1. ВИДЕНИЕТО ПРЕД ПОРТИТЕ НА НЕБЕСНИЯ ЕРУСАЛИМ

Братко мой, нека сега те въведа във виденията, които Исус разкри на сърцето ми. Зная, че е възможно да си бил изобличен от Исусовите думи в предисловието на тази книга. И дори все още да не можеш да преглътнеш истината за допуснатата от Бога трагедия в Америка. Но защо мнозината от нас винаги имат очи за земната трагедия, а никой не иска да види от колко години църквите в Америка преживяват другата, истински страшна трагедия? Защото, колкото до небостъргачите, американците ще си построят нови. Този път още по-високи от преди. Но дали вече ще имат Силата на Бога, за да построят онова Небесно здание, онзи Свят Храм на Исус, в който царуват нелицемерното братолюбие и чиста вяра?
Ето това е въпросът, който никой не иска да зададе. Затова вярвам и съм убеден, че когато сърцето ти вкуси виденията с новата Земя и ти видиш какви човеци я населяват и живеят там, то тогава непременно ще положиш целия си живот, за да приемеш в сърцето си техните белези – Вечните Белези на Обновлението.
А сега нека те пренеса към първото видение, което Спасителят разкри пред очите ми. Господ докосна духа ми със Силата Си и ето, че само след миг се намерих всред Небесните селения на Святия Дух. Както в предишни видения, така и този път пред мен се разкри Небесният Ерусалим. Аз забелязах, че имаше необикновено оживление и тържество сред Небесните хора. Всички те бяха събрани пред Реката на Живота, която изтичаше от Тронната Зала на Бог Отец. И ето, че Господ, Който стоеше до мен, ми каза:
“Аз не искам да пропускаш нито една подробност от това Свято видение. Защото е видение за далечни дни. За времето, когато Отец Ми вече ще е прекратил съществуването на всичко старо и ще даде на Своите Си новото Небе и новата Земя. Затова нека двамата с теб отидем сред Небесните множества, за да видиш защо е толкова голяма радостта им и толкова тържествени сърцата им…”
След думите Си Исус хвана ръката ми и двамата с Него се приближихме сред множествата от Небесните жители. Те все така стояха пред Реката на Живота, а когато видяха силуета на Господ, запяха с радостни гласове. А Исус, като се усмихваше със светъл поглед и ги прегръщаше и докосваше, се приближи до самата Река на Живота. И като посочи с ръката Си към кристалните й води, ми каза:
“Гледай, Стефане! Защото тези Мои братя неслучайно изпитват такава радост. Те виждат онова, което ти все още не виждаш…”
Докато се опитвах да попитам Исус какво не виждам, Той докосна с ръката Си очите ми. И аз забелязах, че Реката на Живота излизаше навън от портите на Небесния Ерусалим, а в дъното на самата Река на Живота блестеше Божията Дъга, която слизаше в земните места. Това беше твърде удивително за мен, защото не можех да си го обясня. Но то беше именно такова. Точно в този момент, докато очите ми се възхищаваха на Небесната гледка, Исус ми каза:
“Тръгни сега с Мен. За да изпиташ със сърцето си нещо, което никога не си изпитвал…”
След последните Си думи Господ влезе с нозете Си в Реката на Живота, а след Него и аз. Така ние нагазихме навътре в самата Река, докато водите покриха главите ни. В онзи миг усетих, че Животът на Отца пулсираше навсякъде в мен. Той пронизваше всяка моя фибра и цялото ми естество плуваше в Присъствието Му. А Исус, като се обърна към мен, отново каза:
“Нека двамата с Теб тръгнем надолу, защото има да видиш прекрасни неща върху стълбите на Дъгата…”
И действително, че след думите на Господ ние слязохме надолу, като излязохме навън от портите на Небесния Ерусалим. А само след миг върху лицето ми започнаха да танцуват цветовете на Божията Дъга. И аз видях, че ние с Исус бяхме на единия край на Дъгата, а другият й край, покрит от тежки облаци, слизаше до самата Земя. Нещо повече – гледайки на самата Дъга и начинът, по който тя слизаше на земята, аз започнах да откривам чудесни отговори в сърцето си. Затова попитах Исус:
“Господи, не е ли тази Дъга именно стълбата към Небето? Не е ли тя точно онази стълба, когато Ти се откри на слугата Си Яков? И не са ли тези тежки облаци въплъщението на Божията Слава?”
