2. ВИДЕНИЕТО С РЕКИТЕ НА ВАВИЛОН

Братко мой! Верни ми приятелю!
Вече зная за себе си, че докато съм жив и Святият Дух изпълва устните ми, аз всякога ще нося товар за Божиите чеда. Никой не избира сам съдбата си, но следва онова, което Бог е записал за него. И аз, ако можеше преди години да узная какъв ще бъде товарът ми, скоро бих отпаднал и сърцето ми чрезмерно би се съкрушило. Но Господ в Мъдростта Си е направил така, че на малкия Си служител е дал малък товар. И след това е заповядал от Небето да растат както служителят Му, така и товарът му. Ето затова идва миг в живота, когато разбираш, че служението пред Бога е мисия и товар.
Мисия – с която да извършиш Волята Му във времето и мястото, за които си бил посочен. Товар – който всякога да ти напомня, че и при най-малкото отстъпление ще бъдеш смачкан и връщането ще е трудно и мъчително, а понякога и невъзможно.
Аз не искам никой да изгуби мисията и товарът си от Господа. Защото в божествения план няма грешки. И ако някой отпадне поради блудницата Вавилон от мисията и товара си – друг влиза в чина му и взима дела му. Така Божията Воля ще бъде извършена, независимо от съпротивленията на дяволската или човешката воля. Спомни си тук думите на мъдреца:
“Защото от устните на чуждата жена капе мед, и устата й са по-меки от дървено масло; но сетнините й са горчиви като пелин, остри като изострен от двете страни меч. Нозете й слизат в смърт, стъпките й стигат до ада, тъй че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят…” (Притчи 5:3-6)
Как мислиш, братко мой? За обикновена проститутка ли ти говори Соломон или за блудницата Вавилон? Коя е тази, чиито сетнини са горчиви като пелин? И кой е тук изострения от двете страни меч? Не е ли тази сетнина от звездата Пелин, която Отец е заповядал като възмездие над Вавилон? И не е ли този изострен от двете страни меч Божието Слово, сиреч, Мечът на Святия Дух? Но ето затова настойникът на Божията Мъдрост продължава да говори за блудницата Вавилон, като предупреждава:
“Прочее, чеда, слушайте мене, и не отстъпвайте от думите на устата ми. Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й, да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; да не би да се наситят чужди от имота ти, и трудовете ти да отидат в чужд дом; А ти да охкаш в сетнините си, когато месата и тялото ти се изнурят, и да казваш: Как можах да намразя поуката, и сърцето ми да презре изобличението, и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!” (Притчи 5:7-13)
Ето тези стихове стояха в сърцето ми, миг преди Исус да ми даде видението с реките на Вавилон. А Той, като направи стиховете на Мъдростта да заблестят в сърцето ми, вече ми казваше:
“Нека всички Мои да гледат на тая Свята пророческа книга, като на най-животворното изобличение, с което идвам към сърцата им и като спасителна поука от Хълма Сион. Защото твърде скоро всеки ще намери сетнината си. Едни ще отидат при блудницата, за да споделят участта й, а други ще се възкачат при Мене, за да им се даде Венецът на Славата и Вечния Живот.
Кой глас ще послушате, люде Мои? И на чия воля ще се покорите?
Ето, казвам ви, че гласовете на мъдрите не се зачитат и песента на пророка се презира. Но това е само, за да се отсее завинаги поколението на всичкото религиозно и демонично беззаконие. Поколение, което се роди в реките на Вавилон и ще остане в тях, докле бъде завлечено в рова на погибелта и в тресавището на вечното запустение…”
След тези Свои думи, строг и твърд, Господ протегна ръката Си към мен, като ми казваше:
“А сега виж видението с реките на Вавилон. За да разбереш напълно защо е толкова голям товарът ти и толкова силен – Огъня на Отец в сърцето ти…”
Докато Исус ми говореше пред очите ми се разкри покъртително видение. Аз виждах една огромна пустиня, без начало и край, по чиито пясъчни дюни пълзяха змии и се стрелваха гущери. И ето, че Исус посочи към самата пустиня, като ми каза:
“Ако някой живее в тая пустиня, той всячески би търсил място с текуща вода. Място, където да утоли жаждата си и да охлади сгорещеното си тяло. А в това отношение извратената мъдрост на лукавия ще извика в съществуване такава измама, щото с нея да убива човешките сърца и да съблазнява Божия народ. Затова виж сега какво е силен да стори дяволът…”
Отново гледах към пясъците на пустинята, когато видях как всред тях бликнаха извори. И самите извори – пълноводни и силни – постепенно започнаха да се превръщат в потоци. А потоците – в реки. Така, не след дълго, пустинята беше прорязана от седем реки, които течеха всред пясъците й, а в самите си краища се съединяваха и ставаха една огромна река. И аз, като гледах на демоничното знамение, не можех да не призная, че то беше направено с твърде голям размах. Но Господ отново ми даде знак, за да гледам на дяволското знамение, което се развиваше пред очите ми. Така забелязах, че около реките започнаха да се събират човеци и тяхното число се увеличаваше непрестанно. И те вече правеха край реките собствените си заселища, убедени, че са открили спасително и плодородно място в самата пустиня. Но и това не беше основното, което Господ искаше да видя, понеже Сам Той ми даде знак, за да продължа да наблюдавам знамението. И ето, че в един миг очите ми видяха Божията Светлина, проблясваща като от прожектори всред самите пясъци. А тогава Исус ми каза:
“Нека те приближа в самото видение, за да видиш онова, което е видял и Отец Ти…”
Така Господ хвана ръката ми и двамата с Него се снишихме сред самите блестящи сияния. Но това бяха не просто сияния! Не! Това бяха Божии служители, които носеха в ръцете си Божии Арфи. И при все, че не свиреха на тях, самата Светлина от Арфите впечатляваше твърде много. Но какво правеха Божиите служители в тая земя на запустението? И защо нозете им категорично се приближаваха към самите реки в пустинята? Въпросите се въртяха в ума ми, когато Господ ми отговори, казвайки:
“Виж какво ще сторят тези човеци, които са имали Съвършеното Благоволение на Моя Отец…”
Отново погледнах във видението и забелязах, че човеците просто свалиха Арфите си край една от реките, като побързаха да ги закачат на провисналите върби над водите й. Така клоните на върбите се наведоха от тежестта на Арфите, а водите на самата река подмокриха Небесните Струни. И ето, че Отец простря ръката Си от небесата, като вдигна Струните Си, тъй че Арфите на служителите вече бяха останали без Дух. А самите служители, усетили промяната в сърцата си, никак не простряха ръцете си, та да си възвърнат Божието Съвършено Благоволение… Не! Те просто наведоха главите си над самата река, като бършеха сълзите от загубата си… Това вече ми беше познато! Твърде познато! И аз с всичкото си вълнение казах на моя Господ:
“Исусе! Господи мой! Та това е видение, свързано със 137 псалом. И сега очите ми виждат пълното му изпълнение…”
Исус замълча след думите ми, а аз усетих, че и Неговото Собствено Сърце преживяваше мъката и скръбта на Отца. А след това ми каза:
“Нека всичките Ми братя и сестри да си спомнят сега що гласяха думите на тоя псалом. Нека с очите на вярата те също да гледат на това видение, както гледаш ти, а след това да си спомнят колко голяма е скръбта на онези стихове, които гласят:
“При реките на Вавилона, там седнахме, да! Плакахме, когато си спомняхме за Сиона; на върбите всред него окачихме арфите си. Защото там ония, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни. Как да пеем песента Господна в чужда земя? Ако те забравя, Ерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си! Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня. Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие…” (Псалом 137:1-6)
И ето, питам ви:
Видяхте ли всред вас ония, които закачиха Божиите Арфи на върбите над реките на Вавилон? И проумяхте ли кои са ония, които днес ви запустяват и пленяват? Ще пеете ли Сионските песни в чужда земя? И ще пеете ли Песента на Моисея и на Агнето всред пясъците, където лежи разголената блудница? Ето, казвам ви:
Реките на Вавилон не са реките от Жива Вода на Божия Свят Дух! Защото реките от Живата Вода се събират в стъкленото море, което е далече по-горе от пустинята на тоя свят. А реките на Вавилон са далече по-долу, родени от лукавството на Сатана и от хитростите на старовременната змия, която най-много обича да пълзи в пясъците на пустинята. И когато Божиите служители бъдат съблазнени и измамени от змията, та да търсят сетнината на вярата си в пясъците на света, то тогава идва миг (да не бъде!) когато окачват Божиите Арфи на върбите над водите, тъй че така те вече хулят Святия Дух и стават пленници на запустителя, който е духът на Антихрист. Но по причина на това, че Отец ви люби и Неговата ревност влиза като Огън в сърцето на пророка Му, Аз ще ви дам онова посвещение и мъдрост, с които да различите реките на Вавилон от реките на Святия Дух.
Блажени човеците, които побързат да отворят очите си сред заспалите множества в пясъците на пустинята. За да побързат да избягат от мерзостта, която докарва запустение. И така да бъдат възстановени като свирачи на Божията Арфа. А колкото до онези, които биха дръзнали да пеят Песента Господна в чужда земя, то на тях непременно ще се сбъдне записаното проклятие. Понеже са предпочели Антихрист пред Христос и главното веселие на Вавилон пред хвалението в Небесния Ерусалим:
“Ако те забравя, Ерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си! Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня. Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие…” (Псалом 137:5-6)
След тези последни Свои думи Господ прекрати видението с реките в пустинята, а аз разбрах в сърцето си, че Съвършените дела на Божия Свят Дух идват към Божия народ на точното време. За да освободят пленниците и да възвърнат отпадналите! Слава, почит и благодарение на Бога и Отца за Неговите неизказани милости към Църквата Христова! Амин и Амин!