ВЕЧНИТЕ БЕЛЕЗИ НА ОБНОВЛЕНИЕТО II – III ГЛАВА

3. НОВИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК – ТВОРЕЦ

Миг след вкусването на благословения от Бога плод видението с новата Земя се прекрати и аз отново бях с Господ пред самите вързопи от светъл и чист висон. А тогава Исус протегна ръката Си към втория вързоп. И като го разтвори пред мен, аз видях с очите си свитъци, които излъчваха вътрешна светлина. Докато отварях устата си да попитам моя Спасител що ще рекат самите светещи свитъци, Той ми каза:
“А сега се приготви да видиш един от най-благословените и най-прекрасни Белези на Обновлението. Белегът на творците! Защото за тях в Словото Си Отец Ми написа:
“…избраните Ми задълго ще се наслаждават в делото на ръцете си…”
Тръгни с Мен, за да видиш що ще рече творец по Съвършената Божия Воля…”
След последните Си думи Исус отново протегна ръка към главата ми и ме докосна, тъй че се намерих с Него на новата Земя. И ето, че Господ, Който все така държеше светещите свитъци в ръката Си, ми каза:
“Разтвори тези свитъци и Ми кажи какво ще откриеш вътре в тях…”
Така аз хванах самите светещи свитъци и ги разтворих пред очите си, а от самата хартия лъчи от светлина започнаха да докосват сърцето ми. Това, братко мой, бяха псалми и песни, химни и поучения. Те бяха заредени с такова могъщо помазание, щото за оня, който ги прочита и съпреживява ефектът бе издигане до Божиите небеса. А Исус, като видя осветените ми от свитъците очи, каза:
“Ела сега да видиш какво вършат творците на новата Земя…”
След последните Си думи Той тръгна, а аз Го последвах. Така, не след дълго, пред очите ми се разкри красив храм, който бе пълен с много хора. Всички бяха с озарени и развълнувани лица, сякаш, че събитието, което предстоеше за тях, беше най-важното в живота им. И когато приближихме самите хора, Исус вдигна ръка и ми каза:
“Знаеш ли колко е развълнувано и щастливо сърцето на една девойка, която с чист и прекрасен трепет в сърцето си очаква своя любим? Знаеш ли, че всички други мигове за нея избледняват пред мига, когато тя ще усети прегръдката от онзи, в когото е влюбена? И ако, несъмнено, тези Мои прекрасни хора очакват присъствието Ми и жадуват за Небесните селения, то тогава Аз непременно ще им дам както присъствието, така и самите селения. Затова виж какво ще сторя и го запомни и предай на всичките Ми братя и сестри…”
След думите Си Господ се отдалечи от мен, докато аз все така стоях и наблюдавах развълнуваните човеци. И ето, че Исус се въздигна над самото събрание в красивия Храм и протегна ръце към самите хора. Така от Исусовите ръце излезе Небесен лъч, който тръгна по редиците сред човеците. И ето, че лъчът се спря над едно от сърцата, понеже човекът подскачаше, сякаш, за да улови Христовия лъч. А лъчът, докоснал сърцето му, започна да го пълни. Тогава човекът вдигна ръка и всички погледи се вторачиха в него. А той каза:
“Братя мои! Дойде послание от небесните висини! Затова нека пеем на нашия Създател за Неговото чудесно благоволение над нас…”
Така човекът запя песен, която извираше от сърцето му. А останалите човеци, които бързо уловиха Духа от сърцето му, също започнаха да я пеят. А хвалителят, чието сърце бе посетено от Божия лъч и преливаше от Свято миро, започна да ходи сред редиците от човеци и да докосва всеки от хората, а Божият Дух преливаше от неговото сърце в сърцата на братята и сестрите му. И само след миг Храмът се изпълни със Светлината и Славата на Бога. Защото Исус беше докоснал едно сърце, а човекът в любовта си към всички, ги бе направил съпричастни към неговото докосване и избиране от Царя. Това бе една от най-красивите и прекрасни гледки, която някога бях виждал. Аз все още не можех да я обясня, но в себе си знаех, че очите ми виждат обхода по Съвършената Божия Воля. Но ето, че Исус слезе сред хвалещите Го човеци, макар те да не Го виждаха. И като се приближи до мен, ми каза:
“Мога ли да не се радвам и наслаждавам на Любовта, която Ми показват Моите благословени люде? Мога ли да не се радвам и да не се наслаждавам на братолюбието, с което посоченият от Мен помазаник докосна и напълни сърцата на останалите. А какъв беше той пред Лицето Ми? Не улови ли той лъчите на Святия Дух, за да изпълни с тях сърцето си?”
“Разбира се, Исусе!”
