5. НОВИЯТ НЕБЕСЕН ЧОВЕК – ИЗЯВИТЕЛ НА БОГА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ето че стигам до кулминацията на небесните видения, които ми даваше моят Господ Исус. Защото Той в Благостта и Милостта Си ми даде да прозра и проумея, че в новото Небе, което Отец създава, границата между Творение и Творец ще е съвършено заличена. Защото Творецът ще изпълни цялото творение с Духа Си, а творението – само по себе си – ще изпълва Твореца. Аз нямаше да разбера всичко това, ако пред очите на сърцето ми Господ не яви онази прекрасна картина, за която ще говоря сега. Защото очите ми вече виждаха Хълма Сион, облян от Небесна Светлина. В самата Светлина аз виждах облаци, които не бяха като земните. Напротив – това бяха множества от небесни човеци, които бяха издигнати от Славата на Бога. А тогава Исус ми каза:
“Сега искам да те приближа до тези облаци, за да видиш що ще рече изявители на Бога и Божия Образ…”
След думите Си Господ ме хвана през кръста и така двамата с Него се приближихме до самите множества. А от човеците ме лъхна толкова тежко помазание и Божие присъствие, че без всякакво съмнение вече знаех, че те са избраниците на Всемогъщия, които свидетелстват на Неговия Образ. Така, с още по-голямо вълнение и възбуда аз започнах да наблюдавам лицата на Божиите свидетели. А с мен стана нещо чудно. Защото колкото повече гледах на лицата, толкова повече усещах, че те се издигат нагоре, въпреки, че видимо облакът си стоеше над самия хълм без да помръдва. Разбираш ли братко, че самото излъчване на лицата бе издигане, издигане и отново издигане. Едно вътрешно движение в самия образ го правеше да се издига нагоре, въпреки, че небесните човеци все така стояха в облака на Божията Слава. Така разбрах, че тези човеци бяха определени завинаги да бъдат изявители на Божия Образ. За онзи, който ги гледа, не оставаше друго, освен да регистрира, че те наистина биваха издигани далече по-горе. Затова, като се обърнах към Господ Исус, казах Му:
“Исусе, за първи път виждам такова нещо. Тези човеци в облака уж, че стоят неподвижни, а лицата им се издигат и издигат нагоре. И всеки от тях пребъдва от Слава в Слава в Господния Дух. Но как да си обясня това постоянно издигане в лицата им? Как да си обясня това, че образите им са като бягаща нагоре Светлина?”
Слушайки въпросите ми Господ се усмихна. А после каза:
“Разбирай го така, че на изявителите на Господния Дух е дадено да пребъдват в Облака на Божията Слава. И ако Отец е поставил Името на твоя Господ далече по-горе от всяко началство и власт, всяка сила и господство, то с Мен далече по-горе ще пребъдват и посочените да бъдат изявители на Божия Образ. Спомни си как Аз на земята заявявах на фарисеите:
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят…” (Йоан 8:23)
Как мислиш тогава? Ако някога човеците гледаха Лицето на своя Господ, то нима не разбираха, че това лице не е от техния свят? Нима не разбираха, че наистина Онзи, Който е слязъл между тях, е от онези, които са горе? И ако несъмнено Аз дори и на земята винаги пребъдвах горе, то има ли защо още да се чудиш, че всеки от тези Божии избрани, ще има върху лицето си същия печат от Отеческо благоволение? И не се ли чудеше така и Апостолът Ми Филип, който настоятелно Ми се молеше като казваше:
“Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е…”
Какво му отговорих тогава? Какви думи му казах?”
“Исусе, Ти заяви на апостола Си, като му каза:
“Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела. Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела…” (Йоан 14:9-11)
“А какво ще рече “Пребъдващият в Мене Отец”? В кого пребъдва Отец Ми? И как пребъдва? Ако ти виждаш Божиите избрани в този облак на Славата, то помисли защо именно облакът е символът на пребъдването?”
“Господи, облакът е винаги горе! Той винаги е в небесните места и плува над лицето на земята. Ето защо е напълно нормално и Ти Самият, макар и да Си ходил по лицето на земята, да Си оставал все така високо в небесните места…”
“А кой пребъдва високо в небесните места? Не е ли оня, в чието сърце гори пламенна любов към Отца Ми? Не е ли оня, в чийто извор са бликнали живите води на Духа? Ако живите води на Духа се смесят с пламъка на Любовта, то няма ли те да се издигнат нагоре, като пара? И ако земните облаци плуват по границите на вашето небе, то няма ли облакът от Божиите свидетели да плува по границите на Божието Небе?
Но ето, казвам ви и ти запиши това на книга, за да го предадеш на братята и сестрите Ми:
Да се издигнеш до облака на Божията Слава ще рече да любиш Бога с онази Любов, с която Той те е възлюбил! Защото с каквато сила Любовта Божия слезе до дълбочините на земята, с такава сила Любовта Божия издига до висините на небесата!
