2. НОВИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК – СТРОИТЕЛ И ЗЕМЕДЕЛЕЦ

Докато гледах с учудване и възхита на онова, което Господ правеше пред очите ми, аз забелязах как ръцете Му разтвориха вързопа от светъл висон и само след миг вече виждах съдържанието на самия вързоп. А то бе такова, че очите ми наблюдаваха един къс от чисто самородно злато, един къс от сребро, както и един прекрасен диамант. Но и това не беше всичко. Защото към трите скъпоценни неща аз видях лозова пръчка, по която бяха напъпили първи листа. И аз, като протегнах ръка към вързопа и посочих видяното, запитах моя Господ:
“Исусе, какво е това, което виждам в този вързоп? Та тук има злато, сребро, диамант, както и лозова пръчка с напъпили по нея листа…”
А Исус, като ме гледаше с внимателен поглед, отговори:
“Това са първите Белези на новия земен човек. Белезите на строителя и земеделеца. Затова погледни към златната табла, която преди малко ти показах и Ми кажи:
Говори ли ти някъде пророчеството от Исайя, че новите земни човеци ще бъдат строители и земеделци?”
Въпросът на Исус беше така зададен, че без всякакво усилие, знаейки какво говорят пророческите думи, Му казах:
“Разбира се, Господи мой! Защото пророк Исайя е записал думите на Всемогъщия, които гласят именно това за човеците на новата Земя:
“Те ще построят къщи, и ще живеят в тях; ще насадят лозя, и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там. Няма те да насадят, а друг да яде…” (Исайя 65:21-22)
Слушайки отговора ми, Исус допълни:
“Сега разбираш ли вече защо в този вързоп от светъл и чист висон има злато, сребро и диамант? Сега разбираш ли защо тук има и лозова пръчка с напъпили листа?”
“Господи мой! Най-вероятно именно със злато, сребро и диаманти новите земни човеци ще строят къщите си, а лозовата пръчка олицетворява това, че те ще бъдат и земеделци…”
“Това е добър отговор, но не е достатъчен. Именно затова сега ще ти дам да преживееш със сърцето си докосването до поколението на новата Земя. Защото това е поколението на строителите и земеделците, според както видя неговите символи във вързопа от светъл и чист висон. Затова Ме последвай и всичко, което видиш и проумееш, запиши на книга…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми и така след миг аз вече усещах как нозете ми стъпваха на новата Земя. Гледката от това благословено творение беше поразяваща. Защото небето над новата Земя беше с такъв син цвят, какъвто няма аналог на старата земя. Това синьо не бе високо синьо. Не! То сякаш правеше земята да плува в него и да се чувства обгърната от невероятна свежест и простор. Да, братко мой! За разлика от небето над очите ни, което като гледаме, можем да кажем, че е високо, небето над новата Земя бе ниско небе. Небе, чиято синева просто галеше, докосваше и изпълваше с живот и със светлина всяка тревичка. Докато гледах замаян нагоре, Исус докосна рамото ми и каза:
“Погледни сега и към самата Земя. Защото именно затова ти се дава самото видение. Понеже ако оставиш сетивата си да се пълнят с красотата на новата Земя, то никак не би се отказал да се наслаждаваш с часове. Но сега призивът ти от Отца е да видиш Вечните Белези на Обновлението. Онези Белези, които притежава не самото творение, но човеците в него…”
След думите на Исус аз погледнах пред себе си и видях множества от земни човеци, които бяха заети със строежа на своите къщи. И ето, че очите ми забелязаха как къщите на новите земни човеци надвишаваха всяко човешко въображение. Защото те имаха прекрасни основи от мрамор и кристал, а нагоре се издигаха внушителни колони от злато и сребро. Самите прозорци на къщите бяха от изящно шлифовани диаманти, толкова огромни, колкото никога човек не е виждал. А тогава Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Ела сега, за да видиш отблизо лицата на новите земни човеци. Ела да видиш очите им и онова, което те излъчват…”
След думите на Господа двамата се приближихме към самите строители. И аз забелязах, че те имаха лица, озарени от щастие. Очите им бяха пълни с такава любов и себераздаване, щото сърцето ми започна да се пълни с искри от невкусвани истини. А Исус, като се наведе и повдигна с ръката Си красив диамант, ме попита:
“Как мислиш? Могат ли очите ти да устоят на такъв диамант на земята? Би ли стоял той просто ей така, без никой да го повдигне и вземе? И какво забеляза ти в очите на новите земни човеци?”
