3. СМОЛИСТАТА РЕКА НА ЕДОМ
(Видение за отстъплението от първородството)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная какво влагат различните човеци под понятието “ужас”. Но във всички случаи ужасът е онова зло стечение на обстоятелствата, които човешкото сърце отказва да приеме за реалност. Истината е, че зад границата на видимото, в областта на духовния свят има един княз на ужасите. Една личност, тъмна и покварена, чиято единствена цел и смисъл на съществуване са хаосът, разрушението и смъртта. През вековете на своето хилядолетно съществуване дяволът е трупал опит с лукавството си върху човешките чеда. И ако първите му опити са били свързани с насилствено отнемане на човешкия живот, (спомни си тук за Каин и Авел) то със всяко следващо хилядолетие дяволът все повече и повече се е отказвал от атаките върху човешката плът, като единствен приоритет и вече е търсел като главен прицел покварата и разрушението на човешкия дух. А от мига, когато на земята се яви Божият Син Исус Христос, за да съсипе делата на дявола, стратегията на тъмните началства и власти мигновено се промени. И те, като се отказаха от явния ужас, свързан с атаки и насилие върху плътта, заложиха на скрития ужас, свързан с атаки и насилие върху духа.
Ето на такъв скрит ужас е способен духът на Едом, чиято река Исус ми разкри във видение. Целта на този скрит ужас е такава, щото човекът да види разрушението си не приживе, а едва тогава, когато духът му напусне мъртвото му тяло. И в това отношение реката на Едом е фатална река. Но нека сега да ти разкрия думите, с които Господ ми показа самата река.
Ето какво ми каза Той:
“Искам да говориш думите Ми на всичките Божии чеда. Защото измежду началниците, подчинени на духа на Антихрист, на Едом е отредена първостепенната роля. И тоя дух неслучайно носи името си. А ти знаеш ли откъде иде името му?”
“Исусе! Това, без съмнение, е духът, който накара Исав да продаде първородството си заради една паница червено вариво. И от този момент Исав беше наречен Едом, сиреч, “червен”. А Отец, гледайки не на човека, но на духа, който го е покварил, определи и значението му в Своето Слово, като на един, който е твърде омразен на Сърцето Му…”
“А с какво духът на Едом става омразен на Сърцето на Отца Ми? И каква е неговата роля в това последно време?”
“Господи мой! Ти ми показа във видение Отец, като Оня, Който е Изворът на Живота. И ако водите на Тоя Извор дават Живот, то първото им докосване с утробите на човешките ще сърца доведат до това, че в тях ще се зачене Плодът на Първородния. А това Си Ти, Исусе! Защото Тебе Отец е посочил като Първороден между много братя. И аз, като слушам въпросите Ти, свързани с духа на Едом, разбирам, че това е духът, който убива Твоето зачатие в сърцата, за да приготви място за зачатието на звяра. Ето защо ролята на духа на Едом в това последно време е твърде ужасна…”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Нека тогава да ти покажа как изглежда реката на Едом. Защото тая река е първенец по поглъщане и убиване на човешките сърца…”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, а пред очите ми се разкри покъртително видение. Аз виждах една река, чиито води бяха от лепкава черна смола. Всред самите води бяха затлачени хиляди човеци, а движенията им бяха твърде ограничени поради смола, която ги покриваше отвсякъде. Над самите води се издигаха зловонни изпарения с дъх на сяра и самата река беше своеобразно тържество на ужаса и проклятието. И ето, че Господ ми даде знак с ръката Си, за да продължа да гледам. Защото в самото видение се появи духът на Едом, който теглеше с демоничната си кука поредната си жертва. Това бе човек, който все още не беше потопен от смолите на реката, а в утробата му светеше зачатието на Първородния. И ето, че духът на Едом вече беше решил да действа против пленника си. Затова той протегна ръката си към него и в дланта му аз видях чиния, пълна с червено ястие. Така духът вече казваше на жертвата си:
“Сине мой! Ела при мен и никак не се притеснявай да вкусиш от ястието, което ти дава ръката ми. Защото това ястие ще бъде за тебе помощ от светилището и подкрепа от Сион. Нали за това ме молеше с усърдието на сърцето си…”
Погледнал на червеното ястие в ръката на духа, човекът видимо се смути и понечи да извърне главата си, но тогава духът отново го дръпна с куката си, като му казваше:
“Виж колко твои братя получиха подкрепа и освежаване от бога. Какво те смущава, че не искаш да го вкусиш? Нима ти ще се откажеш, та да наскърбиш благостта ми?”
