РЕКИТЕ НА ВАВИЛОН II – IV ГЛАВА

4. ЗЛАТНАТА РЕКА НА МАМОН
(Видение за отстъплението от благородството)

Мамон! Проклетият дух, който завлече Юда! Проклетият дух, който измами Израил да се кланя на златно теле! Проклетият дух, който отнема благородството на духа и го заменя с ръжда! Проклетият дух, чиято измама излиза от дълбочините на дяволското сърце!
Разбрал ли си всичко за Мамон, братко мой? И проумял ли си колко голямо е коварството на любимеца на Луцифер? Трябва да ти кажа, че колкото повече Господ ми дава посвещение и мъдрост, за да разоблича и осветя този дух на светското богатство, толкова повече разбирам, че Бог Отец наистина Си е избрал твърде сериозен противник. А активността на този противник е съвършената гаранция, че в Сион няма да се качи нито един, който е склонен на поквара, развала и осквернение. Защото Бог е Сърцеведец и Той е предал всички блудни и извратени в ръката на блудния и извратения. И Нему принадлежи Спасението и осъждението.
Когато Исус реши да ми покаже видението, свързано със златната река на Мамон, Той ми каза:
“Ти не би разбрал колко е силна златната река на Мамон, ако преди това не покажа на сърцето ти къде се провалят и препъват повечето от човеците. Затова бъди готов да запишеш всичко, което ще ти покажа. Понеже знанието, което ще получиш, е съдбоносно за цялата Ми Църква…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а пред очите ми се разкри удивително видение. Аз виждах две огромни пещи, поставени в подножието на Господния Хълм. Едната пещ беше разпалена от Огън. А другата пещ беше пълна с течност, от която се издигаха облаци от гъст и задушлив дим. И ето, че Исус ми посочи към двете пещи, като ми казваше:
“Сега виждаш как изглежда горнилото на скръбта за Моята Църква. Това са две пещи, свързани с обещанието на Отец Ми, дадено чрез пророка Му Захария. А това обещание гласи:
“И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, а третата ще се остави в нея. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги както се чисти среброто, и изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, и Аз ще ги послушам; ще река: Тия са Мои люде; а те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог…” (Захария 13:8-9)
И ето, че сега очите ти виждат тези две пещи. В едната Отец прекарва Своите, за да ги пречисти, както се чисти Среброто, а в другата Божиите влизат, за да бъдат изпитани така, както се изпитва Златото. Тъй че с двете Си пещи Отец утвърждава благородството на чедата Си. Нека тогава те заведа при тези пещи. Защото ти трябва да влезеш както в едната, така и в другата…”
Гласът на Исус беше твърде сериозен, за да мисля, че се шегува или ме провокира. Ето затова аз тръгнах след Него и така двамата се приближихме до самите пещи. А тогава Господ ми заповяда:
“Влез в първата пещ! И като се уповаваш с цялата си вяра в Мене, бъди готов да се покориш на Огъня…”
Братко мой! Имало е страшни видения и опитности, които Исус е давал на сърцето ми, но този път това видение наистина беше като изпитание за всичката ми вяра. И аз, призовавайки мислено моя Господ, направих крачка, като вече влизах в огнената пещ. А тогава Огънят нападна цялото ми естество, като започна да ме гори. Болката беше твърде голяма, за да направя дори и крачка повече. Но Исус отново извика зад мен:
“Защо се спря? Продължавай, продължавай! Влез в самия Огън, докато той изцяло те покрие и Аз престана да те виждам…”
Този път Гласът на Исус беше не просто вик, но Дух, Който започна да ме притиска и подбутва, за да влизам все по-навътре в пещта. И аз започнах да влизам… Всяка крачка ми носеше нова остра болка и изгаряне, а Огънят нападаше все повече и повече цялото ми същество. Така дойде миг, когато пещта изцяло ме погълна, а Огънят изпепеляваше всичко в мен, което може да гори. Но ето, че в един миг болката престана и аз изобщо не чувствах Огъня. Сякаш че или той не съществуваше или аз не съществувах. А тогава Духът отново ми предаде думите на Исус, Който ми казваше:
“Излез сега пред своя Господ, момчето Ми! Защото издържа изпита, който ти дадох…”
Нозете ми отново тръгнаха към Исус, тъй че вече излизах от самата пещ. Така забелязах, че цялото ми същество беше станало като метално, понеже блестеше от Светлината на Господа. И Господ, като ме гледаше, се усмихна и вече ми казваше:
“Сега душата ти е Среброто, което е нужно за делото на твоя Господ! Но ти погледни по-дълбоко в себе си и виж, че има още един метал вътре в тебе!”
