2. “СЕДЕМ ДРУГИ ДУХОВЕ, ПО-ЗЛИ ОТ ПЪРВИЯ…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ти знаеш ли какво е да ревнуваш Божиите чеда с божествена ревност? Знаеш ли какво е да се надига в сърцето ти негодувание против нечестивия и против всичките му измами и заблуди? Знаеш ли какво е Огънят на Отца да не те оставя да спиш, но да гори в помислите ти и да изгаря вътрешностите ти? Знаеш ли какво е да заврят и да кипнат водите на Святия в сърцето ти? В такова състояние ти непременно ще хванеш Меча Господен в ръцете си. И като се обърнеш към цялата охладняла църковна маса, вървяща като говеда на заколение и като птици към примката, да й извикаш така, както някога извика пророк Илия:
“Докога ще се колебаете между две мнения? Йеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него…” (III Царе 18:21)
И като се обърнеш и видиш масите на търговците пред входовете на залите, където текат мазните и лъскави конференции, да извадиш бича на Христовата ревност в ръцете си, като извикаш против сребролюбците:
“Писано е, че Домът на Отец ще стане молитвен дом на всичките племена, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп. Вдигнете оттук мерзостите си и не правете от Божият Дом, дом на търговия! И като се облечете във вретища, посипете главите си с пепел и плачете поради нечестието, на което сте предадени. Защото продадохте Милостта на Отца и Благостта на Сина за шепа жълти стотинки. Но техният звън ще пояде месата ви като огън и ще свидетелства против вас в Деня на Страшния Съд…”
Казвам ти, братко мой, че такава ревност е нужна на Христовата Църква. Защото никой никога не е изгонил дявола с дипломация или криво разбрана търпимост. Исус не изтърпя дявола в Храма на Отца Си и ние днес не трябва да го търпим на мястото, където се събираме. За да изпълним писаното:
“И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас…” (Яков 4:7)
Но ако някой не се покорява на Бога, а търпи дявола, то такъв всячески показва, че желае присъствието на лукавия и няма нищо напротив, за да пребъдва в него. Това са твърде остри помисли в сърцето ми, но те се родиха именно от Божията ревност, която се разгоря в мене. И аз, като извиках към Господа, казах Му:
“Исусе! Ти Сам знаеш, че мнозина църковни първенци ме определиха като бунтар и като един, който сее бунтове и разделя братя. И такива, приели дяволското присъствие в сърцата си като Божие, не дават да стане и дума за тяхното нечестие и измама. А наместо това, пазейки измислените си авторитети, отлъчват всеки, който би приел пророческото Ти Слово…”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Днес мнозина решиха в измамата си, че Бог е длъжен да потвърждава с присъствието на Духа Си всяка тяхна мерзост и всеки техен грях. И като не виждат оня, от когото са уловени, те бързо решават, че това непременно е Добрият и Благ Бог, Който е готов да се съгласи с вятъра на всяка човешка и демонична измама. Но Моето Евангелие не говори за такъв бог. Защото той е измислен от безумците, за да оправдават с него безумието си. Този бог е измислен, за да оправдава алчността на сребролюбците, титлите на теолозите, уставите на сатрапите, гордостта на лидерите, както и всички поклони към лукавия в пустинята. Но ти сам помисли, момчето Ми! Какъв е Духът, Който на Петдесятница се изля върху Моите Апостоли…”
“Исусе! Ти и Отец ни дадохте Святия Дух…”
“А какъв е Святият Дух? Не е ли Духът, Който слезе от Небето, за да ви направи Святи и да свидетелства на Божията Святост?”
“Точно така е, Исусе!”
“А какво става, когато някой не иска да се покорява на Святия Дух? Или какво става с онези, които никак не знаят, че Свят, освен Истинен, ще рече и “Отделен”? И ако такива не желаят да бъдат отделени от света на лукавия, но всячески го харесват и желаят, то тогава не настъпва ли конфликт между Отделения и тези, които не желаят да се отделят? Помнят ли такива Святата Заповед на Отца Ми, която ви предаде Апостол Павел, като каза против нечестивите:
“Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какво съучастие има вярващия с невярващия? И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде”. Затова – “Излезте изсред тях и отделете се”, казва Господ, “И не се допирайте до нечисто”; и “Аз ще ви приема, И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери”, казва Всемогъщият Господ…” (II Коринтяни 6:14-17)
И ако Всемогъщият Отец заповядва да излезете от Вавилон и да се отделите от него, а мнозина не излизат и не се отделят, но стоят с нечестивите, то тогава те ще имат ли връзка със Святия Дух, Който е Отделеният?”
