изглеждат чисти пред очите си. А дяволът, като ги възнагради, направи ги пробивни и успешни, като спря всякаква съпротива и опозиция срещу тяхното лъжеблаговестие.
Целите оправдават средствата! Запомни това последно изречение!
Защото целта на дявола е тая:
Да не е самотен в огненото езеро, но да има множества, които да му правят компания. Защото с тях той ще утешава сърцето си през вечността. Именно за тази цел лукавият няма да жали никакви средства! Но като раздухва огъня на всяка любов към света, ще съблазни всички, които са му предадени!
Защото целта на Господ Исус е тая:
Да предава на изкупващо страдание и саможертва сърцата на всичките Си ходатаи и пророци! Защото с тяхното свидетелство Той ще издири разпръснатите и угнетените! И като погали събраните Си овце с прободените Си ръце – Сам ще ги пасе. С всичката Любов на Сърцето Си и с всичката ревност на Душата Си! За да им каже, миг преди свършека:
“Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството…” (Лука 12:32)
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s