А Исус, като се усмихна на въпроса ми, каза:
“Ако имаш очи, за да видиш Небесния Ветил, то колко повече ще имаш очи, за да видиш онези, които се качват по него…”
Господ вече сочеше с показалеца Си надолу. И аз видях как по стълбата се възкачваха стотици човеци. Лицата им бяха озарени от Божия Светлина, а от устните им се изливаше прекрасната мелодия на божествен химн. Така, запленен от гледката, аз имах силата само да извикам:
“Спасителю мой, това не са ли онези земни човеци, за които Словото Ти казва, че ще донасят в Небесния Ерусалим своите славни неща?”
“Точно тези са човеците! Защото за града Господен и за онези, които влизат в него, пророкува слугата Ми Йоан, като написа:
“И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща…” (Откровение 21:23-26)
Сега разбираш ли, че именно Божията Дъга е стълбата, по която родът на благословените от Отца ще се възкачва в Небесния Ерусалим и ще влиза през портите му? Затова нека ти покажа как Царят на Небесния Ерусалим ще посрещне земните царе от новата Земя…”
Така Исус тръгна надолу, а след Него и аз. И ето, че Господ се спря, понеже земните царе вече бяха в сянката на Присъствието Му. А тогава самите царе, с осветени лица и озарени очи, паднаха на коленете си, като Му казваха:
“Прекланяме се пред Теб, Царю! Защото Ти Си Слънцето на Вечната Правда! По Твоята Светлина ходят родовете ни и потомствата ни и в Твоето Име се въздигат благословените и Святите. Сега, Царю на Славата и Светило на Небето, Те молим да приемеш Славните неща, които винаги ще украсяват Града на мечтите ни…”
А Исус, като слушаше притихнал и със съвършено благоговение думите на царете, протегна ръце към тях, като каза:
“Градът на мечтите ви от днес нататък става град на сърцата ви! И вие, които съвършено се преобразихте от Един Дух в Един Образ, сега наистина носите Слава за Моя Отец и Бог…”
След последните Си думи Господ ми даде знак да се приближа и застана сред самите Божии избраници. И Той коленичи сред царете Си, а така коленичих и аз. И като прегърна с ръцете Си земните царе, обърна Лицето Си нагоре, към цветовете на Божията Дъга, като каза:
“Всемогъщи и Святи Отче! Създателю на новото Небе и новата Земя! Приеми в Храма Си и пред Престола Си Твоите украшения, които Си създал за Себе Си…”
В отговор на Исусовата молитва Дъгата заблестя още по-силно, а по самите й стълби заблестяха милиони искри. И Гласът на Отец проехтя всред тежките облаци на Божията Слава:
“Елате в Дома Ми и станете част от него. Защото вие всякога прославяхте Името Ми на земята и ходихте по нея с боголюбието на Енох, с непорочието на Ной, с ревността на Илия и кротостта на Моисея. Елате и донесете пред Престола Ми славните си неща, които толкова много любя в Сърцето Си…”
Миг след думите на Отец Исус се изправи. И като се обърна към земните царе, каза им:
“Портите на Дома на Моя Отец и Бог са отворени за вас! А братята и сестрите ви горе ви чакат с неизказана и преславна радост! Затова нека се възкачим…”
В отговор на Отеческите думи и на думите на Исус царете отново запяха божествения химн, а заедно с тях го запях и аз. Учудвах се в духа и сърцето си, че знаех съвършено както мелодията, така и текста. Ние отново тръгнахме нагоре и не след дълго очите ми пак видяха кристалните води на Реката на Живота, които трептяха пред портите на Небесния Ерусалим. Така водите на Божията Река отново се вляха в сърцето ми и аз вървях с Исус и царете, нямащ думи да опиша възхищението и любовта, които ме заливаха. А в мига, когато нозете на царете вече стъпваха всред златните улици на Небесния град, стана така, че хиляди Небесни човеци се втурнаха да прегръщат и целуват земните царе. Защото това вече не бяха земни царе. Не! Те бяха в един Образ с Царя на царете. И Исус вдигна ръка сред тържествуващите Си Светии, като каза:
“Братя Мои! Сърцето на нашия Баща жадува да види синовете и дъщерите Си от новата Земя, които всякога са се стремили да живеят с Него, за Него и при Него. Затова нека сега синовете и дъщерите Му да Го видят…”
След думите на Господа Небесното множество утихна, а Исус се обърна към мен, като каза:
“Сега, по Волята на Моя Отец ще те въведа в най-скришното на Сърцето Му. За да видиш Вечните Белези на Обновлението. Онези Белези, които ще изработват новите земни човеци на новата Земя, за да бъдат от векове и за векове род на благословените от Отца Ми. Затова пристъпи с Мен и с царете, които влизат пред Престола на Отец Ми по изричната Му Воля…”