“Не, Господи мой! Такива биха изгубили присъствието на Святия Дух, понеже вече са Го наскърбили или похулили с делата си…”
След последните ми думи Исус замълча, а очите Му се напълниха със сълзи. Той мълча дълго, а аз Го гледах и исках всячески да бъда угоден на Сърцето Му. Накрая Исус отново ми проговори, като казваше:
“Нека сега да ти дам видението, което се явява като знамение против цялото нечестиво поколение на Вавилон. Защото в това видение ще се огледат хиляди по хиляди. И едни от тях ще се покаят, за да се възвърнат към първата си Любов, а други ще се закоравят още повече в измамите на отстъпилата църква…”
След тези думи Исус докосна главата ми, а пред очите ми се появи видение. Аз виждах Святият Дух, уподобен на Бял Гълъб. Той слизаше от Отеческите небеса, размахвайки изящно красивите Си крила. А когато Духът се сниши до самата земя, аз видях как Той се готвеше да влезе в сърцето на човек, който бе вдигнал ръцете си и призоваваше Господното Име. Миг, преди Гълъбът да влезе в сърцето на човека, последният викаше към Бога и Отца, като казваше:
“Отче мой! Аз изповядвам Исус за свой Спасител и сега отварям вратата на сърцето си и Го каня да влезе в живота ми и да го направи угоден на Тебе!”
Това бяха думи, които Отец зачиташе, за да се изпълни писаното, че “всеки, който призове Господното Име, ще се спаси”. И Белият Гълъб на Отца наистина се сниши от Небето и вече влизаше в сърцето на човека, за да го ръководи и направлява. А тогава, подплашен от Божията Светлина, от сърцето на човека изскочи черен прилеп. И като се стрелна бързо, отлетя в далечината… В този миг Исус ми каза:
“Нека двамата с тебе да следваме изподир тоя човек, който бе посетен от Отца Ми с Благост и Милост. За да видиш сам каква ще е трагедията му…”
Така Господ тръгна след човека, а аз Го последвах. И колкото повече вървяхме, толкова повече разбирах, че Святият Дух върши благодатното Си дело в сърцето на човека. Защото пътят му постепенно тръгна нагоре и посоката непременно щеше да го отведе на Господния Хълм. Но точно тогава станаха знамения на самия път. Защото изневиделица край човека се появиха кукумявки и бухали. И те, като закръжаха около него, нададоха гласовете си. А човекът, вместо да ги разгони и да се укрепи в Господа, спря на самия път и надаваше ухо, за да чуе какъв е писъкът на кукумявките и воят на бухалите. Тогава, след едно много кратко време, Белият Гълъб се надигна от сърцето на човека и излетя навън. И като плачеше жално, ръсеше сълзите Си над главата на човека, но това никак не го смути. И той, като се обърна от пътя към Хълма, тръгна с нозете си надолу – към света, от който Господ го беше отнел. Видението беше тежко и скръбно. Защото крилете на Гълъба вече се скриваха в Божиите небеса, а човекът все така вървеше надолу. А тогава Господ ми каза:
“Нека сега да те приближа до сърцето на тоя човек. За да видиш делата, които Святият Дух извърши в него за времето, в което този човек обичаше Бога повече от света…”
Така Исус ме приближи до човека и аз забелязах, че сърцето му все още стоеше чисто, въпреки, че Белият Гълъб бе отлетял. А Господ, сочейки ми самото сърце, ме попита:
“Как мислиш? Ще остане ли това сърце чисто и подредено, след като Причинителят на чистотата и реда си е отишла?”
“Не, Господи мой! То със сигурност ще стане прицел на лукавия…”
“Виж тогава как ще се осъществи и самият прицел…”
Отново гледах на видението, когато забелязах как бухалите и кукумявките нададоха твърде силни писъци, сякаш че така предупреждаваха самият Сатана. А тогава от далечината се появи същият черен прилеп, който Белият Гълъб беше изгонил с присъствието Си. И той, като долетя, отново влезе в сърцето на човека. И като го помрачи, побърза да излезе от него и пак да се стрелне в далечината. А докато аз си мислех, че прилепът няма да се върне, той отново долетя…
Но о, ужас!!! Този път прилепът не беше сам, но зад него се появиха седем огромни демонични началника, които се приближаваха твърде бързо към човека. И докато аз се опитвах да кажа и дума на Исус, Той вече ми посочваше прилепа и летящите началници зад него, като ми казваше:
“Ето това е знамението против нечестивото поколение на Вавилон. Знамение, което всякога пълни ада с Божии отстъпници. Знамение, за което някога Човешкият Син предупреди, като каза:
“Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение…” (Матея 12:43-45)
Вижте тогава, че в самото знамение нечистият дух се връща със седем други духове, по-зли от него. И ако черният прилеп е бил духовният печат на дявола върху езичника за времето на неговото неверие, то тези седем по-зли духа са духовните печати на Сатана върху повярвалия в Бога за времето на неговото отстъпление. Време, когато такъв човек повторно ще Ме прободе в сърцето си, след като вече е похулил Святия Дух на своето спасение.