“Господи, това сигурно е чудо! Защото забелязах, че лицата им бяха много щастливи, а в очите им бликаше любов и себераздаване. Явно, че тук никой не иска нищо за себе си. И това място е напълно свободно от каквато и да е алчност. Тук никой не бърза да вземе нещо за себе си, но всеки помага на другия и така виждам, че новите земни човеци изграждат прекрасни къщи от мрамор, злато, сребро и диаманти. Нещо повече – аз не виждам никакви огради, които да показват, че нещо принадлежи някому…”
А Исус, като се усмихваше, каза:
“Оградите, момчето Ми, са само там, където царуват алчността и себелюбието. Защото тези са, които разделят човеците. Но ето, че ти сам виждаш как на новата Земя няма и сянка от злото на старата. Можеш ли тогава ти да Ми обясниш защо има такава любов и себераздаване между новите земни човеци? Защо никой от тях не бърза да вземе нещо за себе си, при положение, че тази нова Земя предлага твърде красиви и скъпоценни неща? Кое кара новите земни човеци да имат толкова спокойно и вярно отношение към златото, среброто и диамантите?
Защото, ако Ми отговориш на всичко това, ще разбереш що значи строител по Съвършената Божия Воля…”
Слушах Господ, а очите ми все така гледаха работещите човеци. И аз, като вникнах в пълнотата на Исусовите думи, с огромна вътрешна радост открих, че има прекрасна хармония между външния и вътрешния човек, между духовното и телесното. Затова развълнуван отговорих на Исус:
“Господи мой, очите ми виждат и сърцето ми разбира нещо твърде прекрасно. И то е такова, че тук не златото, среброто и диамантите владеят над човеците, но човеците владеят над златото, среброто и диамантите…”
А Исус отговори:
“Ето, че направи първата крачка в разбирането на Божията Воля. Защото строител по съвършената Божия Воля става онзи, който владее над онова, което строи. Кажи Ми тогава – кой е оня, който може да владее над златото, среброто и диамантите? Няма ли той да е твърде изкусен строител, угоден на Бога?”
Една дума от устата на Исус просто се заби в сърцето ми. И това беше думата “изкусен”. Затова Му казах:
“Исусе! Ти в Милостта Си отново ми даде отговора на въпроса Си. Защото Твоят Апостол и слуга Павел написа към църквите думи, които гласяха:
“Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е…”  (I Коринтяни 3:10-13)
“Сега разбираш ли защо новите земни човеци градят къщите си от злато, сребро и скъпоценни камъни? Не затова ли, понеже в самите си сърца те са именно злато, сребро и скъпоценни камъни? Не е ли това великата тайна на строителя по Божията Воля?
Понеже ако някой е злато отвътре, той непременно ще владее над златото отвън. Ако някой е сребро отвътре, той непременно ще владее над среброто отвън. Ако някой е диамант отвътре, той непременно ще владее над диамантите отвън.
