РЕКИТЕ НА ВАВИЛОН II – V ГЛАВА

5. КЪРВАВАТА РЕКА НА КОРЕЙ
(Видение за отстъплението от Божията Благост и Милост)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали имаш вярата да си представиш как би изглеждал един воин на Бога, който държи Господния Меч в ръката си, за да поразява с него враговете на Божия народ. Но искам да ти кажа, че свидетелствата на живота ми са именно такива, понеже Господ посочи на сърцето ми глутници от вълци. И като ме направи да пламна от всичката Му ревност, даде ми да поразявам такива с Божието изобличително помазание. Но било, че вълците усетиха острото на Меча, пак тези зверове на лукавия не се отказаха от завоеванията си, но станаха още по-зли и още по-нагли в беззаконията си. И при все, че Небесният Отец изговори против тия зверове Собствената Си присъда и им показа мястото, където те ще обитават през цялата вечност, пак това никак не трогна нито един наемник, нито пък доведе до покаяние проповедниците на заплата и трудов договор. Тогава разбрах, че върху тези зверове има нещо повече от Божий гняв. Защото Бог би се разгневил на бунтовния и би го наказал, за да го възвърне. “Той наранява, Той и превързва…” – ни казва Словото Му. Но когато Бог наранява, а дяволът превързва, то тогава Отец е прибавил на гнева Си ярост. А самата Божия ярост е такава, щото Бог ще остави противните на Духа Му без покаяние. И те ще останат зли до самия свършек. А гаранцията, че няма да се обърнат и да преживеят покаяние, ми разкри Сам Исус в следващата от Вавилонските реки. Реката на Корей! Кървавата река на оня тежък бунт, който отхвърля всяка Божия Благост и Милост! Попаднали в тази река, всички Божии отстъпници ще бъдат влачени от нея, докле с очите си видят мястото на погибелта и вечното разорение. Затова нека сега да ти разкрия какви бяха думите, с които Исус ми разкри самата река. Ето какво ми каза Той:
“Ако досега сърцето ти е било в неведение и ти не си знаел защо вълците на лукавия не преживяват покаяние, то се приготви да видиш и разбереш, че те отдавна са посочени като съдове, които са предмет на Божия яростен гняв. А такива съдове, момчето Ми, никой и никога няма да доведе до покаяние. Защото те са били посочени за своята мерзост още преди създанието на света. И Сам Отец е поставил съдбоносните Си изпити против такива, та да бъдат осъдени справедливо за всичкото зло, което са сторили на Божието домочадие. Но ти сега виж видението, което ще ти покажа. Защото в него Господ отново ще бъде Добрият Самарянин…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение. И ето, че аз и Господ стояхме в Небесните селения на Святия Дух, когато Спасителят посочи с ръката Си надолу, като ми казваше:
“Един от братята Ми е пребит до смърт. И зверовете на лукавия са разкъсали сърцето му. Затова нека двамата с тебе да слезем при него и Господ да ти покаже какъв е изпитът, с който Отец Ми препъва бунтовните и коравовратните…”
Така Исус хвана ръката ми и двамата с Него вече слизахме в местата на земята. И ето, че очите ми наистина видяха страдалец, който лежеше пребит на земята. Той беше в толкова ужасно състояние, щото очите ми се напълниха със сълзи и аз казах на моя Господ:
“Исусе! Да побързаме! Защото тоя Твой брат бере душа!”
А Господ ми отговори:
“Най-лесното е Аз да сляза от Небето и лично да изцеля Моя брат. Но твоят Господ обича не лесните, а трудните неща. А кое е трудното за Мене?”