Разбирате ли Ме, люде Мои? Проумявате ли думите на вашия Господ? И никак ли не знаете, че грехът на отстъпилия от Бога е многократно по-тежък и жесток, отколкото греховете на езичниците, които не познават Бога? Защото езичниците са хулели Отца и Сина, без да Ги познават. И на такива може да бъде простено, ако се покаят. Но ако някой похули Святия Дух и приеме в сърцето си седемте духове, по-зли от първия, то на такъв няма да бъде простено нито в тоя свят, нито в бъдещия. Защото такъв човек вече е пробол не собственото си сърце, но Сърцето на Оня, Който даде Сина Си за него. Защото такъв е опозорил не собствената си душа, но Оня, с Чиято Кръв се е поругал. И ето затова ви говореше Апостолът Ми Петър, който написа на всички ви:
“Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исус Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята…” (II Петрово 2:20-22)
А колко от вас знаят каква е предадената на вас Свята Заповед? Колко от вас помнят в сърцата си Отеческия призив:
“Излезте изсред тях и отделете се! И не се допирайте до нечисто!”
Запомнете думите Ми:
Когато вие не излизате от демоничните власти на тоя свят, то тогава непременно излизате от Властта на Моя Дух! Защото князът на тоя свят няма нищо в Мене, нито Аз имам нещо в него. Било езичници или религиозни лицемери и отстъпници, всички, които вършат грях и ходят в тъмнина, са негови, а не Мои. Но ако някой иска да бъде Исус Христов, то такъв нека види още по-голямата тайна в знамението против поколението на Вавилон…”
Докато Господ още не беше спрял да говори, аз вече виждах как самите тъмни началници, с развети демонични пелерини и разперени крила вече нападаха човека. И като забиваха в сърцето му остри куки, задърпаха го с куките, тъй че човекът се затича след тях. Така пълният ужас на видението ставаше още по-пълен. Защото вместо да ридае горчиво за Белият Гълъб, Който е изгубил, човекът се кикотеше и викаше “Алелуя”. А Исус, като ме погледна с остър поглед, ме попита:
“Как мислиш? Къде ще заведат човека тези демонични началници? И защо броят им е седем? Защо не са пет, шест или осем, но са точно седем?”
Думите на Исус бяха пълни с откровение, тъй че духът ми беше твърде много развълнуван. И аз, гледайки на моя Господ, Му отговорих:
“Исусе! Това видение толкова много разтърси сърцето ми, че аз съвсем забравих защо ми го даваш. И сега вече виждам и зная, че това са седемте началника, пратени от дявола, за да заведат всеки от пленниците му при онези седем реки на Вавилон, които образуват реката Ефрат. И тези седем зли началника се явяват в живота на всеки, който слуша Твоите думи, но не ги изпълнява, за да построи къщата си на Канарата. В живота на такъв човек непременно ще дойдат дъждовете, реките и ветровете на лукавия, за да го завлекат в погибелта. И понеже този човек не пожела да утвърди сърцето си като Обиталище за Троицата, то отсега нататък той ще търпи седмината и ще им се покорява…”
В отговор на думите ми Исус погали главата ми, а след това тихо ми каза:
“Всеки от тези седем началника ти вече си поразявал по един или друг начин с Меча на Божия Пророчески Дух. Но ако Аз съм ти давал да ги видиш поотделно, то сега Господ ще ти покаже колко силен и жесток е техният демоничен съюз, ръководен от духа на Антихрист. Защото никой от тези седмината не работи против Бога самоцелно или за себе си! Не, Стефане! Тези седмината работят, за да се яви кулминацията на греха и на бунта против Бога и Отца. Защото всички те се подвизават в нечестието си, за да направят реката Ефрат пълноводна и така да ускорят идването на оня, който е човекът на греха и синът на погибелта. Затова виж и края на видението, което е знамение против поколението на Вавилон…”
Отново гледах на самото видение, когато забелязах как седмината, дърпайки все така сърцето на човека с черните си куки, вече отвеждаха нозете му сред пясъците на огромната Вавилонска пустиня. И както и в предишните видения от Исус, и този път пустинята беше прорязана от седем реки, които се вливаха в реката Ефрат. А последното състояние на отстъпилия от Бога беше станало наистина страшно. Защото началниците започнаха да се поругават с него. И единият го дърпаше с куката си, като го завличаше в своята река, а след това вторият го дръпваше с куката си от първата река, за да го потопи във втората. Третият повтаряше вършеното от първите двама, а останалите четирима също се изреждаха, за да потопяват отстъпника във водите си. А тогава моят Господ, гледащ на видението с насълзените Си очи, отново започна да ми говори, като ми казваше:
“Нека сега да изброя за Моите кои са тези седем началника, изпратени от княза на мрака. Защото тези са духовете, които огъват сърцата, за да ги направят мътни извори и развалени източници. Така многото извори непременно се превръщат в реки. И тия са седемте реки на Вавилон.
