1. КЪРВЯЩОТО БОЖИЕ СЪРЦЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Плачи за изгубените, като за най-скъпи синове на Божиите чресла!
Плачи за гордите, като за безумни, които се подхлъзват и падат в пропаст! Плачи за неверните, като за човеци, обърнали главите си назад, които с кикотене и възклицание слизат в дълбочините на рова! Плачи за неблагонадеждните, чиято искреност е като пелената на паяжина. Докле се хванеш за нея, за да не залитнеш, и вече си разбрал, че повече надежда има за езичника, нежели за оня, който коварно отстъпва. Плачи за нелюбящите! И като си спомниш притчата за смоковницата, виж как днес Човешкият Син няма где устата Си да разкваси с плодовете на Чистата и Свята Божия Любов! Плачи за цялото поколение на Вавилон, което отива в плен и щедро обогатява гонителите и убийците си! Плачи със скръбта на Божието Сърце! И нека Плачът на Всемогъщия стане риданието на душата ти и воплите на сърцето ти!
В мига, когато нозете ми отново стъпиха в Божието Светилище, аз видях как от самия Престол на Отца течеха водите на река. А самата река изглеждаше твърде странно, понеже водите й не бяха монолитни и сплотени, но всред тях блестяха неизброими кристални капчици, които образуваха самото течение на реката. И аз, като не знаех що да сторя, попитах моя Господ:
“Исусе! Защо ме доведе тук и как да разбирам тая река, която е създадена от толкова много капчици?”
А Господ ми отговори:
“Всеки, който би протегнал шепи, за да пие от водите на тая река, скоро би отпаднал и сърцето му би се стопило вътре в него. Защото в тая река има повече болка, отколкото човек би могъл да носи. И Аз сега ще ти дам да изпиеш само шепичка от водите й. За да се докоснеш със сърцето си до Сърцето на Оня, Който те призовава към Себе Си и изпраща към чедата Си…”
След тези Свои думи Исус се наведе над самата река, като загреба в шепата Си от самите й капчици, които блестяха като бисери в дланта Му. А после, поднасяйки шепата Си към устните ми, Той ми заповяда:
“Пий, Стефане!”
Понечих да пия и отворих устните си, а самите бисери влязоха вътре в мен. Една Сила, като Всемогъща Скръб, ме събори пред Божието Светилище. И ридание, непосилно за сърцето ми, влезе в мен като пробождане от хиляди ножове…
Аз вече чувах Плача на моя Бог и Отец. И Святите думи на устните Му се разляха в мен, тъй че Го чух да казва на всеки от отстъпилите:
“Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти. Чреслата Ми! Чреслата Ми! Боли ме в дълбочините на Сърцето Ми; Сърцето Ми се смущава в Мене; не мога да мълча, защото си чула, Душе Моя, тръбен глас, тревога за бой. Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите Ми, и завесите Ми в един миг. Докога ще гледам знаме, и ще слушам тръбен глас? Защото Моите люде са безумни, не Ме познават; глупави чада са, и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят…” (Еремия 4:18-22)
О, Святи мой Отче! О, Благодатни Татко на духа и сърцето ми! Как да спра болката Ти, след като е толкова голяма? Как да изкажа мъката Ти, когато в Сърцето Ти са забити хиляди ножове? Как да проглася Волята Ти, след като Сърцето Ти има рани и от моето непокорство?
Сърцето на Отец кървеше пред очите ми. И тая неизразима Небесна Любов оплакваше с твърде голяма горест ония, които отиват в запустение след запустителя. А аз разбрах, че най-големите рани в Сърцето на Отца бяха извършени от ония, които вече познаваха Сина Му, но не пожелаха да Го последват и да вършат делото Му на земята. Понеже всеки от тях, веднъж роден от Бащата, ставаше Негов син.
А какво по-голямо зло от това – син да се обърне против Баща си? Какво по-голямо зло от това – роденият по-отпосле да прободе повторно Първородният между много братя и Единородния от Отца? Какво по-ужасно зло от това – да любиш света и неговия паднал княз, та да ставаш враг на Бога и Отца? Какво по-проклето зло от това – да похулиш Святите Струни, с които Небесният Баща е искал да докосва сърцето ти и да ръководи живота ти?
Прегърнал нозете на моя Спасител, аз ридаех в Божието Светилище, вкусил само една шепа от реката на Божията Скръб. А кървящото Сърце на моя Небесен Баща ме накара да Го обичам още повече и повече. При все да знаех, че самата безгранична Любов на Отца бе отворила така Сърцето Му към нас, щото Сам Отец бе станал уязвим от всичкия ни бунт и непокорство. И аз, стиснал още по-силно нозете на Исус, тихо Му казах:
“Господи мой! Сега сърцето ми видя и позна колко нежно, крехко и Свято е Божието Сърце. То е като чашката на едно разтворено цвете, искащо съзерцание и възхищение. То е най-нежното от Нежността, най-Святото от Святостта и най-чистото от Чистотата на Небето. И при все, че Отец е Всемогъщ, Той също е така е нараним! И аз, Исусе, желая до края на земните си дни да бъда радост и утеха за моя Баща, а не скръб и пробождане…”
В отговор на думите ми, Исус ми подаде ръка, като ме изправи. А след това, като се приближи до самия Престол на Отца, взе в ръцете Си Давидовата Арфа, като ми казваше:
“Тая Арфа е утехата на Моя Отец! Тя е радостта Му и щастието Му! И ако вие искате да бъдете истински утешители на Баща си и радост на Сърцето Му, то се пригответе да Ми бъдете твърди и непоколебими срещу водите на Злото, които са реките на Вавилон. Защото тия реки са отнесли в себе си мнозина и са ги направили да изгубят Божието Съвършено Благоволение. Но оня, който люби Отца и Сина, непременно ще съхрани и възвеличи Святият Дух, Който му е даден. Но ти сега Ме последвай! За да видиш откъде дойде всичката скръб на Божието Сърце…”
След тези думи на Исус видението пред Светилището с кървящото Сърце на Отца се прекрати, а Святият Дух нахлу със Сила във всичките ми вътрешности, за да ме подготви за тежестта на самите видения.