РЕКИТЕ НА ВАВИЛОН II – VI ГЛАВА

6. ОМАЙВАЩАТА РЕКА НА ЕЗАВЕЛ
(Видение за отстъплението от Духа на Божието Слово)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има дух на земята, който да е вкарвал най-голяма омраза в сърцата на човеците против делото, което Бог ми е дал да върша, то това е духът на Езавел. Аз ясно помня времето, когато пратеник от Бога и Отца дойде към сърцето ми и ми даде да разбера за Божието Съвършено благоволение, свързано с моето свидетелство за съдебния процес против духа на Езавел. Слушайки тогава думите на Божия ангел, аз приех в сърцето си, че винаги ще бъда мразен от слугите на Езавел и трябва да гледам на това, като на привилегия, дадена ми лично от Небесния Отец. А омразата на Езавелините лъжепророци и слуги в тези последни дни прелива над сърцето ми. И чародействата и хулите им против името ми и живота ми летят като стрели върху сърцето ми.
Но ето, ако и Езавел да ме убива, аз стоя!
Защото този мръсен дух от царството на мрака не може да стори против живота ми нищо повече от онова, което му е дадено. И въпреки, че мнозина приятели на нашето служение отпаднаха от атаките на тоя дух и решиха да ни бъдат врагове, то пак аз зная, че сетнината на Езавел ще бъде при потока Кисон, а онези, които превъзмогнат над тоя дух, ще се възкачат на Кармил.
Ето затова вълнението ми беше пълно и аз очаквах с трепет думите на Исус, свързани с тъмната река на Езавел. А Господ, като се яви на сърцето ми, започна да ми говори, казвайки:
“Аз зная колко голяма е ревността Ти за Мене и за думите, които давам на сърцето ти. Но сега знай и приеми, че измежду седемте по-зли духове, които са създали реките на Вавилон, тоя дух на Езавел най-много мрази сърцето ти и основната съпротива против служението ти на Божий пророк иде именно от него. Ето затова повечето атаки против сърцето ти са атаки от чародейни устни, които никога не млъкват, но всякога принасят служба на оня, когото изповядват за бог. А този дух на Езавел наистина ги е уловил в твърде страшна и проклета река. И тази е мастилената река на омайването, която Аз ще ти разкрия във видение. Но нека преди това да дам на сърцето ти едно друго видение, за да видиш мястото, където се препъват всички чародеи и теолози…”
След последните думи на моя Господ пред очите ми се разкри видение. Аз виждах един прекрасен Поток, който идваше от Небесните места. Водите му – кристални и чисти – водеха сърцето ми до копнеж да се потопя в него и така да вкуся от Вечния Живот на Отца, от Съвършената Светлина на Небето, от изобилната Благост и Милост на Бога. И ето, че моят Господ вдигна ръката Си и посочи към Потока, като ми казваше:
“Гледай, Стефане. Защото Този Поток е Святият Дух, Който Отец Ми дава на ония, които Го любят. И ти сега иди с нозете си до самия Поток, за да видиш знамението, което трябва да преживеят всички Божии чеда…”
Погледнах към Потока и се затичах към Него. А когато се спрях пред водите Му, Исус отново ми каза:
“Погледни самите води, момчето Ми…”
Така аз се надвесих над Потока и погледнах водите Му. И ето, че върху самата повърхност на водите се появи отражението на главата ми. А тогава удивлението ми нарасна твърде много. Защото от водите на потока ме гледаше Лицето на Исус… Понечих да мръдна главата си настрани, за да се убедя в онова, което виждам. А тогава и Исусовото Лице се мръдна настрани. И аз, като се обърнах към моя Господ, казах Му:
“Какво е това чудо, Исусе? Та ето – във водите на Потока аз виждам Твоя Образ. И той е твърде прекрасен!”
