РЕКИТЕ НА ВАВИЛОН I – III ГЛАВА

3. БОЖИЯТ ПОГЛЕД ВЪРХУ 137 ПСАЛОМ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Имало е мигове в живота ми, когато, подведен от общата инерция на отстъплението от Бога, аз съм ръкопляскал на човеци, които са хвалили духа на Вавилон, а не Духа на Бога и Отца. Но знаел ли съм тогава що ще рекат Струните на Божието Съвършено Благоволение? Знаел ли съм, че в живота на Своя слуга Давид Отец е заключил най-святите тайни на Сърцето Си?
Истината е, че съм бил глупак и в невежеството на сърцето си съм се възхищавал от всичките дела на мерзостта. И ако съм знаел злото, което творя, скоро бих помолил Отец да накаже с бич сърцето ми. Защото най-голямата възможна мерзост пред Бога и Отца е тая:
Да пееш Сионските песни в чужда земя и да викаш “Алелуя” и “Амин” на проповедниците на лукавия!
Защото тогава сърцето ти, взряно в хвалението, е пропуснало да види, че то е имало за цел да спечели парите на света, като се е продавало на видеокасети или компактдискове. И същото това хваление, донесло милиони долари в банковите сметки на “сладкогласните” певци, е стигнало в Америка дотам, че има своя “топ-класация” за най-продавани госпъл албуми.
О, гнусота човешка! О, демонична измамо! Господ непременно ще ти въздаде и нечестивите певци ще пият от чашата на гнева Му! А езиците им не просто ще залепнат за небцата им, но ще цвърчат от огъня на вечното разорение и погибел! Защото в ден, когато е трябвало да бъдат Святото Миро на Отца, те са били урината и изверженията на лукавия интерпретатор.
Ето затова те моля, скъпи ми братко, да смириш сърцето си до колкото е възможно. За да приемеш без ропот, но с дълбоко покаяние всичките думи на Вечен Живот, които Исус ще ни даде във Вярността Си.
Господ отново беше до мен. И като докосваше с ръка главата ми, вече ми казваше:
“Нека сега да ти дам онази Мъдрост на Духа, без която всички бихте били слепи за този 137 псалом. Затова виж отново видението с реките на Вавилон. За да проумееш онова, което не си разбрал и да видиш Божият поглед върху самия псалом…”
След Господните думи пред очите ми отново се яви видението с пустинята и реките на Вавилон. И аз отново виждах как Божиите служители окачваха Арфите върху върбите над една от самите реки. А тогава Исус мигновено реагира, като ми каза:
“Забелязваш ли къде окачват Божиите Арфи тези служители?”
“Да, Исусе! Те окачват Арфите на клоните на върбите, които са над самата река…”
“А какво са тук върбите?”
“Исусе! При виденията, които Ти ми даде за Веемот, аз проумях и разбрах, че има Божии върби. И това са онези служители, които имат товар от Отца, за да ходатайстват за отпадналите. Но тогава водата под онези върби беше Самият Свят Дух. А плачещите върби изкупваха отпадналите със сълзи на ходатайство и застъпничество. Но ето, че сега Ти ми показваш едни други върби, които не са Божиите. Понеже клоните им сочат надолу, към водите на Вавилонската река…”
На тези мои думи Исус се усмихна, а след това добави:
“Ако проумееш какви са тези върби, то си проумял и самата тайна на Вавилонските реки. Но нека сега да те приближа до една от самите върби. За да я видиш отблизо и да проумееш тайната й…”
Така Господ ме приведе пред върбата. А аз забелязах, че клоните й не просто стояха прострени над водите на Вавилонската река. Не! Те се влачеха от самото течение и краищата им бяха прогизнали от водите на нечестието. Това ме накара да погледна с изумен поглед към Исус и да Му кажа:
“Господи мой! Ако клоните на тази върба се влачат и прогизват от течението на Вавилонската река, то тогава нечестието им наистина е твърде голямо. Защото ако клоните са скверни, то какво да кажа за корена на тази върба, който се пои от същите води?”
В отговор на въпроса ми Исус посочи към водите. И като ме приближи до брега на реката, каза ми:
“Нека сега само за миг да оттегля присъствието на Святия Дух от тебе. А ти след това погледни към самите води на реката и Ми кажи какво ще усетиш…”
След тези Свои думи Господ докосна сърцето ми и само след миг шепите Му се напълниха с живите води на Святия Дух, които Той взимаше от сърцето ми. А аз усетих как една натрапчива жажда започна да пълзи към сърцето ми, като постепенно изсушаваше и сбръчкваше тялото ми. И ето, че очите ми сами потърсиха Лицето на Господа, а Той, сочейки с ръка към водите на Вавилонската река, отново ми заповяда:
“Погледни към водите на реката!”