Първият демоничен началник е духът на Едом.
И на него се дължи отстъплението от първородството.
Вторият демоничен началник е духът на Мамон.
И на него се дължи отстъплението от благородството.
Третият демоничен началник е духът на Корей.
И на него се дължи отстъплението от Божията Благост и Милост.
Четвъртият началник е духът на Езавел.
И на него се дължи отстъплението от Духа на Божието Слово.
Петият демоничен началник е духът на Моав.
И на него се дължи отстъплението от Кръста Господен.
Шестият демоничен началник е духът на Амалик.
И на него се дължи отстъплението от Небесното блаженство.
Седмият и последен началник е духът на Молох.
И на него се дължи отстъплението от Божията Любов.
Всички други духове, описани в Свещеното Писание на Отца Ми, са слуги и изпълнители на тези седемте. А началникът на тези седемте е Нимрод, духът на Антихрист, създателят на Вавилон, който е лъжепророкът на последното време. Той ги направлява и води! Той ги съгласява и обединява! Той ги съюзява и събира водите на реките им в учението на Антихрист, на което е преобраз пълноводната река Ефрат. Ето, предупреждавам ви:
Както е седемцветна Дъгата и са седем златните светилници пред Трона Ми, и са седем златните звезди в ръката Ми, така и реките на Вавилон са седем. А всяка от тях завлича със страшна сила онези, които отстъпват от Божията Благодат, за да предадат сърцата си на всякаква мерзост и нечестие. Затова вижте отново прицела на всеки от тези седем зли духове. И нека всеки се запита в сърцето си:
Да изгубя ли първородството си?
Да изгубя ли благородството си?
Да изгубя ли Божията Благост и Милост?
Да изгубя ли Духа на Божието Слово?
Да отстъпя ли назад от Кръста Господен?
Да изгубя ли Небесното блаженство?
Да изгубя ли Любовта на Отца?
И ако поколението на Вавилон казва с делата си “Амин” на всеки от тия въпроси, то Аз, Господ Исус, слагам Съдбовния Печат на устните Си и казвам за всеки от тия въпроси:
Църкво Моя! Да не бъде!
И ако вие искате Моя Печат “Да не бъде!”, то имайте ревността да напуснете реките на Вавилон и да се покаете пред Мене с цялото си сърце! Тогава непременно Печатът на устата Ми ще се потвърди в живота ви! За да съхрани сърцата ви и да ви съгради на Канарата!”
Гледах огненото Лице на моя Господ и паднах в нозете Му. Защото вече знаех в себе си, че Го обичам още повече! Защото Той е Силният мъж на война! И Михаил е сред пълководците Му!
“Простри Меча Си, Силни! И язди победоносно в полза на Истината и Святостта! Защото устата ми всякога ще Те хвалят с песента на певеца, който казва за Тебе:
“Боже, в Святост е Твоят път; кой бог е велик, както Истинският Бог? Ти Си Бог, Който вършиш чудеса; явил Си между племената Силата Си. Изкупил си с мишцата Си людете Си, чадата Яковови и Йосифови. Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните. Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха. Гласът на гръма Ти бе във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати. През морето бе Твоят път, и стъпките Ти през големи води, и следите Ти не се познаваха. Водил си като стадо людете Си, с ръката на Моисея и на Аарона…” (Псалом 77:13-20)
Амин и Амин!