А какво ще рече човеците да са злато, сребро и диаманти отвътре? Понеже Апостолът Ми Павел ти говори, че някои строят на основата и дърва, сено и слама…”
“Исусе, за мен златото отвътре отговаря на духовно естество, което е благородно и без никакви примеси. Същото е и със среброто. А диамантите отговарят на онези скъпоценни духове, които като живи камъни се вграждат в Духа за Божие обиталище. И сега, като гледам на новите земни човеци, аз разбирам, че при тях липсва грехът. Липсват бунтът и похотта. Липсват сеното и сламата, които отговарят на повехнали в стремежите си по греха и света човеци. Липсват дървата, които отговарят на човеци с отрязани корени, които нямат никаква връзка с Божия Дух…”
Слушайки думите ми, Исус добави:
“Иди тогава и кажи на Моите, че ако искат да придобият Вечните Белези на Обновлението, то трябва още от старата земя да се приготвят за новата. Защото Аз дойдох на земята и създадох Моята Църква, за да бъде свидетел на всички човеци, че тя не е от света, но от Вечното поколение на Моя Бог и Отец.
Защо тогава мнозина престанаха да Ми бъдат злато и сребро? Защо престанахте да Ми бъдете диаманти? Защо богатствата на света владеят над сърцата ви, вместо вие да владеете над тях? Не казах ли Аз, че гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти?
Но ето това е огненият изпит, който днес Отец Ми е положил над сърцата ви! Защото Павел ви говори, че ако някой гради на основата Христос, то работата му ще се изпита с огън. И самият огън ще провери кой доколко се е подвизавал за своя Господ. Ще устоят ли тогава сеното и сламата? Ще устоят ли дървата? Виждаш ли тук някъде дърва, сено и слама?”
Погледнах на прекрасното творение, което се разкриваше пред очите ми. А след това казах на Исус:
“Господи, аз не виждам сено и слама, защото тук явно нищо никога не изсъхва. Тревата е вечно зелена и не е възможно да изсъхне при това синьо небе и при тази невероятна свежест. Тук няма и дърва, понеже никой не ги отрязва от корените им. Тук има само дървета и те са с прекрасни зелени листа и клони, натежали от плод…”
А Исус продължи:
“Къде са тогава онези Мои църкви по старата земя, където нищо никога не изсъхва? Къде са онези Мои събрания, където всички вие сте станали като клони, натежали от плод? Не разбирате ли, че ако постигнете нещо по Дух, то непременно ще бъде награда на новата Земя и за тялото?
Защото, ето, това са Вечните Белези на Обновлението! Ето това са Белезите, които ще направят мнозина по Отеческия Избор, като строители на новата Земя. Но ако някой е алчен и иска всичко за себе си, то такъв да не мисли, че ще получи Отеческите обещания. Защото Отец Ми създава новата Земя, като място, където да царува правдата. Не вашата правда, но Неговата! Защото, ето, очите ти виждат тайна, която малцина са познали. Тази тайна ти се изявява в устата Господни, които казват:
Ако някой иска да владее над диамантите отвън, нека бъде диамант отвътре! Ако някой иска да владее над златото и среброто отвън, нека бъде злато и сребро отвътре! Ако някой иска да владее над творението отвън, нека предаде сърцето си на Твореца отвътре!
Защото само тогава ще имате царство, което не се клати, но преминава от род в род. А сега нека те заведа, за да видиш и другите, за които ти загатна вързопът от светъл и чист висон…”
След последните Си думи Господ тръгна напред, а аз след Него. И ето, че не след дълго пред очите ми се разкри удивителна картина. Защото виждах безкрайни поля, засадени с лозя. Всред тях имаше много човеци, които ги обработваха. И Исус, като вдигна ръка и посочи човеците, ми каза:
“Нека слезем при тях. За да видиш що ще рече да си съвършен земеделец по Волята на Отец Ми…”
Така Исус тръгна напред, а аз след Него. Колкото повече наближавахме самите лозя, толкова повече се убеждавах, че те нямат нищо общо със земните лозя. Защото лозята на новите земни човеци, имаха толкова едри плодове, щото отделният грозд стигаше до метър дължина, а жълтите му зърна бяха като топчета от кехлибар, в които бе събрана цялата топлина и светлина на слънцето. Почувствах в сърцето си такъв допир от Отца и такъв прилив от Святия Дух, че с вълнение попитах Господ:
“Исусе! Нима е толкова благословен трудът на новите земни човеци? Защото имам прекрасното усещане, че прочитам по нов начин Словото на моя Отец, когато Той въвеждаше народа Си в обещаната земя. Понеже очите на Халев съгледаха земя, в която имаше едри гроздове и той поревнува спрямо Израил, за да я завладеят…”
А Господ, като се усмихваше, каза:
“Няма нищо по-прекрасно от това да поревнуваш за Божиите обиталища. Но колкото по-голяма е твоята ревност за Бога, толкова ще е по-голяма в някои ревността за дявола. Понеже, спомни си, не представяха ли останалите зле пред Моисея онази земя, която съгледаха? И не затова ли пламна Божият Гняв против нечестивите съгледвачи, та не им даде обещаното, но измори старото поколение в пустинята. Кажи Ми тогава, сега, като гледаш на гроздовете по тези превъзходни лози, какво ще кажеш на Църквата Ми? И с какви думи ще й предадеш Божието изобилие?”