А Господ ми отговори:
“Това е чудото на Преображението. Чудо, което Отец Ми е обещал за всички, които вярват в Сина Му и следват Духа Му…”
“А да разбирам ли, Исусе, че в тоя миг Отец гледа на мен, като на един, в когото се е изобразил Образа на Сина Му?”
Господ се разсмя на въпроса ми, а след това каза:
“Ако Святият Дух е Духът на Истината, то можеш ли да се съмняваш в онова, което отразяват водите Му? Може ли десет години да храниш даром Божието Домочадие с Хляба на Божието Помазание и Святост и това да не доведе до преобразяване на сърцето ти? Може ли десет години да носиш раните Ми и да претърпяваш страданието Ми и това да не те доведе до Образа на Сина? Но ти сега стой при Потока и виж как ще се развие самото видение. Защото при Този Поток идват мнозина, но остават малцина…”
След последните думи на Исус аз видях как към Потока се приближиха двама човеци. И ето че единият казваше на другия:
“Братко мой, да се приближим при водите на тоя Поток и да пием от тях. Защото това е даденото от Господ Исус обещание за сърцата ни. Обещаният Свят Дух, Чиито води са води на Живот и Светлина…”
“Амин! Така е…” – отговори вторият. Така двамата застанаха пред самия Поток. И ето, че вторият вече се навеждаше над Потока, за да пие от водите му, когато побърза да се отдръпне с огромно смущение в погледа си, казвайки на първия:
“Не мога да пия от водите на тоя Поток, защото в тях видях нещо ужасно. Видях по ръцете си такива петна и лицето си толкова мръсно и противно, щото вече се чудя как съм могъл да изглеждам така? И сега как е възможно ръцете ми да са с петна, а образът ми да е толкова противен?”
На тези думи на втория, първият каза:
“Братко мой! Ако Този е Божият Поток, то Той е Духът на Истината, Който ни упътва на всяка истина. И сега ти благодари на Бога, че Потокът Му е показал как изглеждат ръцете ти и лицето ти. И като се наведеш, загреби с шепи от водите на Потока, за да измиеш както ръцете си, така и лицето си…”
След тези свои думи първият се наведе и също видя отражението си във водите на Потока. И той отново каза:
“Ето, братко. Моето лице е противно и мръсно, като твоето. И по моите ръце са останали петната на греха. Но нали затова са водите на Потока – за да се приближим при тях? Защото тези води ще измият ръцете ни и ще направят чисти сърцата ни. Нали това ни проповядва Апостол Яков, като казва:
“Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи…” (4:8)…”
Думите на първия никак не се харесаха на втория. И той, като направи крачка назад от Потока, казваше на първия:
“Как смееш да ме наричаш грешен и да твърдиш, че моето лице е мръсно и противно? Не е, казвам ти! И аз повече няма да стоя до тези води, та да се унижавам. Защото това едва ли е Святият Дух. По-скоро – това са водите на някой присмехулен дух, който иска да ни се подиграва и да ни унижава. Не е ли така, а?”
А първият, като загребваше от водите на Потока и вече миеше с тях ръцете си и лицето си, каза на втория:
“Не се съмнявай, братко! Ето, виж, че лицето ми постепенно просветлява и онези петна на нечистотата вече изчезват. Ела, наведи се и наплискай лицето си с тия води. Защото така ще се преобразим в Божия Образ…”
Но и тези думи на първия никак не се харесаха на втория. И той, като направи още крачка назад от Потока, каза на първия:
“Какво разбираш ти от Божия Образ? И защо ме гледаш така, сякаш, че съм ти противен? Не, аз няма да остана с тебе при тоя Поток, но ще призова Господ, за да ме ръководи и направлява. А ти, ако имаш разум, последвай ме…”
На тези думи на втория, първият, чието лице все повече просветляваше, му каза:
“Аз познах със сърцето си, че Този е Потокът от Небето. Вече не искам нищо друго, освен да пребъдвам във водите Му. Затова сега отново те призовавам:
Не отстъпвай назад от Потока, но измий ръцете и лицето си и така пожелай Образа на Исус…”
Тези думи на първия накараха втория не просто да отстъпи, но да отскочи назад. И той, като махна с ръка, вече казваше на първия:
“Ти наистина си безумен, за да стоиш тука. Аз те напускам и ще призова Господ да ме ръководи…”
Така, отдалечавайки се от Потока, човекът вдигна ръцете си, като викаше:
“Господи, господи! Дай ми да те познавам. Научи ме на волята си и на пътищата си…”
И ето, че до викащия се появи духът на Езавел. Развявайки пелерината си, той се сниши до човека, като му казваше:
“Ти ли си, чедо мое? Ти ли ме призова със сърцето си? Ти ли пожела образа ми?”