След думите Си Господ тръгна пред царете и нозете Му се отправиха към Двореца на Божията Святост, който светеше в подножието на Хълма Сион. Така всички се приближихме пред самия Дворец. Ето, че вратите на Двореца се отвориха и Отеческата Светлина възсия над лицата на царете. А тогава Гласът на Отец отново закънтя, като казваше:
“Нека влязат онези, които се венчаха с Мене, за да живеят за Мене. Защото, ето, Тронът Ми ще се украси от славните дарове на сърцата им…”
След думите на Отец стана така, щото самата Божия Светлина във вид на Светли Ръце грабна всички ни вътре в самия Дворец, а вратите зад нас се затвориха…
Братко мой! Аз нямам думи, за да опиша Славата на Бога. Защото това бе Огън, от който извираше златна Светлина или по скоро Злато, от което извираше Огън. Самият Огън докосваше сърцата и отвътре изригваха вълни от благоговение и преклонение. Тези вълни подхващаха духа така, щото той се разлюляваше от силата на Божието докосване и пълнота. Само след миг нови вълни на благоговение и преклонение отново и отново изригваха към Божието Лице. И аз усетих над главата си ръката на Исус, Който ми казваше:
“Гледай сега! Защото духът ти е на Пресвятото място. И тук Отец полага пред Трона Си славните дарове от сърцата на Своите чеда…”
Очите ми с усилие се взираха в самия Огън и само Ръката Господна ми даваше свръхестествена за духа способност, за да виждам онова, което върши Ръката на Отец. Тя, като докосваше сърцата на човеците, изваждаше от тях самите славни дарове. Така Отец докосна всички сърца, като извади даровете им и ги постави пред Трона Си. А тогава моят Господ се приближи към Трона на Отца и като коленичи пред Святия, каза:
“Отче Мой, по Твоята Воля Ти Си призовал слугата Си, Който Си помазал да бъде пророк на народите. И сега, по Волята Ти, той трябва да разбере какви са славните дарове пред Трона Ти…”
В отговор на Исусовите думи Гласът на Отец отново проехтя. И ето какво Отец говореше на духа и сърцето ми:
“Сине човешки, Аз ти дадох достъп до Святото Си място, за да разбереш в какво благоволи Сърцето Ми. И ето сега, Моят Син Исус ще ти покаже самите славни дарове, а ти ще ги запишеш с Моята мъдрост и благоволение за свидетелство на всичките народи и човеци. Блажени пред очите Ми онези човеци, които ако и все още да живеят на старата земя, се стремят към славните неща на новата Земя. Защото такива на дело ще покажат пред очите Ми, че желаят едно ново отечество. И Аз няма да се срамувам да ги нарека Мои люде, а всеки от тях да Ме нарече “мой Баща и мой Бог”.
Блажени пред очите Ми онези човеци, които не се съблазняват поради старото, което преминава, нито простират ръце към нечистото, което е приготвено за огън, но в смирение и твърдост устояват на всички изпитания. Блажени всички будни и разумни, които разберат и узнаят, че Аз съм ревнив Бог, Който изпитвам всичко с огън. И ако някой днес устои на огъня на страданието, с което Аз го очиствам, такъв няма да преживее огъня на Гнева Ми, с който ще накажа света и църквите му за злините и нечестието им. Защото има огън, както за Моите, така и за външните. И ако някой не се стреми към Огъня на Моята Святост, такъв ще получи вечен дял от огъня на Моя Гняв. Иди и стори, според както съм положил в сърцето ти и според както Синът Ми Исус ти заповяда да говориш на църквите…”
Гласът на Отец престана и само след миг аз вече бях вън от Божието Светилище, а до мен беше Господ Исус. И Той, като простря ръката Си към една златна табла, поставена пред нозете ми, каза:
“Виж сега, момчето Ми, какви са славните неща на царете, които въведох пред Лицето на Отца Ми…”
Послушах думите на Исус и погледнах към самата златна табла. А ето, че върху нея бяха поставени вързопи от светъл и чист висон, които бяха пълни с нещо, което не виждах. И затова казах на Господ:
“Исусе, защо не виждам онова, което е в самите вързопи…”
А Исус отговори:
“Отец Ми така е устроил справедливия Си Съд, щото делото на чедата Му всякога да е скрито за всички други очи, освен Неговите Собствени. И ако ти вършиш дела, достойни за Божията Слава, то непременно ще позволиш на Отец да скрие тези дела зад светлия и чист висон, с който Той те е облякъл. Така Славата ще бъде само Негова. Защото само на Него подобава Святостта и Славата. А така и никой от нечестивите няма да разбере, нито ще види самите дела, които Отец Ми вижда в тайно, за да въздава наяве…”
“А аз, Исусе? Как аз ще разбера какво има в самите вързопи?”