А сега виж как изглеждат днес човеците, които имат собствените си води, но нямат от водите и Огъня на Святия Дух…”
След тези думи моят Господ направи така, щото пред очите ми се яви друго видение. Аз гледах към земята и виждах водите на земните човеци. Те нямаха Божия Огън. Всред тях плуваха милиони демони, които обръщаха водите накъдето си искат. Така земните човеци ставаха единомислени в беззаконията и греховете си. Водите на техните духовни естества не търсеха високото на Небето, но дълбокото на земята. Грехът и бунтът бяха толкова големи, щото държаха със силата на огромна гравитация водите на земните човеци. А Исус отново ме запита:
“На какво ти приличат тези води?”
“Господи, те приличат на огромно и развълнувано море, което изпълва дълбочините на земята…”
“Виж тогава това море и го сравни с Облака на Божията Слава и Святост. И така ти ще разбереш, че колкото Облакът плува по-горе, толкова морето на човешкия грях и бунт слиза по-долу…“
Погледнах на самото море във видението и разбрах, че думите на Спасителя наистина бяха възможно най-точните. Затова Му казах:
“Господи, това е страшно. Защото без Теб никой не може да се измъкне от това море. То просто събира в себе си съдбите на всички земни човеци, тъй че поробените им духове всякога плуват в него и водите им се вливат в него, без да могат да се измъкнат…”
А Исус добави:
“Кажи на братята и сестрите Ми, че е останало още много малко. Толкова малко, че огненото езеро скоро ще погълне морето на нечестивите. И в новото творение, след Обновлението на всичко, няма да остане и капчица от това море на нечестиво съгласие между хора и демони. Затова нека всички прочетат какво е записал Апостолът Ми Йоан в “Откровението”. Нека всички осмислят що ще рекат думите:
“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече…” (Откровение 21:1)
А когато вече няма море, то какво идва след морето?”
Нямаше нужда да мисля дълго над въпроса на Исус, защото отговорът вече се беше родил в устата ми. Затова Му казах:
“Господи, след Обновлението на всичко няма море, защото е останал само Облакът на Божията Слава. Този Облак е именно Небесният Ерусалим, който слиза от Небето, за да бъдат верни следващите думи на Апостол Йоан:
“Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен Глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина…” (Откровение 21:2-4)
В следващия миг Гласът на Исус стана необикновено развълнуван. Тогава Той ми каза:
“Ето, първото вече преминава. Светът и онези, които живеят в него, ще изчезнат, сякаш, че никога не са били. И онези, които всякога са любили морето, вместо Небето, ще отидат във външната тъмнина при рода на вечно проклетите и отлъчените. Там, където са търговците, кариеристите, лицемерите, хулителите. Там където са злобните, непростителните, коварните, извратените. Там, където са всички, в които е живял духът на отрицанието и разрушението.
Прочее, какви трябва да бъдете вие в своето Свято живеене и обхода, та да се издигнете над морето? Какви трябва да бъдете вие, та Облакът вътре във вас всякога да ви издига нагоре и да търси онова, което е във висините на Сион? Какви трябва да бъдете в своето благочестие, та скинията на Отец Ми всякога да бъде с вас и вие с нея? Не споделиха ли Апостолите и с вас, че вие всякога сте наблюдавани от облак от свидетели? И какво повече да искам от вас, освен и вие самите да станете част от този облак?
Тогава непременно ще бъдете изявители на Божия Образ и всеки, който ви погледне, ще разбере, че не сте от света, нито имате нещо общо със света.
Колкото до онези, които си сложиха маски на религиозно благочестие, за да скрият неспирната похот, с която търсят света и всичко, що е в света, то от Мене знайте, че те са били посочени отдавна на това беззаконие. На тях не принадлежат нито новото Небе, нито новата Земя. Защото новите ще наследят новото, понеже са участвали в Обновлението и са се подвизавали като нови създания. Но никой от старите няма да пребъде в новото. Защото са останали под властта на старото творение, за да приемат и сетнината му. А сега нека да те заведа, за да видиш с очите си и новата Земя. Защото на нея ще живеят благословените от Отца Ми. Тези, на които сам Той ще даде прекрасен дял от радост и веселие, тържество и дръзновение…”
След последните думи на моя Господ виденията с Облака на Божията Слава и с морето на нечестивите се прекратиха. А аз седнах да запиша пречудните думи на моя Господ. И сега се моля да се намериш в тях, да пребъдваш в тях, да се осветиш в тях, тъй че когато Отец прекрати всичко старо, да се намериш сред новите Му създания, пълен с Неговата Любов и Святост. Амин и Амин!