“А какво трябва да сторя, за да получа ястието, което ми даваш?” – попита човекът. А духът на Едом му отговори:
“Приеми, че аз съм същият, както на небето, така и на земята. И каквото имам за теб на небето, това имам за теб и на земята. Увеличи вярата си и приеми, че аз ти давам дял както на небето, така и на земята. Искаш ли този дял, който получиха толкова много твои братя, или ще продължиш да ме наскърбяваш, понеже все още не ме познаваш?”
И ето, че човекът докосна с ръка утробата на сърцето си, като казваше на духа на Едом:
“А какво да правя с тази вяра в сърцето си? Понеже е явно, че не съм те познавал в пълнота…”
А духът на Едом, дърпайки твърде силно куката, каза с настоятелен и властен глас:
“Тази вяра е слаба, понеже не е пълна. Тя те ограничава да мислиш само за небето и затова трябва я отхвърлиш. А аз в замяна ще ти дам една превъзходна вяра. Вяра, която имат всички, които искат да участват в последната славна църква на бога. Вяра, която ти дава всичко както на небето, така и на земята…”
В тоя миг човекът погледна към човеците, давещи се в демоничната смола, но очите чу вече бяха помрачени, за да ги разпознае. И като ги посочи на духа на Едом, каза му:
“Затова ли всички тук са под толкова голямо благоволение? И те всички ли приеха онова, което им даваш с ръката си?”
В тоя миг духът на Едом преправи гласа си и нежно и гальовно отново каза на човека:
“Моето благоволение стои върху тебе и аз няма да оттегля ръката си, понеже моите мисли за теб са, за да ти дам бъдеще и надежда. Но ти си този, който трябва да ме познае в пълнота, като бог, който е същият на небето и земята…”
Последните думи на духа на Едом натежаха твърде много върху човека. И той, като посочи сърцето си, вече казваше на демоничния началник:
“Ето, вземи сърцето ми и ми дай освежаването и оная вяра, която имаш за мен. Защото ти наистина си бог, който дава на своите дял, както на небето, така и на земята…”
Едва дочакал думите на човека, духът на Едом се приближи до него. И като хвана желязната си кука с едната си ръка, насочи я към утробата му, за да прободе Първородния. А след като Го прободе, поднесе паницата с червеното ястие, като казваше на човека:
“Яж от ястието ми. И стани част от онези, които имат превъзходната вяра и познание за мене…”
Така човекът взе паницата в ръката си. И като ядеше от червеното ястие, започна шумно да хвали духа на Едом, наричайки го “Господ”. А тогава, поради самото червено ястие, из сърцето на човека бликна поток от смола, която падаше в реката. И човекът, хванат в лепкавите връзки на смолата, падна сред останалите и твърде бързо заприлича на тях…
Гледах на самото видение и никак не исках да приема в сърцето си, че някой толкова лесно може да приеме измамите на духа на Едом. Но тогава Господ ми каза:
“Това ли те учудва? А знаеш ли колко много са тия, които искат среща именно с духа на Едом? Знаеш ли колко много са човеците, които си мечтаят именно за такъв бог – който е готов да им даде дял и от двата свята? Но ето в това е силна бесовската мъдрост. Защото тя е смолата на лукавия, която слепва и омотава във връзки всички Исавовци, които бързат да продадат първородството си за една паница от червено ястие. Спомни си тогава и нека да си спомнят всички Мои какво гласяха Божиите думи против тая река на Едом. Защото чрез пророк Исайя Всемогъщият каза за тоя дух и за реката му:
“Потоците на Едом ще се превърнат в смола, и пръстта му в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола. Няма да угасне ни нощем ни денем; димът й ще се издига непрестанно; из род в род ще остане опустошена; никой не ще мине през нея до века…” (Исайя 34:9-10)
И ако някой иска да стои далече от смолата на тоя дух и от смъртоносните му потоци, то такъв нека знае, че няма по-ужасен грях и по-тежко беззаконие от това – да прободете Първородния със словото на демоничната заблуда. Защото духът на Едом е силен да мами онези, които не искат гонение заради Първородния в сърцата си, но желаят дял както от тоя свят, така и от бъдещия.