Исус се усмихна на думите ми. А после, като погали с ръката Си главата ми, каза:
“Разбира се, че твоят Господ ще ти покаже самите славни дарове. И всеки от вас, в чието сърце влязат тези дарове, непременно ще ги покрие от очите на всичките човеци, за да си служи с тях само пред очите на Бога и за похвала от Бога, а не пред човешки очи и за човешка похвала. Защото по причина на това, че твърде често поставяте чисто в нечисто и Свято до скверно, вие губите Отеческото благоволение. Защото, помисли, какво ви заповяда Моят ревнив Отец по отношение на чистотата на небесния висон и даровете в него?”
Думите на Исус бяха така премерени, че в сърцето ми се явиха думите на Павловата ревност, които гласяха:
“Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде”. Затова – “Излезте изсред тях и отделете се”, казва Господ, “И не се допирайте до нечисто”; и “Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери”, казва всемогъщият Господ. И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в светост със страх от Бога…” (II Коринтяни 6:14-18, 7:1)
А Исус, като видя, че сърцето ми правилно улавя думите Му, продължи:
“Забелязваш ли как Апостолът Ми е припомнил думите на Моя Отец да не се допирате до нечисто? Забелязваш ли как той казва още, че освен плътската има и духовна нечистота? Сега разбираш ли, че даровете, които искате да дадете на вашия Отец в Небето, трябва непременно да бъдат скътани и прибрани под висона на Неговото благоволение? Но ето затова казвам на всички, които четат тази Свята пророческа книга:
Не давайте на тщеславните и горделиви човеци чистите истини на Небето! Не хвърляйте онова, което е Свято на кучетата, нито бисерите си на свинете! Те няма да ви разберат, нито ще приемат думите Ми! Те няма да се обърнат, нито ще се покаят! Защото кучетата и свинете са род на проклетите от Отца Ми! И ако някой дава на такива чистото и Свято пророческо слово, в което посветих слугата Си, то такъв съзнателно иска да омърси даровете, които би принесъл пред Лицето на Отца Ми. А Отец Ми е ревнив Бог и Той няма да приеме омърсени дарове, нито висон с петна или лице с бръчки. Затова вижте онова, което няма да видите на нито една конференция и чуйте онова, което уста на пастир-наемник няма да ви каже…”
След последните Си думи Исус протегна ръка към златната табла и като отмести вързопите посочи с пръст върху нея, питайки:
“Какво четеш тук? Какви са тези думи?”
Погледнах златната табла и видях как над нейната повърхност пламтяха врязани Божиите думи от “Книгата на пророк Исайя”, които гласяха:
“Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум. Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам; защото, ето, създавам Ерусалим за радост, и людете му за веселие. Аз ще се радвам на Ерусалим, и ще се веселя за людете Си, и няма да се чува вече в него глас на плач нито глас на ридание. Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото дете ще умре стогодишният, а грешник ако умре стогодишен, ще бъде считан за проклет. Те ще построят къщи, и ще живеят в тях; ще насадят лозя, и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там. Няма те да насадят, а друг да яде; защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво; и избраните Ми задълго ще се наслаждават в делото на ръцете си. Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие, защото те са род на благословените от Господа, също и потомството им. Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям, и докато ще говорят те, Аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама както вола, и храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат, нито ще погубват в цялата Ми свята планина, казва Господ…” (Исайя 65:17-25)
Едва бях прочел Божиите думи от книгата на пророка, когато Исус отново посочи към златната табла, като каза:
“Сега разбираш ли, че самите Небесни дарове, които земните царе донесоха пред Престола на Отец Ми, са въплъщение на Святите Божии думи, казани чрез пророка Му?
Човек би останал твърде сляп да се задоволи само с прочитане на тези Божии думи. Защото те са четени от стотици поколения преди вас и пак поколенията останаха слепи и невиждащи.
Ето затова си тук!
Защото Отец Ми те е облякъл с Дух на превъзходна мъдрост и на откровение. За да дадеш на последния жив остатък най-голямото Небесно освежаване, което Бащата днес показва към чедата Си. Затова наблюдавай това, което ще сторя и запиши на книга всички тайни и чудни неща на Божията Премъдрост…”
След тези Свои думи Исус хвана първият от светлите вързопи. Така Той ме въведе в първото от виденията с новата Земя, което аз ще разкрия в отделна глава.