РЕКИТЕ НА ВАВИЛОН II – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С огромно вълнение и искрен страх от Божиите съдби, аз се прекланям пред Отца с всичките си помисли и се моля да бъда употребен според Съвършеното Му благоволение. Защото повече от всичко сърцето ми желае Вавилон да бъде съкрушен и неговите реки – пресушени. Това няма да стане с никое човешко усилие, но само и единствено със Силата, която Бог ще яви на света, за да уталожи яростния Си гняв против всичките мерзости и престъпления на дявола и неговите последни поколения.
От мига, в който Исус разкри пред сърцето ми реките на бездната, които отрастват и въздигат човека-Антихрист, аз нямах никакво спокойствие и скръбта ми се раздвижваше като плач и ридание в душата ми. А Господ още повече усили Огъня и Небесния товар върху духа ми, сякаш, за да ми каже, че не мога да спра точно сега, в разгара на битката между Божиите ангели и духовете на нечестието. Затова и аз, нямайки никакво намерение да спирам, с още по-голямо усърдие започнах да се моля на моя Бог и Цар. За да ми даде Съвършеното Си благоволение и да ми покаже онези седем реки, които образуват голямата река Ефрат. И ето, че Исус отговори на молитвата ми. А Святият Дух направи така, че в сърцето ми заблестяха думите на Спасителя. Думи, с които Той някога предупреди всички ни:
“И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо…” (Матея 7:24-27)
Проумял ли си това предупреждение, братко мой? Вникнал ли си със сърцето си в Духа на Исусовите думи? Разбрал ли си, че Той ни говори за две поколения на земята:
Първите – които слушат думите Му и ги изпълняват.
Вторите – които слушат думите Му и не ги изпълняват.
И ако Апостол Павел ти казва, че вярата идва от слушане, а слушането – от Христовото Слово, то сам виждаш, че и в първите и във вторите е имало вяра. Понеже и първите и вторите са слушали думите на Исус. Но докато едните са прибавили на вярата си покорност и смирение, за да ги изпълнят, то другите са се възпротивили на Исус, тъй че всеки е намерил съдбата си според казаното от Господ.
Оня, който е съградил къщата си на Канарата, е успял да превъзмогне над дъжда, реките и ветровете. Но другият, който е построил къщата си на пясък, е бил обречен от самото начало. Защото е приел да чете Евангелието, но не и да го живее. Да слуша Исусовите думи, но да не ги изпълнява. А такива, които четат, но не живеят и слушат, но не изпълняват, днес са хиляди по хиляди. И те не просто, че не са поколението на Божия Сион, но отдавна са станали поколение на Вавилон, понеже върху тях са дошли стихиите на дявола – дъждовете, реките и ветровете. И ако дъждовете са внушенията на нечестивия, падащи като капки по главите на неразумните, то какво са тук реките? Не са ли те нещо много по-страшно от дъждовете? Всъщност – ако ти задавам този въпрос, то е, защото Сам Господ вече даде отговор на сърцето ти с първата част на тази книга. Понеже Той е започнал Святото Си дело чрез пророка Си. Дело, с което ще освети всичките тъмни реки на Вавилон, дошли чрез отстъплението от Духа и Силата на Христовото Евангелие. Защото когато Исус ни е предупреждавал за дъждовете, реките и ветровете, които връхлитат върху къщата, Той не е имал предвид земни природни явления, касаещи къщи от тухли и бетон. Не!
Думите на Спасителя са Дух и Живот за духа и живота ни. Дух и Живот, с които да разберем, че Той е Канарата, на Която всички разумни строят духовния си дом. Дух и Живот, с които да разберем, че вън от Тая Канара има само пустинни пясъци. И ако някой в безумието си е решил да строи в пясъците на Вавилонската пустиня, то такъв непременно ще бъде сполетян от съдбата да падне и падането му да бъде голямо.