“Да, господи! – отговори възбудено поклонникът и продължи:
“Бях заблуден и унизен в сърцето си, но сега те чувам и желая да ме водиш според волята си…”
След тези думи на човека духът на Езавел извади кука изсред пелерината си. И като я заби в сърцето на човека, каза му:
“А не е ли моята воля тая – да те направя образован, та да познаваш словото ми? Ще ме последваш ли, чедо мое! Ето, аз ще избавя сърцето ти и от неграмотно ще го направя просветено. Така ти ще познаеш доктрините на спасението и ще блестиш всред неуките като светило господно…”
Думите на Езавел вече омайваха сърцето на човека. И той, като докосваше с длани мръсното си лице, каза на Езавел:
“Води ме, господи! И направи ме да позная всичките ти доктрини…”
В тоя момент Езавел дръпна рязко куката си и въздигна поклонника си встрани от Господния Поток, като отлиташе с него в далечината. А тогава Исус ми каза:
“Нека двамата с теб да последваме Езавел и пленника й. За да видиш какво се случва с всички, които искат да бъдат образовани, а не образувани…”
Така аз и Исус последвахме духа на Езавел, когато очите ми отново видяха Вавилонската пустиня със седемте реки. И ето, че духът на Езавел вече заставаше с поклонника си над собствената си река, която бе твърде пълноводна и всред водите й плуваха неизброими множества. Така Езавел каза на хванатия от куката й:
“Ето, чедо мое! Виж колко много са просветените от истината. Те всички ме призоваха и намериха водите ми. И ти сега готов ли си да влезеш в моите води? Готов ли си да посветиш живота си на господните доктрини?”
Докато Езавел говореше на пленника си, аз забелязах, че от водите на реката й се издигаха изпарения, които подействаха като наркотик на човека. И той, замаян и с премрежен поглед, отново казваше на измамливия дух:
“О, Исусе! Какво е това сладко благоухание?”
А Езавел гальовно му отговори:
“Така благоухаят делата на всичките ми поклонници, които ми се покланят в дух и истина. И аз виждам в тебе един от тях, който ще блести всред всички, като им явява словото на живота…”
Тези думи на Езавел твърде много се харесаха на човека. И той вече й казваше:
“О, господи мой! Дай ми да живея във водите ти. Дай ми да бъда твоето благоухание!”
Тези думи на измамения бяха фаталните. Защото само след миг в сърцето му бликна тъмносин поток, който започна да шурти в самата река. И ето, че демоничният началник въздигна с куката поклонника си. И като го залюля, хвърли го всред водите си. А тогава Исус ми каза:
“Нека се приближим над Езавелината река. За да видиш какво е въздействието от водите й над всички, които й се покланят…”
Така Господ ме хвана със силните Си ръце и ме постави над водите на самата река. И ето, че аз видях нещо твърде грозно и страшно. Защото водите на Езавел бяха тъмносиньо мастило. И ония, които плуваха в тях, имаха печата на самите води върху лицата си. Тъй че върху очите им се напластяваше твърде тежък грим, който ги правеше да имат демонично изражение. Мъжете – на вещери, а жените – на вещици. Едни от тях топяха пера в самото мастило, като бързаха да пишат в тефтерите си, а други се прегръщаха като си казваха:
“Алелуя! Ние сме образовани! Ние сме божията светлина на земята…”
Измамата на Езавел беше пълна и страшна, а гледката съкруши сърцето ми. И аз, като погледнах към моя Господ, попитах Го:
“Толкова ли е страшен гримът на Езавел, Исусе?”