Слушах думите на Исус и нещо проблесна в сърцето ми, тъй че Му отговорих:
“Господи! Ако Ти обичаш трудните неща, то непременно би потърсил сърце, в което да влезеш с всичката Си Благост и Милост. И така оня, в когото си влязъл, да извърши Съвършеното Божие очакване…”
Погледът на Исусовите очи ми подсказваше, че отговорът ми Го е удовлетворил. И Той, като бръкна в мантията Си и извади двете Си монети, каза ми:
“Вземи тези две монети и пресрещни първия от човеците, които ще видиш. И като му дадеш двата Ми динара, призови го да покаже Благост и Милост на умиращия страдалец…”
Взех монетите от Самарянина, а те загоряха в дланите ми и заблестяха с мека Божия Светлина в очите ми. И аз, като тръгнах по пътя към страдалеца, вече виждах човека, на когото Господ искаше да дам двата Му динара… Затова застанах пред него и протегнах ръката си, като му казвах:
“Господине! Господ ме изпраща до тебе с посланието на Сърцето Си. И ето, Той ми даде тези два динара, за да ти ги дам и да те призова да помогнеш на оня страдалец, който лежи пребит на земята…”
Човекът ме погледна учуден, а след това махна с ръка, като ми казваше:
“Кой си ти, за да ми говориш за Господ? И така, като ме гледаш, не виждаш ли, че отивам нагоре, защото Той ме призовава?”
С голяма ревност в сърцето си протегнах още по-настоятелно ръката си, като му казвах:
“Оня, който е бил призован от Бога на небесата, трябва да бъде мъж по Сърцето Му. А в Сърцето на Господа има Благост и Милост за чедата Му. И ти, ако искаш да бъдеш мъж по Божието Сърце, вземи тези два динара и покажи Благостта и Милостта, с която Бог люби оня страдалец на земята…”
При тия мои думи човекът направи досадно изражение с лицето си, а след това понечи да ме отблъсне от Господния път, като ми казваше:
“Кой си ти, за да се възвишаваш над мене, а? Не знаеш ли, че мене Бог ме е призовал да бъда пастир? И сега да ме спира ли такъв като тебе от извисяването към Бога?”
Думите на човека запалиха още повече ревността ми. И аз, сочейки към страдалеца на земята, му казах:
“Добрият пастир оставя деветдесет и деветте овце и тръгва по бърдата, за да намери онази, която се е заблудила и е била разкъсана от вълците. Нима сега ще подминеш този страдалец? Нима няма да му дадеш динарите на Добрия Самарянин?”
В отговор на думите ми човекът блъсна ръката ми, тъй че динарите на Исус хвръкнаха настрани. А след това с презрителен глас ми каза:
“Тоя, падналият, е грешен и умира поради греховете си. А мене Бог ме е направил свят, като е заповядал да не се допирам до нечисто. Затова се махни от пътя ми и не ме провокирай с думите си…”
След тези свои думи човекът мина покрай мен и Господ, като изобщо не забеляза смръщеното лице на Самарянина. И като продължи нагоре, казваше на себе си:
“Тръгнал някакъв да говори на мен, дипломирания, за динари и страдалци, та да ме отмества от пътя към Божията Слава. Хм!”
Наведох се на земята и побързах да вдигна падналите динари. А след това погледнах на Исус, като Му казах:
“Да побързаме, Господи! Защото аз прекрасно зная, че Ти ще съживиш пребития до смърт, независимо от това дали някой би Ти се противил или не…”
В отговор Господ вдигна ръката Си, като ми казваше:
“Добрият Самарянин всякога ще има добри самаряни по земята, макар и да са малко. И като им даде динарите Си, ще ги направи да извършат Волята на Сърцето Му…”
Така Исус се приближи до мен и взе динарите Си. А после, като издири с поглед един от слугите Си, сниши се при него на пътя и му даде динарите, за да покаже Благостта и Милостта на Отца. Тъй че пребитият наистина намери утеха и Бог съживи сърцето му. Но ето, че с гневно Лице и със смръщени очи Исус отново се приближи до мен, като ми казваше:
“Виж сега каква ще е сетнината на тоя дипломиран наемник, който знае всяка буква от Евангелието Ми, но няма Духа с Който се показва Благост и Милост…”
Така аз погледнах на наемника, който все така се изкачваше по пътя. И ето, че там пред него се появи духът на Корей с онова грозно и противно вълчо лице, което Исус многократно ми бе показвал във виденията Си. И самият тъмен дух развя пелерината си върху главата на човека, като му казваше:
“Сине мой! Мен ли търси сърцето ти? Моят дух ли искаш?”