Знаеш ли, братко мой, защо Спасителят Исус ти говори в притчата Си за “голямо падане”? Не просто за залитане или препъване, но за страшно сгромолясване и разрушение? Отговорът е, че Господ е виждал къде попадат ония, които строят в пясъците на пустинята. Такива не просто са далеч от Канарата! Не! Те вече са част от последната Вавилонската кула, която всеки миг ще падне и падането ще бъде голямо. Защото със своя духовен избор те вече са казали на Небесния Отец:
“Ние избираме пясъците на Вавилонската пустиня! Ние избираме да станем част от дъждовете, реките и ветровете на лукавия! Ние искаме да бъдем част от Вавилонската кула! Ние избираме да бъдем противници на Сион и на Небесното благовестие, защото този свят ни харесва повече от оня, който Ти Си обещал. Ние избираме да бъдем поколението на змея, звяра и лъжепророка, понеже тези тримата ни дават користите и печалбите, които Ти отказваш да ни дадеш. Защото там, на Твоята Канара, оставаме твърде самотни и омразни на света. Но долу, сред пясъците, нашите къщи се радват на одобрението и любовта на целия свят…”
Може би си стреснат от подобна изповед. Може би дори ще ми кажеш, че никой не би изговорил такива думи с устата си. Така е, братко мой! Всеки иска да пази вратата на устните си и внимава в онова, което говори. Но има една по-страшна изповед от изповедта на устата. И това е изповедта на делата. Защото поколението на Вавилон днес се разпознава по това, че с устата си то се приближава към Бога, но с делата си се отрича от Него. И ако мислиш, че това е някакво мое удивително откритие, то си спомни Божиите думи против чедата на Вавилон. Защото за тях и само за тях Отец някога каза чрез пророка Си, а Синът отново напомни думите Му:
“Лицемери! Добре е пророкувал Исайя за вас, като е казал: – “Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”…” (Матея 15:7-9)
И понеже властта на религиозното лицемерие днес е тотална и страшна, то и затова Господ отново и отново призовава чедата Си с всичките Святи видения и откровения, които дава на пророка Си. За да се обърнат към Него и да преживеят спасително покаяние. За да се отделят от обществата на нечестивите и да опазят Чистата и Свята Вяра, която Исус ни завеща с примера на Собствения Си Живот. Защото никой няма никак да се ползва от думите, с които се е приближавал към Бога, но ще бъде осъден за ония дела, с които се е отдалечавал от Него. Защото няма по-голяма измама от измамата, с която би решил, че Бог слуша изповедта на думите ти повече, отколкото изповедта на делата ти.
Аз не мога да стоя спокоен, когато Святият Дух дава на сърцето ми такива размишления. Аз не мога да махна с ръка и да кажа за безумните:
“Да вървят по дяволите!”
Защото те вървят именно по пътя на дявола. И моето стоене и покорство пред Бога и Отца изисква от цялото ми сърце да викам и надувам тръбата на пророческото благовестие. Тъй че, ако някой я чуе и приеме, да отвърне нозете си от пътя на погибелта и да намери Пътя Христос. Такъв непременно би потърсил спасителя си в Деня Господен. И като го прегърне с ръцете си, би му казал:
“Благодаря ти, че не ме подмина и никак не ме остави, та да бъда завлечен от реките на нечестивия. Благодаря ти, че ми протегна ръка в миг, когато хиляди те хулеха и проклинаха, понеже не искаха да преглътнат Божието изобличение. Благодаря Богу, че ме спаси чрез слугата Си не за ден или два, но за Денят Господен, Който е цялата Вечност…”
Ето заради Този Ден Господен, до Който ни отделят някакви сетни минути, аз днес няма никак да мълча, но ще покажа на Божието домочадие онези седем тъмни реки на Вавилон, които образуват реката Ефрат.
А в края на това предисловие казвам на всички, които четат Словото на Божия Пророчески Дух.
Който приеме истините за реките на Вавилон, описани тук, нека ги приеме! И като се поклони на Исус за дадената му изобилна Благост и Милост, нека утвърди дома си на Канарата, Която свети на Господния Хълм! Който не приеме истините за реките на Вавилон, описани тук, нека не ги приеме! Такъв може да ме мрази и презира с цялото си сърце. Такъв може да ме проклина и хули колкото си иска. Аз няма да отговоря на хулата му с хула, нито на проклятието му с проклятие. Защото подобен човек е похулил сам себе си с делата си и е нанесъл проклятие не върху Божия пророк, но върху собствения си дом, построен върху пясъка на Вавилонската пустиня. И именно такова е проклятието, което носят в себе си реките на Вавилон. Дано всеки от слушащите да чуе и всеки от гледащите да види това, което дяволът е скривал в тайната на собственото си лукавство! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s