“Господи, аз бих призовал всичките си братя и сестри на такава обхода със Словото Божие, щото непременно да покорим такова място и то да ни стане за живот…”
“А кой тогава би ти попречил? Няма ли да са онези, които не искат да платят цената, за да обитават на такова място? Защото, ето, колкото до плода, то всеки би искал да участва в него. Но ти Ми кажи: Как се ражда плода на лозата? Или какво е нужно, за да ти даде лозата такава отплата от плод?”
Слушах думите на Исус и сърцето ми се просветляваше. Затова Му отговорих:
“Господи, явно, че са ни нужни Вечните Белези на Обновлението. Защото именно с тези Белези новите земни човеци са станали земеделци по Сърцето на Отец…”
”А какви са тези Белези? Какво е нужно на пръчката от лозата, за да дава повече плод?”
Усещах как думите на Исус ме теглеха в най-прекрасното място за духа и душата ми – в Живото Евангелие на моя Господ. Затова Му казах:
“Господи, Ти Самият Си Отговорът на всички въпроси, които ми задаваш. Защото в Твоето Свято Евангелие Ти каза:
“Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мене не можете да сторите нищо…”  (Йоан 15:1-5)
“Сега разбираш ли ти и разбират ли Моите, че ако искат Вечните Белези на Обновлението, то непременно трябва да се подвизават в тези Мои думи. Защото, за да станеш земеделец по Съвършената Божия Воля ще рече да дадеш в сърцето място на Земеделеца. А Той, Който отрязва от всяка лоза излишните пръчки, а плодоносните очиства за повече плод, непременно знае как да зарадва и как да благослови сърцата ви. Защото всички тия благословени земни човеци, които сега очите ти виждат, имат в сърцето си Земеделеца. И ако зърната на огромните гроздове са като златен кехлибар, събрал светлината и топлината на слънцето, то какви ли трябва да са плодовете на Моите днес?
Колко от вас се оставят да бъдат очистени, след като принесат плод? Не правят ли повечето от вас другото, а именно – че след като принесат плод – очакват похвала за плода си? Ами ако плодът им е бил малък и кисел? Ако не е достоен или достатъчен за Отец Ми? Ще се раздразнявате ли тогава на слугите Му пророците, които ви изобличават за безплодието на сърцата ви? Не разбирате ли, че всяка пръчка, която дава плод, Отец Ми я очиства, за да дава повече плод? Как иначе тези гроздове да са станали толкова големи и силни?”