Усетил полъха на развятата пелерина, човекът възторжено извика:
“О, господи мой! Какви ли не препятствия и изпитания преминах, за да чуя гласа ти? Тебе търся, боже! Дай ми водителството и помазанието си, за да бъда пастир на овцете ти…”
В отговор на думите му, духът на Корей извади желязна кука от пелерината си. И като я заби в сърцето на пленника си, каза му:
“Ето, аз съм с тебе през всичките дни до свършека на века. На тебе лично ще говоря и ще те утвърждавам. Ти си моят помазаник, защото ясно слушаш гласа ми и вършиш онова, което ми е угодно…”
След тези думи вълкът на Луцифер въздигна с куката си човека, като отлетя с него встрани от Господния път. А тогава Исус ми каза:
“Нека последваме тъмния дух, за да видиш къде той ще отведе пленника си…”
Така ние последвахме след духа на Корей, когато очите ми забелязаха Вавилонската пустиня и седемте й реки. И ето, че Корей вече беше завел пленника си над водите на собствената си река, като му казваше:
“Тези са водите на божият елит. И тук е мястото на всички въздигнати и помазани, които участват лично в съвета на господа! Искаш ли, сине мой, да бъдеш сред тоя елит? Искаш ли в живота ти да се явят великите дела на святия дух, които въвеждат църквите в бъдещия век?”
“О, Исусе! – изрева поклонникът му – “Ти наистина си ме въздигнал и помазал! Дал си ми корона, за да се боят от името ти и да слушат думите ти. Аз искам водите ти, господи! Дай ми да вляза в тях и да живея всред тях!”
След последните думи на пленника си, духът на Корей разлюля желязната кука и го хвърли във водата, като му казваше:
“Живей за мене! Защото аз наистина съм твоят бог!”
Така човекът вече падаше в самите води, когато аз видях как всред него се вдигнаха пръски от кръв. А там, сред кървавите води на реката, плуваха хиляди. И като се гледаха едни други с кървавите си лица, пръскаха се с кръв и възклицаваха щастливи:
“Алелуя! Исус е господ и ние сме неговия избран елит!”
Гледах на кървавата река и една дълбока и страшна скръб попари като огън сърцето ми, тъй че попитах Исус:
“Каква е тази кървава река, Господи мой? И кои са човеците, които са така щастливи да плуват в нея?”
А Исус ми отговори:
“Това е реката на кръвожадните вълци. Това е реката на всяко човешко и демонично насилие. И тези пастири-наемници тук се къпят и плуват в кръвта на онези, които са измъчвали. Защото, момчето Ми, един вълк се насища едва тогава, когато очите му видят кръвта на жертвата му. А тоя елит на Луцифер, който плува сред водите на Корейската река, всякога е пробождал сърцата на човеците, за да пие кръвта им и да изсмуква живота им…”
Думите на Исус ме накараха да заплача. И аз, като не криех сълзите си, отново попитах Господа:
“Да разбирам ли, Спасителю мой, че страданието на милиони онеправдани осигурява благоденствието и просперитета на тоя елит? И те никак ли не виждат кръвта, в която плуват? Никак ли не проумяват, че Отец ще ги накаже жестоко за нечестието им?”
