1. ВИДЕНИЕТО С ИЗВОРА НА ЖИВОТА

Братко мой! Верни ми приятелю! В миг, когато върху собствения ми дух летяха стрелите на всякакво одумване, чародейство и религиозна злоба, аз трябваше да обърна очите на сърцето си и да погледна нагоре, при все, че цялото ми същество викаше и крещеше за отдих и избавление. Но аз все още помня думите на Исус, че отдихът трябва да почака и моето да се покори пред Неговото. Ето затова устните ми отново бяха на молитва пред Спасителя и аз чаках Неговото идване и докосване. А този път Исус отговори мигновено на молитвата ми. И като ме докосваше с благодатните Си ръце, започна да ми говори, като ми казваше:
“Укрепи сърцето си! И като гледаш на Мене, последвай Ме! Защото сега Аз ще издигна сърцето ти до Божието Светилище. За да те помажа с онова Свято Миро, което ще ти даде погледа на Извора върху всички други извори. Защото ето това – да разпознаеш тъмните реки на Вавилон – ще рече да бъдеш просветен от Извора на Живота. За да видиш как се раждат всичките извори на смъртта и къде е мястото на тяхното беззаконие…”
Думите на Исус ме накараха да Му отговоря, като Му казвах:
“Господи мой! Та нали Ти ми даде да проумея, че всеки, който отстъпва пред нечестивия, е като мътен извор и развален източник? Така в сърцето му бликват реките на Вавилон, които зачеват и изграждат образа на звяра…”
“Точно така е, момчето Ми!” – отговори Исус и продължи, казвайки:
“Но истинската сила на Святото Миро, с което ще те помажа, ще ти даде да видиш и проумееш цялата тайна на Вавилонските реки. Защото това са седем тъмни реки, които се съюзяват и правят голямата река Ефрат твърде силна и пълноводна. И ако Моите искат да бъдат най-успешни против учението на човека-Антихрист, те непременно трябва да разделят Ефрат на седемте му реки. Защото силата на Вавилон е в съюзяването, а слабостта му – в разделянето.
Как мислиш тогава? Не трябва ли да търсиш слабото място на Божия противник?”
“О, Господи мой! Твоята Мъдрост е изобилна и думите Ти ме карат да разбера, че Божиите чеда наистина трябва да познават реките на Вавилон, които образуват Ефрат. И ако ние имаме силата, за да отбием изворите на тези реки, то тогава река Ефрат ще намали пълноводието си и съвсем ще пресъхне…”
“А нима твоят Небесен Отец, Който е Изворът на Живота, не е обещал чрез пророците си тази Сила? Не казва ли Словото Му, че Той е, Който пресушава реките и обръща пустинята в плодородна градина? И колко от Моите помнят казаното от Отца чрез пророка Му Исайя? Защото Той, гледайки на противната река Ефрат, заповяда знамения против нея, като каза:
“И Господ ще наложи запрещението Си върху залива на Египетското море; и чрез изсушителния Си вятър ще помаха с ръката Си върху Ефрата, и ще го раздели на седем потока, та ще направи да го минават с обуща. И ще има друм из Асирия за останалите от людете Му, които ще оцелеят, както имаше за Израиля в деня, когато възлезе от Египетската земя…” (Исайя 11:15-16)
И ако заливът на “Египетското море” са водите на онова нечестие, в което потъва светът на езичниците, то виждаш ли какво се случва с Ефрат, който е поглъщал отстъпилите от Бога църкви?”
“Да, Исусе! Виждам, че Отец помахва с ръката Си върху Ефрат и го разделя на седем потока, които могат да се преминават с обуща. А всъщност – в голямата Си Благост и Милост Отец така разкрива на всички ни онези седем потока, които са реките на Вавилон…”
“А какво значи да преминаваш един поток с обуща? Това не е ли иносказание, че този дяволски поток става много по-слаб от Силата на Небесното Благовестие, та да го настъпваш с обущата си? Не каза ли Апостолът Ми Павел да стоите именно с такива “обуща”?”