А колко са днес църквите, които проповядват вярата за идещото Царство на Бога и Отца, а не за днешните царства на Едом? Колко са днес църквите, които проповядват, че Истинската Слава е далече по-горе, при самите Святи Олтари на Отца, където се принасят жертвените юнци? И когато една църква е стигнала до измамата да иска благоволението на света и удобните светски модели, то тя не е ли станала като смолиста река на Едом?
Къде е страданието ти за Мене, Църкво? Къде е гонението ти заради Името Ми? Къде са скърбите на непразната, която ражда Първородния със сълзи и ридание? И докога очите Ми ще гледат лукави проповедници, които размахват от църковните амвони паници с червено ястие, та да убиват със смолата си малките във вярата?
Ето, казвам ви:
Ако някой иска дял от тоя свят, той няма дял в Моя свят! Защото този свят е предаден на лукавия и всички, които любят света, мразят Бога. А такива непременно ще бъдат измамени със смолата на бесовската мъдрост. И като бъдат пленени от лепкавите помисли на заблудата, ще отидат в реката на Едом. За да дишат дъха на сярата, която иде от дълбочините на ада. И да бъдат приготвени за огъня на вечното разорение и погибел.
Да, казвам ви! Цялото поколение на последния Вавилон идва първом да плува в смолистата река на Едом. Защото образът на звяра може да бъде заченат едва тогава, когато е бил прободен и продаден Първородният. Ако някой не е пробождал Младенеца в сърцето си, той няма как да послужи на звяра, понеже сам той не е станал звяр. Но ако вие продадете и убиете Моето присъствие, то тогава не сте чада на Бога, но чеда на зверове-търговци и зверове-убийци, решили в сърцата си, че могат да имат дял както от тоя свят, така и от бъдещия…”
Братко мой! Със сълзи на очите си те питам:
Разбираш ли колко голям е ужасът на тия, които идват да плуват в реката на Едом? Разбираш ли какво е върху духа на някой през цялата вечност да лепне оная смола, с която той е убил Първородния? И ако е вярно писаното от Апостол Павел, че Отец дълго търпи съдовете, които са предмети на гнева Му, то помисли за съдовете, които са пълни със смола… Ще угасне ли на такива огънят? Ще престане ли дъха на сярата им? Ще се свърши ли дима на разорението им? Ще се отмахне ли клеймото им като убийци на Исус? Днес ти ще видиш мерзостта на едомците в много църкви. Получили похвалата на Сатана, те ще се упражняват в извличането на смола от тъмните подземия на мрака. И като спечелят цялата светска почит и уважение ще бъдат непременно за примка и съблазън на човеците. Но ти бъди мъдър, за да видиш не фасадата им, но оня, който живее в сърцата им. Тогава непременно ще разбереш, че едомците са червени зверове, служещи на червената блудница, която лежи на червения звяр. А тяхната река, като най-силна в сатанинския план, е причината в 137 псалом молитвата към Бога и Отца да казва думите:
“Помни, Господи, против едомците, в деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!” (Псалом 137:7)
Да стоиш ли тогава сред тия, които разоряват Божията Църква, която е духовният Ерусалим? Да стоиш ли сред тия, които призовават да се съсипе Основата на Божия Храм? Нека Апостол Павел ти даде отговора за съдбата на всеки едомец:
“Ако някой развали Божия Храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е Свят, който Храм сте вие…” (I Коринтяни 3:17)
Амин и Амин!