6. НОВИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК – НАЧИНАТЕЛ И УСЪВЪРШИТЕЛ

След последните думи на Исус видението с миротворците се прекрати и аз отново се намерих с Него пред последния вързоп от светъл и чист висон, който ръката Господна щеше да разтвори пред очите ми. Изпитвах огромно вълнение, понеже Исус вече ми бе загатнал, че в този вързоп има Мантия и Менора. И действително беше така. Защото Исус развърза вързопа и така аз видях една прекрасна светла дреха, подобаваща на цар, както и златен светилник със седем светила, който всъщност беше Менората. А Господ, като хвана в ръцете Си самите Вечни Белези на Обновлението, ми каза:
“Ето, казвам на Моите чрез теб, че имат великата привилегия да разберат най-дълбоките тайни на Божието Обновление. Тайните на Начинателя и Усъвършителя на вашата вяра. Защото Отец Ми създаде новата Земя за Начинателя, а новото Небе – за Усъвършителя. И ако Начинателят е вашият Господ, Който живя на земята, то Усъвършителят е вашият Господ, Който се възнесе в Небето. И ето, писаното не може да се изтрие и Небесният Ерусалим непременно ще бъде с отворени порти, през които земните царе ще донасят в него своите славни и ценни неща…”
Слушах Господ, а сърцето ми постепенно се върна назад, към първото видение, което Исус ми даде. Затова Му казах:
“Господи мой, та нали първото видение, което Ти ми даде, бе именно за земните царе, които се възкачваха към Лоното на Отца по стълбата на Дъгата? А ето, че сега Ти ще ми разкриеш и самата тайна на възкачването и духовното им преображение…”
“Точно така е! Защото има тайни, които трябва да проумеете и с които трябва да заживеете. И това са тайните, свързани с пътя, по който земните царе ще донасят в Небесния Ерусалим своите славни и ценни неща. Затова нека двамата с теб слезем сред онези, на които предстои възкачване по стълбата на Дъгата. Защото те са земните царе, които вече са приготвили сърцата си на Хълма на Преображението…”
Думите на Исус ми се сториха дълбоки и неразбираеми. Но Господ, Който добре знаеше това, продължи да ми говори, като казваше:
“Не се страхувай да приемеш с вяра онова, което ще ти разкрия. Защото то е прекрасно и Светлината му е голяма. И тази Мантия, която виждаш във вързопа, и този златен светилник, непременно ще ти бъдат разкрити с огромна Светлина и Мъдрост от Отца Ми. Затова нека двамата слезем при самия Хълм на Преображението…”
След думите Си Господ простря ръката Си към мен и докосна лицето ми. Така, от благодатното Му докосване, пред очите ми се разкри величествен Хълм, който се издигаше нагоре към Небето. А пред Хълма бяха събрани стотици човеци. Всички те бяха облечени именно с Мантията, която видях първоначално, като държаха в ръцете си и златен светилник със запалени светила. И докато аз се опитвах да вдигна ръка и да ги посоча на Исус, то към мен дойде Гласът Му, който казваше:
“Не бързай! Защото има да разбереш много за тези избраници на Отца Ми. Затова Ми кажи:
Колко ли години живот са имали тези царе на земята, преди да бъдат призовани да донесат своите славни и ценни неща в Небесния Ерусалим? Защото от Начинателя до Усъвършителя се извървява път и се плаща цена. Какъв е тогава пътят на тези светли мъже и жени? И колко време те са ходили по пътя си?”
Думите на Исус бяха така зададени, щото в сърцето ми изплуваха стиховете, които гласят:
“Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден…” (Притчи 4:18)
Затова отговорих на Господа, като Му казах:
“Господи мой, пътят на тези царе е бил като виделото при разсъмване. Те са вървели по пътя си, догдето Ти Си станал явен за тях, като Съвършен Ден…”
“Точно така е, момчето Ми! Но отговорът ти не е достатъчен. Затова помисли и Ми отговори с думите на Мъдростта:
На какво се равнява един ден пред Господните очи?
Защото така непременно ще разбереш каква е и Божията мярка за дължината на новия земен живот, преди Неговите да се възкачат в Небето…”
Помислих върху въпроса на Исус, а отговорът блестеше вътре в него. Затова Му отговорих:
“Господи, как не съм могъл да се досетя по-рано? Та един ден пред очите Ти е като хиляда години. И ако пътят на праведните е като видело при разсъмване, което се развиделява, догде настъпи Съвършеният Ден, то разбирам, че всеки от тях се е усъвършенствал и приближавал до Бога цели хиляда години. Това ли е Божията мярка, Исусе?”