Обърнах се към себе си и забелязах, че под самото Сребро се жълтееше Злато. А Исус, като протегна ръката Си и докосваше по-вътрешното в мене, отново ми каза:
“Ако Бог очисти Среброто в тебе, то не идва ли ред, за да изпита и Златото?”
“Така е, Исусе!”
“Влез тогава във втората пещ, която е под Господния Хълм…”
Погледнах втората пещ, от която идеше задушлива миризма, и разбрах, че това беше киселина. Затова попитах моя Господ:
“Исусе! Нима искаш да вляза в тази киселина и сред тези задушливи изпарения?”
“Точно това искам! Затова никак не се бави, но влез във втората пещ…”
Събрал в сърцето си всичката си вяра в Бога, аз тръгнах към киселината и вече стъпвах в нея, когато болка, много по-жестока от първата, вече съскаше и цвърчеше върху нозете ми. А аз почувствах, че на изпитание Господ е поставил всичката ми вяра. И като се обърнах към Исус, направих мъчително изражение на лицето си. А Той, гледайки ме с остър поглед, отново каза:
“Аз не ти давам нищо повече от онова, което съм обещал в Словото Си. И сега знай, че пътят към блаженството и Божието Съвършено благородство преминава през тази пещ. За да се изпълни казаното от Апостола Ми:
“Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят…” (Яков 1:12)…”
Думите на Исус имаха твърде голям ефект върху мене. И аз, като навлязох в пещта с нозете си, усетих страданието на едно по-голямо изгаряне от първото. Колкото повече влизах в киселината, толкова повече пушек и дим се издигаше от попарените ми страни, а аз усещах как губя безвъзвратно онова, което беше предмет на самата киселина. Но както първия път, така и сега, след като бях потопил цялото си същество в киселината, болката престана. И киселината вече приличаше на езерна вода, която се изпарява от слънцето. Тогава Исус отново извика към мен, като ми казваше:
“Излез, Стефане! Защото онова, което Господ трябваше да изпита в тебе, вече е изпитано…”
Въздъхнах и вече излизах от пещта, когато забелязах как от вътрешното ми естество заблестя мека и жълта светлина. И докато отварях устата си, за да попитам Господа, Сам Той ми каза:
“Радвай се в блаженството, което ти давам, ако и за малко да си скърбял в тези изпитни на Отца Ми. Защото, ето, вътре в тебе има чисто Злато и чисто Сребро, които са силни да превъзмогнат над изкусителя. А на ония Мои чеда, които искат да влязат в тези пещи, казвам:
Не мислете, че слугата ми издържа изпитанията на пещите за няколко минути, но проумейте, че това видение му се дава за всички вас. Видение, което продължава през целия ви живот. Тъй че, ако някой е влязъл в Божиите пещи, той остава да пребъдва в тях и да свидетелства завинаги като Божие Злато и Сребро…”
След тези думи Господ вдигна ръката Си и посочи надолу от пещите, като ми казваше:
“А ти сега виж какво ще се случи с оня, който откаже да премине през пещите на Моя Бог и Отец…”
В едно с думите на Исус от долната страна на пещите се появи човек. И като държеше библия в ръката си, той вдигна погледа си към Небето, като казваше:
“Изпитай ме, Господи! И виж, че Те следвам с неразделено сърце…”
А тогава Исус ми каза:
“Нека ида при тоя човек, защото Ме призовава. Може би и той иска да стане Божия благородна скъпоценност…”
Така Исус се приближи до човека. И мълчейки, без да отрони думи, вдигна ръката Си и посочи към първата пещ. А човекът, усетил присъствието на Господа, извика:
“О, алелуя! Аз тръгвам към изпитанието, за да го издържа…”
Така той направи няколко крачки и вече влизаше с нозете си в Огъня, когато ужасен отстъпи назад и изрева болезнено, като държеше изгореното на нозете си. А след това извика:
“Това не е изпитание! Това си е направо самоубийство! И дали аз изобщо съм на правилното място? Ами ако съм бил заблуден…”
След тези думи човекът вдигна погледа си и видя втората пещ. Това го накара да се усмихне и да каже:
“Разбира се, че съм се заблудил. Явно, че втората пещ е изпитанието от Бога. Затова ще вляза в нея…”
Така той направи няколко крачки и внимателно потопи крайчеца на единия си крак. А киселината зацвърча по крака на човека, тъй че той за втори път изрева, като казваше:
“Настина съм се заблудил. Защото волята на Бога е да живея, а не да умирам от болка. Затова нека отново да го призова и Той да ми отговори…”
Така човекът вдигна ръцете си и викаше към Небето, като казваше:
“Господи! Как да разбирам златото и среброто за Храма Ти? И как да го придобия…”
Този път Исус никак не отговори, но Лицето Му се смръщи против човека и Той вдигна ръката Си и така даде знак на изкусителя. А тогава към човека се приближи духът на Мамон. Облечен в златна пелерина и със златно изражение на лицето си, той се сниши до викащия, като му казваше:
“Какво правиш тук, дете мое? И кой е отвел стъпките ти до това място?”