“Знай тогава, че ето това ще рече да си творец! Защото творец е оня, който дава в сърцето си вход на Твореца! А когато Творецът изпълни с Духа Си такова сърце, то каква е Съвършената Му Воля? Не е ли такава, щото както това сърце даром е получило Божието помазание, така и даром да го излее над всички? Не стават ли тогава всички съвършено съединени с Твореца? И не е ли това най-дълбокото желание на Моя Отец – да осветява и благославя цялото Си творение чрез онези, в чиито сърца намира вход Неговата Сила и Слава? Помисли тогава – на кого подобава да задържа Светлината на Твореца и да не я разлива на всички? На кого подобава да бъде преграда за Божията Любов и докосване?”
“Господи мой! Има само един извратен, на когото подобава всичко това. И той е дяволът! Той е, който днес е поставил бариери за Божията Любов на земята, като е направил човеците коравосърдечни…”
А Исус със сълзи в очите Си продължи да ми говори, като казваше:
“Не затова ли днес е пълно с коравосърдечни творци? И не треперят ли такива над малкото си просветление и откровение, да не би някой да го види и да им отнеме възможността за печалба? Не бързат ли такива да сложат предупреждения на книгите си, та никой да не ползва от творчеството им, без да е платил авторски права? Не слагат ли такива творци цени на творчеството си, за да заприличат в сърцата си като баща си?
Но ето, заповядвам ти да кажеш на всичките Ми братя и сестри, че както някога Отец Ми допусна Луциферовото падение, като го направи засеняващ херувим и му позволи да стане търговец и престъпник, така и днес Божието Свято Миро идва в мнозина сърца, за да имат отпосле справедливото си осъждение и възмездие. Защото Творецът винаги е само Един. И освен Него други творци няма! И ако някой е решил в сърцето си, че твори от себе си, а не от Вечните Извори на Бога, то такъв никога не е познал, че всичко прекрасно и вдъхновено иде от свише. Но освен Творецът, има и крадец. И той, облечен с маска на измама и лукавство, идва при извратените с крадени води, за да им даде самочувствие на творци. А те, забравили Божието предупреждение от “Притчи Соломонови”, бързат да погинат в мерзостта си като проста и бъбрива жена. Защото именно в “Притчите” Моят Отец ви каза:
“Безумната жена е бъбрица, проста и не знае нищо. Седи при вратата на къщата си, на стол по високите места на града, и кани ония, които минават, които вървят право в пътя си, като им казва: Който е прост, нека се отбие тук; а колкото за безумния, нему казва: Крадените води са сладки, и хляб, който се яде скришом, е вкусен, но той не знае, че мъртвите са там, и че гостите й са в дълбочините на ада…” (Притчи 9:13-18)
Разбирате ли тогава, че такива, ако и да смятат себе си за творци, са крадци?
Защото когато си сътворил нещо, което ти е дадено отгоре, а не си отдал Славата и Величието на Единия Творец, като даваш даром, то тогава просто показваш на Отца, Сина и Святия Дух, че нямаш в сърцето си Вечните Белези на Обновлението. Защо никой от вас не запита от амвоните на търговските църкви:
Дъждът над един ли вали или вали за всички? Слънцето над един ли свети или свети за всички? И кога Отец Ми ви поиска цена за дъжда? Или кога сложи цена на слънчевите лъчи? И кога, най-сетне, ще поискате да бъдете съвършени, както е Съвършен вашият Небесен Отец? Докога няма да изтрезнеете от виното на насилието и ще крадете Божията Благодат, за да пълните банковите си сметки?
Но ето затова, Стефане, ти се дават виденията с Вечните Белези на Обновлението. Защото ако не сте готови за новата Земя, за да бъдете човеци, създадени за нея, то колко по-малко Небето ще приеме сърцата ви? И ако Моята Избрана Невяста не е влюбена в Мене, та да живее Моите думи, то горко на такава, защото се е влюбила в похотите на онзи, който е обладал сърцето й!”
Исус млъкна, а аз усетих върху сърцето си огромен товар от мъка. Защото отворените ми от Исус очи се обърнаха към стария и нечестив свят. За да видят извратени творци, събрали Божия дъжд в шепите си и не даващи на никого дори и капчица, без такъв да заплати с парите си. За да видят проповедници на заплата и хонорар, които са заключили лъчите на Слънцето и държат всичките край тях в тъмницата на религиозното си помрачение и човешка алчност.
О, Боже! Простри ръката Си от небесата! Отвори очите на чедата Си! Смъмри врага и отмъстителя и дай на скритите Твои да изявят всичката щедрост и Благодат, която бе поругана от наемници, и скрита от сърцата на сиромаси и немотни! Издигни се Ти, Съдия на Правдата и въздай на търговците и грабителите в същата мярка, с която те са натрупвали гнева Ти! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s