Господ се усмихна, а очите Му бяха много по-дълбоки от друг път. Тогава Той ми каза:
“Точно тази е мярката! И точно толкова е дълъг пътят на новите земни човеци от Начинателя до Усъвършителя. Но за да имаш съвършено убеждение и увереност в онова, което разбираш, си спомни и самите думи на Моя Отец, които прочете върху златната табла. Какво гласяха те?”
“Господи мой! Като се замисля над самото пророчество от златната табла, то там се говори, че годините на Божиите люде ще бъдат като годините на дърво. И Отец още заявява за новата Си Земя, като казва за нея:
“Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото дете ще умре стогодишният, а грешник ако умре стогодишен, ще бъде считан за проклет…” (Исайя 65:20)
“Помисли тогава, че ако стогодишният е дете при умирането си, то какъв ли ще да е възрастният! И ако детето във вашата земна представа е на осем години, а старецът е на осемдесет, то приложи тази представа за новата Земя, за да разбереш и действителната възраст на онези, които се възкачват при Бога…”
Братко мой, от устните на Исус ме заливаше такъв поток от Мъдрост и знание, щото с огромно вълнение Му казах:
“Исусе! Ти Си Словото на Отца! Твоите думи са винаги като пълноводен поток! Ето защо ако детето е стогодишно пред погледа на Отец спрямо новата Земя, то старец, навършил дните си, непременно ще е хилядагодишен. Откъдето и да погледна на това знание – било от пророчеството на Исайя, било от тайната, че един ден пред Бога е като хиляда години, то разбирам, че на човеците на новата Земя Отец е дал привилегията за хиляда години да изминат пътя от Начинателя до Усъвършителя…”
Слушайки думите ми, Исус добави:
“Сега разбираш ли още по-добре и първият от Вечните Белези на Обновлението? Сега разбираш ли, че тази Мантия върху рамената на земните царе непременно е била заслужена и справедливо спечелена? Защото ако Аз ти показах, че върху дечицата Отец полага бели пелени, то никой не ходи с пелени до края на живота си. Така и тези Мои прекрасни човеци са извървели Съвършения Път в познаването на Божията Воля.
А сега виж другата голяма тайна на Обновлението…”
След тези Свои думи Исус вдигна ръката Си и ми посочи високия Хълм, който бе покрит от тежките облаци на Божията Слава. А после ме попита:
“Какъв е този Хълм? И защо устата Господни са го нарекли Хълм на Преображението?”
Отново погледнах на високия хълм, а след това в сърцето ми заблестяха стиховете от Божието пророчество върху златната табла. Затова казах на Исус:
“Господи мой! Чрез пророка Си Исайя Отец говореше за новата Земя. Но едновременно с това Всемогъщият подчерта, че на тази нова Земя ще има място, което Той е определил с думите “цялата Ми Свята планина”. Ето защо вярвам, че тази планина е Божия и този Хълм – врата към самите Господни Небеса…”
“А нямаше ли такава Свята Божия планина и в Моето Евангелие? Не ти ли казва Словото Ми, че Аз се възкачих на тази планина с Яков, Петър и Йоан? Не се ли преобразих пред тях така, както и на тези земни царе предстои същото преобразяване? И не затова ли устата Господни са нарекли това място Хълм на Преображението? Спомни си тогава какво се случи, когато Аз се преобразих на високия хълм…”
“Исусе! В Евангелието Ти е писано:
“И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които се разговаряха с Него. И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия. А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака Глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте…”  (Матея 17:2-5)
“Как мислиш тогава? Ако Отец Ми докарва Облака на Славата Си над Хълма на Преображението, то няма ли заедно с Облака да се яви и нещо друго? Нещо, с което Той се обеща във Вечен Завет на слугата Си Ной…”
“Разбира се, Господи! Защото там, където се яви Облакът на Божията Слава, непременно ще се яви и Дъгата. За да се сбъдне именно изреченото от Божиите уста в завета с Ной:
“Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да Си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята. Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята…” (Битие 9:12-17)
“Кажи Ми тогава, ако Дъгата е белег на Завет между Отец и земята, то няма ли Той да запази този Вечен Завет и за новата Земя, която създава? Защото един Завет е Вечен тогава, когато остава ненарушим и преминава от род в род…”
“Разбира се, че е така, Исусе! Та нали в Твоето прекрасно водителство Ти ми показа как земните царе се възкачваха по стълбата на Дъгата, за да донесат в Небесния Ерусалим своите славни и ценни неща…”
В следващия миг Гласът на Исус стана необикновено сериозен. И Той каза:
“Нека всички слушат що говори устата Господна чрез тази Свята пророческа книга! Защото Волята на Отец Ми днес за всички вас е да придобиете Вечните Белези на Обновлението. Белезите на Мантията и Светилника! И ако Господ вашият Бог се преобрази пред лицата на Апостолите Си и дрехите Му станаха бляскави и твърде бели, то е, понеже от Начинател на вярата Аз се превърнах в Усъвършител. Тогава Отец засени Моите с Облака Си, за да им покаже, че пътят от земята до Небето преминава през Дъгата, Която е Неговият Вечен Живот. Вижте тогава благословените човеци на новата Земя. Защото те държат в ръцете си онзи Божий светилник, с който непременно ще се изкачат на върха…”
След последните Си думи Исус тръгна към множеството от земните царе, а аз Го последвах. А Той, като вдигна ръката Си и посочи един от земните царе, ми каза:
“Забележи, че в ръката на този земен цар има Менора. И тези седем светила, които горят на Менората, крият в себе си тайната на Божията пълнота и благоволение. И тази висока и Свята планина, която всички трябва да изкачите в живота си, е познанието, което Отец Ми е дал на всеки от вас чрез Святото Си Слово. Как тогава ти свързваш самата Менора с това познание? Как седемте светила на този златен Светилник ще те доведат до самия връх?”