“Аз търсих златото и среброто ти, господи!” – отвърна човекът, а след това добави:
“Но наместо тях намерих само болка и изгаряне…”
В отговор на думите му Мамон се усмихна, като му казваше:
“Не казах ли аз, че който търси – намира, който иска – получава, и на оня, който хлопа, му се отваря? И кой ти каза да търсиш тук благословенията ми? Не знаеш ли кои са моите свидетели?”
“О, боже! Откъде съм могъл да знам за свидетелите ти?”
В отговор Мамон отново му каза:
“Имай вяра в мене. Защото ако имаш вяра, то всичко ще ти бъде. Затова сега ме изповядай като бог на просперитета. Така непременно ще намериш златото и среброто на бога…”
Държейки все така изгорените си нозе, човекът вдигна ръцете си към Мамон, като му казваше:
“Аз изповядвам, че ти си моят бог. И сега те моля – дай ми да видя златото и среброто ти…”
В отговор на последните думи демоничният началник простря остра кука в ръцете си. И като закачи с нея сърцето на човека, казваше му:
“Следвай ме! Тъй че където съм аз, да бъдеш и ти!”
А след това, като хвана поклонника си, Мамон се въздигна встрани от Господния Хълм, за да полети към Вавилонската пустиня. И ето, че Исус с твърде ревнив Глас ми каза:
“Нека да последваме тоя дух на Мамон. За да видиш какво ще стори той с поклонника си…”
Така видението мигом се промени и аз вече виждах духа на Мамон над собствената му златна река, който все така държеше поклонника със златната си кука. И като вдигна ръка и посочваше хилядите, плуващи в реката му, той му каза:
“Ето, дете мое! Ето изобилието от злато и сребро! Ето просперитетът, който имат всички, които ме познават. А ти готов ли си да станеш мой свидетел? Готов ли си да проповядваш думите ми и да намериш благословенията ми?”
“О, господи мой! Това е чудо на чудесата. Ти наистина си преизобилен и аз искам да ме утвърдиш в готовност за тебе…”
Думите на човека накараха Мамон да се усмихне. И той, като се наведе над реката, загреба в шепата си от златната й вода. И като я поднесе на поклонника си, каза му:
“Пий от водите на сърцето ми. И проумей волята ми за твоя живот…”
Без всякаква опозиция човекът отвори широко устата си, като изпи на големи глътки златните води на Мамон. А тогава сърцето му мигом се покри с кафява ръжда, която се разрастваше с всяка изминала секунда. А самите златни води, като от пробит мех, отново се върнаха в реката на Мамон. Това накара човекът отново да му каже:
“Още, господи! Искам още!”
Така демоничният началник за втори път се сниши над златната си река, като отново загреба в шепата си, давайки на човека да пие. Но и този път златните води, като от пробит мех, изтекоха и се върнаха в реката. И ето, че накрая поклонникът му извика със силен глас:
“Не ми е достатъчно, Исусе! Искам много повече! Много повече ми дай!”
Тези думи на човека бяха наистина фаталните. Защото и този път духът на Мамон се сниши над реката си и загреба в шепите си от златните води. Но тогава от самата мантия на Мамон изскочи змия, която се скри във водите на шепата му. И когато поклонникът изпиваше водата, то и самата змия се шмугна в устните му, като остана завинаги в сърцето му. А човекът, усетил присъствието на змията и ефекта от ръждата, извика на Мамон:
“Ти си господ и бог на сърцето ми. Давай ми всякога тия води, защото те са истинският живот…”
След тези последни думи на човека, Мамон го вдигна със златната си кука и го спусна във водата, като си казваше през смях:
“Аз наистина станах господ и бог на живота ти. И в тая река е делът ти и всичкото ти наследство от мене… Ха, ха ха!”
