6. НЕБЕТО Е ОТВОРЕНО ЗА ТЕБ!

Братко мой! Верни ми приятелю!
След малко ти ще затвориш първата част от тази книга и дълбоко в сърцето ти ще останат повече отговори и по-малко въпроси. Аз се моля на Исус да те докосне с Неговите думи и да преобрази душата ти. Защото въпреки многото неща, от които се нуждаят душите ни и телата ни, има едно нещо, което ни е най-нужно. И това е Обновлението! Това е категоричното и съдбоносно събличане на стария човек, който тлее по измамливите страсти и обличането в новия човек, който е създаден по Образа на Бога.
Някога, в Ранната Христова Църква, първите Христови последователи разбираха прекрасно колко е важно Обновлението. Павел дори ни написа, че “старото премина, ето, всичко стана ново”.
Аз вярвам, че този неуморен Божий служител имаше основания да заяви думите си. Аз вярвам, че очите му наистина са видели приживе великата сила на Преображението и Обновлението, действаща в Божиите чеда.
Но какво да кажем за това последно време и поколението, което се роди в него? Как да съпоставим древните християни и днешните такива?
Истината е братко мой, че някога светът беше твърде противен. Това беше свят на робство, на безчестие и на поругаване на Правдата. В онази древност Божиите чеда не се питаха дали да се отрекат от проклетия свят или да останат в него. Те даваха всичко в ръката на Господ като тръгваха по трънливия път на доброто войнстване на вярата.
А как е днес? Все още ли светът е толкова противен? Не стана ли измамата на дявола толкова голяма, щото светът вече не гони християните, а всячески ги приласкава и иска да ги погълне?
Да, братко мой! Точно това се случи! Този дяволски свят, разбрал, че му е останало съвсем малко време, смени тактиката. И като сложи най-изкусителния грим от просперитет, кариера и хуманизъм, застана пред Църквата и й предложи брак по сметка. Тогава старите църковни създания станаха още по-стари. Защото в сърцата им вече нямаше място за Исус и раните Му, за Пътя Му и делата Му. Старите църковни създания до такава степен се отдадоха на блудство и сладострастие, че светският дух започна да прояжда сърцата им и гнилотата започна да вони надалеч.
Ето срещу такива прокажени ме изправи Исус. И като ми даде Меча на Пророческия Дух, заповяда ми да го насоча против брачното ложе на света и църквите.
Трябва ли да ти казвам, че на никой не е дадено да отнема чужда невяста? Трябва ли да ти казвам, че ако Бог съчета отстъпилата църква със самия дявол, то никой няма да ги раздели? Трябва ли да ти казвам защо светската църква отхвърли книгите и служението ми, сякаш, че бяха думи на човек, а не радикалния Глас на Исус? Трябва ли да ти най-сетне да ти казвам, че помрачението е толкова тотално, че прокажените не просто че не страдат от проказата, но никак не искат да се изцелят? Те отдавна са счели проказата за най-светъл и чист висон на благовестието. Търговците са решили, че Исус е търговец. Теолозите – че Исус е теолог. Наемниците – че Исус е наемник. Чародеите – че Исус е чародей. И най-сетне – старото прокажено творение реши, че каквото творението – такъв и Творецът!
Но Бог ли създаде тази помия? Бог ли създаде тези гнили сърца, пълни с червеите на човешката и демонична заблуда?
Не, братко мой! Бог никога не е създавал това зло!
Защото Словото Му изрично казва, че:
“Бог направи човека праведен, но те (нечестивите) намериха много измишления…” (Еклесиаст 7:29)
А сега нека ти кажа, че нашият Спасител отдавна е видял с колко много измишления старият човек ще бяга от Спасението. Но въпреки това Господ е зачел богатата Си Благост и Милост. Защото днес Той ни е дал отворено Небе. Защото днес Той е изпратил слугите Си пророците. Защото днес ще се изпълнят пророческите Му думи, които гласят:
“А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман…” (Лука 4:25-27)
Можеш ли, братко мой, да видиш, че днес Небето е отворено за сириеца Нееман? Не беше ли той прокажен, както мнозина днес са прокажени? И не прати ли Отец пророка Си към него, както днес го изпраща към мнозина?
Ето тук се спри и разбери, че ако и мнозината да са пълни със светската проказа, пак между тях няма да има мнозина като Нееман. Защото да бъдеш Нееман в това време ще рече да заплюеш религиозната си гордост и седем пъти да се потопиш в очистващите води на Божия Пророчески Дух. Защото да бъдеш Нееман в това време ще рече да заплюеш уважението на старите си “приятели” и да понесеш поругание поради покаяното си сърце. Защото да бъдеш Нееман в това време ще рече да вдигнеш очите си нагоре и да видиш, че Исус ти дава отвореното Си Небе. И вместо да хулиш и да роптаеш като другите, търсещ причина против Божиите пророци, да влезеш в придошлия Йордан и да изживееш наяве великата Сила на Обновлението. Сила, за която Словото свидетелства, като каза за Нееман:
“А слугите му се приближиха та му говориха, казвайки: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се! Тогава той слезе та се потопи седем пъти в Йордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се…” (IV Царе 5:13-14)
Ето така днес не аз, но Господ, Комуто служа, посочва с ръката Си към всички, като пита:
“Ако ви бях заръчал чрез пророка Си нещо голямо, не бихте ли го извършили? Колко повече, когато днес ви казвам:
Окъпете се и очистете се!
Защото сърцата ви са пълни с лицемерие и гордост!
Защото старото във вас е повече от новото!
Но всеки, който днес послуша Гласа Ми чрез тази книга, ще се спаси. И душата и сърцето му непременно ще се обновят, като на малко дете, и ще се очистят. Защото, ако не се обърнете като дечица, никак няма да влезете в Царството Ми! Но ако бъдете в очите Ми като Моя последен Нееман, то непременно ще преживеете великата Сила на Обновлението!
И ще видите Небето отворено – за чистотата и смирението на сърцата ви!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”