В отговор Гласът на Исус стана гневен. И Той, с огнени пламъци в очите Си вече ми казваше:
“Вълците са най-големите врагове на Божията Благост и Милост. Те са кръвожадни именно по тая причина, че искат да живеят, като смучат и изпиват кръвта на хиляди по хиляди. И ако тоя пастир-наемник във видението отказа да помогне на страдалеца с двата Ми динара, то е, защото искаше всякога да гледа на изливащата му се кръв. Ето затова казвам на всички Мои, че благоденствието на Вавилонския елит иде от кръвта на онеправданите, изнасилените, окрадените, измамените, съсипаните, разкъсаните и умиращите. Всеки от вълците в реката на Корей е готов да смуче и изпива кръвта на жертвите си. За да осигури собственото си благоденствие от мизерията и недоимъка на ония, над които той владее. Които убива и разкъсва със словото на Корейската заблуда. И ако някой иска да види тая Вавилонска пустиня в мига на нейното осветяване, то нека такъв да си спомни думите на Апостола Ми Йоан от “Откровението”, който казва за блудницата Вавилон:
“И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много…” (17:6)
Ако блудницата се опива от кръв, то това не е ли по причина на вълка, който живее в сърцето й? А ако на някого никак не са достатъчни тези стихове, то нека такъв да си спомни каква е чашата на третия ангел:
“Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв. И чух ангела на водите да казва: Праведен Си Ти, Пресвети, Който Си, и Който Си бил, загдето Си отсъдил така; понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти Си им дал да пият кръв. Те заслужават това…” (Откровение 16:4-6)
Проумявате ли думите на ангела към Отца Ми? Проумявате ли, че ония, които са проливали кръвта на Моите Светии и свидетели, непременно ще пият кръв, за да бъдат справедливо осъдени? Сега разбирате ли още по-добре видението Ми? Разбирате ли защо при сетнината на Вавилон в него се намират кърви от пророци и светии и от всичките заклани на земята? Именно защото сред тоя Вавилон се е подвизавал духът на Корей, вълкът на дявола, насилникът на Луцифер. Оня, в чиито ръце днес са всичките вълци по земята, които наричат себе си “божият елит”. И те наистина са елит на бога си. Защото духът на Корей е бог на сърцата им и свидетел на раззинатите им челюсти.
Ето, заповядвам на чедата Си:
Излезте от църквите, в които управляват вълци! Излезте от ония места, които са станали кървави реки! Защото вълците докрай ще си останат вълци. Те ще менят козината си с лицемерие, но нравът им ще си остане същият. Ето казвам ви, че всяка църква, в която пастирът живее по-добре от овцете, а овцете не живеят по-добре от пастира, се превръща в кървава река на Корей! Защото не пастирят е давал кръвта и живота си за овцете, но овцете са давали кръвта и живота си за него! И ако някой реши в сърцето си, че трябва да остане в кървавата река, за да живеят вълците на Корей от кръвта му, то в Името на Отца Си се заклевам, че нечестието на такъв няма да се отмахне, но той ще падне заедно с вълците в същата пропаст на нечестие и ще му се въздаде от Божия яростен гняв…”
Братко мой! Разбираш ли думите на нашия Господ? Разбираш ли кои в действителност са вълците на Вавилон? Това са тия, които забиват острите си зъби в сърцата на човеците. За да живеят от кръвта им и така да си осигурят живот на царе. Това са и тия, които днес пробождат сърцата на Христовите свидетели с всякакви хули и лъжи. За да проливат кръвта им и да бъдат прокълнати от Бога да пият кръв.
Аз мразя тоя Вавилонски елит! Аз презирам до дъното на сърцето си всичките наемници, които пият кръвта на сиромасите и ги заплашват с фалшиви доктрини, за да ги държат под властта на нечестието си. И ако Бог не търпи вълците и насилниците, но ги обрича на погибел, то да стоиш ли сред тях или своевременно да освободиш сърцето си от насилието им? Да стоиш ли в църква, в която един благоденства от кръвта на мнозината? Да проливаш ли и ти кръвта си, та да пълниш реката на Корей, която храни Вавилонския елит? Аз вярвам, че ти ще запазиш кръвта си, за да я съединиш със страданието на Божиите, което изкупва и възвисява, а не с насилието на вълците, които отдавна са превърнали благовестието на Вечното Спасение в остри зъби на демонично погубление. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s