“Да, Исусе! Павел каза на всички ни в “Посланието към Ефесяните”:
“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира…” (Ефесяни 6:14-15)…”
А Ти Сам ни обеща, че ще настъпваме на змии и на скорпии и ще имаме власт над цялата сила на врага…”
Миг, след като цитирах думите на Апостола Му, Исус повдигна ръката Си и посочи нагоре към висините, като ми казваше:
“Иди и кажи на Моите братя и сестри да Ме последват с всичката вяра на сърцата си във виденията, които ще ти дам. Защото чрез Святото Миро от Извора на Живота всички вие ще разделите Ефрат на неговите седем реки. И като стъпите с обущата си върху водите с власт и авторитет в Моето Име, ще измъкнете мнозина завлечени, давещи се и пленени. Тъй че непременно ще има изход за всички човеци, които са попаднали под властта на Асириеца и във водите на неговото лъжеучение. А ти сега Ме последвай и приготви сърцето си за всичката Благост и Милост, която ще получиш от Отца Ми…”
След последните Си думи Исус ме прегърна със силните Си ръце и ме въздигна нагоре, а пред очите ми отново се яви Божието Светилище. Тогава видях поразително красива гледка. Защото пред мен, подобен на огромен и нежен диамант, блестеше Изворът на Живота. Водите му – кристално чисти и Святи – потръпваха от едва видимо вълнение. И хиляди искри, като малки и живи слънца, пробягваха по самата му повърхност, а лъчите им сякаш говореха и притегляха към себе си всеки, който би ги погледнал. Самата гледка, която представляваше Изворът на Живота, докара сърцето ми до възторг и благоговение, а очите ми – до нежно съзерцание. И аз, покорен във всичките си помисли и чувства, паднах на коленете си пред Самия Извор, като не знаех какво да кажа. А там Исус се приближи до мен, като ми казваше:
“Ела с Мен, за да влезеш във водите на Този Извор. Защото трябва да видиш нещата, за които си бил посочен от Отца Ми…”
Вълнението ми нарасна премного, тъй че затаил дъх аз хванах ръката на Господ, за да Го последвам. И само след миг нозете ми вече стъпваха в Извора на Живота, а живите слънца на водите Му започнаха да галят като Божия Святост и Истина сърцето ми. Колкото повече потъвах, а водите на Извора ме обгръщаха, толкова по-сладко и прекрасно ставаше усещането ми за Живот. Защото водите на Извора вече се съединяваха с водите на собствения ми дух. А така дойде миг, когато водите на Извора покриха мен и Господ, Който вървеше, хванал ръката ми. И в сърцето ми изчезна всякакво усещане, че съм отделна личност от Бога. Това бе Съвършена и Свята безтегловност, която разтваряше моя живот в Живота на Бога и Божия Живот в моя живот. Но ето, че накрая Господ се спря, като ми казваше:
“Сега си на дъното на Извора на Живота и в дълбочините на Божиите води. А тук е мястото, където простират корените си най-святите и плодородни дървета на Едем. И ти, като погледнеш, Ми кажи кои корени са най-големи и най-напоени от Живота на Отца Ми…”
Погледнах пред себе си и забелязах, че като пълно потвърждение на думите на Исус, тук, на дъното на Извора, се простираха корените на много дървета. И едни от корените бяха по-малки, а други – по-големи. Но ето, че накрая видях най-големите корени. Затова ги посочих на моя Господ, като Му казах:
“Ето, Исусе! Това са най-големите корени, които забелязах. И сега как да ги разбирам?”
А Исус ми отговори:
“Нима не знаеш какво е обещал Отец Ми на онези, които Го любят? Нима не си чел какво е блаженството на онези, които се наслаждават в Закона на Господа и се поучават в Неговия Закон ден и нощ?”
Въпросите на Исус блестяха като отговор в устните Му. Затова Му казах:
“Господи мой! Голямо е блаженството на оня, който се наслаждава на Бога и Закона Му. Защото за такъв псаломът продължава да говори, като казва:
“Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши ще благоуспява…” (Псалом 1:3)
Исус се усмихна на отговора ми, а очите Му заблестяха всред самите води с твърде голяма и непозната за мене нежност. И Той, като посочи с ръката Си към големите корени, които пиеха от Извора на Живота, каза ми:
“Нека сега да те изведа от дъното на Извора. За да видиш дървото, чиито корени са най-големи в тоя Извор на Отца Ми. Защото така Отец Ми ще даде на сърцето ти Святото Миро, за което те е посочил…”
След тези Свои думи, хванал ръката ми, Исус се издигна нагоре във водите, следвайки пътя на самите корени на дървото. И ето, че когато двамата излизахме от Извора на Живота, а капчиците заблестяха като бисери в миглите ми, аз видях и самото дърво.