Братко мой! Думите на Исус бяха толкова светли и велики, че Светлината просто заслепяваше очите ми и аз не можех да схвана дълбокото в устните Му. И колкото повече се взирах в Менората на земния цар, толкова повече сърцето ми разбираше, че седмицата е числото на Божията пълнота. А междувременно в самото видение ние с Исус вървяхме нагоре, след самите земни царе. И колкото повече се изкачваха нозете ми, толкова повече Хълмът на Преображението се изпълваше с Божията Слава. Защото Дъгата вече блестеше на самия връх. Затова в един миг извиках към Исус:
“Милостиви Боже! Господи мой! Смили се над сърцето ми! Защото гледам на Менората и никак не мога да проумея тайната й! И тези седем светила сякаш искат да ми кажат нещо, да го нашепнат на духа ми, а той никак не може да приеме казаното…”
Ето, че Исус вдигна ръката Си в самото видение, а земните царе се спряха. И като взе Менората от ръката на първия по пътя, се приближи към мен. А тогава Гласът Му започна да пронизва сърцето ми:
“Виж, Стефане! И запиши на книга що ще рече тайната на Божието благоволение. Защото, Светилата на Менората са седем. Едното Светило, Което е най-голямото, стои в центъра. А от Него се разклоняват по три, както наляво, така и надясно.
И ето – централното Светило на Менората е твоят Бог. Той е Един Бог, Създател на Небето и земята. Трите светила отдясно Му са Неговата изява на Небето, като Отец, Син и Свят Дух. Трите светила отляво Му, са Неговата изява на земята, като Отец, Син и Свят Дух!
Онзи, който носи светилника по Съвършената Му Воля, е предал сърцето си, за да върши Волята Му, както на Небето, така и на земята. И Го е познал Съвършено, като Бог на Небето и земята. Като Творец в три Лица, Който осветява с Присъствието Си и за Славата Си, както Небето, така и земята!
И ето, Волята на Отец Ми за вас е да положите светилника в сърцата си и да изповядате в искреност и Истина:
“Твоето слово е светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми. Заклех се, и го потвърдих, че ще държа праведните Твои съдби…” (Псалом 119:105-106)
Кой тогава ще ви спре по пътя към Святостта?
Кой тогава ще скрие от сърцата ви Хълма на Преображението?
Но ето, Бог Отец, Синът и Святият Дух днес запалват Светилника Си в сърцата ви! За да положат у вас Вечните Белези на Обновлението! За да станат дрехите ви бляскави и твърде бели! И от Облака на Божията Слава да се възкачите по Дъгата на Вечния Живот…”
След последните Си думи Господ отново върна Менората на земния цар. А само след кратък миг, когато нозете на земните царе вече стъпваха на високия Хълм и очите им видяха Дъгата, се случи чудото на Преображението. Защото дрехите им заблестяха като Слънцето, а те тръгнаха нагоре – по стълбите на самата Дъга. И Исус, като се обърна към мен, каза ми:
“Иди и занеси това Мое Вечно послание до всички, които любя и които Ме любят! Защото във всички вас съм положил пътищата към Дома на Моя Бог и Отец!
Блажени отсега и до века сърцата, които държат в себе си седемте светила на Бога! Блажени онези, които познават Волята Му, както на Небето, така и на земята! Защото устата Господни се отвориха в сърцето на пророка Му, за да ви дадат Вечните Белези на Обновлението, както на новото Небе, така и на новата Земя!
Ето, ида скоро! И всички ще видят Човешкия Син, идещ в Облак със Сила и Голяма Слава! И онези, които ще пребъдат при Мен, непременно ще донесат в Небето своите славни и ценни неща – Вечните Белези на Обновлението! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”