КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не мога да обясня ревността, с която Господ идва към сърцето ми, за да ми дава Своя Пророчески Глас за всички църкви и вярващи. Но в едно съм сигурен и то е, че Апостол Яков съвършено точно ни е предал колко ревниво е Божието Сърце. Причината да започна именно със стиховете от посланието на Яков е тая, че усетих над сърцето си силен Огън от Бога, който ме потопи като водите на река. И тоя Огън сам започна да ми нашепва думите на Христовия Апостол, които гласяха:
“Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите,че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?” (Яков 4:4-5)
И докато аз мислено изпитвах сърцето си в думите на Огъня, стана така, че цялото ми същество започна да усеща натиск от невидима тежест. Това ме изненада, понеже все още стоях под нежното и Свято въздействие от Струните на Давидовата Арфа и вече бях убеден за себе си, че съм намерил най-успокоителното и освежаващо място в Святия Дух. Там, където всеки ден и час човек живее под Божието Съвършено благоволение. Но било, че мислех или не мислех, тежестта стана още по-голяма, а с нея и Огънят. А представата за тази тежест в сърцето ми беше такава, щото виждах себе си легнал на току що изсипан горещ асфалт. А само след миг над тялото ми преминаваше валяк, сякаш за да ме размаже и съедини със самия път.
Аз не пожелавам никому подобно страдание, но също така зная, че Бог заповядва изпитания според Силата, която е положил във всеки от нас. А в случая с мен това не беше изпитание, но непосилен товар. И аз, събрал в сърцето си всичките думи на любовта си към Господа, извиках към Него, като Му казвах:
“Исусе! Каква е тази тежест, която се стовари над мене? И какъв е този Огън, чиито пламъци изгарят цялото ми същество? Моля Те, Господи мой! Яви ми се и ми дай отговор на състоянието, в което се намирам. Понеже зная за живота си, че нищо не идва към мене, без Ти да Си го допуснал и заповядал…”
В отговор на думите ми Господ още повече усили Огъня над мен, а тежестта буквално ме смазваше. И ето, че вече виждах пред очите си видение. Самата Давидова Арфа, светеща в красотата и нежността си, се спускаше от небесните места към земята. И когато тя застана на земята, там около нея бликнаха води, подобни на гейзери, които излизаха от земята, придружавани от пушеци и пара. И ето, че водите все повече нарастваха и заставаха на водни купове около Арфата. В един даден миг те се стовариха с грохот върху Давидовата Арфа, тъй че Струните й се разкъсаха. Тогава една Небесна ръка се простря над строшената Арфа, като вдигна с пръсти самите Струни и след това ги извиси и скри в облаците на Небето. А от Арфата останаха само двете й прекършени рамена, паднали във водите…
По-ужасно и страшно видение аз не можех и не исках да си представя, че е възможно. И ако до преди миг сърцето ми ликуваше, че е дало на Божиите чеда Струните на Божието Съвършено благоволение, то във видението на Исус, като отговор на молитвата ми, имаше една страшна обреченост и твърде сериозно предупреждение. И аз, стоящ все така под пресата на невидимата тежест и горещите вълни от Огъня, побързах да попитам моя Господ:
“Какво ми даде да видя, Исусе? Защо сега съкрушаваш сърцето ми с това видение? Какво стана с Давидовата Арфа и какви бяха водите, които се надигнаха върху нея, та да я строшат? Та аз все още не съм осъзнал напълно колко мъдри и прекрасни са виденията с осемте Струни! А сега трябва да видя как Святата ръка на Отец ги вдигна в небесата…”
Очите ми вече се пълнеха с горещи сълзи, когато Исус се яви пред сърцето ми. И Той, докосвайки главата ми, започна да ми говори, казвайки:
“Няма по-страшна тежест за пророка от тежестта на Божията мъка, с която Всемогъщият посещава сърцето му. И няма по-важна задача за слугата на Отца от тая – да яви Божията мъка на всичкото Божие домочадие.
Някога Еремия видя ужаса и падението на Израил под духовната власт на Вавилон. И той, имайки в сърцето си същия Огнен пламък, който сега имаш и ти, не го задържа в сърцето си, но изяви на всичките поколения колко страшен и проклет е духът на Вавилон. Днес ти виждаш, че въпреки богатата Благост и Милост на Отца към служителите Му, пак мнозина от тях ще Го наскърбят и похулят. И не просто това! Те ще забият нож в Отеческото Сърце, както някога Рим заби гвоздеите в ръцете и нозете Ми. И като покорят сърцата си на води, извиращи от бездната, ще отхвърлят Струните на Божието Съвършено Благоволение, за да намерят мир с дявола, мир със света му, мир с демоните му.
Мир със самото сърце на Сатана!
Как мислиш тогава? Ако Аз и Отец Ми ти дадохме Святите видения с Давидовата Арфа, за да въздигнем при Нас всички верни и чисти, то нима дяволът ще стои със скръстени ръце? Нима мислиш, че всеки втори християнин, отворил библията си, вече вижда стъкленото море и Божиите поклонници с Духа на Моисей и Агнето в сърцата си? Не е ли по-вярно другото, а именно – че чрез тебе Отец Ми изяви тайни, покрити и приготвени за последното време? И ако няма нищо тайно, което да не стане явно, то нека сега пред тебе да стане явна и всичката съпротива на Вавилон против Арфата на Давид. За да видиш кои са тия, които днес са готови да забият нож в Сърцето на Бащата, Който ги люби…”
Братко мой! Аз изобщо не бях мислил в такава Светлина върху Арфата на Давид и никак не бях предполагал за всичкото коварство, с което дяволът поглъща онези, на които им е по-скъп мирът с него вместо Божието Съвършено Благоволение. Ето затова смирено наведох лицето си пред моя Господ, като Му казвах:
“Исусе! Ти Си говорил на всички ни, че живеем в последното време, когато беззаконието се умножава и любовта на мнозинството охладнява. А това – да се умножи беззаконието – аз сега разбирам като скъсване на Божиите Струни в сърцата на човеците и като прилив на води от всякакво нечестие. Но повече от всичко друго аз сега плача за раните на Божието Сърце. Защото синове са се повдигнали не против бащите си, но против Бащата, Който даде Сина Си, за да ги осинови. И като са презрели Любовта Му, проболи са Сърцето Му…”
В отговор на думите ми Исус вдигна ръката Си и посочи нагоре. А след това ме хвана със силните Си ръце, за да въздигне сърцето ми в Божието Светилище.