“Господи, тези земни човеци са били наистина мъдри и далновидни земеделци. Защото те са правили селекция след селекция. И като са очиствали пръчките с малко плод, са ги правили да дават много плод. А пък пръчките без плод своевременно са били отрязвани. За да се яви и този прекрасен сорт…”
Исус ме погледна, а очите Му заблестяха радостно. И Той, като протегна ръка към един от гроздовете, откъсна едно от зърната му и го положи в дланта на ръката ми, като каза:
“Разгледай плода и Ми кажи защо той не е като земните плодове, които вие имате…”
Повдигнах зрънцето срещу погледа на очите си. И така забелязах, че това зрънце беше съвършено и без никакъв недостатък. По него нямаше поражения от насекоми или каквато да е следа и драскотина от мръсотия или заболяване. Нещо повече – за разлика от земните гроздове, купени от пазара, по които има следи от предварително пръскане с хербициди, по това зрънце нямаше нищо друго, освен почерк от докосването на Отца. Защото вътрешността на гроздовото зърно блестеше с мека кехлибарена светлина и караше онзи, който го държи, непременно да го вкуси. И аз, като се обърнах към Исус, Му казах:
“Господи, този плод няма аналог на старата земя. Той е съвършен, защото е бил обработван в Земя без проклетия. Защото само Земя без проклетия би родила такова съвършенство. А на нашата стара земя има твърде много противници, за да се роди такъв плод…”
Исус ме погледна с учудване, сякаш че отговорът ми се разминаваше с очакването Му. И Той, с укор в Гласа Си, ми каза:
“Как смееш да твърдиш, че този плод няма аналог на старата земя? Помисли тогава отново върху думите Ми:
“Аз съм Истинската Лоза. И Отец Ми е Земеделецът…”
Къде твоят Господ беше Истинската Лоза? И къде Отец работи върху Него, за да даде плодовете на времето Си?”
Бях засрамен, защото наистина Исус ми даваше чудесен пример. Затова отново Му казах:
“Прости ми, Господи, че въпреки изобилната Светлина оставам сляп. Та наистина Ти беше Лозата на Отца, Която роди плодовете Си на земята?”
“Точно така е, момчето Ми. Но не на всяка земя. Защото не всяка земя ражда съвършени плодове. И само съвършената Земя ражда съвършени плодове. Затова погледни надолу и виж върху какво са насадени тези прекрасни лози…”
Погледнах към нозете си, а очите ми видяха най-плодоносния и тлъст чернозем, който някога бях виждал. И докато гледах с възхищение на смолистите буци пръст, Господ отново каза:
“Ако тези лози са посадени на такъв плодоносен чернозем, то на какъв ли чернозем бе посадена Лозата, Която е твоят Господ? Кое в обходата ти с Бога е черно и плодоносно? Понеже всеки ден си общувал с него, но никога не си го забелязвал през очите на Мъдростта…”
Бях засрамен от Исус, но едновременно с това окрилен и съвършено благословен. Затова с възторг в гласа си Му казах:
“Господи, Божието Слово е плодоносният чернозем. Само посятото в него Бог благославя с възрастяване и изобилие. И Ти, Исусе беше Лозата, посадена в тоя чернозем. Защото и до днес, като отворя библията си, аз виждам думите, написани с черно, които са най-благословената почва за Божиите намерения и дела….”
“Сега разбираш ли ти и разбират ли Моите, че ако искате да имате Вечните Белези на Обновлението, то непременно трябва да пребъдвате в чернозема на Божието Слово? Защото именно така пребъдваше вашият Господ. Тогава Лозата ще даде съвършените Си плодове и Отец ще прослави Името Си всред вас. Защото да бъдеш земеделец по Съвършената Воля на Отец, ще рече да станеш част от Неговата Лоза Христос в Неговото плодоносно Слово. Само тогава лозовите пръчки ще развият листа и ще родят плод! Само тогава плодовете ви ще бъдат чисти, без наранявания и недостатък, събрали Светлината и Топлината на Слънцето.
А сега вкуси от този плод, за да имаш силата да дадеш това видение на Моите братя и сестри…”
Послушал благословените думи на Исус аз вкусих от плода на новата Земя. А в сърцето ми се разля такава сладост и свежест, че със сигурност знаех едно: Докато съм жив и дишам на старата земя, аз никога няма да забравя вкусът от плодът на новата! Вкус, който днес можем да постигнем, ако в Храма на Живия Бог се възцари онази плодоносна Христова Любов, която свързва всички в съвършено единение и пълнота.
Амин и Амин!