Гледах на видението, а погнусата на сърцето ми се надигна вътре в мене. И аз, като посочих на Исус оня, който падна във водите на златната река, попитах Го:
“Исусе! Не поквари ли Мамон тоя човек с ръждата на своето лукавство и със змията на алчността, която изпълзя от мантията му? И не излъга ли сърцето си тоя човек, като реши, че Божиите Злато и Сребро касаят парите и просперитета на тоя свят…”
“Точно така е, момчето Ми. Но ти виж другото, заради което те посветих във видението с двете пещи на Отца Ми. И като го видиш, отговори Ми:
Ако някой не е станал благороден, за да бъде Злато и Сребро отвътре, то ще превъзмогне ли такъв на златото и среброто отвън?”
“Не, Исусе! Аз забелязах, че духът на светското богатство дойде против живота на тоя човек едва тогава, когато той се възпротиви на изпитанията Ти и отказа да придобие Божието богатство…”
“А колко са човеците днес, които желаят да придобият Златото и Среброто на Отца Ми, а не златото и среброто на Мамон? Колко са човеците, които са готови да събират съкровищата си в Небето, където крадец не ги краде и молец не ги пояжда? Колко са човеците, преминали през огнените изпитания на Бога и Отца, които имат силата да се възпротивят на духа на Мамон? Ето, казвам ви:
Тази златна река на Мамон е една от най-смъртоносните реки на последното време. Тя отнема благородството на човешкия дух, сиреч, чистото Божие Злато и Сребро, за да напълни човека с поквара, която пояжда като ръжда. И ето затова Апостолът Ми Яков предупреди всички, които идват да плуват във водите на тая златна река, като им каза:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха, и ръждата им ще свидетелства против вас, и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни…” (Яков 5:1-3)
Ето, предупреждавам всички ви:
Ако събирате съкровища в последните дни, то внимавайте за какво злато и сребро ще употребите вярата си!
Хора, които са благородни, като Злато и Сребро отвътре, няма да се поклонят на златото и среброто отвън, но ще възвеличат Бога на своето Спасение и ще победят дявола със словото на собственото си свидетелстване. Хора, които не са Злато и Сребро отвътре, ще се поклонят на златото и среброто отвън. А така завинаги ще изгубят Божията Благодат и присъствие. И като бъдат изкусени от Мамон, ще влязат в златната му река, за да ръждясат и да родят в себе си звяра. А такива са предмет на Божия яростен гняв.
Нека всички си спомнят думите на Апостола Ми Павел. Защото той предупреди именно за златната река на Мамон:
“А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремиха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби. Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта…” (I Тимотей 6:9-10)
И ако алчността и сребролюбието потопяват човеците в разорение и погибел, то имайте мъдростта да проумеете, че потопяване има там, където има река. А тази река днес е дяволското учение за финансов просперитет, просмукало всички църкви на Вавилон! И пастирите на тия църкви нямат за цел нищо друго, освен да леят златни телета и да поят излъганите със златните води на Мамон, в които плуват змиите на сатанинското лукавство. Ето, предупредих ви!”
Какво друго да ти кажа аз, братко мой, когато устните на моя Господ са казали всичко? Но аз нека отново да повторя призива на Апостол Павел, който е призив и към теб:
“Но ти, човече Божий, бягай от тия неща!”
Бягай от алчността! Бягай от сребролюбието! Бягай от финансовия просперитет! Бягай от вертепите на църковните търговци! И като избягаш от цялата власт на Мамон, призови Господ Исус, за да те заведе при Божиите пещи. За да влезеш в тях и да бъдеш очистен и изпитан. Като Божие Злато и Сребро, което превъзмогва и владее над златото и среброто на Мамона. Защото само тогава ще напълниш с искреност думите на оня псалом, които гласят:
“Законът на Твоите уста е за мене по-желателен от хиляди злато и сребро…” (Псалом 119:72)
“Понеже аз любя Твоите заповеди, повече от злато, даже от чисто злато. Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, затова мразя всеки лъжлив път…” (Псалом 119:127-128)
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s