А Господ ми отговори:
“Има ли нещо по-страшно от това – да презреш Образа, Който те спасява и да се гримираш с правдата на книжниците, която те погубва? Но ти виж сега къде е най-силен гримът на Езавел…”
“Господи мой! Той е най-силен в областта на очите!”
“А защо очите са прицел на Езавелиното мастило? Не затова ли, за да бъдат заблудени ония, които трябва да видят истинския си образ? И когато в тая омайваща река човек побърза да приеме грима на Езавел, то той не губи ли ясния поглед върху собственото си състояние? Такъв гледа дипломата си и вижда в нея Образа на Божия Син. Гледа доктрините си и вижда в тях страданията на Божия Син. Гледа титлата си и вижда в нея Смирението на Божия Син. Гледа конкорданса си и вижда в него Мъдростта на Божия Син. А на такъв погублението наистина е страшно, защото е изгубил най-ценното, което Отец Ми ви е дал от Небето. Изгубил е Святият Дух, Духът на Божието Слово, Който е Потокът край Пътя, за да намери водите на Езавел, които са една от реките на Вавилон.
Ето затова предупреждавам всички ви:
Бягайте далеч от грима на Езавел и от мастилените води на нейното лукавство! Защото тоя грим е силен в измамата да излъже стария човек, че образът му е нов. И тоя стар човек, като е презрял Божията Благост и водите на Духа, които могат да образуват Божия Образ в сърцето му, е побързал да потърси води, които не могат да образуват, но само да образоват. И ето тук е силата на Езавелиното чародейство! Защото омаяните от чара й имат себе си за Божии чеда и слуги на Бога и Отца, а никой не иска да види тежкия грим на очите им и стария образ в сърцата им. И ако в изминалите години слугите на Езавел избезумяваха от ярост против пророка Ми, то е, понеже му дадох да осветява грима на Езавел и така мнозина да видят, че са били образовани, но не и образувани.
Гримирани, но не и покаяни! Защото в Небето на Отца Ми няма да ви ползва никоя диплома, никоя титла и никоя доктрина. И в това Небе ще се съберат само ония, които имат Образа на Сина, а не грима на Езавел. Колкото до последните – горко им, горко им, горко им. Защото Отец Ми отдавна е заявил против тях и те са станали съдове на Неговото проклятие, което гласи:
“Господ ще те поразява с умопобъркване, със слепота и с омайване на сърцето; и ще ходиш пипайки всред пладне, както слепият пипа в тъмнината, и не ще имаш успех в пътищата си; а ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден, и не ще има кой да те избави…” (Второзаконие 28:28-29)…”
Огледай се, братко мой, и виж умопобърканите! Защото такива, като презряха Образа на Сина, влязоха в мастилените води на Езавел и Го размениха за титла и диплома. Огледай се, братко мой, и виж слепите и омаяните! Защото такива, като видяха стария си образ във водите на Святия Дух, нямаха смирение и покаяние, та да се очистят и осветят. Но наместо това предпочетоха грима, който ги прави слепи за Бога и зрящи за измамата. Аз окайвам това безпътно поколение от гримирани и омаяни човеци. И като плача в сърцето си моля моя Господ и Бог:
“Събери ни при Потока Си, Всевишни! И като измиеш лицата ни и сърцата ни, дай ни да стоим твърди и безстрашни против духа на Езавел. Да не се огънем от чародеянията му и да не отстъпим от Образа Ти. Защото времето на Езавел е днес и сега. За да изчезне завинаги утре и отпосле! Амин и Амин!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s