С огромно нежелание аз извъртях главата си от Исус и погледнах към реката. А тогава почувствах колко властно и силно бе станало привличането от самите й води. Те вече не ми изглеждаха мътни, но прозрачни и бистри. И един шепот, натрапчив и силен, буквално сграбчи слуха ми, като ми казваше:
“Ела при мен, за да утолиш жаждата си. Потопи се в мен и аз ще бъда влага за костите ти и благословение за душата ти…”
Опитах се да не мисля за този шепот и дори да извърна главата си от водите на реката. Но тогава с ужас забелязах, че жаждата в мен беше по-силна от желанието да не гледам на водите. Нещо повече – изсъхналият ми език беше сякаш завързан с въже, което започна да ме дърпа неумолимо към измамливите води. И колкото повече се огъвах от силата на самото изкушение, толкова по-прозрачна и привлекателна ставаше водата. А аз чувствах, че съм на път да изгубя не просто вярата си, но и всичките устои на съвестта си. Ето затова, събрал сетната си сила, успях да изхриптя пред Господа:
“Исусе! Спаси ме, понеже водите на реката ме огъват! Имай милост, Спасителю мой!”
Чул хриптенето ми, Исус реагира. И със Сила, многократно по-голяма от тази на изкушението, Той ме възправи отсред брега на реката. После обърна главата ми към Себе Си, като ме попита:
“Сега разбра ли какъв е проблемът на тази върба?”
“Да, Господи мой! Сега разбрах, че тя е преобраз на църква, която е загубила водите на Святия Дух, но ги е подменила с води от Вавилонската река. Ето затова клоните й са се огънали и са потърсили водите с краищата си. Но аз сега Те моля с цялото си сърце:
Възвърни ми Живата Вода на Утешителя!”
Исус се усмихна на думите ми и протегна ръце към мен, като докосваше сърцето ми и ми възвръщаше всичката Божия Благост и Милост, Светлина и Любов. А след това отново ми каза:
“Погледни отново на водите на реката и забележи дали те са така прозрачни, както ги видя в мига на изкушението…”
Послушал Исус и пълен със Святия Дух погледнах към водите на реката. Тогава забелязах, че те бяха твърде мътни и мръсни, а сред вълните им пробягваха уродливи твари, вероятно демони. Това надигна най-върховна погнуса в сърцето ми, тъй че казах на Господ:
“Как съм могъл да се огъна от тези мътни води на мерзостта и нечестието? И как очите ми са видели за чисто онова, което е твърде мътно и ужасно грозно?”
А Исус ми отговори с въпроси:
“Какво става с оня, който се огъва като върба от измамата? Или какво се случва с праведни, които отстъпват пред силата на нечестивия? Не казва ли Словото Ми, че:
“Праведният, който отстъпва пред нечестивия, е като мътен извор и развален източник…” (Притчи 25:26)
Сега разбираш ли какъв е изворът на тази Вавилонска река?”
“Да, Исусе! Едва сега разбрах, че тази река се е образувала тогава, когато праведните са отстъпили пред нечестивите. Защото там, където има мътни извори и развалени източници, там ще се явят и реките на Вавилон…”
“Спомни си тогава думите на Апостола Ми Павел и нека сега да си ги спомнят всичките Ми братя и сестри. Защото Моят Апостол предупреди всички ви, че Моето пришествие няма да се яви, докле не се явят белезите на онова нечестие, за което той ви каза:
“А колкото до пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настъпил денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението, и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог…” (2 Солунци 2:1-4)
Можете ли да видите, че ето това е да отстъпите от Бога:
Да закачите Арфите си на онези върби, които вече се покланят на духа на Антихрист и пият с клоните си от водите на нечестието! Защото днес очите Ми виждат хиляди върби, огънати от силата на демоничните измами и човешките хитрости. И такива, прогизнали от всякакви мерзости, дързостно говорят против Моите пророци и отхвърлят всеки призив за покаяние.
Всред такива ли върби да стоите и такива ли води да пиете? Такъв дух ли да изпълва сърцата ви? Нека тогава да ви покажа във видение как изглежда голямата бездна и какви са реките, които днес отрастват и въздигат човека-Антихрист. Защото той скоро ще излезе от бездната за своите си. Тъй че реки ще се съберат с реки и води ще се съберат с води…”
След тези Свои думи Исус прекрати видението Си към сърцето ми. И като ме погледна с остър и дълбок поглед, даде ми да разбера, че със следващото Си видение Той непременно ще съкруши сърцето на лукавия.
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s