Това беше Божия превъзходна Маслина, чиито клони бяха отрупани с плод, а листата й зеленееха в онова невероятно зелено, което бях виждал само във виденията, свързани с книгата “Пастир мой!”. И докато двамата с Господа вече стъпвахме, за да се приближим до Маслината, Исус ми даде знак да коленича, а Сам Той протегна ръцете Си към Извора, като Му казваше:
“Отче Святи! Слугата Ти Те познаваше като Огън, а сега той Те позна и като Извор на Вечния Живот. И Аз му дадох да види кои корени пият от най-дълбокото на Сърцето Ти. Моля Те, Отче Святи! Дай Святото Миро на пророка Си! За да познае съвършено водите на Твоя Извор и да освети и изобличи тъмните води на Вавилонските реки…”
В отговор на Исусовите думи Самият Извор реагира. И онези живи слънца, които пробягваха по водите Му, се съединиха в светъл лъч, който се насочи към сърцето ми. Така водите на Извора зашумяха, а Отец вече ми казваше:
“Сине човешки! Малцина са били Маслини пред очите Ми, та корените им да стоят дълбоко в Мене. Но онези, които пиха водите Ми, познаха Сърцето Ми. И като Ме познаха, явиха Ме на света със Словото от сърцата си, като казваха за Мене:
“Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти. Ще се напоят от най-доброто на дома Ти. И от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. Защото у Тебе е Изворът на Живота, в Твоята Светлина ще видим светлина. Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, и правдата Си към ония, които са с право сърце…” (Псалом 36:7-10)
И ето, Аз съм Верен да изпълня копненията и молитвите на Истинските Си чеда. Защото и днес ще простра милосърдието Си към тях, за да им дам Правдата на Праведния. Защото съм решил в Сърцето Си да не оставя нито едно от чедата Си под властта на Ефрат и всред мерзостта на запустителя. И както на всяко време съм имал поправители на развалини и възобновители на места за населване, така и днес ще изискам, ще отсея и ще утвърдя последния Си жив остатък. За да свидетелства за Мене, Извора на Вечното Спасение. И да простира корените си във водите Ми. А ти, сине човешки, приеми сега в сърцето си от Святото Миро, което ще ти даде Синът Ми. Защото това Свято Миро ще отвори очите ти, за да видиш онези, които създадоха реките на Вавилон. И като ги видиш – да ги съкрушиш. И като ги съкрушиш – да възвърнеш със свидетелството си онези, които са записани за Живот…”
След тези думи на Извора водите Му мигом се успокоиха. А тогава Исус се приближи към Маслината. И като протегна ръката си към клоните й, взимаше от плодовете й, като пълнеше шепата Си с тях. А след това, стиснал самите маслини в шепата Си, Господ се приближи към мен, като ми казваше:
“Ето, момчето Ми! Помазвам те така, както помазвах Исайя и Еремия. И нека ревността ти за Божия Извор на Живота сега да стане още по-огнена и Свята. За да развъртиш Меча Ми със Силата Господна и да съкрушиш седемте реки на Ефрат. Защото тоя Ефрат няма да владее над Гион, и реките на Вавилон няма да надделеят над тихо течащите води на Силоам…”
Миг след думите на Исус аз усетих как върху главата ми се изсипва Огън. А тогава, поради Огъня, Божиите води в сърцето ми се сгорещиха и завряха. А Господ отново ми казваше:
“Докато Огънят на Отца Ми гори в тебе, то и водите Му всякога ще напомнят за себе си. И ти сега Ме последвай, за да видиш кои са началниците на тъмните реки на Вавилон…”
След тези последни думи Исус прекрати видението с Извора на Живота, а аз разбрах за себе си, че Божиите води ще намерят покой в сърцето ми едва тогава, когато Отец види всичките Си чеда, като дървета, посадени при потоците на Неговите води. Но докато водите Му кипят в мене, то и аз ще кипя против нечестието на хора и демони. Амин и Амин!